Решение по дело №64687/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6877
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20211110164687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6877
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110164687 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от Г. ф. срещу С. ЛЮБ. П..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 17400 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда по НОХД № ***/2015г. на РС С., с която
ответникът е бил признат за виновен за това, че на 08.05.2013г., при управлението на лек
автомобил (марка), нарушил правилата на движение, поради което причинил на Ст. Г. три
средни телесни повреди, като две от тях заедно и поотделно представляват разстройство на
здравето, временно опасно за живота. С присъдата ответникът П. е осъден да заплати на Ст.
Г. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
както и сумата от 2400 лв., представляваща разходи по лечението му и заплащане на
операция.
Представена е справка от базата данни към Г. ф., от която се установява, че към
момента на ПТП за автомобила, управляван от ответника, няма сключена застраховка
Гражданска отговорност.
С молба от 02.03.2018г. пострадалият Ст. Г. е отправил искане до ищеца по
настоящето дело за изплащане на присъденото му обезщетение.
Сумата от 17400 лв. е била изцяло заплатена от Г. ф. на пострадалото лице на
02.04.2018г., видно от представеното платежно нареждане.
С регресна покана от 16.02.2021г. ищецът е поканил ответника да възстанови сумата
от 17400 лв., като няма данни същата да е получена от П..
1
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
В ТР №2/2010 по т.д. №1/2010 г. на ОСТК се приема, че при уважен иск срещу
делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/
отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”. В Решение по т.д. №677/10 на ВКС , ТК, ІІ -ро отд. съдът
приема, че доколкото по делото не се доказва, че е съществувала задължителна застраховка
срещу риск ГО на водача на съответния лек автомобил към датата на ПТП, то са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на Г. ф.. Ето защо, след като разглеждането и
уважаването на иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител не съставлява пречка за
предявяването и уважаването на иск срещу застрахователя по риск „Гражданска
отговорност”, респективно срещу Г. ф., то няма пречка да бъде предявен регресен иск от Г.
ф. срещу прекия причинител на вредата, въпреки, че е налице влязла в сила присъда, с която
прекият причинител на вредата е осъден да заплати на пострадалия обезщетение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането
(отм.), (сега чл. 558, ал. 7 от КЗ) във вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12
КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Встъпването се осъществява
по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е задължението на
причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата е
лицето, управлявало МПС при настъпване на ПТП, което именно е "виновният водач" по
смисъла на закона. В случая, от доказателства по делото се установява, че ищецът е
изплатил на увреденото лице обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на
основание чл. 558, ал. 7 от КЗ в общ размер на 17 400 лв. С оглед на това съдът намира, че
са налице условията за встъпване на ищеца Г. ф. в правата на увреденото лице срещу
причинителя на вредата - ответник по настоящото дело.
За да бъде уважена претенцията на ищеца, е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно - настъпилото ПТП по вина на
ответника, който е управлявал МПС без задължителна отговорност "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, причинени вреди и техния размер, причинната връзка
между механизма на ПТП и нанесените щети, както и че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер и полза на увредения.
Горните обстоятелства се установяват от приетите по делото доказателства.
От представената по делото справка се установява, че към момента на ПТП за
управлявания от ответника автомобил не е имала действаща застраховка Гражданска
отговорност.
Налице е влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Видно от представеното по делото платежно нареждане ищецът е заплатил на
пострадалото лице обезщетение за присъдените имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът не е оспорил никое от горните обстоятелства, не оспорва и размера на
вредите. Не е взел становище по иска нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в хода на делото.
Ето защо, искът следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
2

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер общо
на 996 лв., от които 696 за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. ЛЮБ. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на Г. ф.,
ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), сумата от 15 000 лв.,
представляваща изплатено на Ст. Г. Г. обезщетение по щета № (номер)/02.03.2018 г. за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.05.2013 г., както и сумата от 2400 лв.,
представляваща изплатено на Ст. Г. Г. обезщетение по щета № (номер)/02.03.2018 г. за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
главниците от предявяването на иска - 09.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. ЛЮБ. П., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на Г. ф.,
ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, направените по настоящото дело разноски в размер на 996 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3