№ 67
гр. Сливен, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201521 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „А.” ООД – гр. П.,
представлявано от управителя С. Н., чрез процесуален представител, против НП № 20-
2300202 от 09.10.2023 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди, че не се касае за трудови
правоотношение, имало сключен граждански договор, които отговарял на
характеристиките на договор за поръчка по ЗЗД, поради което моли да бъде отменено
издаденото НП като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено, както и
да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.09.2023 год. бил съставен АУАН № 20-2300202 от същата дата против
1
жалбоподателя за това, че при извършена проверка по спазване изискванията на
трудовото законодателство на „А.“ ООД на 14.09.2023 год. във времето от 13,30 часа
до 15,55 часа, на място с обект на контрол: База на дружеството – Пазар за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. ***** било установено, че лицето Ю. И. П. предоставя
работна сила в посочения обект. В акта било посочено, че в собственоръчно попълнена
декларация лицето декларирало, че работи на посочения обект с определено работно
време на длъжност – „сортировач“ и получава на ден 50,00 лева трудово
възнаграждение (по време на проверката лицето работело на машината за пакетиране
на грозде). В акта било отразено, че с призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК дружеството
било призовано да се яви на 18.09.2023 год. в 14,00 часа в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Сливен и да представи документи, свързани с осъществявания контрол, както
и че при предоставяне на документите на 18.09.2023 год. в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Сливен, липсвал трудов договор, сключен между дружеството и Ю. И. П., т.е.
нямало сключен трудов договор. В акта било посочено, че на 18.09.2023 год. в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен бил представен граждански договор № 1 от
07.09.2023 год. между Ю. И. П. и дружеството. В акта било отразено, че на 19.09.2023
год., във времето от 14,25 часа до 15,40 часа отново била извършена проверка на място
в същия обект на дружеството, където било установено, че Ю. И. П. предоставя
работна сила в посочения обект; както и че в собственоръчно попълнена декларация на
19.09.2023 год. в 14,55 часа лицето декларирало, че работи на посочения обект,
почивки в работния ден: 10,00 часа – 10,30 часа, 12,00 часа – 13,00 часа, 15,00 часа –
15,45 часа, като получавал на ден 50,00 лева трудово възнаграждение (по време на
проверката лицето нареждало касетките с готова продукция – грозде на палета). В акта
било посочено, че видно от гореизложеното дружеството, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда
е допуснал на 14.09.2023 год. в 14,30 часа Ю. И. П. да предоставя работна сила –
„сортировач“, като по време на проверката лицето работело на машина за пакетиране
на грозде в обект: База на „А.“ ООД – Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.
*****, без сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа –
14.09.2023 год. (т.е. не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила от
лицето като трудови правоотношения). В акта било посочено, че нарушението било
извършено на 14.09.2023 год. на място в обекта, а било установено на 18.09.2023 год.
при представяне на документите в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен и АУАН
бил съставен на 20.09.2023 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. В акта
било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал.
2 от КТ. Актът бил връчен на 20.09.2023 год. на представляващия дружеството (л. 15 –
16 от делото).
На 27.09.2023 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен било подадено
възражение от дружеството против съставения АУАН, в които се оспорват
2
констатациите от същия, като се твърди, че не са били налице трудови
правоотношения, а между страните имало сключен договор за изработка (л. 30 – 31 от
делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2300202 от 09.10.2023
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което за
описаното в акта нарушение на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3
от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В НП било отразено, че
срещу акта било подадено възражение, което административнонаказващият орган, след
като се запознал с писменото възражение и след като разгледал приложените към
преписката писмени доказателства, е преценил че не са налице основания за
прекратяване на административнонаказателната преписка. В НП било посочено, че
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, както и че при
определяне на имуществената санкция административнонаказващият орган е взел
предвид характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и е
преценил, че за постигане на специалната и генералната превенция, следвало да
наложи имуществена санкция в минимален размер от 1500,00 лева на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда. НП било връчено на
представляващия дружеството на 19.10.2023 год. (л. 13 – 14 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от
Граждански договор № 1/07.09.2023 год. се установява, че „А.” ООД – гр. П.,
представлявано от управителя С. Н. като възложител е възложил на Ю. И. П. като
изпълнител да извърши почистване, сортиране и пакетиране на 5000 кг. грозде без
семки; че възложителят се задължава да осигури суровината за обработка – грозде,
кашони, панетки, пликчета, картонени боксове, както и кантари и ножици за
манипулацията, длъжен бил да осигури и ръкавици, престилки, бонетки и др.; както и
че възложителят се задължил в срок до 30 дни от приемането на извършената работа да
изплати на изпълнителя 1000,00 лева в брой или по банкова сметка. В договора е
посочено, че изпълнителят се задължава да изтегля всеки ден в който има заготовка,
приготвеното количество, както и че същият щял да бъде уведомен за поръчката поне
ден по – рано (л. 29 от делото).
От приложените по административнонаказателната преписка копия от два броя
декларации на името на Ю. И. П. се установява, че в същите е отразено, че има
сключен граждански договор (л. 17 и л. 18 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
3
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Ю. И. П. без същото да
има сключен трудов договор в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Безспорно е установено, че
лицето Ю. И. П. е предоставяло работна сила в обекта на жалбоподателя без да има
сключен трудов договор в писмена форма. Безспорно се установява, че Ю. И. П. е
работела на обекта както като „сортировач“ на машина за пакетиране на грозде, така и
е нареждал касетки с готова продукция. Действително по
административнонаказателната преписка е представен граждански договор и два броя
декларации от името на Ю. И. П., в които има отбелязване за наличието на граждански
договор, но с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че в случая се касае за трудови правоотношения. Както е посочено в Решение
№ 53/24.03.2022 год. по КАНД № 60/2022 год. по описа на СлАС трудовият договор по
своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква
трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна
сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен
трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно определена
работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за
прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен
задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи,
структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които
възниква и задължението на работодателя по чл. 62, ал. 1 от КТ. Този вид договор не е
резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в ЗЗД, в това
число от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност
(работна сила), а определен, конкретен и индивидуализиран резултат и от договора за
поръчка, при който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния правни действия. За разлика от трудовия договор,
договорите по ЗЗД, по – известни в практиката като „граждански договори“, са
неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и
създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват
с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни
престации, които в повечето случаи са еднократни. В подкрепа на извода, че се касае за
трудово правоотношение са и показанията на свид. Ю. И. П., която заявява, че е
работил в дружеството като е поставял етикети, обръщал тарелките, а при
извършените от служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен проверки
същият е извършвал и други дейности - „сортировач“ на машина за пакетиране на
грозде, нареждал е касетки с готова продукция - трудови дейности различни от
посоченото в представения граждански договор, т.е. касае се не за конкретен
4
индивидуален резултат или за извършване на правни действия, а за престиране на
трудова дейност. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което същият следва да
понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2300202 от 09.10.2023
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на
„А.” ООД – гр. П., представлявано от управителя С. Н., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3
от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „А.” ООД – гр. П. с ЕИК *****, представлявано от управителя С.
Н., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски
в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5