Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 17.06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 312 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Сатурн“ ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 158-ФК/07.05.2019 г., издадена от Б. С. Г. - началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин за промишлени
стоки, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Русе, ул.“Николаевска“ №
85 и е забранен достъпът до обекта за срок от 10 дни. В жалбата се развиват
оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона – основания по чл.146,
т.3, т.4 и т.5 от АПК. Поддържа се, че издаването на фискална касова бележка с
непосочени в нея наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, не обосновава
налагане на оспорената ПАМ, тъй като не води до неотчитане на приходи и не
накърнява интересите на фиска. Сочи, че мярката се намира в обективно
противоречие с принципа за съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира и
направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
В представената писмена защита обосновава тезата, че задължението по чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., независимо от някои редакционни
промени в текста, съществува от датата на влизане в сила на наредбата – обн.ДВ,
бр.106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Поддържа, че оспореният
административен акт е законосъобразен и моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли подадената срещу него жалба като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен надлежно със заповед № ЗДУ
– ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Същата е издадена в
предвидената в закона писмена форма като при издаването й не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
С оглед
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да приложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпа до него.
В т.2 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в
случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна
преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото
възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и съответно основание за отмяна на административния акт. В случая
такова нарушение не е допуснато. Макар и по – общи като съдържание, в заповедта
са изложени мотиви относно избраната продължителност на мярката като по този
начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В заповедта, като мотиви относно продължителността на срока, е посочено,
че се касае до търговски обект, находящ се в централната част на града, което
предполага голям клиентопоток, взет е предвид разнообразния асортимент на
предлаганите промишлени стоки – бои, лакове, лепила и др., работното време на
обекта – от 09:00 часа до 18:30 часа, от понеделник до петък, и от 09:00 часа
до 15:00 часа в събота. Следва да се посочи, че към органите по приходите не
следва да бъдат поставяни неизпълними условия за мотивиране всеки път по
различен начин на постановените заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често
касаят практически идентични случаи. Противното би означавало, по съображения
за контрол за законосъобразност върху определената продължителност на срока на
мярката на органа по приходите да бъде отнета възможността да осъществява
вменените му контролни правомощия. Така е и в разглеждания случай, който по
нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., за което съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС се
налага оспорената мярка, нито като начин на извършване, нито като правно и
фактическо положение на санкционирания търговец.
Извършеното
нарушение по същество не се оспорва от жалбоподателя, а се установява и от
събраните по приложената преписка писмени доказателства. От протокола за
извършена проверка по чл.50 от ДОПК, ползващ се с презумптивна доказателствена
сила, и от фискална бележка № 726/02.05.2019 г., издадена при извършената на
02.05.2019 г. контролна покупка на 1 бр.ръкавици, 1 бр.макетен нож и 1 бр.спрей
за боядисване на обща стойност 7,60 лева, се установява, че фискалната бележка
не съдържа необходимите реквизити, които законът – чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., изисква като в нея не е отразено наименованието на закупената
стока, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки
или услуги в съответствие с Приложение № 1 към наредбата.
Вярно е,
че нарушението е формално и от него принципно не възникват вреди за фиска, тъй
като фискалната бележка е издадена за цялата получена в брой цена на закупените
при контролната покупка стоки. В същото време обаче с издаването на касов бон,
в който липсват сочените реквизити, на практика се препятства възможността за
проследяване движението на стоки в обекта на търговеца, поради което издадената
заповед за налагане на ПАМ не противоречи на целта на закона ( вж. решение №
6234/14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 13387/2017 г. на ВАС, I о.). Процесната
принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен и
преустановителен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя
да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от търговеца
продажби. Срокът на мярката е определен предвид установената фактическа
обстановка, местоположението на търговския обект и големият асортимент на
предлаганите промишлени стоки, чието наименование, количество и стойност не се
отразява във фискалните бележки, както и предвид преследваните преки цели –
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект и правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите към НАП, а индиректно – и недопускане на вреда за
фиска. Налагането на ПАМ за 10 дни е в рамките на законоустановения максимален
срок съгласно чл.186 ЗДДС - 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви,
позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл.6 АПК. По
изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144
от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по
жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сатурн“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, Западна
промишлена зона, ул.“Капитан Райчо Николов“ № 6, представляван заедно и поотделно
от управителите Р.К.Н.и Р.<.Н., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 158-ФК/07.05.2019 г., издадена от Б. С. Г. - началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Русе,
ул.“Николаевска“ № 85 и е забранен достъпът до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА „Сатурн“ ООД, с ЕИК
*********, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: