№ 3583
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110205316 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалба на Д. П. Б. против наказателно
постановление (НП) № 24-4332-032323/10.01.2025 г., издадено от началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните
административни наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че
отразената фактическа обстановка не отговаря на действителната, като е
налице неяснота кои са свидетелите-очевидци на нарушението. Твърди, че не е
управлявал процесния автомобил, като не е негов собственик и няма как да
знае, че не е преминал годишен технически преглед (ГТП). Излага доводи за
допуснато съществено процесуално нарушение, предвид наличието на подпис
на свидетел върху акта без отбелязване на какво точно е свидетел. Моли НП
да бъде отменено.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. К., излага
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Подробни доводи са изложени в писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не
представя доказателство относно датата на връчване на НП), от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.12.2024 г., около 13.00 часа, в гр. София, при обход на маршрута
със служебен автомобил на бул. „Луи Пастьор“ свидетелите В. Е. П. и П. С. С.
– полицейски служители при 09 РУ-СДВР, възприели при разминаване със
същия, жалбоподателят Д. П. Б. да управлява лек автомобил „***“ с рег. №
***, собственост на Д.А.Д., поради което обърнали посоката на движение и го
последвали. Управляваният от Б. автомобил завил по ул. „Гоце Делчев“ с
посока на движение от бул. „Луи Пастьор“ към ул. „Орион“ и спрял пред
бл.101 на ж.к. „Люлин“. Жалбоподателят се преместил от шофьорското място
на дясната седалка, отворил вратата и побягнал, но бил спрян за проверка от
свидетелите П. и С.. След направена справка полицейските служители
установили, че Б. е неправоспособен водач, а управляваният от него лек
автомобил „***“ с рег. № ***, не е бил представен в срок на ГТП. В хода на
проверката Б. отказал да бъде изпробван за употребата на наркотични
вещества и техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер
ARRМ-0036.
Свидетелят П. С. издал талон за изследване № 311510, който бил връчен
2
на жалбоподателя в 16.40 ч. на 13.12.2024 г. с указание, че лицето следва да се
яви във ВМА в срок от 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна
проба за извършване на медицинско и химическо изследване. Полицейските
служители транспортирали Б. до посоченото лечебно заведение, но същият
отказал да даде кръвна проба.
Свидетелят В. Е. П. – заемащ длъжността „командир отделение“ при 09
РУ-СДВР съставил срещу Д. П. Б. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 1335514/13.12.2024 г. за извършени нарушения по
чл.150а, ал.1 ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, но Б. отказал да го подпише и да получи препис от
същия, което било удостоверено от свидетеля К. Г. И.. В законоустановения
срок не постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 24-4332-032323/10.01.2025 г., с
което на Д. П. Б. били наложени следните административни наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите В. Е. П., П. С. С., К. Г. И. и И.В.Б. (частично),
както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда
на чл.283 от НПК - талон за изследване № 311510, протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за
собственост на МПС, справка картон на водача Б., заповед № 513з-
4922/13.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-12547/12.09.2024
г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
справка от ИА „АА“.
От показанията на свидетелите В. П. и П. С., които съдът кредитира като
последователни, логични и кореспондиращи помежду си, се установява
извършването на нарушението и процедурата по съставяне на АУАН.
3
Полицейските служители непосредствено са възприели управлението на
процесния автомобил от страна на жалбоподателя, като свидетелят П.
посочва, че именно личността на водача, който им бил познат във връзка със
служебните им задължения като неправоспособен водач, ги е мотивирала да
последват същия. П. и С. имат добре съхранен спомен за извършената
проверка, като еднопосочно заявяват, че водачът е отказал да бъде тестван за
употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство,
което се подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства -
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и талон
за изследване № 311510, в който е отразен направеният отказ.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи
същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния
АУАН. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката Б.а
единствено в частта относно мястото на извършване на проверката и
присъствието й в даден момент, което се потвърждава от свидетеля С., който
потвърждава, че именно Б.а е лицето, което е дошло на място около час след
започване на проверката. Настоящият съдебен състав обаче не дава вяра на
заявеното от свидетелката, че не жалбоподателят е управлявал автомобила и
че тя също е била пътник в него, тъй като това категорично се опровергава от
показанията на полицейските служители. При преценката на достоверността
на показанията й следва да се отчете заинтересоваността на свидетелката Б.а
предвид личните й отношения с жалбоподателя, на които съдът отдаде и
твърденията й.
Процедурата по предявяване на АУАН се изяснява от показанията на
свидетеля И., от които се установява, че същият е удостоверил отказа на
нарушителя да подпише акта и да получи препис от същия, като не е участвал
в самата проверка.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
4
доказване фактическа обстановка, включително и за проверка на гласните
доказателства по делото, поради което съдът постави същите в основата на
доказателствените си изводи. От приложената по делото справка от ОПП-
СДВР се установява, че лек автомобил „***“ с рег. № ***, е собственост на
Д.А.Д., а от справката от ИА „АА“ - че към момента на проверката –
13.12.2024 г., моторното превозно средство не е било представено за годишен
технически преглед, като последният периодичен преглед е бил валиден до
23.05.2024 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите за
допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН при съставянето и
предявяването на акта. Съгласно посочената разпоредба актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, което в случая
надлежно е сторено, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си. Запознаването със съдържанието на АУАН
представлява предявяване на обвинение за извършване на административно
5
нарушение и се удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписът
представлява изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с
повдигнатото му обвинение. Законодателят е предвидил в чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа
на един свидетел, който да замести липсващото изявление, потвърждаващо
изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В случая процедурата е
спазена, тъй като удостоверяването на горното обстоятелство - отказът да се
подпише актът, е установено с подписа на един свидетел, нарушението е
констатирано, съставен е АУАН, който е предявен на нарушителя за
запознаване, поради което съдът намира, че жалбоподателят е бил надлежно
запознат с административнонаказателното обвинение (в този смисъл Решение
№ 4743 от 13.07.2023 г. на АССГ по адм. д. № 4372/2023 г.).
Относно нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП:
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като Д. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение. От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен и безспорен начин, че на 13.12.2024 г., около 13.00 часа, в гр.
София, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, по ул.
„Гоце Делчев“ с посока на движение от бул. „Луи Пастьор“ към ул. „Орион“,
когато срещу бл.101 на ж.к. „Люлин“ бил спрян за извършването на
полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде изпробван за
употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
Drug Test 5000 с номер ARRМ-0036. Нарушението е формално, довършено е с
отказа на водача да му бъде извършена проверка със съответното техническо
средство. От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
АНО правилно е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца - в
конкретно предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размери. Доколкото и двете
кумулативно предвидени наказания са в абсолютно определен размер и с
оглед принципната невъзможност за определяне на наказание под най-ниския
6
предел, то излагането на съображения досежно тяхната индивидуализация се
явява безпредметно.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за
квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото то разкрива типичната обществена опасност на
нарушенията от този вид, още повече, че жалбоподателят многократно е бил
наказван за нарушения на ЗДвП, видно от представената за него справка-
картон на водача.
Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Що се отнася до вмененото в отговорност на Б. нарушение по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, жалбата се явява основателна, независимо от установеното от
фактическа страна, че управляваният от него автомобил не бил преминал
годишен технически преглед. Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП императивно вменява задължението всяко МПС, без
изчерпателно посочените, да преминава през задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата си изправност. Законодателят изрично е
предвидил и съответна санкционна норма при бездействие, а именно тази на
чл. 181, т. 1 от ЗДвП, която посочва следващото се за неизпълнението на
правилото за поведение наказание и неговите адресати. В атакуваното
наказателно постановление обаче като санкционна е посочена нормата на чл.
185 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 20 лв., която по своя характер е
обща и не може да намери приложение при наличието на специален текст,
какъвто е този на чл. 181, т. 1 ЗДвП. Нещо повече, последната санкционна
разпоредба (в редакцията, приложима към 13.12.2024 г. - Изм. - ДВ, бр. 2 от
2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) визира изрично като субект на
административнонаказателна отговорност собственика или съответното
длъжностно лице, но не и водача на МПС, какъвто е настоящият случай,
доколкото управляваното от жалбоподателя МПС не е негова собственост. С
оглед на това в тази част атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседания,
7
съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
032323/10.01.2025 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на Д. П. Б. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-032323/10.01.2025 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в частта, с
която на Д. П. Б. на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. П. Б. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8