№ 7697
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251100500598 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 17.10.2024г., постановено по гр.д. № 15665/2024г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 180 състав, е уважен предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК от Д. С. П. срещу В. Б. Д. иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза
на ищеца на вземане в размер на 300 лева, представляващо неплатено
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
792674/10.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
17.01.2024г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3164/2024г.
по описа на СРС, ГО, 180 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника В. Б. Д., в която са изложени оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на постановения съдебен акт, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че претендираната сума по
1
процесния договор за правна защита и съдействие е била заплатена, за което
били ангажирани писмени доказателства. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемата страна Д. С. П. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано,
като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в
правилно приложение на относимите материално-правни норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане,
представляващо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Настоящият съдебен състав счита първоинстанционното решение за
валидно и допустимо. По наведените доводи за неправилност на същото
намира следното:
На етапа на въззивното производство не е спорно, че на 10.07.2019г. е
сключен договор за правна защита и съдействие с № 792674, по силата на
който В. Б. Д., в качеството на клиент, е възложил на адвокат Д. С. П., а
последната е приела да предостави правна защита и съдействие, изразяваща
се в депозиране на въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 1161/2017г. по
описа на РС – Костинброд и процесуално представителство по въззивното
дело. Страните са уговорили възнаграждение в размер на 300 лева, платимо в
брой до датата на първото по делото заседание. Като писмени доказателства
са приети препис от жалба от В. Б. Д., депозирана чрез неговия пълномощник
адв. Д. П., срещу решение по гр.д. № 1161/2017г. по описа на РС –
2
Костинброд. Въз основа на същата е било образувано в.гр.д. № 726/2019г. по
описа на Окръжен съд – София, като видно от представения препис от
протокол от открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2022г.,
въззивникът В. Д. се е явил лично и заедно с упълномощения си процесуален
представител адв. П..
Съобразно практиката на ВКС, намерила израз в решение № 495 от
25.06.2010г. по гр. дело № 1669/09г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че основните
характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните
отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор
за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА, както и че в случай, че е уговорено
заплащане за поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде
оттеглена, както и ако изпълнението на поръчката е станало невъзможно, но
само за извършената работа.
От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на
поетите с договора за поръчка задължения, адв. П. е осъществила правна
защита и съдействие и процесуално представителство в производството по
в.гр.д. № 726/2019г. по описа на Окръжен съд София. Не се твърди, нито се
установява, пълномощията й да са били оттеглени преди приключване на
производството по посоченото въззивно гражданско дело. По тези
съображения се налага извод, че адвокатът добросъвестно е изпълнил поетите
от него задължения по сключения договор за поръчка и е действал в защита на
интересите на доверителя си.
С оглед предмета на договора за правна защита и съдействие
приложение следва да намерят освен общите правила по чл. 280-292 от ЗЗД,
така и специалните правила на ЗА относно заплащането на договореното
възнаграждение. Съобразно разпоредбата на 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, а според ал. 4 това възнаграждение
може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес
с оглед изхода на делото, като в конкретния случай възнаграждението е
уговорено именно при условията на чл. 36, ал. 4 ЗА, като размерът му е
определен по ясен и непротиворечив начин в абсолютна сума. Страните са
уговорили заплащането на възнаграждение съгласно изискванията на чл. 286
ЗЗД в размер на 300 лева без да е обвързано от крайния резултат на делото.
Ответникът е релевирал правопогасяващо възражение, основано на
3
твърдението, че е изправна страна по договора и е заплатил дължимото
адвокатско възнаграждение. За установяване на възражението е представил
договор за правна защита и съдействие с № **********/01.06.2015г., в който е
уговорено възнаграждение в размер на 800 лева за предоставената от адв. Д.
П. правна защита за процесуално представителство по чл. 341 от ГПК –
съдебна делба; разписка от 18.01.2016г. за получена от Д. С. П. сума в размер
на 200 лева по договор за правна защита и съдействие №
**********/01.06.2016г.; разписка от 05.10.2017г. за получена от Д. С. П. сума
в размер на 200 лева, с основание за плащане – паричен превод; разписка от
03.10.2015г. за заплатена в полза на Д. С. П. сума от 255 лева, с основание –
паричен превод; разписка от 09.09.2017г. за получена от Д. С. П. сума в размер
на 200 лева по договор за правна защита и съдействие № 726637/01.08.2017г.;
разписка от 07.10.2017г. за получена от Д. С. П. сума в размер на 200 лева по
договор за правна защита и съдействие № 726637/01.08.2017г.; разписка за
заплатена в полза на Д. С. П. сума от 07.07.2017г. в размер на 75 лева, с
основание за плащане – паричен превод. Представените документи
установяват, че обективираните в тях плащания се отнасят до изпълнение на
задължения по други правоотношения, възникнали между страните по делото.
Освен това всички разходни документи са издадени на дати, предхождащи
сключването на процесния договор, т.е удостоверяват действия, извършени
преди възникване на процесното задължение, и в този смисъл тези
доказателства са неотносими към предмета на спора. Останалите документи,
съответно от 10.04.2017г. и документ, съдържащ твърдения за дадени суми на
08.05., на 01.08 и на 10.09., не са подписани от ищцата и не могат да й се
противопоставят. Освен това посочените в тях основания за плащане не може
еднозначно да се свържат с процесния договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения се налага извод, че предявеният иск е основателен.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил своето задължение да
заплати договореното възнаграждение /чл. 154, ал. 1 от ГПК/. Същият не
ангажира доказателства в тази насока. Следователно ответникът е в
неизпълнение на поетото с договора задължение за заплащане на
договореното възнаграждение.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
4
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
същата не е релевирала претенция по чл. 78 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на иска настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18699 от 17.10.2024г., постановено по
гр.д. № 15665/2024г. по описа на СРС, ГО, 180 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5