Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260010/ гр. Шумен, 04.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателно отделение
На четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година,
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: Станислава Стойчева
Прокурор: Орлин Куздов
като разгледа докладваното от окръжен съдия Нели Батанова
ЧНД № 51 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано въз
основа на Решение за постановяване на финансова санкция, наложена от Zentrale Buβgeldstelle Speyer
/Централна служба „Глоби и парични санкции“ гр.Шпайнер/ и изпратено за изпълнение от
Федерална служба «Правосъдие» Германия. Решението е за налагане на финансова
санкция от държава - членка на Европейския съюз – Република Германия и се
отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по немското
законодателство.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за
основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се приеме
за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и
Министерството на правосъдието.
От
изготвената от
Окръжен съд Шумен
служебна
справка от НБД население се установява, че с дата на раждане *** год. е лицето – С.И.С., ЕГН - **********,
с постоянен и настоящ адрес ***. Засегнатото
лице – С.С. е нередовно призовано, и не се
явява.
Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се
представлява от него.
Преди това засегнатото
лице С.И.С.
е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава - Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска.
В
съдебно заседание не се представят
доказателства за пълно или частично изпълнение на санкцията, в която и да е
държава – членка на Европейския съюз.
Защитата на засегнатото
лице С.И.С. изразява становище, че формално са налице
основанията за признаване на Решението. Заявява, че няма връзка с
доверителя си и няма информация за извършени плащания по санкцията. Моли ако Решението
бъде признато, то имуществената санкция да бъде определена в български лева.
Съдът като се
запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция -
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари
2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз
основа на Решение за постановяване на финансова санкция, наложена от Zentrale Buβgeldstelle Speyer
/Централна служба „Глоби и парични санкции“ гр.Шпайнер/ и изпратена от Федерална служба «Правосъдие»
Германия. Решението за
постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз
– Република Германия.
От
изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция и
разноски на лице от български произход /С.И.С./, което: „ като водач на
лек автомобил с регистрационен номер Н 9275 ВК, движейки се в землището на
Рамщайн-Мизенбах по федерална
автомагистрала 6 при 633,280-ия километър при посока на движението – гр.
Зарбрюкен, засегнатото лице е превишило на 02.02.2020 год. в 09:12 часа
максимално допустимата скорост извън населени места с 31 км./ч. Допустима
максимална скорост 80 км./ч.; Установената скорост /след приспадане на границите
на толеранс/- 111 км./ч..“ Деянието представлява административно
нарушение, което се санкционира по реда на чл. 41, ал.1 във връзка с Приложение
2, чл. 49 StVО /Правилника за движението по пътищата/, чл. 24 StVG /Закон за
движението по пътищата/; 11.3.6. BKat /Федерален Каталог за финансови санкции/.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на
територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен
съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон
заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от
същия закон.
Удостоверението
е издадено и подписано на 11.12.2020 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Германия. Закона не поставя изискване акта за налагане на
административното наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е
приложен към Решението и Удостоверението.
Приложен е.
Изпращащата
държава Германия
декларира в Решението, че върху
дължимата сума няма направена частична вноска. С.И.С. не представя други
доказателства за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка
на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението
за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането
за признаването му и допускането му за изпълнение.
Решението е на несъдебен орган на Федерална
Република Германия
и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 предл. последно от ЗПИИРКОРНФС,
доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение
на правилата за движение по пътищата по Закона
за движение по пътищата и
Каталога на финансовите санкции на Република Германия - страна членка на ЕС.
Изпращащата държава Германия е декларирала в решението, че производството е
било писмено в т.2б на същото, поради което и тя не е длъжна да прави каквито е да е отбелязвания в т.3. Решението се отнася за деяние, което е извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението – копие
от Решението на RheinlandPfalz
Polizeipräsidium Rheinpfalz Zentrale Buβgeldstelle – Централна
полицейска служба на Рейнланд Пфалц, съдържащо
информация за наложената финансова санкция и начина на формиране на направените
разноски в производството, въз основа на което е издадено удостоверението. Решението
е постановено по дело 09.4004546.1 на 16.03.2020 год. и е влязло в сила на 08.04.2020
година. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние
в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Република
Германия/ и от изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася
за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на
тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в
размер на 120 /сто и двадесет/ евро + 28,50
/двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ разноски или в общ размер на 148,50
– сто четиридесет и осем евро и петдесет евроцента.
Решението
се отнася за деяние, за което не се изисква да съставлява престъпление или
административно нарушение според българското законодателство /т.е. не се изисква двойна
наказуемост/ – чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС - нарушаване правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Решението е било постановено срещу физическо лице,
което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна
отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават
решението. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице – С.И.С. - е било уведомено лично или
чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да
обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било
писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява,
че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице
основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното
съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в
ЗПИИРКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй
като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИРКОРНФС
следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за
деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е
постановено на 16.03.2020 година. От представена справка е видно, че на тази
дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 120 EUR в български левове е 234,70 лева / двеста
тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/. Равностойността на 28,50 EUR в български левове е 55,74 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки
/. Или ОБЩО равностойността на 148,50 EUR в български левове е 290,44 лева /двеста и
деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията
за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция,
поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Признава и допуска изпълнение на Решение на Zentrale Buβgeldstelle Speyer
/Централна служба „Глоби и парични санкции“
гр.Шпайнер/, адрес:
Maximilianstraβe 6, 67346 Speyer - референтен номер на
преписката/дело рег.№ 09.4004546.1, постановено на 16.03.2020 год., влязло в сила на 08.04.2020 год.; FILE NO ІІІ5-9352/2Е-В15-36А 7129/2020 на Федерална служба
“Правосъдие” Bonn,
GERMANY, с която на С.И.С., роден
на *** год., ЕГН - **********,*** е наложена финансова санкция в
размер на 120 EUR с равностойност в български лева 234,70 лева /двеста тридесет и четири лева и седемдесет
стотинки/ и разходи по производството в размер на 28,50 EUR с равностойност в български
лева 55,74 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/. Или ОБЩО равностойността на 148,50 EUR в български левове е 290,44 лева /двеста и деветдесет лева и четиридесет и четири
стотинки/.
На основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС признатото
Решение да се изпрати на Националната агенция на приходите за изпълнение по
реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от
решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република
България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по
признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции на територията на Република България като
изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен
срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице - в 7 дневен
срок от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател:
Членове: 1.
2.