№ 6171
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100513539 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
344298/29.10.2024 г. на ответницата Ю. А. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. Х.Б., срещу решение № 18810/18.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 16038/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която по предявените
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД жалбоподателката е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както
следва: 651,01 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2022 г. до окончателното й заплащане; 95,48 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.02.2022
г.; 16,62 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2022 г. до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната
част поради липсата на представени доказателства за сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, както и за
публикуването им на страницата на столичен всекидневник. Оспорва се претенцията за
главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като общите условия, с които се
1
предвижда, че тези такси се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищеца,
който от своя страна ги заплаща на дружествата за дялово разпределение, не я обвързват.
Оспорва се да е доказано заплащане на претендраните суми за извършената услуга в полза
на фирмата за дялово разпределение. Поддържа се, че в периода от 2019 г. до 2020 г. не е
имало сключен договор с фирмата за извършване на метрологични проверки на уредите за
търговско измерване в абонатната станция в сградата, позовавайки се на изводите на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, което счита за самостоятелно основание за
отхвърляне на предявените искове. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу нея
искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност
и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части, като претендира разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
С писмена молба, докладвана в о. с. з. на 08.10.2025 г., въззивницата Ю. К., чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Болашъков, оспорва да е
доказано качеството й на наследник на А.Б. и М. К., респективно да е приела наследството
им. Оспорва да е доказано ползването на имота от нейна страна, както и доставянето на
топлинна енергия до него от страна на „Топлофикация София“ ЕАД.
С писмена молба, докладвана в о. с. з на 08.10.2025 г., въззиваемият „Топлофикация
София“ ЕАД счита обжалваното решение за правилно и моли да се потвърди.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
2
В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно поради следните съображения:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при проследяване на данните,
удостоверени в писмените доказателства по делото – писмо на кмета на Столична община,
р-н Младост, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 22.09.1972 г., както и представените
удостоверения за наследници съответно с изх. № 429/27.04.2007 г. на М. Н. К. и с изх. №
РСЦ22-ВК08-677/10.05.2022 г. на А.Н.Б., действително се установява, че в рамките на
исковия период ответницата Ю. А. К. се легитимира като носител на общо 4/8 идеални части
от правото на собственост върху процесния имот, за който се отнасят процесните вземания
за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Най-
напред от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 22.09.1972 г., който
съгласно чл. 18 от ЗС и чл. 46 от Правилника за държавните имоти заменя нотариалния акт
за правото на собственост, се установява, че А.Н.Б. и М. Н. Дундова са придобили
собствеността върху апартамент № 150, находящ се в гр. София, ж. к. „********, заедно с
мазе № 21 и 0,531 % идеални части от общите части на сградата с право на строеж върху
мястото. Доколкото не е уговорено друго, следва да се направи извод, че същият е придобит
от тях при условията на разделност – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС, поради което всяка една от тях е
станала носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. По-нататък
данните по делото сочат, че А.Б. е починала на 08.12.1972 г., оставяйки за свои наследници
3
по закон М. Н. К. и С.Н.Д., които на основание наследствено правоприемство са придобили
равна част от притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот, т. е. по 1/4 идеална част всеки, при което може да се направи извод, че
общият обем от правата на М. К. възлиза на 3/4 идеални части, от които: 1/2 идеална част –
на собствено основание като страна по придобивната сделка от 22.09.1972 г. и 1/4 идеална
част по наследяване след смъртта на А.Б.. Установява се по делото още, че М. К. е починала
на 19.04.2021 г., оставяйки за свои наследници по закон А. Б. К. – съпруг и Ю. А. К. –
дъщеря, поради което всеки един от тях е придобил равна част от притежаваните от
наследодателката им 3/4 идеални части, т. е. по 3/8 идеални части. След смъртта си на
16.02.2005 г. А. Б. К. е оставил за свои наследници по закон Л. А. К. – дъщеря, Ю. А. К. –
дъщеря и А. А. К. – син, от което следва, че на основание наследствено правоприемство
всеки един от тях е придобил равна част от притежаваните от него 3/8 идеални части, т. е. по
3/24 идеални части от имота. Следователно, след смъртта на баща си ответницата Ю. К. се
легитимира като носител на общо 4/8 идеални части, от които: 1/8 идеална част от
наследството на баща си и 3/8 идеални части – от наследството на майка си. Липсват
твърдения и данни по делото относно осъществяването на разпоредителни сделки и/или
други юридически факти, довели в промяна в правата върху процесния имот до момента на
настъпване на смъртта на общия наследодател А. К., поради което следва да се съобрази
настъпилото наследствено правоприемство между посочените по-горе лица, в какъвто
смисъл са и констатациите на първоинстанционния съд. В случая, релевираното едва със
становището от 08.10.2025 г. възражение на въззивницата Ю. К., основано на твърдението,
че не е доказано приемане от нейна страна на наследството на наследодателите й, не е
заявено от нея с въззивната жалба, поради което е преклудирано и не следва да се разглежда
от въззивния съд. Нещо повече, в хода на процеса тя не е твърдяла приемане на
наследството на родителите си по опис или да се е отказала от него, поради което се налага
извод, че на основание наследствено правоприемство е придобила включените
наследствената им маса имущества в т. ч. и съответните идеални части от правото на
собственост върху процесното жилище. Ето защо, в качеството на собственик на 4/8
идеални части от правото на собственост върху него в рамките на исковия период, Ю. К. се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, а с това и задължено лице за
заплащане на продажната цена за доставената и потребена такава в него съобразно
участието си в съсобствеността – 4/8. Следва да се отбележи, че действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител
на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, а първото измежду двете е установено по делото, като сключването на изричен
писмен договор с ищеца не е необходимо. Ирелевантно се явява и обстоятелството
фактически кое лице е ползвало процесния имот в рамките на исковия период, още повече,
че по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, като само въз основа на факта,
че като титуляр на партида с аб. № 82826 се води трето за спора лице – Н.С.Д., на чието
името са издавани общите фактури и изравнителни сметки през процесния период, не може
да се направи такъв извод, още повече, че по делото не е представена изходяща от него
4
декларация за откриване на партида на негово име, за да се приеме, че отправяйки такава до
топлофикационното дружество, между него и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението във въззивната
жалба относно липсата на данни за влизане в сила на общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, тъй като не е доказано публикуването им в два
национални всекидневника. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на
ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила
на общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен
всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на
представените общи условия за продажба на топлинна енергия, но не съществува пречка,
ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, те да
бъдат посочени в съдебното решение. В случая, според настоящия съдебен състав
приложение намират общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., които са представени в заверен препис по делото. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
писменото приемането на общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г.
по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се доказва Ю. К. да е
възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на
индивидуално споразумение с него, използвайки установения в закона механизъм, поради
което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била
носител на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент
правилен се явява възприетият от първоинстанционния съд извод относно наличието на
възникнало между нея и ищеца договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
5
общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото
се установява, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София,
ж. к. ********, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „Техем
Сървисис“ ЕООД.
На следващо място с оглед липсата на своевременно изложени във въззивната жалба
конкретни доводи срещу количеството доставена топлинна енергия и размера на
претендираните и присъдени суми, въззивният съд намира, че не следва да излага изрични
мотиви в тази насока. В случая, предвид установеното облигационно правоотношение
между ответницата и ищеца първоинстанционният съд е съобразил изводите в констативната
част от заключението по съдебно-техническата експертиза, възприемайки, че сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена, както и, че
ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия, която се измерва и
отчита съгласно ЗЕ със средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Според заключението топломерът е отчитан от служители на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез т. нар.
„терминал“, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. По
делото са представени от третото лице – помагач и формуляри за отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия, от които се установява, че предоставената такава през
процесния период е начислявана въз основа на реален отчет, като протоколите са подписани
от абоната, който е осигурил достъп. Действително, при анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертизата е
констатирала, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка
на 24.08.2017 г., като последващата такава е извършена едва на 29.11.2021 г., т. е. 2019 г. и
2020 г. не е осигурен метрологичен контрол по отношение на уредите за търговско
измерване в абонатната станция (топломери и водомери), но доколкото и двете проверки са
завършили с една и съща констатация „съответства на одобрения тип“, следва да се приеме,
6
че това забавяне не се е отразило на метрологичната годност на средствата за търговско
измерване, респективно не е рефлектирало в неточно отчитане, поради което релевираното с
въззивната жалба възражение в обратния смисъл е неоснователно. При съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата
е приела, че реално доставеното до процесния имот количество топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2 649,07 лв., представляваща разлика между
прогнозно начислените суми по фактури (2 805,49 лв.) и сумите за възстановяване на
абоната по изравнителните сметки (156,42 лв.), като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. С оглед счетеното за
основателно възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., равняващи се на сумата от 1 347,06 лв.,
първоинстанционният съд е направил извод, че задълженията на ответницата Ю. К. за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., който не е обхванат от изтекла погасителна давност,
възлизат на 1 302,01 лв., поради което е уважил предявената срещу нея претенция за
главница за цена на топлинна енергия до размера от 651,01 лв., съобразявайки обема на
правата й в съсобствеността – 4/8.
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, за която не се спори, че се равнява на твърдяния от ищеца
общ размер от 33,24 лв., отнасяща се за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. Противно на
доводите във въззивната жалба, същите се дължат именно в полза на ищцовото дружество,
макар и услугата да се извършва от третото лице - помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, тъй
като съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите през
процесния период общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, както и чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването таксите за извършеното дялово разпределение се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, като
нейната стойност се формира от: 1) цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка, 2) цена за отчитане на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3) за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, „Топлофикация София“
ЕАД се легитимира като носител на главното вземане за цена на извършената услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност се равнява
на общо претендираната сума от 33,24 лв., или по отношение на ответницата Ю. К. - 16,62
лв., за който размер първоинстанционният съд е уважил тази искова претенция,
съобразявайки обема от участието й в съсобствеността – 4/8.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с режима на
забавата и начина на определяне на размера на акцесорната претенция за мораторна лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 95,48 лв., начислена за периода от
7
15.09.2020 г. до 24.02.2022 г., поради което въззивният съд не следва да излага мотиви по
същество по тези въпроси, а следва да приеме, че същата е основателна за посочената сума и
период.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
В останалата необжалвана част решение № 18810/18.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 16038/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, е влязло в сила.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД се следват разноски във въззивната
инстанция в общ размер на 300 лв., от които: 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и
200 лв. – депозит за особен представител на ответницата.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18810/18.10.2024 г., постановено по гр. дело №
16038/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ю. А. К.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
сумите, както следва: 651,01 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното плащане; 95,48 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
24.02.2022 г., както и 16,62 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю. А. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9