Р Е
Ш Е Н
И Е
№
120
гр.
Враца, 20.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 04.03.2020 г.
/четвърти март две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 674 по описа на АдмС
– Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 210,
ал. 3, във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Г.“ ООД ***,
представлявано от * Е.В.Н., против
Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ,
назначена със Заповед №РД 08-2/27.02.2019 г. на Кмета на Община Мизия,
обективирано в Протокол от 20.03.2019 г., в частта на определеното парично
обезщетение в общ размер на 2559,00 лева за учредяване на безсрочно сервитутно
право върху общо 3,627 дка от собствени на дружеството имоти с №№ 181.029 с
площ от 5,000дка; 181.093 с площ от 11,650 дка; 181.097 с площ от 14,300 дка и
181.113 с площ от 7,000 дка в землището на ***, всички представляващи „Нива“ в
местността „Р.“ и попадащи в сервитута на трасето, засегнато от Обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.“ ЕАД“.
Иска се изменение на решението на
комисията, в частта, с която е определена пазарната оценка на сервитута, по
съображение за неправилно приложение на материалния закон и определяне на
по-високо справедливо обезщетение, което да съответства на пазарната цена на имота. Претендират се разноските по
производството
Ответната страна – Община Мизия,
редовно призована, представител не се явява. В писмен отговор ангажира
становище за неоснователност на жалбата, тъй като направените възражения не
кореспондират с доказателствата по делото, които сочат, че комисията коректно е
изпълнила процедурата по ЗУТ.
Заинтересованата страна - „Б.“ ЕАД ***,
чрез процесуален представител оспорва жалба. Счита, че следва да се съобрази
заключението на комисията, назначена по чл. 210 от ЗУТ.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, от фактическа страна приема следното:
Съгласно Експертна оценка за
определяне размера на обезщетение при възникване на ограничено вещно право
върху конкретния поземлен имот земеделска територия, засегнат от одобрен ПУП –
парцеларен план за Обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.“
ЕАД“, пазарната стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право на части
от поземлени имоти е определена като са
спазени следните критерии – засегната площ от сервитута, вида на ограничението
и срок на ограничението (безсрочно) при използването на три метода за оценка на
земеделската земя – пазарен метод, метод на приходната стойност и нормативен
метод. Размерът на предложеното обезщетение за всеки от имотите на
жалбоподателя е определен както следва: за имот № 181.029 със засегната от
сервитута площ от 0,691 дка е предложено обезщетение от 485,00 лева; за имот №
181.093 със сервитутна площ от 0,457 дка
– 324,00 лева; за имот № 181.097 със засегната площ от 1,728 дка 1223,00 лева и
за имот № 181.113 със сервитутна площ от 0,751 дка, предложеното обезщетение е
527,00 лева.
На 20.03.2019 г., комисия, назначена
със Заповед №РД 08-2/27.02.2019 г. на Кмета на Община Мизия, като разгледала
изготвените от лицензирания оценител пазарни оценки е счела, че същите са
съобразени в максимална степен с пазарната конюнктура и отразяват обективно
пазарната цена на земеделски имоти за учредяване на сервитут в землището на ***
и ***. Комисията e
възприела изцяло изготвените експертни оценки за всеки отделен поземлен имот и
е постановила решение, с което е определила дължимото на оспорващото дружество обезщетение
в посочения от експерта размер за всеки отделен имот.
Съобщение за взетото решение с изх.№
5300-298/08.08.2019 г. е изпратено на жалбоподателя и получено от него на 20.08.2019
г., видно от приложеното към делото известие за доставяне.
За установяване на релевантните за
спорното правоотношение факти е допусната и извършена съдебно-техническа
експертиза. В заключението, при използването на три метода за оценка на
земеделската земя – пазарен метод (при прилагане на пазарни аналози на сделки
за покупко-продажба, по местонахождението на имота), метод на приходната стойност
и нормативен метод, вещото лице е определило
справедлива пазарна цена на обезщетението за всеки отделен имот при еквивалентни
с експертната оценка стойности на засегнатите площи, както следва: за имот №
181.029 размерът на предложеното
обезщетение е 551,00 лева; за имот № 181.093 – 395,00 лева; имот № 181.097 –
1493,00 лева; и за имот № 181.113 – 599,00 лева.
Методът за изчисление на обезщетението
за възникналото сервитутно право
по отношение на заинтересованата страна
е един и същи в експертните оценки и в техническата експертиза –
Цсерв=Цземя х Кс /отчитащ срока на ползване/ х Ксп / отчитащ вида на
ограничението и съотношението на
засегнатата площ към цялата площ на имота/. Коефициентът Кс е определен на 0.9 и в експертните оценки, и
в заключението на вещото лице, тъй като учреденият сервитут е безсрочен, което се
отнася и за четирите имота. Коефициентът Ксп отчита вида на ограничението на сервитута
и зависи от това, какво е съотношението на засегнатата площ към цялата площ на
имота, при което и в експертните оценки и в заключението на вещото лице е
приета стойност 0,8. Разликата в стойността на
сервитутното право се явява вследствие на различната цена на един дка от цялата площ
на имота, дадена в заключението
на вещото лице и в експертната оценка.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ,
изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в
изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени
от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК. Те
могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията
по чл. 210, ал. 3.
С оглед цитираните посочените
разпоредби, съдът приема, че несъмнено по делото се оспорва акт на комисия,
назначена от кмета на общината на основание чл. 210 ал. 1 от ЗУТ. Възможността
за оспорване на тези актове е изрично предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.
Поради горното, съдът приема, че
жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е издаден от
компетентен орган,
назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в
обема на правомощията
му и в нужната форма.
Относно съответствието на оспорения
акт с материалноправните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл.
64 ал. 1 от Закон за
енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и
при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще
изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Според даденото в &
1, т. 23 от ДР на ЗЕ
определение, „Енергиен
обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него
или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ,
пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и
техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
От своя страна чл. 64, ал. 2, т. 2 от
ЗЕ (в приложимата редакция), сервитутите, съгласно закона са право на
прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че
сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2.
титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.
6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на
размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона за
устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1. В чл.
210, ал. 1 от ЗУТ се посочва, че изготвянето на оценки и определянето на
размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се
извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на
общината, а съгласно ал. 2 - Кметът нарежда служебно или въз основа на искане
на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът
на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на
следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4.
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
С оглед на посочените разпоредби, се
налага извод, че посочените в чл. 210, ал. 1 от ЗУТ пазарни цени на обезщетения
в изрично предвидените в закона случаи се образуват като функция на площта на
сервитута и срока, за който същия се учредява, като се вземат предвид и
видовете ограничения на ползването.
При изчисляване на пазарната цена на
сервитутната площ от процесните имоти, в експертната оценка, на която се е
позовала Комисията, е посочено, че след направени изчисления на база три метода
и прилагайки теглови коефициенти, размерът на средната пазарна стойност за
сервитутната площ е 798 лева за площ под 10 дка и 864 лева за площ над 10 дка,
а паричното обезщетение за учреденото безсрочно сервитутно право по отношение
на четирите описани имоти е в общ размер на 2559,00 лева.
В хода на съдебното оспорване е
допусната нова експертиза със задачи – идентични на задачите на експерта в
административното производство. При изготвянето на заключението от възложената
съдебно-техническа експертиза, вещото лице, при използването на три метода за
оценка на земеделската земя – пазарен метод (при прилагане на пазарни аналози
на сделки за покупко-продажба, по местонахождението на имота), метод на
приходната стойност и нормативен метод, вещото лице е определило справедлива пазарна цена
на обезщетението в общ размер на 3039,00 лева или 1108,00 лева на декар за площ
под 10 дка и 1200 лева на декар за площ над 10 дка, при теглови коефициенти,
идентични с приетата от Комисията Експертна оценка.
Съдът възприема за обективна и
справедлива оценката на дължимото обезщетение, дадена в заключението на вещото
лице, тъй като то се е съобразявало не само с принципните изисквания за
изготвянето й, а и с индивидуалните характеристични данни на конкретните имоти,
предмет на настоящето дело, отчело е високата им категория – трета, тяхното
местоположение, като е измерено разстоянието на всички имоти до регулация и до
основни пазари в района. Включително е отчетено обстоятелството, че два от
имотите са с площ над 10 дка, което ги прави предпочитани за закупуване. Заключението
на вещото лице не се оспорва от страните в производството.
При така изложеното се налага изводът,
че решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ следва да бъде изменено, като стойността на обезщетението за ограничаване
на правото на собственост на дружеството жалбоподател върху имотите му следва
да бъде увеличено по следния начин: за имот № 181.029 от 485,00 лв. на 551,00
лв.; за имот № 181.093 от 324,00 лв. на 395,00 лв.; за имот № 181.097 от
1223,00 лв. на 1493,00 лв. и за имот № 181.113 от 527,00 лв. на 599,00 лева.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбоподателя следва да се присъдят и
направените по делото разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лв.,
включващи д.т. – 50 лв. и депозит за
в.л. – 300 лв. В представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 03.12.201г. /л. 72/ липсва договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 вр.чл. 146 т. 4
от АПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 20.03.2019г. по Протокол от
същата дата на КОМИСИЯ по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-08-2/27.02.2019
г. на Кмета на Община Мизия, В ЧАСТТА, в която е определена стойността на
еднократното парично обезщетение, което следва да се изплати на „Г.“ ООД *** в
качеството му на собственик на имоти с идентификатори с №№ 181.29; 181.093;
181.097 и 181.113 в землището на ***, които трайно се засягат от сервитута към
енергиен обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД,
паралелно на северния /магистрален/газопровод до българо-сръбската граница“,
като УВЕЛИЧАВА обезщетението, както следва:
За имот № 181.029 от 485,00 лв. на
551,00 лв. /петстотин петдесет и един/ лева;
За
имот № 181.093 от 324,00 лв. на 395,00 лв. /триста деветдесет и пет/ лева;
За
имот № 181.097 от 1223,00 лв. на 1493,00 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и
три/ лева;
За
имот № 181.113 от 527,00 лв. на 599,00
лева /петстотин деветдесет и девет/ лева.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА МИЗИЯ ДА ЗАПЛАТИ
на „Г.“ ООД ***, сумата от 350 /триста и
петдесет/ лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд чрез АдмС
Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: