РЕШЕНИЕ
№ 8557
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110129962 по описа за 2022 година
Ищецът С. С. Х. твърди, че на 16.12.2021 г. е сключил договор
за паричен заем № 447976 с „Ай ти еф груп" АД. в размер на 800
лева, съгласно погасителния план вноската е месечна, общо 6 броя,
размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.
В чл. 5 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договор ът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители, отговарящи на посочените в текста
условия.
В исковата молба се декларира, че още със сключване на
договора, на заемателя била начислена неустойка в размер на 464.22
лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг
вид обезпечение, посочени в процесния договор.
С. Х. погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно
сума в общ размер на 1361.45 лв.
В исковата молба се излагат аргументи за нищожност на целия
договор № 447976. Тъй като предмет частичния иск е единствено
сума, представляваща част от заплатеното от ищеца съгласно чл. 5 от
договора, то съдът обсъжда в проекто-доклада единствено
обстоятелства и аргументи, касаещи горната договорна клауза.
1
Ищецът твърди, че от една страна била налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок
поръчител поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в
договора, поради което била налице нищожност на договора по
смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Клаузата по чл. 5 била
стандартна и потребителят нямал възможност да я обсъжда.
Твърди се, че практиката на ответника да отпуска кредити без
проучване на кредитната история и кредитоспособността на
потребителите противоречи на правилата от глава четвърта от ЗПК и
Съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити. Въпреки това на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното навежда, че неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е
накърнява добрите нрави, тъй каго излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Поддържа се становище че това плащане не се явява неустойка
по смисьла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие, тъй
като последиците от неизпълнението на задължението да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен
план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Навежда се, че тази клауза е изцяло неравноправна/нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. А
също, че клаузата не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146
от ЗЗП.
Твърди се, че в нарушение на императивното правило на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Ай ти еф груп" АД не е включило в
ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност
представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която
се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния
лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. С тези действия „Ай ти еф груп" АД
заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
2
тежест на кредита за длъжника.
Съгласно цитираната Директива 2008/48/ЕО гореописаните такси
/в това число и начислената неустойка/ попадали в изискванията на
Директивата — те били предвидими общи разходи, които обуславят
сключването на договора при тези условия и са предварително
заложени.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално
прилаганият в отношенията между страните, представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на
правото на ЕС.
Ищецът моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата предвидена в чл. 5.6 от Договор за паричен
заем N2 447976 сключен между ищеца и „АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД
предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на
обезпечение, като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22,
ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято
невалидност моля да бъде прогласена.
2. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55,
ал. 1, предл. от ЗЗД ответника „Ай Ти Еф Груп" АД да заплати на С.
С. Х. сумата в размер на 50.00 лева, частична претенция от общо
464.22 лв., представляваща недължимо платени суми за неустойка по
договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане;
3. Направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В писмения си отговор ответното дружество възразява срещу
твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка в сключения между
страните договор за кредит се явява нищожна.
Посочва, че неустойка за непредоставено обезпечение съгласно
т. 5.6 ог Договор за кредит № 447976, сключен между „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД и Светлик С. Х. не е била начислявана, съответно не била
заплатена. В т. 5.6 от договора за кредит се съдържала такава клауза за
неустойка, но приложимостта и е дерогирана между страните с
уговорките по Приложение № 2 към договора за кредит. Съгласно
това приложение страните са се уговорили и признали, че кредитът е
сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на
обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се
3
начислява.
Общата погасена сума по договор за кредит № 447976 била
размер на 880.79 лева.
С платената сума били погасени следните компоненти но
договора за кредит:
1. Главница в размер на 800 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 80.79 лева.
В отговора се съдържат и пространни разсъждения, че – дори ако
е била начислена, процесната неустойка би била законосъобразн.
Съдът обаче не обсъжда теоретични въпроси, които не се отнасят
пряко към спорното право.
С протоколно определение от 12.04.2024г. съдът е допуснал
изменение в размера на иска съобразен с нормата на чл. 214 ГПК.
Приетата съдебно-счетоводна експертиза установи, че ищецът е
погасил предсрочно заема, поради което ответникът му е начислил
процент от договорната „неустойка“ в размер на 56,74 лева, която Х.
заплатил ведно с главницата и лихвата, дължима до деня на
погасяването. Тази сума ищецът е посочил в одобрената от съда молба
за изменение на осъдителния иск.
Съдът намира исковете за основателни и доказзани. Сумата,
посочена в договора като «неустойка» не изпълнява нито една от
законовите и обичайните функции на неустойката. Нейното заплащане
е включено в ежемесечните анюитети по договора и следователно
нито гарантира изпълнението на договора, нито се заплаща, за да
обезщети кредитора за реално претърпяна вреда.За съда е очевидно,
че целта на клаузата предвидена в чл. 5.6 от договор за паричен заем
N2 447976 е да заобиколи законовата граница на ГПР и по този начин
да донесе на заемодателя незаконосъобразен доход.
Исковете следва да се уважат. Ответната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Ищцовата страна е посочила две адвокатски възнаграждения –
по 480 лева за установителния и за осъдителния иск. Съдът намира
този подход за злоупотреба с право. В настоящия случай уважаването
на осъдителния иск е пряка и непосредствена последица от
уважаването на установителния и не предполага допълнителни
процесуални действия от страна на повереника на ищцовата страна.
От друга страна производството наистина продължи по-дълго от
обичайното по този вид искове, но причина за това е недопустимото
4
искане на ищеца за изменение едновременно на основанието и на
размера на осъдителния иск. Съдът определя общо възнаграждение за
адвокат на ищцовата страна в размер на 800 лева. На ищцовата страна
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1300 лева. Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата предвидена в чл. 5.6
от договор за паричен заем N2 447976 сключен на 16.12.2021г. между
ищеца С. Свеглинов Х. ЕГН ********** и „АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД
ЕИК ********* .
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД да заплати на ищеца
56,74лева, ведно със законната лихва от 06.06.2022т. до изплащане,
както и 1300 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5