№ 781
гр. Варна, 22.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20253100500678 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:47 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. Й. М., редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат В. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първа
инстанция.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 13981/16.05.2025 г. молба, подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, юрисконсулт Соня
Петрова, в частта, в която се моли да бъде даден ход на делото в нейно
отсъствие, поради обективна невъзможност за явяване в днешно съдебно
заседание.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 1828 от 11.04.2025 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 6122/21.01.2025 г. от М. Й. М., чрез адв. В. Д., срещу
Решение № 4732/30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 9098/2024 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" №21,
Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че М. Й. М. не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД по договор за цесия от 15.05.2015 г., следните суми: сума в
размер на 1078,26 лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS - 01179919 от 18.03.2008 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М. Й. М., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата;
сума в размер на 93,49 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима
за периода от 29.01.2010 г. до 30.06.2010 г.; сума в размер на 188,90 лв.,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26.02.2010 г. до
14.10.2011 г.; сума в размер на 27,21 лв., представляваща заплатена държавна
такса и сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№17665/2011 г. по описа на РС - Варна в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, въз основа на който е образувано ИД №432/2013 г. по описа на
ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, с район на действие ОС - Варна, поради
изтекла погасителна давност.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
решението като постановено при нарушение на материалния закон. Счита за
спорен въпроса дали правото на принудително изпълнение върху процесните
вземания не е погасено по давност. Приема като установено по делото, че на
18.02.2013 г. взискателят „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
2
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу настоящия въззивник,
като ПДИ била изпратена на длъжника на 25.02.2013 г. и върната с
отбелязване от 06.03.2013 г., че лицето не живее от години в страната. С писмо
изх. № 5871/25.02.2013 г. на осн. чл. 191, ал. 2 ДОПК ЧСИ уведомил НАП за
образуваното изпълнително дело, като изискал и съответната информация за
длъжника, предоставена с писмо вх. № 6213/20.03.2013 г. С молба вх. №
14959/21.08.2015 г. бил конституиран нов взискател – настоящият въззиваем,
на основание сключен с първоначалния взискател договор за цесия от
15.05.2015 г. Въззивникът счита последната молба за нередовна поради
противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. №
2/2023 г. на ВКС, ОСГТК и предвид ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, поради което давността за вземането по процесния
изпълнителен лист за пръв път била прекъсната с направените в молбата на
14.08.2017 г. искания за налагане на запори на банкови сметки на длъжника.
От последното прекъсване сочи, че не били предприемани валидни
изпълнителни действия срещу длъжника, поради което възприема извод, че
погасителната давност не била прекъсната. На изложените доводи твърди, че
процесните вземания са погасени по давност. Моли съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, депозира писмен отговор на въззивната жалба, в
който излага становище за неоснователност на същата. Оспорва всички
наведени от въззивника твърдения за неправилност на обжалваното решение,
като в подкрепа на аргументите си посочва съдебна практика. Счита, че
давността е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г., като след това
неколкократно била прекъсвана с предприемането на изпълнителни действия.
Твърди, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било
валидно изпълнително действие, което прекъснало погасителната давност,
като изброява съдебна практика като аргумент за становището си. На
изложените в отговора основания отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба на посочените в нея основания.
Оспорвам отговора на въззивната жалба. Запозната съм с доклада и нямам
3
възражения по същия.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 13981/16.05.2025 г. молба, подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, юрисконсулт Соня
Петрова, в частта, в която се сочи, че се поддържат твърдения, изложени в
отговора на въззивната жалба.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 1828 от 11.04.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 1828 от 11.04.2025 година.
АДВ. Д.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК, ведно с
договор за правна защита и съдействие, като претендирам присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА,. Нямам други
доказателствени искания. Моля да бъде даден ход на делото по същество.
Правя възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните от въззиваемата страна разноски.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 13981/16.05.2025 г. молба, подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, юрисконсулт Соня
Петрова, в частта, в която е изразено становище по същество на спора, като е
отправено искане за присъждане на сторените разноски.
В условията на евентуалност е обективирано възражение за
прекомерност по отношение размера на претендираното от въззивната страна
адвокатско възнаграждение и се моли неговият размер да бъде редуциран.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
АДВ. Д.: Моля, да постановите решение, по силата, на което уважите
депозираната въззивна жалба. Считам, че неправилно Варненският районен
съд е приел от представените писмени доказателства, а именно изпълнително
дело по описа на ЧСИ Захари Димитров, че давността не е изтекла за
процесното вземане. Считам, че след 2017 г. не са извършени изпълнителни
действия, които са годни да прекъснат погасителната давност. Видно от
представените доказателства по изпълнителното дело, на 15 май 2020 г. е била
изпратена призовка до длъжника за принудително изпълнение чрез
извършване на опис в село Попович до кмета на селото, като отговорът, който
е вписан в разписката е, че такова лице не живее в населеното място, поради
което извършеното действие не е годно да прекъсне давността. На следващо
място, на 15 май 2020 г., отново са извършени такива действия, но е
установено от съседи, че лицето живее в чужбина, като оспорвам, че
отбелязването, а именно: не е направено уведомяване по чл. 47, ал. 1 ГПК и
длъжникът не е бил редовно уведомен за извършено изпълнително действие,
поради което и не може да се приеме, че е прекъсната давността.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:51
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5