№ 22921
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110119729 по
описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
л.а. м. „Опел“, м. „Инсигния“, с рег. № ***********, е възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, за който
била съставена застрахователна полица № 00500100525042/ 10.07.2023г. Същият сочи, че в
срока на застрахователното покритие, на 06.05.2024г., настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. „Мерцедес“ с рег. № ********** и л.а.
м. „Опел", м. "Инсигния“ с рег. № ***********, което представлява покрит застрахователен
риск. Ищецът развива съображения, че застрахователното събитие настъпило по вина на
водача на л.а. м. „Мерцедес“, който при движение с несъобразена скорост по автомагистрала
„Тракия“, на 76 км., ударил движещия се пред него л.а. „Опел Инсигния“. Ищецът твърди,
че вследствие от удара били нанесени щети по застрахованото имущество. С оглед
постъпило уведомление за щети от 08.05.2024г., при ищеца била образувана преписка по
щета № **********, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на.
1949,15 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес“ била
застрахована при ответното дружество.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението ищецът е
встъпил в правата на застрахования – увреден от непозволено увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована при ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите,
1
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
стойността на заплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът изплатил част от
стойността на претендираното вземане, в размер на 1734,10 лева, като бил налице непогасен
остатък от 215,05 лева.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постави решение, с което да
осъди ответника да плати сумата от 215,05 лева, представляваща непогасен остатък от
дължимото застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско на МПС“ -
застрахователна полица № 00500100525042/10.07.2023 г., във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 06.05.2024 г., за което е образувана щета № **********, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба 04.04.2025 г. до изплащане на
дълга.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът е навел доводи за
оспорване на механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято
гражданска отговорност е застраховал, причинно-следствената връзка между деянието и
вредите, както и техния размер. Счита, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а.
„Опел Инсигния“. Твърди, че претендираното от ищеца вземане не съответства на
действителните вреди по автомобила.
В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради
което моли съда да ги отхвърли.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 10.07.2023г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Опел” е сключен договор за
застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 00500100525042, с
предмет л.а. м. “Опел”, с рег. № ************, с период на застрахователно покритие
16.07.2023г.- 16.07.2024г.
В срока на застрахователното покритие, 06.05.2024г., е настъпило пътно- транспортно
произшествие (ПТП) между л.а. м. “Опел” и л.а. м. “Мерцедес”, за което участниците в него
съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния
констативен протокол за ПТП, произшествието е настъпило при удар в задната част на друго
превозно средство при движение в една посока и при смяна на пътните ленти.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото дружество,
където е образувана щета № **********. С изричното съгласие на застрахования, в
съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натура- чрез извършен
ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че по посочената
щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 4934,15 лева.
Относно механизма на ПТП и размера на вредите е назначена съдебно- автотехническа
2
експертиза.
Съглано заключението на САТЕ, произшесвието е настъпило при следния механизъм: на
06.05.2024г, л.а. м. "Мерцедес" се движел по автомагистрала "Тракия", с посока от гр.
Пловдив към гр. София. В района на км. 76 л.а. м. "Мерцедес" се ударил в спиращия пред
него в лява пътна лента л.а. м. "Опел". В резултат на произшествието по л.а. м. "Опел" са
натъпили вреди по задна броня, заден капак, ляв и десен стоп, заден десен калник. Вещото
лице дава заключение, че уврежданията по л.а. м. "Опел" се намират в пряка причинна
връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите по лекия автомобил е
2286,46 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 00500100525042, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Опел”
е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие от
6.07.2023г.- 16.07.2024г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява
покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на водачът на л.а. м. “Мерцедес”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от
събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
С определение от 14.11.2025г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че механизмът на настъпване на
пътнотранспортното произшествие съответства на посочения в исковата молба.
Независимо от горното, по отношение на механизма на ПТП следва да се посочи
следното: Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
3
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка
причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Отделно от изложеното,
ответникът е погасил частично предявената претенция, което налага извод, че посоченото
действие представлява извънсъдебно признание на обстоятелствата, свързани с механизма
на произшествието.
Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. Мерцедес” не е спазил правилото за
движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите да се движат на такова
разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко- чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно което
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко”. Установява се, че дистанцията между двата
автомобила не е била достатъчна за безопасното им придвижване по пътя и за
предотвратяване удар чрез аварийно задействане на спирачната система. Неизпълнението на
това задължение е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м.
“Мерцедес” бе спазил задължението по чл. 23 ЗДвП, до удар не би се стигнало. Изложеното
обуславя извод, че по делото е установена противоправността на деянието на водача на л.а.
м. "Мерцедес”.
Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите
вреди.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Мерцедес”, следва
да бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
4
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
5
решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 2286,46 лева, а платеното от ищеца
обезщетение- 1949,15 лева, като ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15
лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската от двете суми, а именно
платеното обезщетение. Предвид посоченото, след приспадане на погасената част от
задължението, на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 215,05 лева.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано в пълен размер
и причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното исково производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 250 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
6
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД Б.В.И.” ЕАД, с ЕИК *************** да плати на "ЗД Е." АД, с ЕИК
**************** сумата 215,05 лева, представляваща платено по застраховка „Каско”-
застрахователна полица 00500100525042/ 10.07.2023, обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 06.05.2024г., за което е образувана № **********, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 04.04.2025г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 411 ГПК и сумата 400 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7