О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.01.2020г.
Административен съд - Русе, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 752 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск от адв.Г.М.Г. *** в качеството му на пълномощник на Народно
читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Божичен, обл.Русе, представлявано от председателя Бисер Тинков
Тинчев, против ответника Агенция по вписванията, ЕИК *********, представлявана от
изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.София, за сумата
от 600лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за заплатени адвокатски хонорар в
производството по т.д.№115/2019г. и т.д.№ 116/2019г. – и двете по описа на
Окръжен съд Русе, с решенията по които са отменени, като незаконосъобразни,
постановени от длъжностно лице по регистрация отказ № 20190222113447-2/04.04.2019г.
и отказ № 20190222114957/04.04.2019г.
Претендира присъждане на разноските, направени в
настоящото производство.
Ответникът-Агенция
по вписванията, в писмен отговор счита искът за неоснователен, оспорва го и
твърди, че не дължи претендираната сума, за което излага подробни доводи.
Съдът, в настоящия
си съдебен състав, като съобрази фактическите обстоятелства, на които се
основава искът, както и формулирания петитум, приема, че така предявената
искова претенция е недопустима за разглеждане от Административния съд.
Правни
съображения за този извод:
Предявеният
иск на Народно читалище
„Петко Рачев Славейков 1927“, с.Божичен, се основава на чл.
28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който агенцията отговаря за вредите, причинени
на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или
бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8,
ал. 3 ЗОДОВ, чиито ред е приложим съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или
указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се
прилага.
В случая
такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на причинени
имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по
регистрацията в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в заплатени
адвокатски възнаграждения, на
практика направените от страната разноски в спорното производство.
Отговорността
за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се
осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск.
Производството
по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване
на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на
търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска
цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът
разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава
двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален
кодекс. Решението
на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния
апелативен съд, чието решение е окончателно.
В случая,
наличието на установен от специалния закон съдебен ред за обжалване, води до недопустимост
на иска за присъждане на сторените разноски за нуждите на развилото се
съдебното производство пред Окръжен съд Русе от АС Русе, основавайки се на
разпоредбата на чл.
541 ГПК, която гласи, че разноските по охранителните производства са за
сметка на молителя. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния
съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд
защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт,
комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за
извършване на административна услуга. При това положение е недопустимо
пренасянето на въпроса за дължимостта на сторените в производството по
обжалване разноски, при приложението на чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
278, ал. 4 ГПК от това производство в исковото по чл.
203, ал. 1 АПК.
С приемането на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр.105 от 2016г.) е отречено тълкуването на закона, дадено в
т. 7 ТП № 2/2015 г.,
на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, според което делата по искове за вреди, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по
регистрация по Закона
за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. В
мотивите за приемането на тази разпоредба е посочено, че в
Закона за търговския регистър е уредено самостоятелно регистърно производство,
което по своя характер е административно, а дейността на длъжностните лица по
регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в
търговския регистър е административна дейност по смисъла на § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията.
Следователно,
в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на
възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване,
определен в чл.
25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство не е охранително, а такова по оспорване на
незаконосъобразен отказ при осъществена административна дейност. Специалният
закон - ЗТРРЮЛНЦ
не препраща към разпоредбите на чл. 530
и сл. ГПК, а урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи
контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на
спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски
съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред,
по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което
изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извод за недопустимост на
предявения иск, с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
В случая промяната в имущественото състояние
представлява платени деловодни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в едно гражданско съдопроизводство - чл. 274 и сл. от ГПК, съответно няма характеристиката на
вреда - чл.203, ал.1 АПК и не попада в хипотезата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е налице процесуална възможност за тяхното своевременно
присъждане - чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 81 от ГПК.
По изложените
съображения предявената искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения в производството по т.д.№115/2019г. и т.д.№
116/2019г. – и двете по описа на Окръжен съд Русе, е недопустима, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено.
В този смисъл са и определение № 15622 от 13.12.2018г. на ВАС
по адм. д. № 13710/2018г., III отд., Определение № 6312 от 24.04.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 1520/2019 г., III о., Определение
№ 5061 от 04.04.2019
г. на ВАС по адм. д. № 3355/2019 г., III о.
По изложените съображения и на осн.чл. 144 АПК вр. с чл. 130 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ насроченото
с.з. на 28.01.2020г. от 10.00ч.
ВРЪЩА исковата молба на Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, с. Божичен,
насочена срещу Агенция по вписванията гр. София, от които се претендира
обезщетение в размер на 600.00 лева заради понесени от ищеца имуществени
вреди.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 752/2019г.
по описа на АС-Русе.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: