№ 182
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210862 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Е. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „***“ №
***, чрез адв. С. Д., срещу наказателно постановление № 22-4332-012847/11.07.2012 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че
фактическата обстановка не е изяснена в пълнота, доколкото не са изследвани
метеорологичните условия и особеностите на пътната обстановка. Оспорва се наличието на
умисъл в действията на жалбоподателя. Алтернативно се застъпва маловажност на случая
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
За проведеното на 22.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят се
явява лично и с адв. Д..
В дадения ход по същество М. излага гледната си точка относно процесните събития и
моли жалбата да бъде уважена.
Адв. Д. оспорва показанията, депозирани от разпитаните в хода на проведеното
съдебно следствие свидетели, обръщайки внимание на съществуващите помежду им
противоречия по фактите. Поддържа, че при издаване на НП не са отчетени
метеорологичните условия и наличието на неравности по пътното платно, провокирали
извършването на съответната маневра от страна на жалбоподателя. Пледира НП да бъде
отменено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
1
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 12.06.2022 г. около 14:30 ч. жалбоподателят С. М. се намирал в гр. София.
Управлявал лек автомобил „***“, ДК № ***, регистриран на „***“ ЕООД. Движел се по бул.
„***“, с посока от ул. „***“ към ул. „***“. Бил сам в автомобила заедно с кучето си. В
района имало движение, обичайно за съответния час. Времето било облачно, влажно,
превалявало, с температура на въздуха около 20 градуса по Целзий.
На кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“ управляваният от М. автомобил се намирал
в дясното платно по посоката му на движение. Завивайки на дясно по бул. „***“, при
подаване на газ от страна на водача, поради мощността на двигателя на МПС, се произвел
ефект на превъртане на задните моторни колела на автомобила, при което задната му част
поднесла последователно наляво и надясно, след което М. продължил движението си.
Същевременно в близост се намирали свидетелите Е. С. и И. Н., служители на ОПП
СДВР, които изпълнявали служебните си задължения по наблюдение на трафика.
Паркирали били служебния си автомобил до кръстовището, пред находящия се на бул. „***“
градински център. Доколкото имали пряка видимост и се намирали в близост до ситуацията,
двамата свидетели възприели поднасянето на автомобила на М., при което се качили в
служебния автомобил, привели го в движение и последвали автомобила, управляван от
жалбоподателя. Спрели го на около 500 м. по-надолу, пред № 85 на бул. „***“.
Свидетелите извършили проверка на документите на водача и автомобила, и
преценявайки, че при описаната по-горе ситуация с действията си М. умишлено е
осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, свид. С. му съставила АУАН
Серия GA № 671385/12.06.2022 г., в който описала времето, мястото и обстоятелствата по
извършването му. АУАН бил предявен на М., който го подписал, отбелязвайки, че има
възражения. Връчен му бил екземпляр от АУАН и в законоустановения срок
жалбоподателят депозирал писмено възражение.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на М. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП било наложено
кумулативно административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите Е. С. и И. Н., и писмени - справка-картон на водач; заповед №
8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 513з-4720/19.06.2018 г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.; справка рег. № ОД-03-826-1/03.11.2022 г. от НИМХ-БАН.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесните събития, се установяват
еднопосочно посредством показанията на свидетелите С. и Н., които излагат впечатленията
си относно ситуацията. Действително между депозираните от двамата показания се
констатират известни противоречия досежно интензивността на трафика и разстоянието, от
което възприели управлявания от М. автомобил, но като взе предвид изминалия период от
време до момента на провеждане на разпитите им, съдът прецени съответните противоречия
за обясними. При това, като прецени изложеното от двамата свидетели във взаимната му
връзка с останалите приобщени доказателства, прие за изяснено, че от позицията, на която
2
се намирали, са имали обективната възможност да възприемат реализираните от
управлявания от М. автомобил маневри. Същевременно съдът не се довери на показанията
на свид. Н. в частта, в която сочи, че жалбоподателят, въпреки че възприел присъствието на
полицейския патрул, съзнателно и демонстративно форсирал двигателя на управлявания
автомобил, доколкото в съответната част изложеното от него представлява единствено израз
на субективното му възприятие за ситуацията.
Относно пътната обстановка, предвид липсата на спомен у свидетелите, съдът не прие
за установено в пътния участък да е имало неравности или други препятствия, затрудняващи
движението. Предвид това твърденията, релевирани от жалбоподателя в съответната насока,
не се доказаха. Що се отнася до метеорологичната обстановка, съдът я намери за изяснена
посредством приложената от НИМХ-БАН справка, въз основа на която прие за доказано, че
времето било облачно, влажно, с превалявания от дъжд.
Материалната компетентност на свид. С. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно заеманите длъжностни качества и правомощията, предоставени им по силата на
заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г., заповед № 513з-4720/19.06.2018 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи и в законоустановените ред и форма. Неоснователни са възраженията за
допуснати при описанието на фактическата обстановка противоречия и непълноти, които да
са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Такива не се констатират, като между
АУАН и НП е налице идентитет относно фактическото описание на твърдяното нарушение
и корелация на последното с дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация. Поради това съдебният състав прецени, че АУАН и НП съдържат всички
законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, 5 и т. 6 ЗАНН
реквизити, и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обосновават извод за отмяна на санкционния акт на формално
основание.
Независимо от това обаче съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено. Причина за това се явява, че не се доказа реализираните от М. действия по
подаване на газ, в резултат от което бил произведен ефект на превъртане на задните
моторни колела на автомобила, при което задната му част поднесла последователно наляво
и надясно, да са били осъществени от водача виновно.
Съобразявайки всички релевантни обстоятелства, а именно метеорологичните условия
и наличието на трафик, който обективно не би позволил автомобилът да бъде управляван с
висока скорост, съдът не прие за доказано, че с поведението си М. е целял да използва пътя
за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. При
това обективираното в АУАН и НП твърдение в съответната насока остана фактически и
доказателствено необосновано. Последното следва от обстоятелството, че наличието на
умисъл в действията на водача е задължително необходимо условие за реализация на
състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, предвид факта,
че съставът му по дефиниция предполага извършването му при умишлена форма на вината.
Поради това, доколкото от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод и по безспорен начин да се установи виновно поведение от страна на жалбоподателя,
субсумиращо състава на вмененото му нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, съдът прие, че
наказателното постановление се явява незаконосъобразно - недоказано и необосновано, и
като такова следва да бъде отменено. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-012847/11.07.2012 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу С. Е. М. за нарушение на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4