№ 13169
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110107253 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против И. П. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 2283,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
[№], 278,42 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; 35,74 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., както и 4,12 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 24.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 10.03.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
14079/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че Г. е собственик/титуляр на вещно право на ползване на имота, а с това и клиент
на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния
период е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на
1
уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същата не е погасила в срок дължимите
суми за главница в размер от 2283,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
[адрес], с абонатен № [№], 278,42 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; 35,74 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 4,12 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до
24.02.2021 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор, обективиран в молба с вх.
№ 51880/17.03.2022 г. ответната страна И. Г. заявява, че признава исковите претенции на
топлофикационното дружество, излагайки, че в хода на производството по настоящото дело
между нея и [фирма] е постигнато писмено споразумение, поради което отправя искане да
не бъдат назначавани особен представител и вещи лица, а юрисконсултското
възнаграждение на ищеца да бъде определено в минимален размер.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - [фирма] не изразява становище по
предявените искове.
С молба от 26.10.2022 г. [фирма] уточнява, че ответницата е заплатила на дружеството
сума в общ размер от 3 132,29 лева, с което са погасени претендираните в настоящото
производство суми за главници, лихви и съдебни разноски. В откритото съдебно заседание
на 14.11.2022 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. С. потвърждава, че в хода на
процеса от страна на ответницата са погасени чрез плащане всички суми, предмет на делото,
в т. ч. и разноските. Отправя се искане за постановяване на решение, съобразено с
извършените плащания – за отхвърляне на исковете и за присъждане на юрисконсултското
възнаграждение по исковото производство в минимален размер, тъй като плащането е
извършено в хода на процеса и по този начин ответната страна е дала повод за образуване на
делото.
Ответницата И. П. Г., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В
депозирана по делото писмена молба от 10.10.2022 г. същата посочва, че всички суми по
постигнатото между страните споразумение, са заплатени от нея в уговорения между
страните срок, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
2
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест
на ищеца е да установи наличието на главен дълг; изпадането на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на
исковата молба и наведените от същата твърдения, с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 24.09.2022 г. и обявен за окончателен такъв, предвид
липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
са отделени всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните
вземания за главница и лихва за забава, а именно, че през исковия период ответницата И. П.
Г. е била собственик на процесния недвижим имот с адрес: се в [адрес], с абонатен № [№],
който през този период е бил топлоснабден, като и, че през исковия период до имота е
доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност.
По делото е безспорно, че по силата на сключено извънсъдебно споразумение от
16.03.2022 г. ответницата И. П. Г. е заплатила на ищеца сума в общ размер от 3132,29 лева, с
която са погасени всички вземания, предмет на процесните искови претенции. Това
обстоятелство е потвърдено писмено от ответницата в депозираната молба от 10.10.2022 г., с
която последната заявява, че плащането е в уговорените в чл. 2 от споразумението срокове и
касае всички суми по настоящото дело. Посоченото обстоятелство е изрично признато и от
ищеца, който в нарочна молба от 26.10.2022 г., както и чрез процесуалния си представил в
откритото съдебно заседание на 14.11.2022 г. също заявява, че всички суми за главници,
лихви, законната лихва до плащането, държавните такси и юрисконсултското
възнаграждение по заповедното дело са били погасени изцяло, като неплатено е останало
единствено юрисконсултското възнаграждение по исковото производство.
Твърденията на страните се подкрепят от данните, следващи от представеното и прието
по делото споразумение от 16.03.2022 г., сключено между [фирма] и И. П. Г. на основание
чл. 365 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 1 от последното негов предмет са сумите, предявени
по настоящото гр. дело № 7253/2022 г. Признато е, че към датата на споразумението
ответната страна дължи сума в общ размер от 3123,29 лева, включваща сумата от 2319,38
лева – главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
[адрес], с абонатен № [№] за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от
282,54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018 г. до
24.02.2021 г., сумата от 239,02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението, сумата от 241,35
лева – съдебни разноски. Изяснява се, че съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да
бъде изплатена от ответницата Г. при описан погасителен план, чрез осем вноски, от които
първа в размер от 939,69 лева, платима в деня на подписване на споразумението и
останалите седем в размер от по 313,23 лева с падеж на последната вноска на 16.10.2022 г.
Уговорено е в чл. 4, че при точно изпълнение на задълженията, ищцовото дружество няма
да начислява законна лихва върху главницата за периода на разсроченото изпълнение. В
последното е отразено, че топлофикационното дружество ще претендира юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответницата И. Г. е признала
съществуването процесните задължения към ищеца, което не е спорно по делото.
Страните не спорят, че последното е изпълнено точно от ответната страна, чрез
заплащане на всички уговорени вземания и в срок, за което свидетелстват и представените
от ответницата и приети по делото платежни документи - разписки за извършени плащания
от 16.03.2022 г., 13.04.2022 г., 13.05.2022 г., 15.06.2022, 07.07.2022 г., 09.08.2022
г.,12.09.2022 г. и преводно нареждане от 05.10.2022 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете за главници и лихви следва да бъдат
3
отхвърлени изцяло поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на
завеждане на делото – 10.03.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/
ответницата е била в забава в плащането, доколкото ищецът е бил носител на
неудовлетворени и изискуеми парични вземания срещу нея, чиято дължимост тя е признала
със сключване на споразумението от 16.03.2022 г., както и с извършените по него плащания
в хода на процеса. Не се спори, че тези вземания са погасени в хода на настоящото
производство в пълен размер, чрез плащането на последната погасителна вноски от
ответницата по процесното споразумение на 05.10.2022 г. Ето защо, с поведението си
ответната страна е станала повод за завеждане на делото срещу нея и на ищеца се следват
поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
които няма данни да са били заплатени от ответницата. Съдът определя в минимален размер
от 100 лв. юрисконсултското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, колкото е и претендираният от
него размер съобразно депозираната по делото писмена молба от 26.10.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] против И. П. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
[адрес] кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И. П. Г. дължи
на [фирма] сумите, както следва: 2 283,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
[адрес], с абонатен № [№], 278,42 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; 35,74 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 4,12 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до
24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.03.2021 г. до окончателното изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 14079/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г.
ОСЪЖДА И. П. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 100
лв., представляваща разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5