№ 4969
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100111836 по описа за 2024 година
Ищцата Д. Г. С. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2024 г. в гр. София, по вина
на водача Т. Г. Г., който при управлението на лек автомобил м. „Дачия“, модел
„Докер“ с рег. № ******** нарушил правилата за движение по пътищата и при
движението си по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока на движение от бул. „Черни
връх“ към бул. „Петко Ю. Тодоров“, в района на кръстовището с ул. .,Козяк“
при извършване на маневра ляв завой навлязъл в лявата пътна лента и станал
причина за настъпилото ПТП с движещия се по нея автобус марка „Хайгер“,
модел „КЛК 6125ГЕВЗ“ с peг. № ********, управляван от К. Б. К.. При
процесното ПТП ищцата е пострадала в качеството си на пътник в автобуса.
Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗД
„ЛЕВ ИНС“ АД. Твърди, че ответното застрахователно дружество е сезирано с
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, но в предвидения срок
такова не било определено и изплатено, поради което предявява кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 30 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,
ведно със законната лихва за забава от 11.07.2024г. /датата на сезиране на
застрахователя извънсъдебно/ и за сумата от 150 лв. – обезщетение за
1
претърпените имуществени вреди /медицински разходи/, ведно със законната
лихва за забава от същата дата.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът ЗК “ЛЕВ ИНС”
АД подава писмен отговор, в който оспорва настъпването на процесния
деликт. Оспорва механизма на ПТП, твърдените вреди и причинната им
връзка с ПТП. Оспорва вината на застрахования при него водач, като твърди,
че другият водач е предизвикат ПТП, евентуално, че с поведението си е
допринесъл за настъпване на същото.
Оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен, а
претендираните имуществени вреди – като несвързани с лечението на
травмите от процесното ПТП. Оспорва претенцията за законна лихва.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца, която е пътувала без правилно поставен
предпазен колан или без да осигури стабилно равновесие на тялото си чрез
сядане на свободна седалка или сигурно захващане към обезопасителните
елементи на автобуса.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния л.а. марка
„Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ********.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на конкретното ПТП по делото са събрани
писмени доказателства, проведен е разпит на свидетел и е изслушано
заключението на САТЕ и КСМАТЕ.
При разпита в съдебно заседание свидетеля К. К., заявява, че е
изпълнявал служебните си задължения по управлението на автобус от
обществения градски транспорт на гр. София по автобусна линия № 73 при
настъпването на процесното ПТП. Движел се по път с предимство - по ул.
„Хенрик Ибсен“, с около 30 км/ч. Намирал се на около 20 метра преди
светофара, когато бил подаден зелен сигнал и свидетелят увеличил скоростта,
за да премине. В този момент автомобил пресякъл пътя му от дясната страна.
За да избегне челен удар в областта на мястото на водача на автомобила, К.
2
завил малко наляво и автобусът ударил автомобила в предния мост.
Вследствие на намаляването на скоростта и спирането при сблъсъка,
пътниците в по-задната част на автобуса (който бил доста пълен) политнали
напред, при което ищцата, което пътувала права в зоната, отредена за майки с
деца и за инвалиди, паднала. Моментът на падането свидетелят видял при
прегледа на записите от камерите в автобуса. Не знае дали ищцата се е
държала в момента на удара. Излага, че шофьорът на другия автомобил, при
разрешаващ за него сигнал на светофара за движение направо и надясно, в
нарушение се опитал да прави обратен завой, като гледал надясно и не видял
идващия отляво автобус. Заявява, че и за другия водач е светел зелен сигнал на
светофара, но според поставените пътни знаци, той е имал право да се движи
само направо и надясно. Автомобилът се включил в движението от
автосервиз, намиращ се малко преди светофара.
От заключението на изслушаните САТЕ и КСМАТЕ, неоспорени от
страните, както и от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени
по реда на чл. 193 от ГПК, се установява следното:
На 26.06.2024 г., около 17:40 часа в гр. София по ул. „Хенрих Ибсен“ в
лентата за движение направо на основното платно за движение в посока от
бул. „Черни връх към бул. „Петко Ю. Тодоров“ преди кръстовището с ул.
„Козяк“ със скорост между 30 и 50 км/ч се е движел автобус марка „Хайгер“,
модел „КЛК 6125ГЕВЗ“ с peг. № ********, управляван от К. Б. К.. Пътният
участък е бил хоризонтален, прав, пътната настилка - сух асфалт без
неравности, разрушения и посипаности. В същото време и в същата посока
по ул. „Хенрих Ибсен“, но в локалното платно за движение в зоната на
автосервиз, се е движел т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ********,
управляван от Т. Г. Г., който навлязъл в кръстовището с намерение да извърши
обратен завой. Сигналът на светофарната секция за него е бил с включен зелен
сигнал, разрешаващ навлизане в кръстовището и на двете МПС, но водачът Г.
или не е погледнал към двете светофарни секции вляво от него или не се е
ориентирал, но не е установил, че двете светофарни секции за движение
направо попътно в основното платно за движение, светят също със зелен
сигнал. Не се е съобразил и с наличието на пътен знак Г4 „Движение само
направо и надясно след знака“, а е предприел обратен завой в опасна близост
на застигащия го движещ се в основното платно автобус. Скоростта на
автобуса към момента, в който т.а. Дачия Докер е навлязъл в лентата му за
3
движение, е била между 43 и 30 км/ч, но поради липса на спирачни следи не е
възможно да се изчисли с точност. Когато т.а. Дачия Докер е започнал левия
завой, водачът на автобуса вече е задействал спирачките, а в последния
момент е завил рязко наляво, но се е намирал на около 14 м. преди мястото на
удара и при опасна зона за спиране от 37 м., водачът на автобуса не е имал
възможност да предотврати удара. Л.а. Дачия Докер е бил в опасната зона за
спиране на автобуса, ударът е бил непредотвратим за водача му. Скоростта на
т.а. Дачия Докер при удара и към момента на завиване наляво за обратен завой
е била около 15 км/ч. Тъй като водачът на т.а. Дачия Докер не е предприел
никакви мерки да предотврати удара, автобусът, с намалена скорост до около
20 км/ч, е ударил с крайната си предна дясна част предната част на лявата
страна на т.а. Дачия Докер. Въпреки невисоката си скорост, но поради по
голямата си маса, автобусът е отблъснал и отклонил автомобила надясно от
траекторията на движенето му. След удара и двете МПС са се спрели в
местата, където са намерени. Не са установени данни за технически причини
за настъпване на произшествието. Според вещото лице основната причина за
създаване на опасната ситуация и настъпване на ПТП е в субективните
действия на водача на т.а. Дачия Докер, който е предприел забранен обратен
завой в процесното кръстовище при наличие за него пътен знак Г4 „Движение
само направо и надясно след знака“ и не се е съобразил със застигащия го
движещ се в основната платно за движение в лентата за направо автобус
Хайгер. Водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати
удара чрез аварийно спиране, тъй като автомобилът попада в опасната му зона
за спиране. При изслушване на заключението в съдебно заседание на
04.07.2025 г. в.л. А. уточнява, че автобусите от градския транспорт не са
оборудвани с предпазни колани. Допълва, че автобусите спират с около 4 м. и
инерционната сила е по-голяма от силата на удара. При тази инерционна сила,
ищцата би трябвало да се държи много здраво за обезопасителните елементи
на автобуса, както и да очаква спирането на автобуса, за да предотврати
падане.
Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ и КСМАТЕ, които са
компетентно изготвени, подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства, отговарят в пълнота на поставените въпроси и са неоспорени
от страните.
4
Независимо от заинтересоваността на свидетеля К. от изхода на делото -
предвид обстоятелството, че той е водач на автобуса, участвал в процесното
ПТП - съдът кредитира показанията му относно механизма на настъпване на
ПТП, тъй като същите са непосредствени, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От процесното ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания:
счупване на долния край на лявата голямопищялна кост (вътрешен малеол)
закрито, контузия на ляв глезен. С оглед характера, вида и местоположението
на травматичната увреда на ищцата, е установен механизмът на получаването
й: травмата се е получила по индиректен път - при удара на двете МПС
тялото на пострадалата е залитнало наляво и леко назад и центърът на
тежестта му се е изместил наляво, заедно с подбедрицата и коляното.
Стъпалото се е извило навътре, скочната кост е притиснала долния край на
голямопищялната кост и той се е отчупил.
Спешна медицинска помощ непосредствено след ПТП пострадалата е
получила в УМБАЛ „Софиямед“, кьдето в резултат на образно изследване е
поставена диагноза „Счупване на вътрешен малеол. Контузия на ляв глезен.
Обективно - болка и ограничени движения с левия крак“, поставена е гипсова
имобилизация и е насочена за консултация с ортопед. На 27.06.2024 г.
пострадалата ищца е приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", кьдето е
извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и е
поставена гипсова имобилизация. Изписана е на 30.06.2024 г. с препоръка за
ненатоварване на оперирания крайник и проследяване на състоянието с
контролни прегледи. След 45 дни гипсът е свален и няколкократно е
провеждана рехабилитация на крайника.
По своя медико-биологичен характер получените от ищцата увреждания
са довели до трайно ограничение на движението на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни – в случая около 4-5 месеца.
Общият лечебен и възстановителен период е приключил в рамките на 5
месеца, като непосредствено след инцидента ищцата е претърпяла болки с
голям интензитет в продължение на 6-7 дни, болки с умерен интензитет за
около 30 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за
около 3-4 месеца. Ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем до около
3 години след датата на ПТП при по-продължително ходене и стоене права
5
при студено и влажно време.
При извършен на 03.06.2025 г. от вещото лице личен преглед на ищцата
е установено, че последната се придвижва самостоятелно, без помощни
средства и с нормална походка. Няма данни в медицинската документация за
забавено възстановяване и ексцес, както и липсва описание на т.нар. „коланни
травми“ по тялото на ищцата от поставен предпазен колан. Здравословното
състояние на ищцата е стабилизирано, счупването на долния край на лява
голямопищялна кост е зараснало. Като остатъчно явление се наблюдава
намален обем на движения на лявата глезенна става с 15% от нормата, но с
оглед местоположението на травмата, давността на получаването й, вида на
проведеното лечение, сегашното състояние на крака и възрастта на ищцата, е
възможно подобрение на обема на движения на ставата при провеждане на
допълнително лечение. Към момента ищцата не провежда лечение за тази
последица.
Горното се установява от заключението на вещо лице д-р Т. Д. по
назначените СМЕ и КСМАТЕ, приети от съда и неоспорени от страните, които
съдът кредитира изцяло, както и от приетата по делото медицинска
документация, подробно обсъдена от вещото лице, поради което съдът не я
обсъжда отделно.
За установяване на твърдените неимуществени вреди, по делото е
разпитана и свидетелката С.С., майка на ищцата. Същата заявява, че разбрала
за ПТП на 06.06. към 22:30 ч., когато дъщеря й се обадила по телефона. След
инцидента я видяла за първи път сутринта към 10,00 ч. Била в много тежко
състояние, с много силни болки, плачела и не можела да ходи, била уплашена
и стресирана. Придвижвала се с патерици на един крак. Поставили й гипс
първоначално за около 10 дни, през които ищцата усещала силни, нетърпими
болки, поради което нощно време приемала течен аналгин за успокоение. През
този период ищцата не можела да ходи и да се обслужва сама, тъй като се
движела с две патерици. Повечето време лежала поради указанията да държи
крака си на високо. За баня и тоалет имала нужда от чужда помощ, за да пази
гипса от намокряне. Не можела да вземе душ, а обтривала тялото с мокри
кърпи. През възстановителния период, свидетелката непрекъснато помагала
на ищцата в домакинската работа, като се редувала с мъжа и дъщеря й. Пет
месеца била непрекъснато с нея. На контролен преглед след десетина дни било
6
констатирано леко подобрение и гипсът бил сменен. Ищцата се чувствала по-
добре, с периодични болки с по-нисък интензитет. Гипсът бил премахнат след
2 месеца, но още 1 месец ищцата не трябвало да стъпва на крака си. След
свалянето на гипса кракът на ищцата започнал да се подува и придобивал син
и лилав цвят до вечерта. Това продължило до петия месец, въпреки
физиотерапията. Рехабилитацията продължила 1 месец по лекарско
предписание. На 4-я месец на ищцата й било позволено да стъпва на крака си,
а в края на четвъртия месец, след рехабилитацията, махнала едната патерица и
се придвижвала само с другата. Свидетелката излага, че към днешна дата
ищцата не се е възстановила напълно. Преди да измине петия месец, когато
приключила рехабилитацията, се установило, че кракът още е син. Ищцата
била насочена към съдов хирург, който заключил, че от удара се е получил
хематом на крака и преписал медикаментозно лечение за три месеца, което
повлияло положително, но подуването и синините не били излекувани
напълно. В петия месец ищцата тръгнала на работа, като през първите два дни
била придружавана от свидетелката. Сега се придвижвала сама, но когато се
претовари, отново куцала, а вечер, след работа, все още изпитвала периодични
болки, поради което била планирана консултация със съдовия хирург. В
емоционален план ищцата била много стресирана в началото, изпитвала страх
да пътува в автобус, но към момента била по-спокойна и се чувствала по-
добре.
Съдът намира, че въпреки наличието на близка родствена връзка с
ищеца, обуславяща заинтересованост от изхода на спора, показанията на
свидетелката са непосредствени и без противоречия с останалите събрани по
делото доказателства, поради което ги кредитира.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
Не е спорно, а и се установява от приложените и прието по делото
писмени доказателства (лист 13 до 16 от делото), че ищцата е предявила
писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с процесното ПТП, получена по пощата от ответната страна на
16.07.2024 г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
7
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя. При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че при
управлението на т.а. „Дачия Докер“, водачът чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество, не се е съобразил с пътен знак "Г4",
указващ задължително направление за посоката на движение само направо
или надясно след знака. Така водачът Г. е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, вследствие на което виновно е
предизвикал настъпването на процесното ПТП, при което са получени
подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди у ищцата.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по – горе при излагане на фактическата страна
по казуса. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят – ответник дължи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.
45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, описани по-
горе при установяване на спора от фактическа страна, при лечението на
8
травмите в левия глезен, неудобството от поставената гипсовата
имобилизация за около 45 дни и свързаната с това неообходимост от чужда
помощ за елементарни битови нужди, общата продължителност на лечебния и
възстановителен период от около 5 месеца, през първите дни от които ищцата
е търпяла интензивни болки; активната трудоспособна възраст – 48 г. към
датата на ПТП; продължаващите и към момента болки при по-тежко
натоварване на глезена и непълното възстановяване на обема на движение на
увредената става, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според
съда тази сума адекватно компенсира търпeните болки и страдания от
вредите, причинени от процесното ПТП.
Неоснователно и недоказано, с оглед указаната от съда доказателствена
тежест, е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в неосигуряване от ищцата
на стабилно равновесие на тялото си чрез сядане на свободна седалка до
установяване на превозното средство в покой или сигурно захващане към
обезопасителните елементи на автобус, както и неизпълнение на указанията
на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство, да не се стои
на опасни места, които могат да доведат до недостатъчно устойчиво
положение и загуба на равновесие. Не се установява от събраните по делото
доказателства ищцата да не е предприела мерки за осигуряване на стабилно
равновесие. Освен това, от заключението на в.л. се установи, че в автобусите
от градския транспорт, какъвто е и процесния автобус, не са налични колани
за пътниците. Установява се също заключенията на в.л. А., че поради голямата
инерционна сила при неочакваното внезапното спиране на автобуса
непосредствено преди удара, ищцата не е могла да се задържи за
обезопасителните елементи на автобуса и да предотврати падането си. Ето
защо, не се установява с поведението си ищцата сама да се е изложила на
опасност и да е допринесла за настъпването на вредите, поради което
възражението е неоснователно.
По иска за обезщетяване на имуществени вреди:
Съгласно заключението на вещото лице, общият размер на
медицинските разходи, за които по делото са представени платежни
документи - направление от УМБАЛ „София Мед“ и фактура от 26.06.2024 г.
(л. 157-158), направен за лечение на получена татравма при процесното ПТП,
възлиза на 100 лв. Вещото лице д-р С. уточнява в съдебно заседание , че не
9
могат да се приемат за необходими разходите в размер на 150 лв. по
представената от ищцата фактура от „Медик 351“ ЕООД за закупена ортеза за
рамо, защото няма отношение към стандартното лечение на счупен глезен.
Съдът кредитира този извод на вещото лице. Ето защо, съдът приема, че
доказаните разходи, извършени от ищцата за лечение на претърпяната травма
и подлежащи на обезщетяване, са в размер на 100 лева. До тази сума искът е
основателен, а за горницата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за лихва съдът намира следното:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса
на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
При така изложеното, съдът намира претенцията за заплащане от
застрахователя на обезщетение за забава за периода от датата на предявяване
на извънсъдебната претенция пред застрахователя, за основателна, що се касае
за обезщетението за неимуществени вреди. Установи се, че уведомяването е
станало на 16.07.2024 г. с получаването от застрахователя на изпратената по
пощата писмена претенция на ищцата. От този момент, на осн. чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава. Следователно,
законна лихва върху определеното обезщетение следва да бъде присъдена от
16.07.2024 г. – датата на предявяване на претенцията на увредената пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.
Няма данни по делото претенция за обезщетяване на имуществените
вреди да е била заявявана пред застрахователя преди датата на исковата молба,
поради което съдът приема, че законна лихва върху имуществените вреди са
дължи от уведомяването на ответника за тези вреди, което е настъпило с
10
връчване на препис от исковата молба -30.12.2024 г., като изтеклия срок за
доброволно произнасяне в хода на настоящото дело съдът намира, че следва
да съобрази при условията на чл. 235 от ГПК като е изпълнена предпоставката
на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Д. З. от САК
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Съдът
приема, че предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния
интерес и обема на предоставената защита адекватното и справедливо
адвокатско възнаграждение възлиза на 3 000 лв.
Ищцата претендира и разноски в размер на 50 лв. за внесен депозит за
призоваване на свидетел. Видно от протокол рег. № 7021/24.06.2025 г., при
проведения в о.с.з. на 20.06.2025 г. разпит, свидетелят К. не е направил искане
да му бъдат изплатени разноски, поради което претенцията на ищцата в тази й
част е неоснователна. Сумата от 50 лева, внесена от ищцовата страна като
депозит за свидетел, подлежи на връщане след надлежно нарочно искане от
ищцата.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, и
605 лв. – съдебно-деловодни разноски. Предвид чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006
г., съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Общо
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1,50 лв.
На осн. чл.78, ал. 6 от ГПК поради освобождаване на ищцата съгласно
чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението за внасяне на държавна такса и от
разноски по делото, ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1250 лв., както и 1 000 разноски за в.л.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Д.
Г. С. с ЕГН **********, с адрес: : гр. София, ж.к. „********“, кв. ,********,
следните суми:
сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
11
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 26.06.2024 г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата от 16.07.2024 г. до
окончателното плащане.
сумата от 100 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 26.06.2024 г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата от 30.12.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 100 лв., до пълния му предявен размер от 150 лева.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв.
Д. З. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул.“Алабин“ № 36, ет. 2, сумата 3
000 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Г. С. с ЕГН **********, с адрес: : гр. София, ж.к.
„********“, кв. ,********, да заплати на ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, сумата от 1,50 лв. – представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по
сметка на СГС държавна такса и депозит за вещи лица по делото в размер
общо на на 2 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12