РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330113747 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. К. М. - Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД за
прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № ***, поради
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т. 20 ЗПК, предявен е и иск от ищцата срещу „Ай Тръст“
ЕООД за прогласяване за недействителен на договор за предоставяне на поръчителство от
***, поради липса на основание, поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се излагат твърдения, че между Т. К. М. - Г. и „Кредисимо“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца е
предоставен заем. Счита, че договорът е недействителен доколкото в него не е посочен
реално дължимия ГПР, в него не е включено възнаграждението за поръчител. Това
представлявало и заблуждаваща търговка практика, което правила клаузата за ГПР
неравноправна и от там следвало, че такава клауза липсва и договорът е недействителен,
съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди се, че не са спазени и изискванията на
чл.11, ал.1 т. 20 ЗПК, поради което и на това основание договорът е нищожен.
Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му,
ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“
ЕООД, който да обезпечи задълженията й по договора за кредит. В договора било уговорено
възнаграждение за поръчителя. Счита, че този договор е недействителен , доколкото е
сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и същото представлява
скрита възнаградителна лихва по договора за кредит и липсва основание за сключването му
и поради противоречие с добрите нрави и че е сключен като обезпечение на недействителна
сделка.
С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който
оспорва исковете. Счита, че договорната лихва не е нищожна и не противоречи на добрите
нрави. Счита, че в договора е уговорен ГПР, който не е в противоречие на чл.19, ал.4 ГПК.
1
Вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са част от
него, те не са част от договора за кредит и неформирали ГПР. Излага съображения за
действителност на договора за поръчителство.Счита исковете за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Моли за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който
оспорва исковете. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и не страда от
сочените от ищеца пороци. Също така договорът бил сключен като обезпечение на
действителна кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.4 ЗЗД, чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК срещу
„Кредисимо“ ЕАД.
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.2 и т.3 ЗЗД срещу „Ай Тръст“ ЕООД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на договорите. В тежест на ответниците е да докажат, че са
обвързали ищеца с валидни правоотношения.
С определение от 12.12.2022 г. като безспорно между страните е отделено че са
сключили договор за потребителски кредит № *** с посоченото от ищеца съдържание за
обезпечаването на вземането по който е сключен договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата, в който е предвидено възнаграждение за поръчителя. Безспорно е че по
договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Същото се отнася и за ответника „Ай Тръст“ ЕООД., който предоставя по занятие
услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което поръчителският
договор има качествата на потребителски такъв.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за заем
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно
да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.
Първото основание за нищожност на договора за кредит, посочено от ищеца е
неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
2
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за поръчителство, сключен между
ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД.
Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит,
поради което и предвиденото в него възнаграждение за поръчителя е разход, който е пряко
свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „Кредисимо“ АД е бил наясно с
договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на сключване на
договора за кредит, доколкото в самия договор за поръчителство е отразено, че „Ай Тръст“
АД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит след като
бъде поискано писмено това от „Кредисимо“ АД. Наред с това в договора за поръчителство
е посочено, че „Кредисимо“ АД събира вноските за възнаграждение за поръчителя. Предвид
горното „Кредисимо“ АД е следвало да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в
общо дължимата сума по кредита.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, не е
посочен ГПР, както и каква е общо дължимата сума по кредита и на основание чл.22 ЗПК
договора за кредит се явява недействителен, поради което искът ще бъде уважен.
По иска за недействителност на договора за поръчителство:
Видно от договора за предоставяне на поръчителство от *** /л.53/ за обезпечаване на
задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Ай тръст“ ЕООД, в полза на
последното се дължи възнаграждение в размер на 1237.20 лева, разсрочено и платимо заедно
с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от
„Кредисимо“ АД в полза на „Ай тръст“ ЕООД.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ищеца се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД.
Основен предмет на дейност на ищеца е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва
да се посочи, че печалбата на „Ай тръст“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност
като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Кредисимо“ ЕАД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Кредисимо“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване
на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе
си,което е в противоречие с добрите нрави.
Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство на
основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК, както и поради липса на основание,
основанието не е това което е посочено в договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат и за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса /л.21/, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК, която ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е. И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.20/, съгласно който на ищеца е
3
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на по 300
лева, по исковете срещу всеки един от ответниците.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между Т.
К. М. – Г., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.22, вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен
между Т. К. М. – Г., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, поради липса на
основание и противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А ДА ЗАПЛАТИ НА Т.
К. М. – Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ДА ЗАПЛАТИ НА Т.
К. М. – Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А ДА ЗАПЛАТИ НА
адв. Е. Г. И., с личен № **********, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата
в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А ДА ЗАПЛАТИ НА
адв. Е. Г. И., с личен № **********, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата
в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4