Определение по дело №2654/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2057
Дата: 19 юли 2018 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20185530102654
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                               

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….             19.07.2018г.     гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На    19  юли                           2018 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 2654, по описа за 2018 година.

 

    Производството е образувано по предявена искова молба от „Мира-ЕС-2008” ООД гр. гр.Стара Загора, против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив.

    СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

     Като взе предвид депозираната искова молба  и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

   Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

         

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: дан.фактура **********/20.03.2018г. на ЕВН; писмо изх. № 7580524-1/20.03.2018г. на ЕВН до ищеца;

   коригиране на сметка за елекроенергия от 15.03.2018г.; протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 272984/19.05.2016г.; Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване 1129/11.12.2017г. на БИМ; разпечатка от ТР относно състояние на ищцовото и  ответното дружество.

 

       ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ответника заверени копия на: договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия от 09.09.2016г.

 

      НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от вещото лице инж. Димитър Димитров, което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ответника въпроси в писмения отговор на исковата молба.

 

      ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 220 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ответника да заплати депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.

 

 УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.

 

 ДОПУСКА в качеството на свидетел за ответника лицето Драгомир Тотев Драганов, който да бъде призован на адрес: гр. Стара Загора, ул. Отец Паисий № 89 /Електроразпределение-юг ЕАД – КЕЦ Стара Загора/.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 Ищецът „Мира-ЕС-2008” ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв.  К. ***, твърди в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив, с клиентски номер **********.

С писмо е изх. № 7580524-1/20.03.20181. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив е уведомило, че на 19.05.2016г. при извършена проверка на меренето на електрическата енергия па обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № 2056073 в гр. Стара Загора, ул. „Св. Отец Паисий” № 87, на клиент с клиентски номер **********, е констатирано, че електромерът с манипулиран и отчита с грешка минус 59.58% консумираната енергия. Предвид тези несъответствия на метрологичните и технически изисквания ответното дружество приема, че ползваната от ищеца електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена. И на основание чл. 48, и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия сметката му за ел. енергия за времето от 90 дин. т.е. от 19.02.2016 г. до 19.05.2016 г. е коригирана, като допълнително е начислена ел. енергия на стойност 2053.62 ли.

 

Предвид това ответното дружество издало и фактура № **********/20.03.2018 г. за сумата о т 2053.62 лв.

Ищецът счита,че допълнителната електрическа енергия която му е начислена, е начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката н Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Дружеството не е уведомено за проверката и негов представител не е присъствал на нея.

На първо място отбелязва, че от съставения констативен протокол № 272984/19.05.2016г. не става ясно констатирано ли е манипулиране на електромера, или не. В протокола липсват данни за налични следи от неправомерно манипулиране па електромера, което от своя страна свидетелства и за липса па данни за виновно поведение на ищеца. Освен това и самият протокол не е изготвен съгласно правилата предвидени в ПИКЕЕ. Подписан е от двама свидетели, на които не са посочени трите имена, не е посочено и качеството на същите, нито други данни, за да се провери дали същите не са служители на оператора на съответната мрежа.

Ответното дружество е нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента като в нарушение с разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа па ЕВН България Електроразпределение ЮГ ЕАД, напълно неправомерно е начислило допълнителна ел. енергия на стойност 2053.62 лв.

 

За ищеца не става ясно как ответникът е изчислил и периода, за който е коригирана сметката му - за времето от 90 дни. т.е. от 19.02.2016г. до 19.05.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 48 и чл. 51. ал. 1 от ПИККК /на която и ответникът обосновава корекцията/ в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия от времето от допускане па грешката до установяването й, но за период не по дълъг от една година. В конкретния случай липсват данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция.

Отделно от горното, според ищеца, липсват данни за виновно поведение от страна на потребителя, от което да са настъпили вреди за дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с неговото поведение, т.е. следва да е налице действие или бездействие на потребителя „Мира–ЕС-2008” ООД. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не са извършвани. Още повече, електромерът се намира извън имота и никой освен служители на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД нямат физически достъп до тях. Дори и да са налице неточности при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 44 от Закона за измерванията лицата, които използват средства за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия е да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката за минат период.

Тъй като СТИ са собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмото липсвало информация за тона кога е извършена последната проверка на СТИ, което има връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не е направена, не можело да се определи началният момент, от който се е появила отрицателната грешка и отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата е налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество, каквото впрочем е налице към настоящият момент, тъй като сумата ще е недължимо платена.

Поради гореизложеното счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани. Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислена ел. енергия е неоснователна и твърди, че ел. енергия, на стойност 2053.62 лв. не е ползвана/потребена от ищеца.

На следващо място счита, че липсва каквото и да било основание за извършената корекционна процедура. Ответникът обосновава вземането си против нея с твърдението, че сумата е начислена на основание разпоредбите на чл. 48 и чл. 51. ал. 1 ПИКЕЕ. Според чл. 45 ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът извършва проверка на измервателните системи, задължително се съставя протокол, който следвало да бъде подписан както от представители па оператора, така и от клиента или негов представител /чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми са въведени с Правилата, приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила на 15.11.2013г. по арг. от чл. 5. ал. 5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата делегация предвидена в чл. 83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята която регулаторът има право да урежда нормативно е изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приема правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя била възложена може да я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвал от разпоредбата на чл. 2. ал. 2 от ЗНА, според която компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следвало, че делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона предели. Той се потвърждава и от чл. 12 oт ЗНА, според който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

Анализът на разпоредбата на чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката водел до извод, че комисията е компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел. енергия се отнасяло не до отговорността на потребителя на енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено способите, по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите, отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя докато не бъде установено, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл. 120. ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото той ползва реда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.

Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право - арг. от чл. 3. ал. 1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл. 3. ал. 2 от ЗНА можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създава първична уредба, тя следва да е в съответствие с нормите от по- висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи, каквито са чл. 8Е ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налага от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното следва извод, че разпоредбата, която регламентира отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата па електроенергия. Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представляват ПИКЕЕ, можело единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването. Отделен бил въпросът, че в конкретния случаи липсвало каквато и да е констатация на процент на грешка в отчитането, респективно на стойност па потребена, но незаплатена ел. енергия.

На следващо място посочва и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто бил настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане, поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период" бил произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл счита, че клаузата на ч.т. 48. чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, които регламентират едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречали и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречи и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно, че фактурирането на консумираната ел. енергия да се базира само на действително потребление, без значение дали ставало дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл. 10, ал. I и ал. 2 от Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия да се дерогират разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не обвързва с действието си страните, съответно - съда - с приложението й. Поради това ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена peaлно консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

Отделно от изложеното, с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017г. на Върховния административен съд текстовете от ПИКЕЕ, на които ответникът обосновава корекцията си,  а именно чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51, са отменени като незаконосъобразни поради нарушение на административно-производствените правила. Счита, че не може да се обосновава корекция с разпоредби от правила, които са отменени поради неспазване на административно-производствената процедура при приемането им.

Следователно за ищеца възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” сумата 2053.62 лв. по фактура № **********/20.03.2018 г. за отчетен период 19.02.2016 г. до 19.05.2016г., представляваща допълнително начислена ел. енергия. Претендира за направените съдебни и деловодни разноски.

 

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив в  депозирания писмен отговор, чрез представителя си – юриск. Ирина Колева, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по основание така и по размер. Сочи се, на 19.05.2016 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които са демонтирали електромера. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване, служители демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер е монтиран нов. За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 272984/19.05.2016 г. (Констативния протокол), приложен към настоящия отговор. Констативният протокол бил съставен в присъствието на представител на ищеца, който го подписал.

Процесният електромер впоследствие е бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че горният капак на електромера е пробит, а при отваряне на електромера е констатирано следното: „че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Извадена е буксата от куплунга на индикатора, регистриращ отваряне на капачката на клемата.

2. Срязан бял проводник във веригата за измерване на тока през нулевия проводник;

3. В измервателната верига и на трите фази са монтирани допълнителни съпротивления/непринадлежащи към схемата на електромера). В резултат на тази манипулация електромерът отчита по- малко от консумираната ел. енергия. Електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания. С оглед на посочената манипулация преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото, посочено в точки: т.4.4 и т.4.6. от протокола на БИМ. Поради това същият отчитал С грешка - 59 58 % по-малко консумираната електрическа енергия. За посочените  констатации е изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 1129/11.12.2017 г. приложен от ищеца като доказателство към исковата молба.

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките, описани 6 чл. 48. ал. 1 ПИККЕ -При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни: операторът на разпределителната електрическа мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал.1 т.2б.А от ПИККЕ за небитови клиенти, а при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване, като е начислил допълнително количество електрическа енергия размер от 15862 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)е 2053,62 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като първата дата 19.02.2016г. – начало на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера,който е най-близкия до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, която констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа проверка 19.05.2016 г. /чл.48, ал.1 ПИКЕЕ/.

ЕР Юг  предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура № **********/20.03.2018 за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 7580521-1/20.03.2018 г. изпратило на адреса й за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление.

От на правения анализ  според ответника в случая става дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които спорове са изключително добре познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), някои решаващи състави зачитат мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите им са манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество, видно от по-новата практика на окръжните съдилища, се налагало вече коректно тълкуване и прилагане на относимата законова уредба- така например Решение на Пловдивски окръжен см № 814/13.06.18 г., гр.д. 888/2018 г. „Спорът по делото се свежда до законосъобразността на едностранно извършената от ответника корекция на сметката на ищцата за потребена електрическа енергия за минал период. Въз основа на така събраните доказателства, съдът приел за установено, че допълнителното начисление от страна на ответното енергийно дружество на ел.енергия е в резултат на погрешно отчитане в процесния период на показанията на електромера на ищеца поради външна манипулация, довела до неправилно отчитане. Тъй като електромерът има памет, в която се съхраняват всички данни и която позволява да се установи точният начален момент на неточно отчитане, съдът счел, че допълнително начислената електроенергия е реално потребена от ищеца, като е без правно значение в случая авторството на извършената манипулация. Датата и часът на манипулацията - 28.04.2017 г. в 17,30 часа, била установена с категоричност от вещото лице на база паметта на електромера и те предхождат периода, за който била начислена допълнителната стойност на потребената ел.енергия. Ето защо, доколкото по делото се установи с пълна категоричност, че допълнително начислената стойност на електроенергия съответства изцяло на реалното потребление на електроенергия от страна на ищеца за периода на преизчисление, то се налагал извода за дължимост на сумата. Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав приел, че доставката на ел. енергия представлява най-общо по своята правна природа договор за продажба на специфичен вид стока, като за нея важат правилата за продажба в ЗЗД, включително тези в чл. 183 и чл. 200 ЗЗД, според които основното задължение на купувача е да заплати цената на закупената от него стока /в случая на консумираната ел. енергия/. Ето защо, енергийното дружество имало право на заплащане на цената на същата, съобразно реално консумираното количество от абоната през съответния период и в случаите, когато е установено неточно отчитане на електроенергията за конкретен период, но поради естеството на средство за техническо измерване е възможно да се определи периода на неточното измерване и на тази база да се остойности действителната консумация на електроенергия за този период./ В същия смисъл било и Определение по чл.288 ГПК от 03.02.2014 г. ло т.д.№ 1714/2013 г„ II т.о., ТК, ВКС, Решение № 19 от 21.02.2014 г. наВКС по т. д. №2014/2013 г., II т. о , ТК/.

Налагал се изводът, че сумата по процесната фактура е начислена на ищеца на правно основание и като такава е дължима.

По изложените съображения, настоящият състав на съда счел, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Сочи се, че КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал, 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че„.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1,6 „а” ПИКЕЕ. като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване”. Стойността на дължимата сума пък е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д, 1650/2014 г , I т. о„ ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал 1 ГПК и Решение №86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. №616 от 2015 г„ докладчик съдията Емилия Василева).

 Сочи също, че към настоящия момент няма влязло в сила решение на ВАС което да отменя разпоредбите на ПИКЕЕ от чл. 48 до чл.51. Ищецът е сключил Договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия с № 18236545-1/09.09.2016г., съгласно приетите от него ОУ, като съгласно Развел ІІ – Отчитане, Коригиране на количествата използвана ел. енергия, Управление на данните от измерванията /цитира чл. 29, ал.1 и чл. 30, ал.1/

ЕВН ЕС нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

 Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Сочи, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

     В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.

В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

Според ответника, не може да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязва по-горе, такъв ред е предвиден.

Това тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о., ТК). Следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 има следното съдържание:

„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане”

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено.

Ответникът счита, че тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като претендира за сторените деловодни разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по 124, ал.1 ГПК. Ищецът следва да докаже всички посочени в исковата му молба обстоятелства, тъй като на тях основава възраженията си за недължимост на отричаното с иска вземане. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът му дължи процесната сума и основанието за това.

УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 15.10.2018г. от 10.00ч., за която дата да се призоват страните, вещото лице и свидетеля.

      Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.

    

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: