№ 6607
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100507810 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. Р. Б., чрез адв. И. – особен
представител, срещу решение № 20033178/29.04.2022г., постановено по гр.дело №
13981/2021г. по описа на СРС, 85-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 457.39 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2015г.
до м.04.2017г. в топлоснабден имот – ап. № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*******
аб. № *******, ведно със законната лихва от 08.06.2018г. до окончателното плащане,
сумата 46.77 лева – мораторна лихва за периода от 15.11.2016г. до 23.05.2018г., сумата
89.48 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва от 08.06.2018г. до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
38005/2018г. по описа на СРС, 85-и състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част. СРС не обсъдил всички възражения на ответника,
направени в отговора на исковата молба, а именно, че представените от ищеца частни
документи били негодни да установят сключен валиден договор за доставка на ТЕ, чл.
1
21 от представеният договор от 2002г. между ЕС и ФДР „Р.“ ЕООД било предвидено,
че същият влизал в сила след сключен договор за доставка на ТЕ, какъвто по делото не
бил представен, а като ТЛП по делото бил привлечен „Х.И Р.“ ЕООД, без
доказателства за сключен договор от ЕС с последния търговец. Намира, че липсата на
такъв актуален договор се явявал пречка да се изяснят действителните
правоотношения. По делото не било установено също, че ответникът ползвал
процесния имот през исковия период – същият не фигурирал в списъка на етажните
собственици към протокола от проведеното общо събрание и не положил подпис.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу
ответника искове в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че
същата е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Х.И Р.“ ЕООД заявява становище,
че извършил дяловото разпределение на адреса при прилагане на разпоредбите на ЗЕ и
Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за правилно на
въведените от въззивника доводи по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 4, том I, вх.рег. № 53, дело № 3/2000г. на Е.П. –
нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 379 в регистъра на НК, от който се
установява, че на 29.02.2000г. ответникът Б. Р. Б. придобил правото на собственост
върху процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, находящ се
на партерния етаж. От съдържанието на документа се установява, че прехвърлителите
Д.П.М. и М.Н.Б. си запазили право на ползване върху имота. По делото е представена
2
изходяща от М.Б. декларация за отказ от право на ползване с нотариална заверка на
подписа, надлежно вписана в СВп с вх. рег. № 32969/30.07.2012г., от която се
установява, че прехвърлителката Б. се отказала от учреденото й право на ползване по
гореобсъдения нотариален акт. По отношение на прехвърлителя Д.М. учреденото
вещно право на ползване се погасило в полза на собственика с настъпването на
смъртта на М., което видно от представеното по делото писмено доказателство – акт за
смърт, се случило на 26.04.2011г. По изложените мотиви съдът приема, че през
процесния период ответникът Б. Р. Б. бил носител на правото на собственост върху
процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Логично името на ответника Б. не фигурира в списъка на етажните собственици,
доколкото към 2002г., когато етажните собственици сключили договора с ФДР „Р.“
ЕООД, носители на вещното право на ползване върху имота били прехвърлителите
Д.П.М. и М.Н.Б.. Именно Д.П.М. положил подпис в списъка за имота с аб. № *******.
Възраженията за недоказаност на облигацията на това основание са неоснователни.
По делото с исковата молба са представени и приети писмени доказателства -
извлечение от сметка за аб. № *******, съобщения към фактури. С молба от
02.11.2021г. на ТЛП „Х.И Р.“ ЕООД по делото са представени отчети за сезоните
2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г., констативни протоколи за неосигурен достъп за
отчет от 27.05.2015г., 28.04.2016г., и от 27.04.2017г., изравнителни сметки и протоколи
за получаването им. Документите са приети като писмени доказателства по делото от
първоинстанционния съд в о.с.з. на 14.04.2022г. и не са неоспорени от процесуалния
представител на ответника. От съвкупната преценка на упоменатите писмени
доказателства се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес
през процесния период била топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че се установяват въведените с
исковата молба твърдения, че ответникът Б. Р. Б., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, бил
потребител на доставяната до имота през процесния период топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 155 ЗЕ, като
собственик на топлоснабдения имот, той бил обвързан по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот
топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията е
обстоятелството реално обитавал ли ответникът имота през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
3
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ /редакция към процесния период/ топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. По
делото са представени неоспорени писмени доказателства - отчети за сезоните
2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г., констативни протоколи за неосигурен достъп за
отчет от 27.05.2015г., 28.04.2016г., и от 27.04.2017г., изравнителни сметки и протоколи
за получаването им, от които се установява, че именно ТЛП „Х.И Р.“ ЕООД било
дружеството, извършило дяловото разпределение на адреса през процесния период.
Въз основа на писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка,
съобщения към фактури и неоспорените отчети, изготвени от ТЛП по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на установеното от СРС количество доставена ТЕ
и нейната цена, респ. размера на задължението за възнаграждение за извършено дялово
разпределение, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този
въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в
жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС отхвърлил
предявените установителни искове, като необжалвано, е влязло в законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на
сумата 400 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се
4
присъждат, тъй като ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е
изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно
заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната
жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт
реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание
да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради
което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника Б. Р. Б..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20033178/29.04.2022г., постановено по гр.дело №
13981/2021г. по описа на СРС, 85-и състав, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че Б. Р. Б., ЕГН **********, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******,
сумата 457.39 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м.05.2015г. до м.04.2017г. в топлоснабден имот – ап. № 3, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва от 08.06.2018г. до
окончателното плащане, сумата 46.77 лева – мораторна лихва за периода от
15.11.2016г. до 23.05.2018г., сумата 89.48 лева – стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от
08.06.2018г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 38005/2018г. по описа на СРС, 85-и
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Р. Б., ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 400 лева – разноски във
въззивното производство за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Б. Р. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
5
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05 *******
01.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Х.И Р.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6