Р Е Ш Е Н И Е
№ 1535
Гр. П, 06.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08856/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от М.Ц.М. срещу „ЧЕЗ Електро
България“ АД установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
4 881,15 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., законната
лихва за забава върху главницата, считано от 13.10.2008 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 905,66 лв., представляваща лихва за периода
от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 173,74 лв. – разноски по делото,
за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П е издаден
изпълнителен лист от 12.05.2009 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на сумите по давност, обективно съединени с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане
на сумата от 619,82 лв. /след допуснато изменение на исковата претенция с
протоколно определение от 20.06.2019 г. под формата на увеличаване размера на
иска/, представляваща сума, получена от дружеството на отпаднало основание чрез
преводи в хода на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ***г. по
описа на ЧСИ А.В. и законната лихва за забава върху същата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът М.М. твърди, че по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П срещу него и в полза на ответника „ЧЕЗ Електро
България“ АД въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 12.05.2009 г. за
сумата от 4 881,15 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
електрическа енергия за периода от 1.10.2003 г. до 31.07.2006 г., до имот,
находящ се в гр. П, кв. „***, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.10.2008 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 905,66 лв., представляваща лихва за периода
от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 173,74 лв. – разноски по делото.
Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в
същия вземания първоначално – на 29.11.2011 г. е образувано изпълнително дело №
***г. по описа на ЧСИ А.В., в хода на което не са събрани суми за
удовлетворяване на взискателя. Същото е прекратено с постановление на съдебния
изпълнител на основание чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК – поради неизвършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Посочва, че по молба на
взискателя „ЧЕЗ Електро България“ АД от 01.06.2018 г. и въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В.,
по което е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение.
Същият отрича дължимостта на вземанията по изпълнителния лист с твърдението, че
последните са погасени по давност още преди образуване на втория изпълнителен
процес. Намира, че петгодишният давностен срок е изтекъл, както считано от
датата на издаване на листа, така и от образуването на първото изпълнително
дело, доколкото в хода на същото не е извършвано изпълнително действие, което
да е довело до спиране или прекъсване на давността. Към момента на подаване на
исковата молба претезанията са погасени по давност, на която ищецът се
позовава, предявявайки настоящите претенции. Твърди се, че в хода на висящото
изпълнително дело № ***г. във връзка с наложения запор от трудовото му
възнаграждение е удържана и преведена на взискателя сума в общ размер от 619,82
лв., чието връщане М. претендира поради събирането ѝ след като вземанията
вече са погасени по давност. С тези доводи обосновава интереса си от търсената
защита и основателността на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответникът „ЧЕЗ Електро България“
АД оспорва исковите претенция с твърдението, че погасителната давност не
погасява правото на кредитора, а единствено поражда материално право за
длъжника да откаже изпълнение. Същевременно давностният срок не е изтекъл, тъй
като е прекъсван с конкретно предприети изпълнителни действия в хода на
образуваните изпълнителни дела. Изяснява, че е налице частично плащане на суми
по изпълнителния лист от страна на длъжника, позовавайки се на нормата на чл.
118 ЗЗД, като основание за получаване на сумите. Излага подробни съображения
относно възникването на задълженията на ищеца да заплаща доставената
електрическа енергия, както и за изпадането му в забава. С тези доводи отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства и приложени
писмени материали се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П в полза на ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД и срещу
настоящия ищец М.Ц.М. е издадена Заповед № 4398/13.10.2008 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати
на кредитора сумата от 4 881,15 лв., представляваща
главница за ползване на електрическа енергия за периода от 1.10.2003 г. до
31.07.2006 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от
13.10.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 905,66 лв.,
представляваща лихва за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от
173,74 лв. – разноски по делото. Изяснява се, че по разпореждане на съда
от 12.05.2009 г., след като е прието, че заповедта е влязла в сила, за сумите,
присъдени със същата, е издаден изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „ЧЕЗ
Електро България“ АД с вх. № 7761/29.12.2011 г. е образувано изпълнително дело
№ ******г. по описа на ЧСИ А.В. *** действие Окръжен съд – П. От съдържанието
на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се
изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване
на притежавани от длъжника имоти, МПС-та и за получавано трудово
възнаграждение, както и за извършване на опис на вещите и налагане на запор
върху възнаграждението, при установени такива.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника М.М.
е изготвено и изпратено уведомление – покана за доброволно изпълнение от
11.03.2012 г. с отбелязване, че пратката е останала непотърсена от получателя.
С
Постановление от 11.02.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил производството
по изпълнително дело № ***г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
констатирайки, че в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. В акта е отразено, че последното такова
е от 29.12.2011 г.
С
молба с вх. № 5791816.03.2017 г. „ЧЕЗ Електро България“ АД е поискало връщане
на оригинала на изпълнителния лист, получен от негов представител на 13.04.2017
г.
От
материалите, съдържащи се в приетия като писмено доказателство препис от
изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ А.В. следва, че същото е
образувано по молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД с вх. № 12122 от 01.06.2018 г.
за събиране на вземания срещу длъжника М.М. по процесния изпълнителен лист от 12.05.2009
г. Направено е искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „АЛС България“ ЕООД.
В
хода но производството по това изпълнително дело е изпратено запорно съобщение от
15.06.2018 г. до третото за процеса лице „АЛС България“ ЕООД, в качеството му
на работодател на длъжника М.М., за налагане на запор върху получаваното от
него трудово възнаграждение. Съобщението е получено от дружеството на
29.06.2018 г.
До
М. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от лице от адреса на
02.07.2018 г., приело съобщението със задължение да го предаде на адресата.
Между
страните не се спори, а и от съдържащите се в материалите по изпълнителното
дело преводни нареждания и от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист следва,
че от длъжника последователно в периода от 27.08.2018 г. до 21.01.2019 г. е
събрана, а впоследствие и преведена в полза на взискателя „ЧЕЗ Електро
България“ АД сума в общ размер от 619,82 лв.
В
подкрепа на този извод са и данните, вписани от ЧСИ А.В. в удостоверение с изх.
№ 12032/20.06.2019 г., прието като доказателство по делото, в което е отразено,
че към датата на издаването му в полза на взискателя по изп. дело № *** – „ЧЕЗ
Електро България“ АД е преведена сума в размер от 619,82 лв.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК:
Съгласно
посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск
изпълнението. По своята правна
същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма
на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение
срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде
основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст.
От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е
да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор
между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е
да установи реалното му възникване.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на
съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват
и процесуално допустими. За исковите суми в хода на производството по гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – П в полза на ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“
АД и срещу ищеца М.М. е издаден изпълнителен лист от 12.05.2009 г. По делото не
се установява сумите по него да са били изплатени изцяло от длъжника, с влязъл
в сила съдебен акт да е била призната тяхната
недължимост, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването
на този годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество обуславя
интереса на задълженото лице – ищецът М. да оспори съществуването им въз основа
на твърдяното от него обстоятелство – погасяване на притезанията по давност,
започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента
на образуване на настоящото производство /в този см. Определение № 410 от
20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то
г.о. ВКС, както и Определение № 775 от 06.11.2018 г. по ч. гр. дело № 551/2018
г. по описа на Окръжен съд – П/. Този извод се подкрепя и от проведеното от
ответника оспорване на процесните исковите претенции.
В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден
по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по
реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни
последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно
същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и
представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични
вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в
отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства оспорването
на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си
представляват извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение.
Същевременно и в заповедното производство, в хода на което е издадено
изпълнителното основание, допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК,
който обаче може да се основава само на факти, настъпили след изтичането на
срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК. Наред с това, да се
приеме, че вземането би се погасило с кратката 3-годишна давност в случай, че
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би
създало ситуация, в която обстоятелството какъв ще е приложимият давностен срок
за едно вземане зависи от процесуалното поведение на длъжника.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което
спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, на какъвто се позовава и ищецът в процесната искова молба.
В
горния смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по
гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищеца вземания, за които по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П е издадена заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал
да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По
делото няма данни за момента на връчване на препис от заповедта на длъжника,
поради което съдът приема, че най-късния момент на влизане в сила на заповедта
е датата на разпореждането на заповедния съд за издаване на изпълнителния лист
– 12.05.2009 г., от който момент започва да тече петгодишният давностен срок за
вземанията, удостоверени в изпълнителния лист, поначало изтичащ на 12.05.2014
г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 29.12.2011 г. е образувано изпълнително
дело № ***г.
по описа на ЧСИ А.В., като с молбата взискателят е посочил различни
изпълнителни действия, които да бъдат извършени за събиране на процесните
вземания.
Съдът,
съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, счита, че тази молба на ответното дружество, в качеството му на кредитор
по изпълнителния лист, обективираща искане за прилагане на конкретни
изпълнителни действия и която е била приета от органа по принудителното
изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е довело до
прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова такава е
започнала да тече на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано от
следващия ден – 30.12.2011 г.
Тази
молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД,
през време на изпълнителното производство, съобразявайки разясненията, дадени в
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е
започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на правната норма,
дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като изпълнителният
процес е също съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и
предшестващото го исково производство, в хода на което давност не тече докато
трае процесът.
Този
акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от
26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на
правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на
новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС,
както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г. по описа на
Окръжен съд – П/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист е спряла да тече с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015 г. /което поначало води
преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е
прекратено.
От
материалите, съдържащи се в изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ В. се
установи, че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ подаването на
молбата от 29.12.2011 г. с посочени изпълнителни способи, което действие е
довело до прекъсване на давността за вземанията, или от 30.12.2011 г., в хода
на същото не са извършвани, респективно не са били поискани от взискателя други
изпълнителни действия.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 30.12.2013 г. /две години от
деня, следващ последното активно действие/ производството по процесното
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, което от своя страна е проявна форма на неговото
бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното
прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона, считано от
момента на изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, без значение дали
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и в кой момент е сторил това /в случая на 11.02.2017 г./, тъй като с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото
прекратяване.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 30.12.2013 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало настъпва действието на спирането на
давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно
основание съдът намира, че с прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала
неговата висящност, а с това и действието на самото спиране.
Считано
от момента на това прекратяване – 30.12.2013 г. за вземанията е започнала да
тече нова 5-годишна давност, която поначало изтича на 30.12.2018 г. Същата
обаче е прекъсната с подадената от ответника молба от 01.06.2018 г. за
образуване на ново изпълнително дело с искане за предприемане на конкретно
изпълнително действие – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, а след това още веднъж – с получаването на запорното съобщение от
третото лице „АЛС България“ ЕООД на 29.06.2018 г. Считано от следващия ден –
30.06.2018 г. за притезанията е започнал нов давностен срок, който не е изтекъл
нито към момента на образуване на настоящото производство по искова молба от
13.12.2018 г., нито към момента на приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция – 03.10.2019 г.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесните вземания не са погасени по давност,
което прави неоснователни предявените отрицателни установителни искове за
признаване недължимостта им на това основание и обуславя отхвърлянето им в
цялост.
По
осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД:
Изясни
се, че ищецът претендира връщане на сумата, предмет на тази искова претенция,
на отпаднало основание – с твърдението, че е преведена в полза на ответника, в
качеството му на взискател, след като вземанията по изпълнителния лист вече са
били погасени по давност. Съдът намира за допустимо едновременното предявяне на
осъдителния иск с отрицателните искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като е насочен
към връщане в правната сфера на ищеца на парична сума, събрана от него в полза
на ответника за удовлетворяване на вземания по твърдения на ищеца неподлежащи
на принудително изпълнение, като въпрос по същество и основателност е дали тези
вземания са недължими на твърдяното основание.
С
оглед така изложените твърдения, основателността на иска е обусловено от
установяване от ищеца – при условията на пълно и главно доказване, фактът на
получаване на сумата от ответното дружество, както и, че това е осъществено на
отпаднало основание.
По
делото се установи, че към 20.06.2019 г., в полза на взискателя по изп. дело № *** – „ЧЕЗ Електро
България“ АД е преведена сума в размер от 619,82 лв.
Предвид
неоснователността на установителните искове съдът приема, че от страна на ищеца
не е проведено успешно доказване на втория елемент от фактическия състав на
осъдителния иск – получаването на сумата именно на отпаднало основание чрез
отнасянето ѝ за удовлетворяване на погасени по давност вземания.
Ето
защо и на това основание осъдителният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на исковете право на разноски има само
ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъде присъдена сумата от 124
лв., направени разноски по делото, от които 24 лв. – платена такса за издаване на препис от
изпълнителното дело и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното
съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ответното дружество, както и конкретната фактическа и правна сложност на
делото. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ц.М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе
No 159, бл. БенчМарк, Бизнес Център установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М.Ц.М. не дължи на „ЧЕЗ Електро
България“ АД сумата от 4 881,15 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г.,
законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.10.2008 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 905,66 лв., представляваща
лихва за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 173,74 лв. –
разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П е издаден изпълнителен лист от 12.05.2009 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на сумите по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско
шосе No 159, бл. БенчМарк, Бизнес Център осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 619,82 лв., получена от дружеството
на отпаднало основание чрез преводи в хода на принудителното изпълнение по изпълнително
дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В. и законната лихва за забава върху същата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Ц.М., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да
цзаплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе No 159, бл. БенчМарк, Бизнес
Център сумата от 124 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П, да се върне в Служба „Архив“ на съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: