№ 1018
гр. Варна, 18.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 265605/26.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „Железни врата“, № 29, ет. 1 и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк
„Чайка“, бл. 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, чрез адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по
гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Б.
Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „Искър“ № 40,
ап. 2 иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за установяване в отношенията между
страните, че ищците са собственици на общите части от тавански етаж, находящ се в
жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул.
„Железни врата“ № 29, с обща площ от 62,48 кв.м, в идеални части, от които 31,70 кв.м
представляват идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2554.119.1.5 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на
третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Железни врата“ №29,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.119, на едно ниво, със
застроена площ 57,84 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж:10135.2554.119.1.6; под обекта: 10135.2554.119.2; над обекта: няма, стар
идентификатор: 10135.2554.119.1.3, а останалите 30,78 кв.м - идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2554.119.1.6 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
предназначение: жилище, апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна,
община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул. „Железни врата“ №29, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 10135.2554.119, на едно ниво, със застроена площ 56.16
кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.2554.119.1.5; под обекта: 10135.2554.119.2; над обекта: няма; стар идентификатор:
10135.2554.119.1.3 и осъждане на ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да им предадат владението.
1
Считат, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и
необосновано, като същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Мотивите на съда противоречат на цитираната релевантна по спора съдебна
практика. Неправилно е прието, че Б. и Г. Б.и са придобили целия тавански етаж, в това
число и коридора, който обаче представлява обща част на сградата, така, че решението в
тази част е неправилно и необосновано. Неясно на какво придобивно основание съдът
приема, че ответниците са собственици на целия тавански етаж-по силата на сделките с НА
№ 22/2004г. и НА № 103/2006г. или по силата на настъпила придобивна давност. Те, ищците
са възразили, че съгласно КНА от 16.08.2018г. ответниците са признати за собственици на
апартамент, който е образуван след промяна на предназначението на тавански стаи,
тавански складови помещения и таванско подпокривно пространство с одобрена
екзекутивна документация, но съдът не е обсъдил възражението им. Не е изследван въпроса
за това, въз основа на какви документи е издадена схема № 15-586458/22.11.2017г. на
самостоятелния обект с идентификатор 10135.2554.119.1.3 по КК и КР на гр. Варна. В о.с.з.
на 24.07.2020г. ВРС е отхвърлил искането им за изискване и представяне на преписката от
СГКК-Варна, въз основа на която е издадена схемата. Последвал е немотивиран отказ. На
осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК молят да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи
пред СГКК-Варна, по силата на което да бъде предоставена преписката, въз основа на която
е издадена схема № 15-586458/22.11.2017г. за обекта в сграда с идентификатор
10135.2554.119.1.3. В решението си първоинстанционния съд се е позовал на изготвеното
заключение по първата проведена СТЕ, че към момента е изграден само един общ обект.
Въпреки противопоставянето им, в последното о.с.з. съдът е приел издаденото становище №
2364/08.06.2021г. от В и К-Варна, от значение за издаването на Акт 16 и удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 134/06.08.2021г. на Гл.архитект на Район „Приморски“ при
Община Варна. Въпреки издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, при
проведена на 11.04.2022г. среща между ищците и представители на Район „Приморски“ е
установено, че в обекта на ответниците все още няма изградена В и К инсталация.
Водоснабдяването се осъществява със спусната директно от таванския етаж до гаража
водопроводна тръба, преминаваща по фасадата на сградата. Пораждат се съмнения за
обстоаятелствата, при които е издадено удостоверение № 134/11.04.2018г. и дали проектът,
въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 51/11.04.2018г. е спазен. Затова се
иска да бъде проведена допълнителна СТЕ, която да даде отговор на следните въпроси:
1. Извършеното от ответниците строителство в сградата, съответства ли на
инвестиционния проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж №
51/11.04.2018г.?
2. Спазени ли са предвижданията за височина и обем на обекта при извършеното
строителство?
3. В обекта има ли изградена В и К инсталация и присъединен ли е към
водоснабдителната система?
Моли се за отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлен иска им с правно
осн. чл. 108 от ЗС.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Д. Б., ЕГН
********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „Искър“ № 40, ап. 2, чрез
адв. Г. Я., в който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Моли се
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено, понеже е правилно
2
и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и
процесуалните правила. Няма твърдения и доказателства ищците да са придобили таванския
етаж или части от същея. Фактът, че притежават обекти в сградата, не ги прави автомотично
собственици на таванския етаж. Липсата на първа предпоставка за уважаването на
ревандикационния иск го прави неоснователен. Таванският етеж на сградата съдържа
четири тавански помещения и тавански коридор. Четирите помещения са придобити от
ответниците по силата на сключените от тях сделки с НА № 22/2004г. на нотариус
Ж.Кирчева и НА № 103/2006г. на нотариус Ал.Ганчев, а таванският коридор е придобит по
давност. Съгласно съдебната практика, общите по естеството си части задължително се
придобиват заедно с придобИ.ето на отделен обект в сградата в размер, определен по реда
на чл. 40 от ЗС, а стойността им е включена в цената на обекта. За разлика от тях, общите
части по предназначение може да не са общи на всички етажни собственици, а ко такова
предназначение не им е дадено или ако то би се отменило. Изрично ищците се позовават на
ТР № 34/83г. на ОСГК на ВС. Следва да се отчете действието и на ТР № 39/1987г. на ОСГК
на ВС. ЕС е възникнала през 1996г. със сключване на договора от 14.12.1996г. догомвор за
доброволна делба. В подпокривното пространство са обособени отделни помещения, т.е. по
волята на самите собственици, предназначението на таванският етаж е било да обслужва
отделни самостоятелни обекти в сградата. Към момента на учредяване на ЕС и при
разпореждането по-късно с таванските помещения, изрично е прието от собствениците, че те
не са принадлежност към жилищата на етажните собственици. По отношение на въпроса за
водоснабдяване на въведения в експлоатация тавански етаж, признават, че водоснабден, чрез
монтирана на фасадата на сградата тръба за питейна вода, т.к. ищците им пречат да
завършат ремонта. Те не могат да се позовават на собственото си неправомерно поведение.
Възражението им е недопустимо. Прилагат постановление за прекратяване на
производството по ДП № 144/2021г. на ОСлС в ОП-Варна и определение по ЧНД №
538/2021г. на ВОС.
В писмен отговор И. К. С. ЕГН **********, И. А. С. ЕГН ********** и В. К. И. ЕГН
**********, тримата със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Ив.Драсов“, № 2, ет. 1, офис 2, чрез
адв. Х. Б. вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Обжалваното
решение е правилно, законосъобразно и обосновано и молят да бъде потвърдено. Таванският
етаж и обособените в него помещения не представляват принадлежност, по смисъла на чл.
98 от ЗС към жилищата на въззивниците на първи и втори етаж от сградата. Молят да бъде
потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на
разноски.
Подадена е била и частна жалба № 265334/17.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „Железни врата“, № 29, ет. 1 и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк
„Чайка“, бл. 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, чрез адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по
гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС, с което е прекратено производството по иска с
правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, предявен от тях против Б. Д. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Искър“ № 40, ап. 2; Г. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „Искър“ №40, ап.2; И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
3
ул. „Железни врата“ № 29, aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Железни врата“ №29, aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Железни врата“ № 29, aп.1, за прогласяване нищожността, поради невъзможен предмет, на
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №22, том 7, peг. №
16793, дело № 1027 от 2004 г., в частта, в която продавачът В. К. И., ЕГН **********
продава на Б. Д. Б., ЕГН ********** таванско подпокривно пространство - неизползваемо,
находящо се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Железни врата“ № 29, с площ 19,76 кв.м,
при граници: калкан, таванска стая, тавански коридор, необитаемо подпокривно
пространство на жилището на втория етаж и улица и е прекратено производството по иска
им с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от тях против: Б. Д. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Искър“ № 40, ап. 2; Г. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „Искър“ №40, ап.2; И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „Железни врата“ № 29, aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Железни врата“ №29, aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Железни врата“ № 29, aп.1, за прогласяване нищожността, поради невъзможен предмет, на
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 103, том VII, peг.
№ 15767, дело № 1156 от 2006 г., в частта, в която И. А. С., ЕГН ********** и И. К. С., ЕГН
**********, продават на Б. Д. Б., ЕГН **********, таванско подпокривно пространство -
неизползваемо, находящо се в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Железни врата“ № 29, с
площ 11.15 кв.м, при граници: таванско помещение №2, коридор, таванско подпокривно
пространство №2, двор откъм улицата и вътрешен двор.
С определение № 4062/01.11.2022г. по гр.д. № 1691/2022г. на ВОС-ГО, съдът е
разделил въззивното производство, от производството по частната жалба, като по
последната е било образувано ч.гр.д. № 2331/2022г. на ВОС-ГО.
Съдът е спрял производството по в.гр.д. № 1691/2022г. по описа на ВОС до
приключване на производството по ч.гр.д. № 2331/2022г. на ВОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК.
С определение № 4481/01.12.2022г. по ч.гр.д. № 2331/2022г. на ВОС е отменено
решение № 260235 на Варненския районен съд, постановено на 18.04.2022г. по гр.д. №
3779/19г., в частта с която е прекратено производството по същото по предявени от Р. В. Ф.
и С. К. Д., срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б., И. К. С., И. А. С. и В. К. И., искове с правно основание
чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №22/2004г., в частта, с която продавачът В. К. И. продава на Б. Б.
таванско подпокривно пространство в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“Железни врата“ № 29 с площ от 19,76 кв.м., поради невъзможен предмет и на договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 103/2006г., в частта с която И. А. С. и И.
К. С. продават на Б. Б. таванско подпокривно пространство в жилищна сграда, находяща се
в гр.Варна, ул.“Железни врата“ № 29, с площ от 11,15 кв.м. поради невъзможен предмет до
размера на припадащите се на ищците идеални части от общите части на сградата и е
върнато делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне
по предявените искове в посочените части. Потвърдено е решение №260235 на Варненския
районен съд, постановено на 18.04.2022г. по гр.д. № 3779/19г., в частите с които е
прекратено производството по исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за разликата над
припадащите се на ищците идеални части от общите части на сградата.
С решение № 260068/07.08.2023г. по гр.д. № 3779/2019г. на ВРС е отхвърлен иска
на Р. В. Ф. и С. К. Д., срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б. и В. К. И., с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД
за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА
№ 22/2004г. поради невъзможен предмет, в частта, с която продавачът В. К. И. продава на Б.
Д. Б. таванско подпокривно пространство в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“Железни врата“ № 29 с площ от 19,76 кв.м., до размера на припадащите се за всеки от
4
ищците ид.ч. от общите части на сградата, а именно: за Р. В. Ф.-44.3753%ид.ч. и за ищеца С.
К. Д.-21.0865%ид.ч., както и иска на Р. В. Ф. и С. К. Д., срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б., И. К. С. и
И. А. С., за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № 103/2006г., в частта, в която И. А. С. и И. К. С. продават на Б. Д. Б.
таванско подпокривно пространство-неизползваемо, находящо се в жилищна сграда, в
гр.Варна, ул.“Железни врата“ № 29 с площ от 11.15 кв.м., до размера на припадащите се за
всеки от ищците ид.ч. от общите части на сградата, а именно: за Р. В. Ф.-44.3753%ид.ч. и за
ищеца С. К. Д.-21.0865%ид.ч.
Срещу решение № 260068/07.08.2023г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС
е постъпила въззивна жалба № 263844/01.09.2023г. от Р. В. Ф. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Железни врата“, № 29, ет. 1 и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Чайка“,
бл. 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, чрез адв. И. В..
Считат решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Мотивите на съда, въз основа на които приема за неоснователно исковата претенция
с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД са неправилни и необосновани. Таванските
помещения са прилежащи части към жилищата в сградата, според заключението на вещото
лице. Максималната светла височина на подпокривното пространство от 30.91кв.м. е 135см.,
а минималната-45см. от плочата на пода. Не е възможно да се монтира врата при спазване на
противопожарните изисквания и обособяване като самостоятелен обект. Този незастроен
обем представлява обща част от сградата по своето естество. Няма самостоятелно
юридическо съществуване, поради което не може да бъде предмет на делба, прехвърлителни
сделки и придобивна давност. Неправилно съдът е приел, че целият тавански етаж е един
общ обем-подпокривно пространство, което не е обща част на сградата. Точно обратното.
Таванският етаж по архитектурен проект се състои от четири помещения, неизползваемо
подпокривно пространство и коридор, които не могат да бъдат обособени като
самостоятелен обект. Необоснован предвид събраните доказателства е изводът на съда, че
на таванския етаж е изградено санитарно помещение, а етажът никога не е бил
присъединяван към В и К мрежата. Съдът е цитирал приетото с ТР № 3/2014г. на ВКС,
ОСГК, но не е извършил анализ дали е налице фактическата и правна невъзможност на
предмета на сделката. С ТР № 34/01.08.1983г. по ТД № 11/1983г. на ОСГК е прието кога
подпокривното пространство е обща част по естеството си и предназначението му не може
да бъде променяно. Съдът е приел, че таванското подпокривно пространство не е обща част
на сградата. Няма и характеристиките на самостоятелен обект. Няма самостоятелно
съществуване. Доколкото ищците имат ид.ч. от общите части на сградата, то претенцията по
чл. 26 от ЗЗД е доказана.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция за
прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на двата договора, обективирани в
НА № 22/2004г. и НА № 103/2006г., ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Д. Б., ЕГН
********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „Искър“ № 40, ап. 2, чрез
адв. Г.Я., в който оспорват въззивната жалба, като неоснователна.
Обжалваното решение е правилно, като мотивирано и при направена правилна
преценка на доказателствата. Площта на таванския етаж е 114кв.м., а ниската част е с площ
от 30.91кв.м. Следователно ниската част е под 50%. Достатъчно е 50% от обекта да е с
нужната височина, за да изпълнява функцията си като самостоятелен обект /жилище, ателие,
ателие за творческа дейност и др/. Всички помещения, с изключение на коридора и банята
са с прозорци и естествено осветление, включая складовото помещение. Всички помещения
са електрифицирани и с отделен абонатен номер. На етажа има санитарен възел, а
таванският етаж е водоснабден чрез контролен водомер от главния водомер на сградата.
Достъпът се осъществява чрез общото стълбище и само до общия коридор на таванския
5
етаж. При сключения между първоначалните собственици Крум и Витка Динови и И. и И.
С.и на 14.12.1996г. договор за доброволна делба, при което всяко семейство е получило
отделен етаж, избено/и помещение/помещения, по едно складово таванско помещение, С.и
получават и гараж, както и по 50% от общите части на сградата. Следователно по воля на
самите собственици при възникване на етажната собственост е било сменено
предназначението на таванския етаж, с обособяването на отделни тавански помещения,
които да обслужва отделни самостоятелни обекти в сградата. Те са общи части по
предназначение, а не по естеството си. Искът за прогласяване на двете сделки за нищожен
поради невъзможен предмет е неоснователен.
Моли се жалбата да бъде отхвърлена.
Постъпил е писмен отговор и от И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. „Железни врата“ № 29, aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Железни врата“ №29, aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Железни врата“ № 29, aп.1, чрез особен представител адв. Хр.Б..
С оглед отпадане на пречките, поради които производството по делото е било спряно,
на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК, същото следва да бъде възобновено.
Настоящият състав намира, че макар и няколкократно уточнявани, исковите
претенции са останали неуточнени.
Исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищците Р. В. Ф. и С.
К. Д. в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответниците да
уточнят:
1. Ако Р. В. Вълчев твърди, че е собственик на обекта с идентификатор
10135.2554.119.1.1. по КК и КР на гр. Варна при режим на СИО и поради това
предявява исковете за нищожност и за собственост, исковата молба изхожда ли и от
съпругата и ако „да“, да посочи трите й имена, ЕГН и адрес за призоваване, като тя
представи препис от същата и направените уточнения, подписани от нея, като
съобрази, че СИО е неделима. Ако тя не предявява искова молба, на какво основание
Р. В. Вълчев претендира нищожност на договорите от 2004г. и от 2006г. и за
собственост за припадащите се ид.ч. от целия процесен имот?
2. Ако С. К. Д. твърди, че е собственик на 1/2ид.ч. от на обекта с идентификатор
10135.2554.119.1.2. по КК и КР на гр. Варна, претендира ли нищожност на договорите
от 2004г. и от 2006г. и за собственост на 1/2ид.ч. от припадащите се ид.ч. от обектите
на таванския етаж?
3. Какъв е правния интерес на Р. В. Вълчев да твърди нищожност на договора,
обективиран в НА № 103, т. 7, рег. № 15767, дело № 1156/2006г. на нотариус
Ал.Ганчев?
4. Какъв е правния интерес на С. К. Д. да твърди нищожност на договора, обективиран в
НА № 22, т. 7, рег. № 16493, дело № 1027/2004г. на нотариус Ж.Кирчева?
5. Ищците Р. В. Вълчев и С. К. Д. твърдят ли най-напред, че договорите от 2004г. и
2006г. са нищожни и като бъде прогласена нищожността им искат ревандикация?
6. С оглед уточненията, които изисква съда, в срока ищците Р. В. Вълчев и С. К. Д. да
формулират съответния петитум на всеки един от предявените от тях искове.
Водим от горното, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1691/2022г. на ВОС-ГО, на осн. чл.
230, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на ищците Р. В. Вълчев и С. К. Д., като
в 1-седмичен срок от съобщението им дава възможност с писмена молба, с препис за лицата
на насрещната страна да уточнят:
1. Ако Р. В. Вълчев твърди, че е собственик на обекта с идентификатор
10135.2554.119.1.1. по КК и КР на гр. Варна при режим на СИО и поради това
предявява исковете за нищожност и за собственост, исковата молба изхожда ли и от
съпругата и ако „да“, да посочи трите й имена, ЕГН и адрес за призоваване, като тя
представи препис от същата и направените уточнения, подписани от нея, като
съобрази, че СИО е неделима. Ако тя не предявява искова молба, на какво основание
Р. В. Вълчев претендира нищожност на договорите от 2004г. и от 2006г. и за
собственост за припадащите се ид.ч. от целия процесен имот?
2. Ако С. К. Д. твърди, че е собственик на 1/2ид.ч. от на обекта с идентификатор
10135.2554.119.1.2. по КК и КР на гр. Варна, претендира ли нищожност на договорите
от 2004г. и от 2006г. и за собственост на 1/2ид.ч. от припадащите се ид.ч. от обектите
на таванския етаж?
3. Какъв е правния интерес на Р. В. Вълчев да твърди нищожност на договора,
обективиран в НА № 103, т. 7, рег. № 15767, дело № 1156/2006г. на нотариус
Ал.Ганчев?
4. Какъв е правния интерес на С. К. Д. да твърди нищожност на договора, обективиран в
НА № 22, т. 7, рег. № 16493, дело № 1027/2004г. на нотариус Ж.Кирчева?
5. Ищците Р. В. Вълчев и С. К. Д. твърдят ли най-напред, че договорите от 2004г. и
2006г. са нищожни и като бъде прогласена нищожността им искат ревандикация?
6. С оглед уточненията, които изисква съда, в срока ищците Р. В. Вълчев и С. К. Д. да
формулират съответния петитум на всеки един от предявените от тях искове.
При неизпълнение в срока, следва обезсилване на първоинстанционните
решения и прекратяване на производството по първоинстанционното и въззивното
дела.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7