№ 1013
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330202884 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. П. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4319682 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че в електронния фиш е незаконосъобразен и
неправилен. В допълнителни мотиви на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат Н. се сочи, че от направеното текстово описание в
обстоятелствената част електронния фиш не е формулиран фактическия
състав на твърдяното нарушение, няма ясен състав на същото. На следващо
място взема становище, че по данни на „google maps” посочения
административен адрес на нарушението - град Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1 не съответстват на посочените координати,
а последните отговарят да са срещу централния вход на поделение на
„Строителни войски“. Още посочва, че е ноторно известно, че на същият
1
булевард към момента е въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч.,
поради което и поддържа становище за по-благоприятна разпоредба по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Предлага електронния фиш да бъде отменен.
Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Н. поддържа
жалбата пред съда на изложените основания, още допълва, че не е изпълнено
императивното изискване на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., като представената снимка не може да се свърже с времето и
мястото на нарушението, както и не отразява мястото и начина на
разположение на АТСС. Още сочи и представения клип, на който се появява
цистерна на пътя, която е неясно как се появява в обсега на камерата. Също
предлага електронния фиш да бъда отменен, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че същата е неоснователна.
Поддържа, че в електронния фиш правилно е посочено, че е извършено
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е пределен размерът на глобата, а също и
че при издаване на електронния фиш са спазени изискванията, залегнали в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, същият одобрен от министъра на вътрешните работи
образец съдържа всички изискуеми реквизити. Взема становище, че в
изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да
установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива
технически средства или системи, изготвените по този начин снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства. Посочва,
че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен
тип, както и че е представен протокол за премината последваща проверка,
както и такъв за неговото разполагане. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
2
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 27.04.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 29.12.2020г., в 14:54 часа, в
3
град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, с посока на движение
Север – Юг, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 581
било заснето движение на лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 86 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в
размер на 36 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 91 км./ч. – превишение с 41 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 29.12.2020г. и час - 14:54:00ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя П. И. П..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - град Пловдив,
на бул.„Асеновградско шосе“ срещу № 1, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
4
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в замер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 8-33-20 от 28.09.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 581 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 29.12.2020г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от север на юг.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
5
именно – товарен автомобил марка „Фиат Пунто“ с регистрационен номер
„***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно,
че последното е собственост на жалбоподателя П. И. П..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с регистрационен номер
„***“ към момента на нарушението – 29.12.2020г..
Съдът намери за неоснователно възражението, че от направеното
текстово описание в обстоятелствената част електронния фиш не е
формулиран фактическия състав на твърдяното нарушение, няма ясен състав
на същото. В обжалвания фиш съвсем конкретно е посочено както времето и
мястото на нарушението – 29.12.2020г., в 14:54 часа, в град Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1, установената скорост на движение на
МПС, както и ограничението от 50 км/ч. което е общото такова за населено
място.
Още неоснователно е и възражението, че по данни на „google maps”
посочения административен адрес на нарушението - град Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1 не съответстват на посочените координати,
а последните отговарят да са срещу централния вход на поделение на
„Строителни войски“. На първо място в този смисъл съдът намери, че извадка
от въпросната популярна платформа „google maps” не би могла да се ползва с
доказателставена сила в производството по реда на ЗАНН, с оглед
невъзможността да бъде проверена и преценена както точността на данните
от подобен източник, така дори и съответствието на приетата координатна
система. Съвсем отделно от горното следва да се отбележи, че представените
извадки от „google maps” не доказват твърдяното несъответствие, доколкото
последните също поставят географската точка на бул.„Асеновградско шосе“,
без изобщо да дават административен адрес.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че е ноторно известно,
че на същият булевард към момента е въведено ограничение на скоростта от
70 км/ч., поради което и поддържа становище за по-благоприятна разпоредба
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Последното трудно би могло да бъда
прието за „ноторно известно“, но същото обстоятелство е без значение,
6
доколкото нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН очевидно визира промяна в
„нормативните разпоредби“ – т.е. в правото, а не във фактите. Следва да се
отбележи, че същото ноторно известно е и това, че регулацията на пътното
движение се променя съобразно пътната обстановка и въвеждането на
различна регулация във времето няма никакво отношение към преоценка на
обществената опасност на деянието, каквато всъщност визира чл.3, ал.2 от
ЗАНН.
На следващо място неоснователно е и възражението, че не е изпълнено
императивното изискване на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., като представената снимка не може да се свърже с времето и
мястото на нарушението, както и не отразява мястото и начина на
разположение на АТСС. В случая е представена снимка, от която е видно
разположението на техническото средство – в служебен автомобил, което
изцяло кореспондира с посоченото в Протокол от дата 29.12.2020г.. Следва да
се съобрази, че чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. не
предвижда особени изисквания за композицията на снимката, включително тя
да бъда така направена, че само от нея да се установява изцяло мястото на
разположение, административен адрес и др., което очевидно е трудно
постижимо. Напротив – същите се установяват както от снимката, така и от
съставения за случая Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, които в своята съвкупност
внасят необходимите данни в този смисъл.
Съдът още намери за неоснователно и възраженията относно
представения по делото от с писмо вх.№ 29447/04.06.2021г. по описа на ПРС
клип от техническото средство /л/33/, а именно – че на същия се появява
цистерна на пътя, която е неясно как се появява в обсега на камерата. На
въпросния клип, възпроизведен пред съда на 15.06.2021г. съвсем ясно се
вижда преминаването на лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с
регистрационен номер „***“, като в случая от значение е това, че клипа
изцяло кореспондира с извадката от същия, приложена по административната
преписка. Изцяло без значение дали след това във видеозаписа се
възпроизвеждат и други кадри, цистерни и т.н..
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
7
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4319682 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на П. И. П. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА П. И. П. ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
8
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9