№ 14
гр. , 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20211860100736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от "Т. С." ... срещу Н. Д. А., с която
се иска признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер от 3494.47 лв., от които 3091.30 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.05.2021г. до изплащане на вземането, 334.11 лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 14.04.2021г., както и суми за дялово
разпределение, от които 58.50 лв.- главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва от 12.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 10.56 лв.-
лихва за периода от 01.07.2018г. до 14.04.2021г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 282/22.07.2021г. по ч.гр.д. №438 по описа на РС-Пирдоп за
2021г. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 12.05.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Д. А. за сумата от общо 3494.47 лв., представляваща
вземане срещу Н. А. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к. „К.П...“ бл.215, вх.В,
ет.1, ап.1, за което с разпореждане по ч.гр.д. 438/2021г. по описа на РС-Пирдоп е издадена
исканата заповед за изпълнение и на основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение, получено
от дружеството на 03.11.2021г., съдът им е указал, че дружеството може да предяви иск
относно вземането си срещу Н. А.. Сочи се, че Н. Д. А. е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и за нея са били приложими общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т. С." ... на клиенти за битови нужди, като тя е използвала доставяната
1
от дружеството топлинна енергия през периода месец 05.2018 г. – месец 04.2020 г. и към
момента за завеждане на иска не е погасила задължението си.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Д. А. и
същата не е взела становище по предявените искове
В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът "Т. С." ... не се
представлява, като обаче депозира писмени молби чрез свой процесуален представител, с
които поддържа исковата молба, навежда уточнение, че исковите претенции са заведени
срещу ответницата в качеството й на вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, а
оттам и клиент на ТЕ съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ. Иска се от съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове като доказани по основание и размер и да
присъди на ищеца направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С... ЕООД също не изпраща
представител в съдебните заседания. Депозирало е молба със становище, че предявеният от
"Т. С." ... иск е основателен и доказан.
Ответникът по исковете – Н. Д. А. в съдебните заседания, проведени по делото, не се
явява и не се представлява, като не взема и писмено становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, намира следното от
фактическа страна:
Въз основа на заявление от 12.05.2021г. е образувано ч.гр.д. № 26087/2021 г. на
Софийски районен съд, което е било прекратено, а делото е изпратено на РС-Пирдоп по
компетентност. По образуваното в РС-Пирдоп ч.гр.д. № 438/2021 г. "Т. С."... се е снабдила
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №282 от 22.07.2021г.
срещу Н. Д. А. за сумите, които претендира и в исковия процес. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, на основание
чл.415, ал.1 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок иск относно
вземането си, какъвто заявителят е предявил и по него е образувано настоящото дело с
предмет установяване на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение.
Представен е към исковата молба Нотариален акт за учредяване право на ползване и
продажба на недвижим имот №13, том I, рег. № 709, дело № 11 от 16.02.2016г. на нотариус
Любка Сотирова, вписана под №400 в НК, от който е видно, че със същия К.В.Т.
учредява/отстъпва на Н. Д. А. пожизнено вещно право на ползване върху следния свой
собствен недвижим имот, а именно; Самостоятелен обект в сграда- Апартамент №1, с
идентификатор 68134.1108.54.5.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.С., одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК, с адрес; гр.С., район
„Кр. п.“, ж.к. „Кр. п.“, като самостоятелният обект се намира в сграда №5, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1108.54, с предназначение на обекта „жилище,
апартамент“, със застроена площ от 80.16 кв.м.
С писмо до ответницата Н. А. от Директора на Дирекция „Обслужване на клиенти и
управление на вземанията“ ответникът "Т. С." ... я е уведомил, че по силата на чл.153, ал.1
2
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и че от месец март 2017г. са актуализирани данните по
партида с абонатен № 251107 за заплащане на топлинна енергия за апартамент №1, находящ
се на адрес: ж.к. „Кр. п.“ бл.215, вх.В и в тази връзка нейното име е вписано като титуляр на
посочената партида, в качеството на ползвател на имота.
В удостоверение изх. № 68-00-1330/31/06.11.2012г. от управителя на Географска
информационна система /ГИС/ С. е посочено, че адрес ж.к. К.П..., бл.215 с вх.А, вх.Б и вх.В
е идентичен със стар адрес ж.к. К.П..., бл.15 и така описаните адреси се отнасят за
многофамилна жилищна сграда, отразена с идентификатор 68134.1108.54.5 в КККР на гр.С.,
одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК.
Представен е Договор № 4306/26.09.2002г. между Етажната собственост на ж.к. „Кр.
п.“ бл.215 като Възложител и „Т.С... ЕООД като Изпълнител, с който на последното
дружество са възложени: 1. Доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави
и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; 2. Извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки, като изготвянето на тези сметки се извършва на база реално постъпилото
количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от "Т. С." .... Към този договор е
приложен Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост, с който е взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С...
ЕООД. Приложен е и списък на етажните собственици.
Представен е и Договор от 29.07.2015г. при Общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, сключен
между "Т. С." ... и „Т.С... ЕООД с предмет: извършване от страна на Изпълнителя „Т.С...
ЕООД на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия между клиентите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.С.. Срокът на договора е 1
година, с изравнителен период от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и клауза за автоматично
продължаване на договора.
Представена е и извадка от вестник „Монитор“ 11.07.2016г., където са публикувани
„Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С." ... на клиенти в
гр.С.“.
Представени са от ищеца и: фактура №********** от 31.07.2020г., в която е отразено,
че потребената за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. от получателя Н. Д. А. за адрес
ж.к. „Кр. п.-2“ бл.215, вх.3, ап.1 топлинна енергия е на стойност 1611.77 лв. с ДДС, а срокът
за плащане е бил до 14.09.2020г.; съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г.,
където е отразено, че потребената за период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. топлинна
енергия е на стойност 1624.25 лв. с ДДС, а срокът за плащане е бил до 14.09.2019г.
От третото лице-помагач „Т.С... ЕООД също са представени писмени доказателства- 2
3
бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период за аб.
№251107 за отчетен период: 01.05.2018г.-30.04.2019г. и от 01.05.2019г.-30.04.2020г. и 2 бр.
документи за главен отчет/проверка от 17.05.2019г. /за период от 01.05.2018г. до
30.04.2019г./ и от 31.05.2020г. /за период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г./.
По делото е допусната Съдебно-техническа експертиза, изготвена от Вещо лице А. В.
Г., който е дал отговор на поставени му задачи. Посочено е, че отчетените данни на
топломера, съгласно изготвената от ТР „Земляне“ информация съвпадат с данните, посочени
в данъчните фактури на "Т. С." ... за процесния период. Посочено е, че „Т.С... ЕООД
извършва в СЕС дялово разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в
края на всеки отоплителен сезон, като изчислява прогнозните дялове за отопление и топла
вода през следващия, като това става, спазвайки изискванията на Наредба № 16-334 за
топлоснабдяване с Приложение към чл.61, ал.1, съдържащо Методика за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС, по която методика ФДР отчита и разпределя действително
потребената ТЕ за отопление в БГВ. Посочено е, че справките на фирмата за периода месец
05.2018г. до месец 04.2020г. съдържат данни за общия разход на ТЕ за абонатната станция и
разходите на процесния имот с пълен отопляем имот 197 куб.м. Посочено е, че
действителният разход на ТЕ за отопление на имота през процесния период е изчисляван от
ФДР по отчет на показанията на 4 броя индивидуални разпределители за разхода на
отопление, след което е извършено дялово изравняване. Посочено е, че реалното
потребление за отчетените периоди на ТЕ за БГВ /битова гореща вода/ е отчитано от ФДР по
показанията на водомер за топла вода и за период 05.2018г.-04.2019г. е 30 куб.м. и за период
05.2019г.-04.2020г. е 29 куб.м., след което е извършено дяловото разпределение. В табличен
вид вещото лице е посочило за отчетните периоди какви са начислените суми от „Т. С.“,
изчислените суми от ФДР „Т.С... и изравнителните суми, като е посочено, че в
заключението на ССчЕ се отразяват извършените корекции по клиентската партида на
ответника и дали с изравнителните сметки се погасяват установени задължения. Според
СТЕ за процесния период както "Т. С." ..., така и ФДР „Т.С... ЕООД са спазвали
изискванията на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 2007г. и приетите изменения от
2014г. и 2015г., определяща реда, техническите условия за топлоснабдяване и дялово
разпределение на ТЕ в СЕС, а цените на ТЕ за битови нужди са регулирани от Комисия за
енергийно и водно регулиране- КЕВР. Видно било от приложената справка, че за въпросната
СЕС от стойностите на отчетена енергия са приспаднати месечните стойности за
„технологични разходи“ и така са получавани месечните стойности на „енергия за
разпределение“. Според заключението лицензирани фирми „АС Бояна“ АД и лаборатория
„Артест Б“ са издали протоколи и свидетелства за периодичната метрологична проверка на
общия топломер в АС, тип „Multical 66C“ на фирмата „Kamstrup“ №5197169 през
м.11.2017г. С протокол този топломер бил подменен с друг тип Sharky № 64450045.
Издадени били протокол и свидетелство за периодичната проверка на топломера през
м.08.2021г. Заключенията от проверките били, че монтираните измервателни уреди в АС на
СЕС са годни и съответстват на одобрения тип, като с тях са извършани всички измервания
на ТЕ през процесния период, а всички проверки на топломерите са проведени от
4
оправомощени във фирмите лица, при спазване изискванията на Закона за измерванията.
По делото е допусната Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от Вещо лице Р. Р.
С., който е дал подробно обосновани отговори на поставени му задачи. Посочено е, че от
извършената проверка в счетоводството на ищеца и по представените доказателства по
делото не се установява извършено плащане на топлинна енергия от ответницата, отнасящо
се за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за абонатен № 251107 за доставена топлинна
енергия до недвижим имот в гр.С., ж.к. „К.П...“, бл.215, вх.В, ет.1, ап.1- собственост на
ответницата. По партидата на абонатен № 251107 с титуляр ответницата са въведени
следните корекции в системата на ищеца: месец 08.2019 от „Т.С... ЕООД е подадена
корекция в намаление с размер 17.82 лв. без ДДС на стойността на доставената топлинна
енергия за периода от м.10.2019г. до м.04.2019г.; след месец 07.2020г. от „Т.С... ЕООД е
подадена корекция в намаление в размер 115.50 лв. без ДДС на стойността на доставената
топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.03.2020г. Сочи се в заключението, че за
отоплителен сезон м.05.2018г. до м.04.2019г. ищецът не е намалил вземането си с 17.82 лв.
без ДДС за отоплителен сезон м.05.2018г. до м.05.2019г., както е отчела ФДР, въпреки
представената на вещото лице справка, че сумата е отчетена. Сочи се, че за отоплителен
сезон м.05.2019г. до м.04.2020г. ищецът е отчел корекция/изравняване- намаление на 144.72
лв. с ДДС от сумата по издадената обща фактура за периода. Сочи се, че съгласно приложен
отчет- индивидуална справка за аб. № 251107 на ответницата от „Т.С... ЕООД се констатира,
че реалният разход за отопление/доставена топлинна енергия на ответницата е 1227.65 лв.
без ДДС, а съгласно документите, между сумата по общата фактура без ДДС- 1343.14 лв. и
изчисления от ФДР реален разход за отопление за периода 1227.65 лв. е налице разлика в
размер на 115.50 лв. без ДДС /138.60 лв. с ДДС/. Посочено е, че от представените документи
не може да се установи разликата в размер на отразената корекция в намаление със 144.72
лв. от ищеца за отоплителния сезон м.05.2019г. до м.04.2020г. и отчетената от ищеца
корекция от 138.60 лв. с ДДС/115.50 лв. без ДДС/, отнасяща се за периода м.07.2019г.-
м.03.2020г. Според заключението по ССчЕ констатираният общ размер на неплатеното
задължение за доставена топлинна енергия- главница за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. е
3076.02 лв. с ДДС, а за същия период се констатира и неплатено задължение за дялово
разпределение в размер на 58.50 лв. с ДДС. Изчислената законна лихва за забава върху
вземанията за главница за доставена топлинна енергия се сочи, че е в размер на 344.10 лв.,
отнасяща се за периода от 15.09.2019г. до 14.04.2021г. включително, а изчислената законна
лихва за забава върху вземанията за главница за дялово разпределение е в размер на 10.79
лв., отнасяща се за период от 01.07.2018г. до 14.04.2021г. включително.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.139 ЗЕ (за
заплащане на цена на доставена топлинна енергия и сума за дялово разпределение) и чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД (за обезщетение за забава в размер на законната лихва).
5
Правен интерес за ищеца от завеждане на исковата молба съществува. Чл. 422 ГПК
регламентира специфичен исков ред за установяване на вземания, предявени първоначално
по реда на заповедното производство. Предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК има
за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. За успешното провеждане на
установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. /вече отменена, но действала до
20.03.2020г./ и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД. Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна
енергия. Относно съдържанието на това понятие е налице трайна практика на ВКС (решение
№ 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, I ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г.
по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, IV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО и др.) съгласно която, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята клиент/потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя и сключване на писмен договор с конкретния потребител. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик клиент по отношение на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В настоящия случай, според представения нотариален акт, в полза на ответницата е
учредено право на ползване пожизнено върху процесния недвижим имот- апартамент №1 в
сграда етажна собственост в ж.к. „Кр. п.“, бл.215, вх.В, ет.1, т.е. същата е титуляр на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост. Качеството потребител следва от
притежанието на правото на вещно право на ползване върху този имот, като ползвателят
има качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното
право върху имота /в случая от 16.02.2016г./ и съответно по силата на това обстоятелство от
тази дата е и в договорни отношение с ищцовото дружество. В този смисъл според
презумпцията на чл.153, ал.1 ЗЕ ответницата е клиент на топлинна енергия. Законодателната
идея на чл.153 ЗЕ е да се вмени задължение на всички лица, притежаващи или ползващи
обекти в сграда-етажна собственост, чието Общо събрание е взело решение да се
присъедини към топлопредавателната мрежа /каквито доказателства са ангажирани в
случая/, да монтират топломери или индивидуални разпределители, за да може да се отчита
правилно разпределението и ползването на топлинната енергия. В случая се установява, че
такива топломери са монтирани и същите, според СТЕ, са годни, съответстват на одобрения
6
тип, а проверките са извършени при спазване на Закона за измерванията.
Отново според чл.153, ал.1 ЗЕ клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3, т.е. при липса на индивидуален договор между клиента и доставчика
правоотношението между тях се урежда пряко от закона и подзаконовите актове. По делото
не се установи възникналото правоотношение да е било прекратено, поради което
ответникът е отговорен за заплащането на доставената в имота топлинна енергия, както и
разпределената на имота топлоенергия отдадена от сградната инсталация.
Посредством СТЕ се установи, че в случая се касае за реално доставена топлинна
енергия, отчетена съобразно на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и дялово
разпределение, извършено съобразно приложимата методика.
От ССчЕ се установява размерът на задълженията, както и че същите не са били
заплатени. Констатираният размер на задължението за доставена топлинна енергия за
процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г. е 3076.02 лв., т.е. това е размерът, до който
искът за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен, а за горницата до
пълния предявен размер от 3091.30 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Констатираният
размер на задължението за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е
58.50 лв., поради което искът за главницата за дялово разпределение следва да бъде уважен
в цялост, тъй като това е сумата, за която е предявен.
Претенциите за мораторна лихва върху двете главници от 334.11 лв. за периода от
15.09.2019г. до 14.04.2021г. /върху главницата за доставена топлинна енергия/ и 10.56 лв. за
периода от 01.07.2018г. до 14.04.2021г. /върху главницата за дялово разпределение/ следва
да бъдат уважени в цялост, тъй като се касае за акцесорни вземания върху уважените главни
искове, а според изчисленията на ССчЕ размерът им е дори по-висок от този на
претенциите, а именно: 344.10 лв. и 10.97 лв., като обаче съдът не може да наруши
диспозитивното начало в гражданския процес и да присъди по-големи суми от
претендираните.
Върху присъдените суми за главница следва да се заплати от длъжника и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.05.2021г. до момента на
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовата страна се явява
основателна. Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство и то с осъдителен диспозитив, включително
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, както повелява
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Според
съда сторените от ищеца разноски възлизат общо на 1289.78 лв. за заповедното и исковото
производство (общо 139.78 лв. държавна такса за двете производства, 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лв. юрисконсултско
7
възнаграждение в исковото производство, съобразно обема на свършената от юрисконсулта
работа и в определен от съда размер и 1000 лв. – депозит за двете експертизи) и ответницата
Н. Д. А. следва да бъде осъдена да ги заплати.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, съществуването на вземане на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.................“ №23Б против Н. Д. А., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: с.Д., ул. „.....................“ №1 и постоянен адрес: гр.С., ул.
„..............“ №24 за сумата от 3076.02 лв. /три хиляди седемдесет и шест лева и две стотинки/
с ДДС – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к. „К.П...“ бл.215, вх.В, ет.1, ап.1, ведно със
законната лихва върху тази главница от 12.05.2021г. до изплащане на вземането, което
вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 282/22.07.2021г. по
ч.гр.д. №438 по описа на РС-Пирдоп за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата до пълния предявен размер от 3091.30 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „.................“ №23Б против Н. Д. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
с.Д., ул. „.....................“ №1 и постоянен адрес: гр.С., ул. „..............“ №24 за сумата от 334.11
лв. /триста тридесет и четири лева и единадесет стотинки/ с ДДС – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 14.04.2021г., върху главницата за доставена топлинна енергия,
което вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
282/22.07.2021г. по ч.гр.д. №438 по описа на РС-Пирдоп за 2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ, съществуването на вземане на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.................“ №23Б против Н. Д. А., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: с.Д., ул. „.....................“ №1 и постоянен адрес: гр.С., ул.
„..............“ №24 за сумата от 58.50 лв. /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ с ДДС –
главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., ж.к. „К.П...“ бл.215, вх.В, ет.1, ап.1, ведно със законната лихва
върху тази главница от 12.05.2021г. до изплащане на вземането, което вземане е предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 282/22.07.2021г. по ч.гр.д. №438 по описа
на РС-Пирдоп за 2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „.................“ №23Б против Н. Д. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
с.Д., ул. „.....................“ №1 и постоянен адрес: гр.С., ул. „..............“ №24 за сумата от 10.56
8
лв. /десет лева и петдесет и шест стотинки/ с ДДС – мораторна лихва за периода от
01.07.2018г. до 14.04.2021г., върху главницата за дялово разпределение, което вземане е
предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 282/22.07.2021г. по ч.гр.д.
№438 по описа на РС-Пирдоп за 2021г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Н. Д. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с.Д.,
ул. „.....................“ №1 и постоянен адрес: гр.С., ул. „..............“ №24 ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.................“ №23Б
разноските, направени в заповедното и исковото производство в размер общо на 1289.78 лв.
/хиляда двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, от които 119.89 лв.-
разноски в заповедното производство и 1169,89 лв. в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ - „Т.С...
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9