Решение по дело №10908/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4616
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110210908
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4616
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110210908 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №10908 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №Р-10-136/17.07.2024 г. на заместник-председател
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, с което на „ЗД Б****” АД, ЕИК ****е наложено следното
административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В депозираната пред съда жалба от ЗД „Б******” АД се изразява мнение,
че постановеното от Комисията за финансов надзор наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради неправилно и превратно
тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения.
Оспорва се повторността на деянието – не била описана в АУАН.
Неправилно била определена датата на извършване на нарушението.
Прави се довод за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението, алтернативно преквалификация на
деянието и намаляване размера на санкцията.
Редовно призовано, дружеството не се представлява от процесуален
представител, не сочи доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №Р-10-179 от 16.06.2022 г., влязло в сила на
04.04.2023 г. на „ЗД Б*****“ АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за същото по вид нарушение.
На 09.03.2023 г. в КФН постъпила жалба с от П*Н* Й* с оплакване за липса
на произнасяне по предявена претенция.
По повод на жалбата от „ЗД Б*******” АД са изискани обяснения по
случая и заверени преписи от всички документи по претенцията.
След проверка на документите било установено, че на 31.01.2023 г. пред
„ЗД Б*****” АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно
2
обезщетение, вследствие на подадено от Й* уведомление за щета от ПТП,
причинена на л.а.“БМВ 320“ с рег.№*******
Завеждането на претенцията било на основание договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица №BG/02/122002567746.
На датата на завеждане на претенцията, 31.01.2023 г., пред застрахователя
са представени всички писмени доказателства, необходими за установяване на
основанието и размера на увредения автомобил и е извършен оглед.
На 01.02.2023 г. е извършен допълнителен оглед на автомобила.
На 11.03.2024 г. „ЗД Б**” АД се е произнесло с отказ от изплащане на
обезщетение.
На 01.04.2024 г. на Й**** е изплатено обезщетение в размер на 4 630,35 лв.
по банкова сметка.
Св.Ш. съставил АУАН.
Въз основа на съставения АУАН заместник-председателят на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.Ш. и от
писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от лицата представляващи
дружеството.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
3
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
На следващо място, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят в срок 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 трябва да
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано да откаже плащането.
След 31.01.2023 г. не са изисквани допълнителни доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията и съгласно чл.108, ал.1
от КЗ за „ЗД Б*******” АД е възникнало задължение, в срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, но не по-късно от
02.05.2023 г. да се произнесе по процесната щета по един от алтернативно
посочените в т.1 и т.2 начини, като: 1. определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
Доколкото с наказателно постановление №Р-10-179 от 16.06.2022 г.,
влязло в сила на 04.04.2023 г., с което на „ЗД Б*******“ АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ, като размерът на имуществената санкция е определен съгласно
разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ, то на „ЗД БУ******“ АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за същото по вид
нарушение и процесното деяние се явява извършено при условията на
повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ, а именно в едногодишен срок
от влизането в сила на горецитираното НП.
По чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ при повторно нарушение се налага
имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.
В случая административно-наказващият орган правилно е приел, че се
касае за нарушение, извършено повторно.
Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на
нарушението и е наложена в размер, близък до минималния, то липсва
основание за намаляването й.
4
Наложената санкция е съответна на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
страдат от пороци.
Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.
Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.
Що се отнася до цитираната практика на АССГ, според която липсата на
изрично посочване в АУАН на обстоятелството, че нарушението е извършено
повторно, настоящият състав намира, че не се касае за съществено
процесуално нарушение - така е и в решение №7368/24.11.2016 г. по описа на
АССГ, XІІІ-ти касационен състав.
Целта на наказанието за повторно извършени нарушения е чрез
завишаване размера на санкцията да се въздейства върху органите на
юридическото лице да предприемат мерки за избягване на тези нарушения за в
бъдеще.
С отмяна на постановлението на посоченото в жалбата основание, или
намаляването на размера на санкцията, целите на наказанието не могат да
бъдат постигнати.
Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала за
в бъдеще да не нарушава закона.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди „ЗД Б*****“ АД да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
5
наказателно постановление №Р-10-136/17.07.2024 г. на заместник-председател
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ЗД Б******” АД, ЕИК******* да заплати 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №Р-10-136/17.07.2024 г. на заместник-председател
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, с което на „ЗД Б******” АД, ЕИК ******* е наложено следното
административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 лв.
В депозираната пред съда жалба от ЗД „Б******” АД се изразява мнение,
че постановеното от Комисията за финансов надзор наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради неправилно и превратно
тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения.
Оспорва се повторността на деянието – не била описана в АУАН.
Неправилно била определена датата на извършване на нарушението.
Прави се довод за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението, алтернативно преквалификация на
деянието и намаляване размера на санкцията.
Редовно призовано, дружеството не се представлява от процесуален
представител, не сочи доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който
пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №Р-10-179 от 16.06.2022 г., влязло в сила на
04.04.2023 г. на „ЗД Б******“ АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за същото по вид нарушение.
На 09.03.2023 г. в КФН постъпила жалба с от П* Н*Й*с оплакване за липса
на произнасяне по предявена претенция.
По повод на жалбата от „ЗД Б***” АД са изискани обяснения по случая и
заверени преписи от всички документи по претенцията.
След проверка на документите било установено, че на 31.01.2023 г. пред
„ЗД Б***** АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, вследствие на подадено от Й* уведомление за щета от ПТП,
причинена на л.а.“БМВ 320“ с рег.№*******
Завеждането на претенцията било на основание договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица №BG/02/122002567746.
На датата на завеждане на претенцията, 31.01.2023 г., пред застрахователя
1
са представени всички писмени доказателства, необходими за установяване на
основанието и размера на увредения автомобил и е извършен оглед.
На 01.02.2023 г. е извършен допълнителен оглед на автомобила.
На 11.03.2024 г. „ЗД Б******” АД се е произнесло с отказ от изплащане на
обезщетение.
На 01.04.2024 г. на Йовев е изплатено обезщетение в размер на 4 630,35 лв.
по банкова сметка.
Св.Ш. съставил АУАН.
Въз основа на съставения АУАН заместник-председателят на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.Ш. и от
писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от лицата представляващи
дружеството.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
На следващо място, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят в срок 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 трябва да
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано да откаже плащането.
След 31.01.2023 г. не са изисквани допълнителни доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията и съгласно чл.108, ал.1
от КЗ за „ЗД Б*******” АД е възникнало задължение, в срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, но не по-късно от
02.05.2023 г. да се произнесе по процесната щета по един от алтернативно
2
посочените в т.1 и т.2 начини, като: 1. определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
Доколкото с наказателно постановление №Р-10-179 от 16.06.2022 г.,
влязло в сила на 04.04.2023 г., с което на „ЗД Б******“ АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ, като размерът на имуществената санкция е определен съгласно
разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ, то на „ЗД Б********“ АД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за същото по вид
нарушение и процесното деяние се явява извършено при условията на
повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР на КЗ, а именно в едногодишен срок
от влизането в сила на горецитираното НП.
По чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ при повторно нарушение се налага
имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.
В случая административно-наказващият орган правилно е приел, че се
касае за нарушение, извършено повторно.
Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на
нарушението и е наложена в размер, близък до минималния, то липсва
основание за намаляването й.
Наложената санкция е съответна на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
страдат от пороци.
Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.
Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.
Що се отнася до цитираната практика на АССГ, според която липсата на
изрично посочване в АУАН на обстоятелството, че нарушението е извършено
повторно, настоящият състав намира, че не се касае за съществено
процесуално нарушение - така е и в решение №7368/24.11.2016 г. по описа на
АССГ, XІІІ-ти касационен състав.
Целта на наказанието за повторно извършени нарушения е чрез
завишаване размера на санкцията да се въздейства върху органите на
юридическото лице да предприемат мерки за избягване на тези нарушения за в
бъдеще.
С отмяна на постановлението на посоченото в жалбата основание, или
намаляването на размера на санкцията, целите на наказанието не могат да
бъдат постигнати.
3
Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала за
в бъдеще да не нарушава закона.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди „ЗД Б******“ АД да заплати 80 лв.
юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.

4