№ 285
гр. Плевен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500498 по описа за 2021 година
С решение № 260297/13.04.2021 г. по гр.д.№ 6091/2020 г. по описа на
ПлРС е осъден В. К. Т. да заплати на основание чл.45 ЗЗД на С.М. А. сумата в
размер на частично 2 000 лв. от общо 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от нанесената обида (обидни квалификации),
съдържащи се в депозираната на 16.01.2020 г. Докладна записка, адресирана
директно до Директор ГДПБЗН - висшестоящ орган в структурата на
МВР.Осъден е В. К. Т. да заплати на С.М. А. деловодните разноски в размер
на 650 лв. адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 80 лв.
Депозирана е въззивна жалба от В. К. Т., чрез пълномощник, срещу
решение № 260297/13.04.2021 г. по гр.д.№ 6091/2020 г. по описа на
ПлРС.Излагат се доводи, че счита същото за неправилно.Прави се искане на
основание чл.271, ал.1 ГПК да се отмени изцяло решение №
260297/13.04.2021 г. по гр.д.№ 6091/2020 г. по описа на ПлРС като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск от С.М. А. частичен иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 2
000 лв. от общо 10 000 лв. срещу В. К. Т. като неоснователен и недоказан,
1
като се присъдят и разноските за двете инстанции.
За въззиваемия С.М. А. процесуалният представител изразява становище,
че първоинстанционното решение е правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество - основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа
страна.
В ИМ е посочено, че въззивникът е депозирал на 16.01.2020 г. „Докладна
записка“, в която е записано изрично:“Относно:упражняване на тормоз на
работното място“.Посочените в ИМ и съдържащите се в докладна записка
твърдения за причиняване на „психически и физически тормоз на работното
ми място от страна на Ст.А. Директор РДПБЗН гр.Плевен“ създали на
практика унижение на честта и достойнството на въззиваемия, вследствие на
употребените от въззивника думи и изрази, адресирани до Директор ГДПБЗН
- висшестоящия орган в структурата на МВР.В петитума на ИМ е направено
искане за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия на основание
чл.45 ЗЗД сума в размер на частично 2 000 лв. от общо 10 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди от нанесената обида (обидни квалификации),
съдържащи се в депозираната „Докладна записка“, адресиран до директор
ГДПБЗН - висшестоящия орган в структурата на МВР.
На 16.01.2020 г. въззиваемият В.Т. -ст.пожарникар УПБЗН
гр.Д.Митрополия към РСПБНЗ гр.Плевен е депозирал докладна записка до
Директора на ГДПБЗН гр.София относно упражняване на тормоз на
работното място.Посочено е, че счита, че към него е създадена
дискриминационна среда при упражняване правото му на работа и нееднакви
условия на труд с другите колеги от РСПБЗН гр.Плевен.
2
Издадена е заповед на 06.07.2020 г. относно налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца на държавен
служител в РД“ПБЗН“ при ГДПБЗН-Плевен, въз основа на справка от
29.05.2020 г. и материалите от проверка, извършена по чл.205, ал.2 ЗМВР в
РД“ПБЗН“ - Плевен, разпоредена със заповед от 24.01.2020 г. на директора на
ГДПБЗН-МВР, изм. със заповед от 26.03.2020 г. във връзка с данните,
изнесени в горепосочената докладна записка от 16.01.2020 г. от въззивника
В.Т..
От т.1 от справката от 29.05.2020 г. е видно, че комисията не е установила
безспорни факти и доказателства, които да потвърждават изнесеното в
докладната записка за неправилно разпределение на пожарна техника в
РСПБЗН - Плевен към РДПБЗН -пожарни автомобили, получени по програми
от ЕС.
В т.2 от справката от 29.05.2020 г. е посочено, че не се установява, че
УПБЗН - Долна Митрополия да има повече пожари от РСПБЗН - Левски и
РСПБЗН -Кнежа.
В т.6 от справката от 29.05.2020 г. е посочено, че не са намерени
безспорни факти и данни, доказващи изложеното в докладната записка от
16.01.2020 г.,че В.Т. е подложен на физически тормоз и при командироването
му в сектор ПГСД са му възлагани задачи, които нямат нищо общо с
длъжностната му характеристика, като: да вари храна и храни кучетата, носи
чували за архиви, гардероби и метални каси, разнасяне на трошен камък и
др.несвойствени задачи, които нямат нищо общо със службата, за която е
назначен.
В т.7 от горепосочената справка е посочено, че комисията не е намерила
безспорни данни и факти, доказващи твърдените в докладната записка, че е
подложен на психически тормоз.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема за
установено следното от правна страна.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, както правилно е прието
от първоинстанционния съд.Претендира се обезщетение за неимуществени
3
вреди от нанесената обида (обидни квалификации), съдържащи се в
депозираната на 16.01.2020 г. „Докладна записка”, адресирана директно но
Директор ГДПБЗН - висшестоящия орган в структурата на МВР.
За основателност на иска за деликтна отговорност е необходимо
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД -
деяние, противоправност, вреди, причинна връзка и вина.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие,
т.е. само чрез действие, чрез думи -епитети, псувни, ругатни, сравнения,
квалификации, или действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за
пострадалия.
Пред настоящата инстанция от въззивника е изразено становище, че счита
за неустановено да е налице деликт, като се е възползвал от правото си да
подаде сигнал за обстоятелства, които счита за нередни.Налице са сведения в
дисциплинарното производство какво той счита за психически и какво за
физически тормоз.
От страна на въззиваемия е изразено становище, че не е налице
производство за преразглеждане на твърдения във връзка с дисциплинарното
производство.В него има заявления, които със сигурност са накърнили
достойнството му.Командироването е по служебни нужди.Дисциплинарните
мерки са наложени за това, че е трябвало да им разпише с личен автомобил.
В Закона за защита от дискриминация е предвидена защита при
упражняване правото на труд пред работодателя в чл.12-28 от ”работник или
служител, който се смята за подложен на тормоз” –защита от дискриминация
при сключване на трудовия договор, при осигуряване на условия на труд, при
определяне на трудовото възнаграждение, при професионалния обучения,
като са предвидени и други правила.Нормите, които регламентират тази
защита, следва да се приемат като императивни материалноправни.
Докладната записка от 16.01.2020 г. следва да се приеме депозирана от
въззивника в горепосочения аспект.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да
4
го упражни или въобще да не го упражни.Извършените от въззивника
действия не са противоправни, а представляват упражняване на
конституционно гарантирано право на всеки гражданин да подава жалби,
сигнали, петиции с оглед на чл.45 от КРБ ( решение № 758/11.02.2011 г. на
ВКС по гр.д.№ 1243/2009, ІV г.о., определение № 695/21.05.2014 г. на ВКС по
гр.д.№ 2866/2014 г., ІV г.о., решение № 201/6.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№
3973/2018 г., ІV г.о.).
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не е доказан деликт, тъй
като не е налице противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него
на ново по съществото на спора.
С оглед на гореизложеното предявеният от въззиваемия срещу въззивника
иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на В.Т. да заплати на С. А.
сума в размер на частично 2 000 лв. от общо 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от нанесената обида (обидни квалификации),
съдържащи се в депозираната „Докладна записка“, адресиран до директор
ГДПБЗН - висшестоящия орган в структурата на МВР, следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззиваемият да заплати
на въззивника разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 780 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260297/13.04.2021 г. по гр.д.№ 6091/2020 г. по описа
на Плевенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С.М. А. от
гр.Плевен, съдебен адрес гр.Плевен, ул.*** № 5, срещу В. К. Т., ЕГН -
**********, от гр.Плевен, ул.*** № ***, вх.А, ап.2, иск с правно основание
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на частично 2 000 лв. от общо
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нанесената обида (обидни квалификации), съдържащи се в депозираната на
5
16.01.2020 г. Докладна записка, адресирана директно до Директор ГДПБЗН -
висшестоящия орган в структурата на МВР.
Осъжда С.М. А., ЕГН-**********, да заплати на В. К. Т., ЕГН **********,
от гр.Плевен, ул.*** № ***, вх.А, ап.2, разноски по делото за двете инстанции
в общ размер на 780 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6