Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
в публичното заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 3 по
описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 162 от 16.04.2019 г. по
гр. д. № 332/2017 г. Ихтиманският районен съд е отхвърлил предявения от „Ч.Е.Б.”
АД срещу Ж.Н.Д. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2805,94 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия за
периода от 21.11.2009 г. до 14.11.2016 г. за обект в гр. К., ул. „П.Е.” № 64,
клиентски номер 300130569617, и сумата 1403,18 лв. – мораторна
лихва за периода от 26.02.2011 г. до 01.02.2017 г. Ищецът е осъден да заплати
на ответника направените от последния разноски в размер на 639,91 лв.
Решението е обжалвано от ищеца „Ч.Е.Б.” АД като
неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и постановено
друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се навежда оплакване, че
първоинстанционният съд не е взел предвид всички
ангажирани от ищеца доказателства, които установяват дължимостта
на претендираните суми. Сочи се, че фактът, че в
регистрите на Агенцията по вписвания ответникът не фигурира като собственик на
имота, както и че същият се води на различен адрес от адреса на обекта, в който
е доставяна електроенергията, не означава, че той не може да бъде ползвател и
на посочения в исковата молба адрес. Според жалбоподателя, от подадените от
ответника и представени по делото заявления за отсрочване/разсрочване на
задължения, както и споразумителни протоколи, е видно,
че същият е бил ползвател на ел. енергия за процесния
имот, независимо чие е било правото на собственост върху него. Жалбоподателят
оспорва и извода на съда за недоказаност на размера на претендираните
мораторни лихви.
В писмения си отговор ответникът по въззивната
жалба оспорва същата.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по предявени от „Ч.Е.Б.” АД срещу Ж.Н.Д. искове за
установяване съществуването на негови вземания за сумата 2805,94 лв.,
представляваща незаплатена цена на електрическа енергия за периода от
21.11.2009 г. до 14.11.2016 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр. К., ул. „П.Е.” № 64, ИТН
300130569617, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, и сумата 1403,18 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 26.02.2011 г. до 01.02.2017 г.
Претендират се разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника е бил в
облигационни отношения във връзка с доставка на електрическа енергия в електроснабден имот, находящ се в
гр. К., ул. „П.Е.” № 64, с ИТН 300130569617. Твърди, че в периода от 21.11.2009
г. до 14.11.2016 г. е доставял електрическа енергия в този имот, за което са
издадени фактури, описани в исковата молба. Твърди, че сумите по отделните
фактури са били изискуеми и за тях с ответника били сключени 4 бр. споразумителни протоколи за разсрочено плащане, но същите
са били дезактивирани на основание т. 5 от Общите условия, поради неспазване на
погасителния план. Твърди се, че за процесните суми в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 102/2017 г. на РС – Ихтиман, срещу която длъжникът е подал възражение
по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Твърди, че ответникът не е заплатил сумите по
издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. К., ул. „Р.” № 21, за който имот има
партида за снабдяване с електроенергия. Твърди, че не е собственик на имот в
гр. К., ул. „П.Е.” № 64, за който се претендира от ищеца вземане за незаплатена
електроенергия. Сочи, че в приложените с исковата молба фактури и справката –
извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания е налице
несъответствие в описания обект – във фактурите е изписан обект, находящ се на ул. „П.Е.” № 64 в гр. К., а в справката –
обект, находящ се на ул. „Р.” № 21 в гр. К., при
което е налице дублиране на обекти и неоснователно начисляване на суми за
заплащане на ел. енергия на два различни обекта. Сочи, че за имота с клиентски
номер 300130569617 за електроснабден имот, находящ се на ул. „П.Е.” № 64 с исковата молба са
представени множество фактури, за част от които сумата е заплатена, което е
видно от приложените към отговора документи. Ответникът е направил е възражение
за погасяване по давност на претенциите за заплащане на суми за периода от
21.11.2009 г. до 23.05.2012 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представените 31 бр. фактури с получател Ж.Н.Д.,
че в периода от 21.11.2009 г. до 14.11.2016 г. за обект гр. К., ул. „П.Е.”,
клиентски номер 300130569617 са начислявани суми за консумирана електрическа
енергия.
Представена е разпечатка от електронната система на ищеца
за абонатен номер 300130569617 с потребител Ж.Д. с адрес ***.
Представена е справка за консумация на клиенти за клиент Ж.Н.Д.,
ИДН *********, клиентски № 300130569617, за обект **********, намиращ се в гр. К.,
ул. „П.Е.”.
Представени са 4 бр. заявления от Ж.Н.Д. / от 28.04.2016
г. , 30.06.2016 г., 17.11.2016 г. и от 04.01.2017 г./, с които е поискал
разсрочване на плащането суми за консумирана електрическа енергия за клиентски
номер 3001130569617. На първото заявление заявителят е посочил свой постоянен
адрес ***, а следващите - гр. К., ул. „Р.”
№ 21.
На 15.03.2013 г. представител на ищеца и ответникът са
подписали споразумителен протокол, с който ответникът
в качеството му на потребител, регистриран като клиент на „Ч.Е.Б.” АД е признал
задълженията си за периода от 23.04.2010 г. до 27.11.2012 г. за консумирана и
незаплатена електрическа енергия по клиентски номер 300130569617, в размер на
3761,36 лв. – главница и дължимата лихва за периода от падежа на всяко вземане
до датата на плащане, като същият се задължил да заплати дължимата главница на
12 бр. вноски по посочен погасителен план. С подписан споразумителен
протокол от 28.04.16 г. ответникът е признал задълженията си за консумирана и незеплатена ел. енергия по клиентски номер 300130569617 в
размер на 1,93723 лв. и се е задължил за заплати сумата на 12 месечни вноски по
посочен погасителен план.
Ответникът е представил
10 бр. разписки за платени през
Според заключението на СТЕ на в.л. С Благоев, на адреса
на ул. „П.Е.” № 64 има измервателно устройство с фабричен номер 131111, което
след проверка в системата на Ч.Е.Б.” е установено, че отчита електроенергия по
ИТН 300130569617 с титуляр Ж.Н.Д..
Според заключението на СЧЕ на в.л. А. П., в
счетоводството на ищеца посочените в исковата молба фактури са отразени като
незаплатени задължения на клиента Ж.Д. по партида с клиентски номер
300130569617. Общият размер на сумите по посочените фактури възлиза на
2 805,94 лв. Сумата по фактура № 60870562 от 30.12.2009 г. на стойност
120,14 лв. е платена, което се установява от представената разписка № 04000492871814
от 10.10.2016 г. При разпита му пред съда вещото лице сочи, че всички останали
представени по делото разписки не се относими към процесните фактури.
Видно от удостоверение на Служба по вписвания – гр.
Ихтиман, за периода от
Видно е от приложеното ч.гр.д. №
102/2017 г. на РС – Ихтиман, същото е образувано по заявление от 10.02.2017 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Ч.Е.Б.” АД срещу Ж.Н.Д.
за сумата 2805,94 лв., представляваща цена на доставена електроенергия за
периода от 21.11.2009 г. до 14.11.2016 г. за имот в гр. К., ул. „П.Е.” № 64,
клиентски № 300130569617, и сумата 1403,18 лв. – мораторна
лихва за периода от 26.02.2011 г. до 01.02.2017 г. Заявлението е било изцяло
уважено като на 14.02.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите по заявлението. Срещу така издадената заповед за изпълнение
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и заявителят е
предявил иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
С оглед на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед предходно развилото се
между страните заповедно производство по ч.гр.д. № 102/2017 г. на Ихтимански
РС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с предмет
исковите суми, срещу която длъжникът е възразил писмено в законоустановения
срок и кредиторът е предявил в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове за вземанията си по издадената заповед
за изпълнение.
Исковете са неоснователни.
Ответникът е оспорил наличието на облигационно
отношение между него и ищеца по продажба на електрическа енергия за имота,
описан в исковата молба, в който се твърди да е доставяна, но незаплатена
енергия. При това оспорване в тежест на ищеца е да установи при необходимото
пълно и главно доказване, че за процесния период
относно описания в исковата молба имот между страните е съществувало облигационно
отношение по продажба на електрическа енергия, доказателствената
тежест за което е указана на ищеца с доклада на делото в първоинстанционното
производство.
Съгласно действалата до 17.07.2012г. легална дефиниция,
съдържаща се в § 1 т.42 от ДР на Закона
за енергетиката /ЗЕ/, потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. След измененията на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла
на §1 т.2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени битови нужди, а съгласно § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. с ДВ бр.35/2015г., потребител на енергийни
услуги е краен клиент, който купува
енергия, и/или
ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Същевременно, според чл. 4
ал.2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, потребител
на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Тази
клауза от ОУ, тълкувана систематически при съпоставката й с чл. 4, ал. 3 от ОУ,
обосновава извод, че съдържанието на използваното в нея понятие „ползвател” се
свежда до лице – титуляр на вещно право на ползване по отношение на имота. В
самата клауза на чл. 4, ал. 3 от ОУ пък е установена възможност по съгласие на
собственика или титуляря на вещно право на ползване, дадено в определена форма,
за определен срок правата и задълженията на потребител да се упражняват от
друго лице при солидарната му отговорност със собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за изпълнение на задълженията към продавача.
В
случая от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е
бил в процесния период собственик,
съсобственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот, находящ се на ул. „П.Е.” № 64 в гр. К., или лице по чл. 4,
ал. 3 от ОУ, което да отговаря солидарно с тях за заплащане на цената на
доставена до имота електрическа енергия. Представените
доказателства, изходящи от дружеството, не са годни
за надлежно установяване на обстоятелството, че ответникът е бил носител на право
на собственост върху процесния електроснабден имот или че е имал
качеството на ползвател на валидно
правно основание на същия. Фактът, че на името на
ищеца има открита партида за процесния имот не означава непременно,
че са се
осъществили предпоставките,
по силата на които същият
да придобие качеството на потребител
на ел.енергия.
Неоснователно
е направеното с въззивната жалба възражение, че от
представените заявления на ответника за отсрочване/разсрочване на задължения,
както и от подписаните между страните споразумителни
протоколи, се установява, че ответникът
е бил ползвател на ел. енергия за процесния имот
независимо чие е било правото на собственост върху него. Заплащането от титуляра на водената при ищеца партида на суми за ел.
енергия, начислени за конкретен ИТН, както и подаването на молба за разсрочване/отстрочване на плащането, респ. и сключването на
споразумения с доставчика на ел. енергия, не може да се приеме като признание
на основанието за възникване на задължението за заплащане на сумите. Както бе
посочено, основание за възникване на задължение за заплащане на доставяна в
конкретен имот ел. енергия е наличието на правнорелевантна
връзка на лицето със собствеността или ползването на имота, обуславяща
качеството му на потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите
условия. Наличието на такава връзка не е установена по делото – няма
доказателства ответникът да е носител на вещно право върху процесния
имот, нито лице по чл. 4, ал. 3, а оттам, и че същият е страна
по договор за продажба на
електрическа енергия при Общи условия
с дружеството. След като ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не е доказал ответникът
да е имал качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, респ. да е съществувало
между страните облигационно отношение по договор за доставка на електрическа
енергия, което да обоснове негово задължение за заплащане на използваната
електрическа енергия, доставена до имота в този период, предявените искове са
неоснователни.
Предвид съвпадането на извода на
настоящата инстанция с този на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден за му заплати направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден
от горното, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от
16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 332/2017г. на Ихтимански районен съд.
ОСЪЖДА „Ч. Е. Б.” АД да заплати на Ж.Н.Д. сумата 300 лева
за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.