Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.07.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
14.07. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2297 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София,
сграда 6 чрез адв. В.Н. от САК срещу Р.К.Д., ЕГН **********, адрес: *** и К.К.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, двамата конституирани като ответници в
качеството им на наследници на А.К.Д., тяхна майка, п. на 15.11.2019г.
Ищецът твърди, че с А.К.Д., п. на
15.11.2019г. били в договорни отношения предвид сключването между тях на договор за мобилни услуги №
********* с предпочетен номер +359896714488 за срок 24 месеца по план Джуниър с
неограничени национални минути в мобилната мрежа на Теленор и стандартен
месечен абонамент в размер на 7, 99 лв. от 07.06.2017 г. Твърди, че А.Д. не изпълнила задълженията си
по договора в общ размер на 21, 54 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси за отчетен период 07.06.2017г. - 04.09.2017г. и отново на 07.06.2017г.
между същите страни е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359896757705 за срок 24 месеца по план Тотал 10.99 и стандартен месечен абонамент
в размер на 10, 99 лв. и Д. не изпълнявала задълженията си по договора в общ
размер на 106, 25 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 07.06.2017г. - 04.09.2017г., а на същата дата -
07.06.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359896757705,
мобилният оператор, като лизингодател, сключва с А.К.Д. - лизингополучател
договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка COOLPAD Porto S White
с обща лизингова цена в размер на 194, 07 лв., дължима чрез внасяне на първоначална
вноска в размер на 42, 50 лева и на 23 месечни вноски - всяка една в размер на
6, 59 лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 151,
84 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 07.06.2017г. - 04.11.2017г.,
а именно: 6, 59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
07.06.2017г. - 04.07.2017г., начислена във фактура № **********/05.07.2017г. 6,
59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2017г. -
04.08.2017г,, начислена във фактура № **********/05.08.2017г.; 6,59 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2017г. - 04.09.2017г., начислена
във фактура № 7261613 43 2/05.09.2017г.; 0, 27 лв. - остатък от лизингова
вноска след приспадане на предплатени суми при сключването на договора за
мобилни услуги за отчетен период 05.09.2017г. - 04.10.2017г., начислена във
фактура № **********/05.10.2017г.; 131,80 лв. - сбор от 19 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер,
начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 05.10.2017г.
- 04.11.2017г., начислени във фактура № **********/05.11.2017г. Сочи, че
горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. Фактура № **********/05.07.2017г.
за отчетен период 07.06.2017г. - 04.07.2017г., срок за плащане — 20.07.2017г..
издадена за сумата от 33, 34 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
лизингова вноска, както следва: 5, 56 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +359896714488; 21, 25 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
+359896757705; 6, 59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер + 359896757705.
2. Фактура №
**********/05.08.2017г. за отчетен период 05.07.2017г. - 04.08.2017г.,. срок за
плащане — 20.08.2017г., издадена за сумата от 88, 59 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както
следва: 7, 99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359896714488; 74, 01
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +359896757705; 6,
59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер + 359896757705.
3. Фактура №
**********/05.09.2017г. за отчетен период 05.08.2017г. - 04.09.2017г., срок за
плащане — 20.09.2017., издадена за сумата от 25, 57 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и лизингова вноска, както следва: 7, 99 лв. абонаментна
такса за предпочетен номер +359896714488; 10, 99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +359896757705; 6, 59 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер + 359896757705.
4. Фактура №
**********/05.10.2017г. за отчетен период 05.09.2017г. - 04.10.2017г., срок за
плащане - 20.10.2017г., издадена за сумата от 0, 27 лв., представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +359896757705.
5. Фактура №
**********/05.11.2017г. за отчетен период 05.10.2016г. – 04.11.2017г., срок за
плащане - 20.11.2017г., издадена за сумата от 458, 73 лв., представляваща
неплатени неустойки и лизингови вноски, както следва: 326, 93 лв. неустойки за
предпочетени номера+359896714488 и +359896757705; 131, 80 лв. лизингови вноски
за предпочетен номер+359896757705, от която сума по тази фактура претендира сумата от 131, 80 лв., представляваща
начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер +359896757705.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че му се дължат суми в общ размер на
279, 63 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + 359896714488; неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги е
предпочетен номер + 359896757705 и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
1609/2019г. по описа на РС - Дупница.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представител адв. К. *** на конституираните като ответници в качеството им на наследници на А.К.Д., тяхна майка - Р.К.Д. и К.К.Д., в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на претенциите – предмет на настоящото производство по подробно изложените в отговора съображения. Прави се възражение за нищожност на клаузите от договора и ОУ към него, като неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на добрите нрави, както и на неустойката, поради прекомерността й.
Съдът като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във
вр. чл. 79 и сл. ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни,
както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявените установителни искове са допустими – депозирани по реда на чл. 415 и сл. ГПК.
От приетите по делото писмени доказателства - договор за мобилни услуги заявка № *********, декларация-съгласие с дата 07.06.2017 г., приложение към абонаментен план „Джуниър“ от 07.06.2017 г., приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 07.06.2017 г., договор за мобилни услуги заявка № *********, договор за лизинг № *********, запис на заповед за сумата от 151, 57 лв. от 08.09.2014 г., приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 07.06.2017 г., декларация – съгласие от 07.06.2017 г., общи условия на „Теленор България“ ЕАД, фактура (дубликат) № **********/05.07.2017 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер за клиентски номер ********* за отчетен период 07.06.2017 – 04.07.2017 г., фактура (дубликат) № **********/05.08.2017 г. за клиентски № ********* за отчетен период 05.07.2017 – 04.08.2017 г., фактура (дубликат) №********** за отчетен период 05.08.2071 – 04.09.2017 г., фактура (дубликат) №********** за отчетен период 05.09.2017 – 04.10.2017 г., фактура (дубликат) № ********** за отчетен период 05.10.2017 – 04.11.2017 г., се установява, че между „TEJIEHOP БЪЛЕАРИЯ“ ЕАД и наследодателя на ответниците е съществувал валиден договор за мобилни услуги и договор за лизинг.
По приложеното към настоящото гр.д. № 2297/2019г. по описа на РС – Дупница ч.гр.дело гражданско дело № 1609/2019г. по описа на РС – Дупница е издадена на 25.02.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу наследодателя на ответниците за сумите, както следва: 279, 63 лв. – главница; законна лихва от датата на подаване на заявлението 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, както разноски по делото – 25, 00 лв. – държавна такса и 360, 00 лв. – адвокатско възнаграждение, които суми, произтичащи от договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896714488; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896757705 и договор за лизинг към него.
В отговора на исковата молба процесуалния
представител на ответниците е направил
възражение за пасивната легитимация на ответниците, тъй като ищецът не е
посочил доказателства, че те са приели наследството на майка им, с която ищецът
е бил в облигационни отношения, поради неизпълнението на които от страна на
майката на ответниците, ищецът обосновава претенциите си, при което в становище
от 09.07.2020г., ищецът е направил искане с правно основание чл. 51 от ЗН, по
което искане съдът е счел, че доколкото в рамките на настоящото производство
конституираните наследници на съконкрахента на ищеца - А.Д. не са открити на
адресите им съобразно изисканата от съда справка за същите по наредба №
14/18.11.2009 г., предвид което на същите съобразно чл. 47, ал. 6 ГПК е
назначен особен представител от съда, поради което е намерил за предметно да
провежда в рамките на настоящото производство отделно такова с посоченото
правно основание - чл. 51 от ЗН, доколкото приемането и отказа от наследство е
акт на лична воля на наследника и действие, което не може да се извърши вместо
него от особен представител, при което няма да бъде налице резултат по смисъла
на чл. 51 от ЗН. В тази връзка съдът е разпоредил да се изискат доказателства
относно обстоятелството дали е вписан отказ от наследство или приемане на
наследство от страна на наследниците на А.Д. ***, такова писмо е постъпило в
съда на 14.07.2020 г., видно от което няма вписан отказ или приемане на
наследство от страна на ответниците в процеса по отношение наследството на
тяхната майка А.К.Д.. При установяване на горното относно наследствените
правоотношения между съконтрахента на ищеца и наследниците му – ответници в
процеса, съдът приема, че ищецът не доказва ответниците да са приели наследство на
тяхната майка, тъй като наследството не
преминава по право автоматично към наследниците и когато те са оспорили
факта на приемане на наследството ( както в случая в отговора на исковата молба,
депозиран от особения представител на ответниците), в тежест на ищеца е да
докаже приемането на наследството вкл. и чрез конклудентни действия, което обаче
не е сторено от ищеца в рамките на съдебното дирене в настоящата инстанция. В
този смисъл е практиката на ВКС в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК –
решение № 437/17.01.202г., постановено по гр.дело № 70/2011г., трето г.о.
Предвид изложеното съдът намира, че
няма доказателства за обема на облигационната връзка между страните по делото,
поради което и исквете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за
претендирните лихви предвид неоснователността на главните искове.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ответника не се следват претендираните от
него разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес
Парк София, сграда 6 чрез адв. В.Н. от САК срещу Р.К.Д., ЕГН **********, адрес:
*** и К.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, двамата конституирани като
ответници в качеството им на наследници на А.К.Д., тяхна майка, п. на
15.11.2019г. искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД,
чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца суми в общ размер на 279, 63 лв., представляващи неплатени
месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
359896714488; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по договор
за мобилни услуги е предпочетен номер + 359896757705 и неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
1609/2019г. по описа на РС - Дупница,
като неонователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: