№ 105
гр. Бургас, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100101914 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена първоначално пред Районен съд
гр.Царево искова молба от „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.„Х. Фотев” № 26, ет.2, представлявано от управителя на
дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо Иванов Колев, с адрес за връчване:
гр. Бургас, „Южна промишлена зона”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 /сграда на „ВиК”
ЕАД/, ет. 3, офис ляв - чрез адв. Атанас Пройчев Тасков и адв. Стоян Василев Арнаудов
против Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ***** и двамата с адрес: ****** с правно
основание чл.108 от ЗС да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик по давностно владение на следните имоти:
- самостоятелен обект на собственост с идентификатор *******, предназначение -
жилище - апартамент 2 в жилищна сграда на етаж 2 с площ от 146,37 кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж и
- самостоятелен обект на собственост с идентификатор *******, предназначение -
жилище - апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 3 с площ от 146,37 кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, която сграда е отразена в КК и КР с
идентификатор ******* и е изградена в общински поземлен имот с идентификатор *******,
с площ на поземления имот- 784 кв.м. вид на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - средно застрояване от 10 до 15 м., при граници на ПИ: улица ***** - имот
********; *******; ******* и *******, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат
владението върху описаните имоти.
В условията на евентуалност е заявена претенция за установяване по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на процесните имоти в резултат на реализиране на
придобито по давност право на строеж върху същите и за осъждане на ответниците да
предадат владението върху тях.
Твърди се в исковата молба, че на 22.02.1999г. ответницата Д. е сключила с Община
Приморско договор за учредяване право на строеж, съгласно който срещу платената от нея
1
продажна цена е получила правото да построи и стане собственик на жилищна сграда в
общински поземлен имот УПИ III, в кв.67 по плана на гр.Приморско. Застрояваният имот се
посочвал в договора с неговите регулационни граници и идентификационни номера.
Понастоящем дворното място било отразено в действащата КК и КР на АПК като поземлен
имот с идентификатор *******. Правото на строеж било придобито в режим на СИО и от
ответника Д., доколкото договорът е сключен по време на брака му с първата ответница.
Ответниците първоначално сключили предварителен договор с лицето К.М., който следвало
да построи сграда в имота срещу отстъпване право на собственост върху 70% от
построеното, но тъй като до изпълнение на договора така и не се стигнало Д.и се обърнали
към Христо Колев, в качеството му на представляващ ищцовото дружество с молба да бъде
изпълнено разрешеното застрояване на терена. По този повод страните подписали договор
за застрояване на имота от 03.12.2010г., озаглавен като договор за продажба, но разкриващ
белезите на договор за застрояване срещу отстъпване право на строеж и собственост върху
част от изграденото. По силата на това съглашение след извършване на строителство на
сградата, ищецът трябвало да получи в собственост втори и трети жилищен етаж и
магазинно помещение на партерния етаж.
Излага се също така, че към настоящия момент вторият етаж е отразен в действащите
КК и КР като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ******* и
предназначение-жилище апартамент 2 на етаж втори с площ 146.37 кв.м. и 19.39 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а третият етаж като
самостоятелен обект с идентификатор ******* със същата площ и квадратура. Самата
сграда била с идентификатор *******. Тъй като към датата на сключване на договора
строителните дейности вече се изпълнявали в текста на документа страните записали, че
сградата е в процес на изграждане като партерния, първи и втори етаж са изцяло изпълнени,
със средства на ищеца. Въз основа на сключения договор ищцовото дружество установило
владение и фактическа власт върху уточнените между страните като полагащи се на
строителя- втори и трети жилищни етажи. Ищецът освен това манифестирал многократно и
по различни поводи намерението двата, полагащи му се по договора етажи да се считат за
негова собственост. В тази връзка по собствена инициатива и желание изменил проекта,
като на място били построени не по един апартамент на етаж, а по три. Подобна преработка
на проекта била съществена и не се състояла в просто преграждане на отделни части от
застроената площ. Преработката била свързана с изграждането на отделни три санитарни
възела, три отделни кухненски къта, със съпътстващите изграждането им ел. и ВиК
инсталации. Това изменение се случило без изричното съгласие на ответниците, като дори се
процедирало незаконно без съответните екзекутиви. Отделно от това ищецът затворил с
врати полагащите му се апартаменти на двата етажа и по този начин ограничил достъпа на
всякакви лица, включително ответниците. Предприел и действия по довършване на своите
етажи, закупувайки плочки за подови настилки за баните, без да съгласува избора си с
желанията на ответниците като формални собственици на имота. В тази връзка се представя
становище от 31.03.2011г. от лице, упражняващо независим строителен контрол за
завършване на сградата, свидетелстващо че същата е завършена на етап груб строеж. От
2
изграждането на грубия строеж ищецът упражнявал постоянно, непрекъснато, несъмнено,
явно и спокойно владение върху двата етажа, които считал за своя собственост. През лятото
на 2022г. ответниците ограничили достъпа му до сградата, сменяйки ключовете на входната
врата на същата и препятствайки достъпа му до апартаментите на втори и трети етаж.
Изтъкват се съображения, че възможността за установяване на владение въз основа
на предварителен договор се признавала безпротиворечиво в практиката на ВКС. Не се
спорило също така, че установеното владение въз основа на предварителния договор не
било добросъвестно, като в този смисъл придобиваното на право на собственост по давност,
трябвало да се счита за настъпило с факта на изтичане на десетгодишен срок. Точно такъв се
явявал процесния случай, тъй като от изграждането на постройката до степен груб строеж-
31.03.2011г. до ограничаване достъпа на ищеца до нея- 16.07.2022г. са изминали повече от
единадесет години. От казаното следвало, че ищецът е придобил процесните имоти на
първично придобивно основание-давностно владение.
Събирателното дружество се явявало собственик на процесните имоти и по силата на
придобито по давност право на строеж. При това положение от датата на сключване на
втория предварителен договор-03.12.2010г. до лятото на 2022г. също били изминали повече
от десет години, като ако се отхвърли първоначално заявената претенция, то трябвало да се
уважи евентуалната такава, отчитайки обстоятелството, че ищецът е придобил правото на
собственост върху процесните вещи в резултат на реализиране на придобито от него по
давност право на строеж за същите тези два етажа.
Предвид изложеното за ищецът съществувал правен интерес от предявяване на
процесните искове по чл.108 ЗС. Представени са писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
Ответниците в депозирания писмен отговор изразяват становище за неоснователност
на заявените претенции. Категорично се противопоставят на заявеното от ищеца за сключен
помежду им предварителен договор от 03.12.2010г., като в тази връзка оспорват приложения
по делото такъв и молят дружеството да бъде задължено да представи този документ в
оригинал. Възразява се срещу посоченото в исковата молба, че ищецът е упражнявал
фактическата власт върху процесните имоти, както и че е извършвал строителни дейности в
същите обекти. Строителството на сградата станало изцяло с лични средства и труд на
ответниците и наети от тях лица. Не отговаряло на истината и казаното, че по инициатива на
ищеца е изменен проекта на двата етажа, тъй като още при проектирането на апартаментите
се предвиждало същите да са с три санитарни възела и съответните инсталации за това, с
оглед отдаването им под наем, без нужда от големи преустройства. Невярно било и
изложеното в исковата молба твърдение, че сградата е изпълнена в степен груб строеж към
31.03.2011г. Ответниците нямали сключен договор с фирма, която да осъществява
строителен надзор на сградата. Удостоверяването на факта на довършване на грубия строеж
ставало с изготвяне на съответния акт за приемане на конструкцията, а не по посочения от
ищеца начин.
3
Ако се приемело, че ищецът е владял процесните апартаменти повече от десет
години, то с лишаването му от достъп до сградата за период по-голям от шест месеца
придобивната давност следвало да се счита за прекъсната и не можела да ползва последния
след изгубване на владението. Цитира се съдебна практика, според която в подобен случай
давностният срок трябвало да се счита за заличен с обратна сила, а ищецът не може да се
позовава на такова придобивно основание.
С отделно определение №1106 от 24.04.2024г. и след представена от ищеца вписана
искова молба, с която са изправени допуснати технически грешки в описанието на имотите
съдът е изменил и допълнил доклада си по делото от 10.01.2024г. като е приел, че е сезиран с
претенция от „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Х. Фотев” № 26, ет.2, представлявано от управителя на дружеството и
неограничен отговорен съдружник Христо Иванов Колев, с адрес за връчване: гр. Бургас,
„Южна промишлена зона”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 /сграда на „ВиК” ЕАД/, ет. 3,
офис ляв - чрез адв. Атанас Пройчев Тасков и адв. Стоян Василев Арнаудов против Г. Х. Д. и
М. Х. Д., и двамата с адрес: ******, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по
давностно владение на следните имоти: втори етаж- самостоятелен обект на собственост с
идентификатор *******.3, предназначение- жилище- апартамент 2 в жилищна сграда на
етаж 2 с площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж и трети етаж- самостоятелен обект на собственост с идентификатор *******.4,
предназначение- жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ от 146,37 кв.м. и
18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, които се намират в
сграда, която е изградена и отразена в КК и КР с идентификатор ******* и е изградена в
общински поземлен имот с идентификатор *******, с площ на ПИ 784 кв.м., вид на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до 15м., при
граници на ПИ: улица *******- имот ********; *******; ******* и *******, както и да
бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху описаните имоти. В условията на
евентуалност е заявена претенция за установяване по отношение на ответниците, че ищецът
е собственик на процесните имоти в резултат на реализиране на придобито по давност право
на строеж върху процесните имоти и за осъждане на ответниците да предадат владението
върху тях.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че на 22.02.1999г. ответницата Д. е сключила с Община
Приморско договор за учредяване право на строеж, съгласно който срещу платената
продажна цена е получила правото да построи и стане собственик на жилищна сграда в
общински поземлен имот УПИ III, в кв.67 по плана на гр.Приморско. Няма противоречиви
позиции, че понастоящем дворното място е отразено в действащата КК и КР на АПК като
поземлен имот с идентификатор *******, както и че правото на строеж е придобито в
режим на СИО и от ответника Д., доколкото договорът е сключен по време на брака му с
първата ответница.
Спорът е концентриран върху това извършвани ли са от ищеца строителни дейности,
4
във връзка с изграждането на сградата и упражнявана ли е от него фактическата власт върху
процесните апартаменти за посочения в исковата молба период от време.
Ищецът на първо място въвежда твърдения за придобито право на собственост чрез
осъществено непрекъснато давностно владение върху процесните имоти, представляващи
самостоятелни обекти с идентификатори *******.3 и *******.1.4 в сграда, находяща се в
гр.Приморско, отразена в КК и КР на АГКК с идентификатор *******, считано от
31.03.2011г. до 16.07.2022г. Втората, заявена в условията на евентуалност претенция се
базира на принципното положение, че ограничени вещни права също могат да бъдат
придобивани по давност като в тази връзка се сочи, че дружеството е упражнявало владение
върху правото на строеж, започнало от момента, в който са предприети действия по
изпълнение на строителството, който пък съвпада с датата на сключване на предварителен
договор- 03.12.2010г. и продължило до лятото на 2022г.
Исковете се оспорват изцяло от ответниците, които категорично отхвърлят
твърденията, че ищецът е извършвал строителни дейности във връзка с изграждането на
сградата и по този повод е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти.
Постройката, включително спорните етажи била изпълнена единствено и само с техни лични
средства, вложен труд и наети лица. Противопоставят се на поддържаната от ищеца теза, че
грубият строеж на сградата е приключил към 31.03.2011г., а той самият е проявил
инициатива по изменение проекта на двата етажа. Дори обаче да се приемело, че срокът за
придобиването и по давност е изтекъл на 16.07.2022г., което не отговаряло на истината, то
същият следвало да се счита за прекъснат след изгубване на владението за повече от шест
месеца. Последното водело до заличаване с обратна сила на вече изтеклия период.
Във връзка с изясняването на релевантните за спора обстоятелства е допусната
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице Чанкинова е установила, че в отклонение от
одобрения проект са изпълнени две тереси пред всяка от спалните на процесните етажи,
което е довело до промяна в застроената площ на всеки от двата етажа, както и са изведени
изводи за захранване с вода и канал с цел обособяване на кухненски кът в две от спалните.
Назначена е и комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, която също е
извършила оглед на място на процесната сграда, формирайки изводи за степента на
завършеност и начина на изпълнение на всеки от етажите, включително процесните такива.
Изразена е позиция, че видът на помещенията и степента на завършеност не предполагат
въвеждане в експлоатация. В заключението си вещите лица са определили общият размер на
разходите за строителство на процесния обект, част от които били осчетоводени, а друга се
установявала от първични счетоводни документи, като всички следвало да се считат за
относими към изпълнения строеж. Експертизата е установила, че за времето 2010-2022г. на
трудов договор при ищеца са работили двама служители между които не фигурира такъв,
назначен на длъжността строителен техник. Книга за инструктаж на работещи на строежа
лица не е открита. Дружеството не било вписано в Централния професионален регистър на
строителя, като сключени договори с трети лица за извършване на строително-монтажни
работи не са представени. Установено е също така несъответствие между отразеното в
представените от ответницата актове, във връзка със строителството на сградата и
изискванията на Наредба №3 и ЗУТ, както и противоречие между записаното в акт образец
14, представен от Д. в община Приморско и отразеното в предварителния договор от
03.12.2010г. относно степента на завършеност на постройката.
5
Свидетелят К.Б. заявява, че през 2004-2005г. е потърсен от ищеца и посетил
процесният обект, за да изпълни ВиК на партера и първия етаж на постройката. Направил
изменения на инсталациите на последните етажи в отклонение от проекта и конкретно
отделно ВиК за три бани и отделно ВиК за три кухни. При ответниците разположението
било същото, за да се дават под наем стаите. В разговор с ответниците, последните му
споделили, че вторият и трети жилищен етаж не са техни, а на „Луков и сие“. Последно
посетил обекта през 2010-11г., за да се изкарат тръби на таванското помещение. Ищецът му
плащал за свършената работа, но не бил ангажиран на трудов договор при него. А.А.
свидетелства, че изпълнявал мазилката на стените на втория и третия етаж на сградата през
2010-2011г.Когато започнал работа имало поставени врати на всички етажи, а входната врата
им отваряла ответницата. Вратите на втори и трети етаж отново им отключвала ответницата,
а понякога това правил и К.. Ищецът плащал възнаграждението му, като понякога се
случвало да остави пари при ответницата и да ги взема от нея. Според него през 2010-11г. е
имало прозорци на етажите на постройката. Г.Б. споделя, че е помагал в бригада, която през
май-юни 2011г. е работила на строителния обект, за да изпълни шпакловка на трети и
четвърти етаж, които били на Х.К.. Помещенията се заключвали, а ключа получавали от
представляващия дружеството-ищец. Ответниците нямали достъп до етажите на ищеца след
май месец 2011г. Освен фина мазилка, бригадата с която работил направила и външната
изолация на сградата. Работниците били наети от ищеца и той заплащал парите за свършена
работа. Спомня си, че сградата била с изпълнен покрив и поставена дограма на етажите през
май-юни 2011г.
Свидетелят Р.Б. разказва, че е поставял фаянсови плочки на партера и първи жилищен
етаж в имота на ответниците. М. строял къщата дълго време заедно със свои роднини.
Забавянето се дължало, според него, на недостиг на парични средства, каквито последният
си набавял, работейки в чужбина. Плочите се изливали с помощта на близки и колеги на М.,
като не бил виждал хора от бригада или непознати да работят по къщата. По време на
посещенията му помещенията били отворени. С.В. си спомня, че ответниците строили дълго
време къщата, като той лично помагал за измазване на първия и втория етаж на сградата.
Конструкциите и плочите изпълнявал М., заедно със свои роднини. Непознати хора, които да
участват в строителството не бил виждал. Средствата за изграждане на постройката
ответникът Д. набавял работейки в чужбина. Не знаел вратите на горните етажи да са били
заключвани.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост
върху имот или друга вещ, чрез непрекъснатото и необезпокояваното владеене за
определен период от време. За да се придобие едно вещно право по давност трябва да са
налице едновременно следните две условия- владение, изразяващо се в упражняване на
фактическата власт върху вещта с намерение да бъдат придобити права върху нея, което
владение следва да бъде непрекъснато. Под непрекъснато владение се разбира упражняване
на фактическа власт трайно, по един явен, необезпокояван начин, така че да бъде изключена
възможността останалите правни субекти да въздействат върху вещта, която се свои.
6
Непрекъснатото владение се прекъсва, ако не се упражнява повече от шест месеца.
Следващото условие, което трябва да е налице, за да се придобие една вещ по давност,
е изтичане на определен от закона период от време. В случаите на недобросъвестно
владение срокът е винаги десетгодишен. След като владението е съзнателен акт, то следва,
че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент
от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
По мнение на съда успешно и убедително доказване на правото на собственост на
ищеца върху процесните имоти не е проведено. За изграждането на сградата в груб строеж
документи по реда на Наредба №3/31.07.2003г. не са представени от страните. Протокол
образец 14 е приложен от вещите лица по изготвената комплексна експертиза, но същият е
от дата 19.09.2005г., като истинността му се опровергава от изявленията на самите
ответници и посоченото в предварителния договор от 03.12.2010г. Няма пречка това
обстоятелство /завършването на постройката в груб строеж/ да се установява с всякакви
доказателства, включително чрез гласни такива. Свидетелските показания са противоречиви
по този въпрос. В подкрепа на твърдението, че през 2010-2011г. конструкцията на сградата
/покрив, стени/ е била завършена и е имало поставена дограма на втори и трети жилищни
етажи се изказват свидетелите Б.,А. И Б.. Много по-късен период от време сочи свидетелят
В., според който дограмата на втория и третия етаж е сложена през 2016г.-2017г.
Констатират се и съществени различия в изявленията на свидетелите досежно изпълнението
на строителните дейности. Първата група свидетели заявява, че процесните обекти са
изграждани от работници на ищеца, като Х.К. е осигурявал финансирането и заплащането
на възнагражденията им. В. и Б. пък сочат, че ответниците са изпълнявали и финансирали
строителството. От констатациите на комплексната експертиза става ясно, че при ищеца са
осчетоводявани разходи за обект- Приморско, включително извършени такива през 2011г. От
тези счетоводни записвания обаче не се следва с категоричност, че направените разходи за
материали, външни услуги или работни заплати през 2011г. се отнасят за конкретни
строителни дейности по завършването на грубия строеж на сградата. Становището от
„Прима консулт“ ООД-Бургас, представено от ищеца няма как да бъде ценено като
документ, удостоверяващ етап от завършване изпълнението на процесния строителен обект
при положение, че липсват данни, последното дружество да е осъществявало строителен
надзор на процесния имот. Дори да се приеме, без всякакви резерви, че сградата е завършена
в етап груб строеж през месец март 2011г. и от този момент нататък са възникнали отделни
самостоятелни обекти на собственост, които могат да бъдат придобити по давност, каквито
са твърденията на ищеца, то категорично не е доказан факта на владението на процесните
два имота през целия десетгодишен срок до датата на която се сочи, че е отнето същото-
16.07.2022г. Упражняването на фактическата власт върху последните два етажа през 2020г.,
7
2021г. и 2022г. не се установява от показанията на свидетелите, нито от приобщените по
делото писмени доказателства. Липсват каквито и да е първични счетоводни документи,
свидетелстващи за осъществени дейности от ищеца по сградата през 2019-2020г. под
формата на външни услуги. Единствените, приложени към заключението на вещите лица
материали, показващи някакво отношение на ищеца към постройката в това число
процесните имоти са протокол и удостоверение от 19.04.2019г. Тези документи на първо
място не представляват годно средство за установяване, че сградата е в завършен вид и може
да бъде въведена в експлоатация, а освен това не приобщават каквато и да е относима към
предмета на спора информация след обсъждане и анализ, на която би могло да се формира
становище, че ищецът по това време е държал процесните вещи с намерение да ги свои. От
друга страна и при съобразяване на отразения в скиците собственик на обектите е ясно, че
именно ответницата Д. е предприела постъпки да заяви своите собственически права върху
последните два етажа. Отсъстват каквито и да е данни ищецът да е посещавал дори
инцидентно, още по-малко да извършвал строителни или ремонтни дейности по сградата
или в процесните два самостоятелни обекти за времето след 2019г. до 2022г. Не е изпълнено
следователно изискването това недобросъвестно владение да е упражнявано постоянно и
непрекъснато за срока, предвиден в нормата на чл.79 ал.1 ЗС и посочен от ищеца в исковата
молба.
След като не е доказано по несъмнен и убедителен начин изтичането на определения от
закона десетгодишен период от време, представляващ единият от двата съществени
елемента от състава на придобивната давност, безпредметно е да се обсъжда въпроса дали
фактическото господство върху вещите е упражнявано с намерение същите да се своят. Ясно
е следователно, че ищецът няма как да се легитимира като собственик на процесните
обекти, владял същите повече от десет години постоянно, непрекъснато, явно и спокойно,
което предпоставя отхвърлянето на първата заявена претенция. Само за пълнота на
изложението трябва да се спомене, че поначало не съществуват пречки ищецът да се позове
на изтекла в негова полза придобивна давност, независимо от обстоятелството, че е изгубил
владението през 2022г., като на този въпрос е даден отговор в актуалната практика на ВКС.
/решение №168/14.10.2023г. по гр.дело №4234/22г. на Първо г.о./ В конкретния случай обаче,
както вече се посочи, не се установява владението да е продължило повече от десет години,
което води до извод за неоснователност на претенцията.
Казаното вече важи със същата сила и за втория, предявен в условията на евентуалност
иск. Ищецът, чиято е процесуалната тежест, не е установил правото на собственост върху
имотите като последица от реализирането на придобито от него по давност право на строеж.
Твърдението, че дружеството е упражнявало владение върху право на строеж за времето от
03.12.2010г. до лятото на 2022г. категорично не е доказано след внимателен анализ и
обсъждане на всички приобщени гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да е
данни ищецът да е посещавал или пребивавал в имотите след 2019г., още по малко се
установяват действия по своене на право строеж за времето, чиито рамки са очертани с
разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС. Последното обуславя извод за неоснователност на втория
8
предявен иск, който също подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответниците направените в настоящото производство разноски в размер на 8064.50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.„Х. Фотев” № 26, ет.2, представлявано от управителя на
дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо Иванов Колев, с адрес за връчване:
гр. Бургас, „Южна промишлена зона”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 /сграда на „ВиК”
ЕАД/, ет. 3, офис ляв - чрез адв. Атанас Пройчев Тасков и адв. Стоян Василев Арнаудов иск
да бъде прието за установено по отношение на Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН
***** и двамата с адрес: ******, че ищецът собственик по давностно владение на следните
имоти, отразени в КК и КР: самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с
идентификатор *******.1.3, предназначение- жилище- апартамент 2 в жилищна сграда на
етаж 2 с площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж и самостоятелен обект на собственост с идентификатор *******.1.4 на трети
жилищен етаж предназначение- жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ
от 146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, които
се намират в сграда в гр.Приморско, отразена в КК и КР с идентификатор *******,
изградена в общински поземлен имот с идентификатор *******, с площ на имота 784 кв.м.,
вид на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до
15м., при граници на ПИ: улица *******- имот ********; *******; ******* и *******, както
и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху описаните имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.„Х. Фотев” № 26, ет.2, представлявано от управителя на
дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо Иванов Колев, с адрес за връчване:
гр. Бургас, „Южна промишлена зона”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 /сграда на „ВиК”
ЕАД/, ет. 3, офис ляв - чрез адв. Атанас Пройчев Тасков и адв. Стоян Василев Арнаудов иск
да бъде прието за установено по отношение на Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН
***** и двамата с адрес: ******, че ищецът собственик в резултат на реализиране на
придобито по давност право на строеж на следните имоти, отразени в КК и КР:
самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с идентификатор *******.1.3,
предназначение- жилище- апартамент 2 в жилищна сграда на етаж 2 с площ от 146,37кв.м. и
19,39 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект
на собственост с идентификатор *******.1.4 на трети жилищен етаж предназначение-
жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ от 146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж, които се намират в сграда в
9
гр.Приморско, отразена в КК и КР с идентификатор *******, изградена в общински
поземлен имот с идентификатор *******, с площ на имота 784 кв.м., вид на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до 15м., при граници на
ПИ: улица *******- имот ********; *******; ******* и *******, както и да бъдат осъдени
ответниците да предадат владението върху описаните имоти.
ОСЪЖДА „Колев и Сие” СД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.„Х. Фотев” № 26, ет.2, представлявано от управителя на дружеството и
неограничен отговорен съдружник Христо Иванов Колев, с адрес за връчване: гр. Бургас,
„Южна промишлена зона”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3 /сграда на „ВиК” ЕАД/, ет. 3,
офис ляв - чрез адв. Атанас Пройчев Тасков и адв. Стоян Василев Арнаудов да заплати на Г.
Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ***** направените в настоящото производство
разноски в размер на 8064.50 /осем хиляди и шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10