Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2263 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ЗПУПС с
цена на иска 815,00 евро и чл.86 ЗЗД с цена на иска 67,47 евро.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от Т.И.Д., ЕГН**********, *** против ***АД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***, представлявана от Г.Д.К., С.М.С.,
Г.К.К.. В исковата молба се твърди, че на 13.06.2018г. след проверка на сайта
www.***.bg ищцата установила, че на 28.05.2018г. с притежаваната от нея
кредитна карта Master Card Standard са извършени неправомерни транзакции.
Твърди, че още същият ден посетила офис на „***” АД и е подала искане за
оспорване на извършените 3/три/ броя транзакции, както и заявление за блокиране
на картата. На 08.11.2018г. след многократни посещения от нейна страна на офиса
на Банката в гр.Плевен ѝ е предоставена информация, че 2/две/ от 3/трите/
транзакции в размер на 32.22 EUR/ 63,08 BGN са спечелени в нейна полза и са
възстановени по картовата ѝ сметка на 01.11.2018г. Връчена ѝ е
разпечатка от кредитен регистър, видно от която е обявено просрочие по
отношение на притежаваната от нея карта. Твърди, че последната оспорена от
ищцата транзакция в общ размер на 815.00 EUR/1595.77 BGN не е възстановена от
страна на банката, тъй като според същата, проверката не е установила
обстоятелства, потвърждаващи, че данни от картата и са били прихванати от трети
лица. Ищцата не е съгласна със становището на банката по отношение на оспорена
от нея транзакция в общ размер на 815.00 EUR/1595.77 BGN. Твърди, че
притежаваната от нея кредитна карта MasterCard Standard се използва само и
единствено от нея. Твърди, че никога тя не я е предавала на трети лица или е
съобщавала номера на същата на някой друг. Притежаваната от нея кредитна карта
никога не е използвана за плащания през интернет, не са извършвани плащания
чрез нея в чужбина, не са извършвани онлайн разплащания, тъй като никога ищцата
не е имала интернет банкиране. През
последните няколко години с кредитната карта са се заплащали само и единствено
битови, комунални услуги, обстоятелство, което може да бъде установено при
извършване на справка относно движението по сметката. Твърди, че картата никога
не е била в просрочие, платените суми от картата, са възстановявани в рамките
на следващия месец и картата е винаги захранвана до пълния и лимит. Твърди, че
не е извършвала оспорената транзакция в общ размер на 815.00 EUR/ 1595.77 BGN.
Не е упълномощавала никого да използва карта и за плащания по мейл, телефон или
през Интернет. Картата е била в нейно притежание по време на транзакцията и не
е предоставяла картата или номера на картата на други лица. Не е извършвала
покупки, не е получавала стока, не е подписвала никакви документи за доставка.
Излага съображения, че съгласно чл.79 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС) в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията,
освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения
за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е
необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше
изпълнена неразрешената платежна операция. Посочва, че се касае за специален
фактически състав за ангажиране отговорността на банката за изпълнение на
неразрешена платежна операция, при който е без значение характера на нейната
отговорност -безвиновна или виновна, доколкото отговорността ѝ в този
случай е следствие на осъществяването на законово уреден фактически състав в
чл.79 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) /вината в
гражданското право, е самостоятелен субективен елемент от фактически състав и
при наличие на обективно изпълнен такъв, се предполага до доказване на
противното/. С тази законодателна уредба не се цели поправяне на вреди от
противоправно поведение, а се разпределя риска между доставчика на платежните
услуги и платеца, в случаите, в които се окаже, независимо по какви причини, че
липсва съгласие за изпълнение на конкретна платежна операция от платеца, а
такава е осъществена от доставчика на платежни услуги. Счита, че в случая
несъмнено е, че ответното дружество е доставчик на платежни услуги /по аргумент
на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПУПС/, а изпълнението на платежни операции чрез платежни
карти е платежна услуга по смисъла на чл.4 от ЗПУПС. Счита, че безспорно и
обстоятелството, че ищцата има качеството платец по смисъла на параграф 1, т.34
от ДР на закона, съгласно който „платец” е физическо или юридическо лице, което
е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по
тази сметка, а когато липсва платежна сметка-физическо или юридическо лице,
което дава платежно нареждане. „Платежно нареждане” по смисъла на параграф 1,
т.33 от ДР на закона е всяко нареждане от платеца към доставчика на платежни
услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Съгласно
чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил
или е дал съгласие за изпълнението ѝ. При липса на съгласие платежната
операция е неразрешена. В случаите, когато платецът твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция-какъвто е и настоящият казус, императивното
правило на чл.78, ал.1 от ЗПУПС предписва, че доставчикът на платежната услуга
- в случая банката -ответник, носи доказателствената тежест за установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни
услуги. Излага съображения, че съгласно чл.78, ал.4 от ЗПУПС когато ползвателят
на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното
от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е
достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца
или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 от закона.
Последните включват уведомяване на банката при загубване, кражба или
неоторизирана употреба незабавно след узнаването, както и предприемането от
страна на клиента на всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани защитни характеристики. Твърди, че съгласно чл.79 от Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) възстановяването на стойността
на неразрешената операция се извършва незабавно, но не по-късно от края на
следващия работен ден, след като доставчикът на платежни услуги е забелязал или
е бил уведомен от платеца за операцията. Срокът за изпълнение на това
задължение от страна на доставчика на платежни услуги е изтекъл на 14.06.2018г.
Тъй като в случая денят на изпълнението е определен, счита, че ответника е
изпаднал в забава от 15.06.2018г. За периода от 15.06.2018 г. до 08.04.2019 г.,
ответното дружество дължи лихва за забава в размер на 67.47евро /шестдесет и
седем евро и 47евроцента/.
Моли ответника ***” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** ***, ***, ***, представлявано от Г.Д.К., С.М.С., Г.К.К.
бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ НА Т.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** А 7
сумата от 815.00евро /осемстотин и петнадесет евро/ с левова равностойност
1595.77/хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 77ст./, представляваща
стойност на неразрешена платежна операция с кредитна банкова платежна карта,
ведно с такси за превод, която операция е извършена на 28.05.2018г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда— 09.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 67.47евро
/шестдесет и седем евро и 47евроцента/ с левова равностойност 132.10лв./сто
тридесет и два лева и Юст./, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.06.2018г. до 08.04.2019г. Претендира направените
деловодни разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който взема становище за допустимост, но неоснователност. Твърди, че
платежната операция е наредена от ищцата и предявеният иск е изцяло
неоснователен и недоказан. Твърди, че във връзка с процесната транзакция е
извършена обстойна проверка. Фактите са следните: На 13.06.2018г. в ЦКБ АД Клон
Плевен е постъпило искане от Т.Д. за оспорване на 3 транзакции, извърщени към
интернет търговци ***, ***, ***.FR на 28.05.2018 г., с нейна кредитна карта
MasterCard Standart. Твърди, че въз основа на така подаденото искане за
оспорване на банковите транзакции, е извършена обстойна проверка на данните в системата на ЦКБ АД и картовия оператор Б.
АД, която е установила, че двете транзакции към търговец *** са протекли с
въвеждане на името на картодържателя, номера на картата, дата на валидност и
CVV2 код, но без допълнителен код за сигурност съгласно правилата на
Международната картова организация MasterCard, транзакциите били оспорени пред
отсрещната банка и възстановени по картовата сметка на госпожа Д. на
01.11.2018г. Твърди, че за третата транзакция към търговец *** D ***.FR за
сумата от EUR 815.00 /BGN 1595.77 е установено, че ЦКБ АД няма основание за
рекламация на транзакцията, тъй като тя е протекла чрез системата за
автентикация „3D Secure”, т.е. с въвеждане на персонална секретна парола,
известна само на картодържателя. Твърди, че към датата на извършване на неразпознатите от госпожа Д. транзакции, при
извършване на плащане в интернет при 3D Secure търговци след въвеждане на
данните от картата а именно: номер на карта, срок на валидност, CVC2/CVV2,
всеки картодържател въвежда и допълнителна парола/код, която се получава по
един от следните начини: -регистрация на банкомат, -попълване на формуляр в
офис на банката; създаване на парола по време на плащане чрез отговор на таен
въпрос (последните 4 цифри от ЕГН/IBAN, ***,
какъв е цвета на колата ви и др., въпроси, които е обичайно да се знаят
само от картодържателя или от много близки до него хора.) Твърди, че веднъж
избрана от картодържателя, паролата се използва при всяко плащане по интеренет
при 3D Secure търговци. Видно от системата на плащане по интернет при 3D Secure
търговец, вид asterCard кредитна карта Мастъркард стандарт на
г-жа Д. е регистрирана за услугата
E-Secure на 28.05.2018г. при извършване на плащането към търговец *** D ***.FR.
Твърди, че най-важното при този начин на потвърждаване на операцията е, че
информацията за допълнителен код се
обменя само между картодържателя и сървъра на Б. АД. Твърди, че кодът е
криптиран и не е известен на служители на ЦКБ АД или Б. АД. Твърди, че този код
не достига под никаква форма до търговеца, за разлика от останалите данни
въвеждани при транзакцията като номер на карта, валидност, имена на
картодържателя и CVV/CVC код. Твърди, че няма опасност търговецът да
злоупотреби с този код. Същото важи и при неправомерно придобиване на достъп до
базата данни на търговеца, Твърди, че това, че транзакцията е извършена чрез
въвеждане на персонална секретна парола
може да се установи от детайлите за системата на Международната картова
организация 1 Collection Ind-2 т.е и двете страни - търговец и картодържател са
регистрирани за E-Secure и транзакцията е протекла с въведена от картодържателя
парола. Случаят на г-жа Д. попада в Cardholder Authorization”, десети булет от
страница 85, а именно, че транзакзии със стойност „212” на показателя, което
означава, че са протекли с коректно въвеждане на 3D паролата за сигурни
плащания в Интернет и не могат да бъдат оспорвани с основание неразпозната
транзакция. Твърди, че съгласно чл. 140 от Общите условия на „***” АД към
рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и
извършване на платежни операции (Общите условия), действащи към момента на
извършване на оспорените от Д. транзакции, „при транзакции, извършвани през
интернет, въвеждането на вярна секретна парола и/или отговор на подсещащ въпрос
има правната сила на въведен ПИН- код. Твърди, че вследствие на извършената
проверка било установено, че след оспорените от госпожа Д. транзакции по
сметката е останала налична сума, но въпреки това не са правени опити за
плащания, което е характерно за случаите на измами с банкови карти. Не са
установени обстоятелства, потвърждаващи, че данни от картата са били прихванати
от трети лица. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на Чл. 78. (1) от
ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна
операция, доставчикът на платежната услуга носи докаизелствената тежест при установяване на автентичността на
платежната операция, нейното точно регистриране и това, че операцията не е
засегната от техническа повреда или друг недостатък, свързан с платежната
услуга, за която той отговоря. Счита, че от така описаната система на
процесната платежна операция от документите, доказващи извършването и именно по
този ред банката - ответник е представила категорични доказателства по смисъла
на чл.78 ал. 1 от ЗПУПС, достатъчни, за
да изключат отговорността и за възстановяване на претендираната сума. При условията
на евентуалност твърди, че ако съдът не приеме за установена автентичността на
процесната платежна операция единствената друга възможност за осъществяване на
тази транзакция е неизпълнение на задълженията на картодържателя: да предприеме
всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за
сигурност, включително да не записва каквато и да информация за тези средства
за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация
заедно с платежния инструмент. Счита, че не е в забава, тъй като не носи отговорност за извършената транзакция. Моли
предявените претенции да бъдат отхвърлени.
По делото е конституиран
като трето лице помагач на страната на ответника Б. АД, ***, което взема
становище за допустимост но неоснователеност на предявената претенция, моли да
бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от
Договор за издаване на кредитна карта Маркет № СС7941-*********/11.10.2005г.,
Общи условия по договор за ицздаване на кредитни карти Маркет, Анекс към Договор
за издаване на кредитна карта Маркет № СС7941-*********/11.10.2005г от 29.10.2015г.,
Декларация при получаване на подновена кредитна карта и ПИН код от 29.10.2015г.
, че ответника е издал на ищцата кредитна
карта Маркет плюс, която впеследствие е променена с анекс на кредитна карта Mastercard, свързана с разплащателна сметка IBAN***ржателя и предоставен кредитен лимит в размер на
2000 лв.
Не е спорно между страните и се установява от
Искане за оспорване на транзакции с банкова карта № 99474/13.06.2018г., че Т.Д.
е оспорали 3 броя тразакции, извършени на 28.05.2018г. за сумите от 18,71 USD, 18,71 USD и 815,00 EUR. С писмо № 187908/13.11.2018г. ЦКБ АД е
уведомило Т.Д., че са ѝ възстановени двете суми от 32,22 евро е
възстановена по кратовата ѝ сметка на 01.11.2018г. Посочено е, че сляд
всяка една от извършените транзакции, по сметката е оставала разполагаема сума,
но въпреки това не са направени опити да бъде изтеглена цялата наличност, което
не ехарактерно за случаите на измами с банкови карти. Не са установени
обстоятелства, че данни от картата са били прихванати от трети лица. Т.Д. е
уведомена, че банката не може да уважи искането за възстановяване на сумата от
815 евро/1595,77 лева. С повторно писмо 36480/06.03.2019г. ЦКБ АД е отговорило
отново на Т.Д., че липсва според банката основание за възстановане на сумата от
815 евро, тъй като липсват данни за неоторизиран достъп. Изложено е, че
процесната тразакция е протекла чрез въвеждане на Е-secure код, който е регистриран в хода на процесната транзакция, чрез отговор на
таен въпрос, който е известен само на картодържателя.
Видно от Искане за преиздаване на карта от 04.09.2018г. Т.Д. е
подала същото за да бъде преиз-дадена нейната кредитна карта с нов номер поради
злоупотреба.
От представено по делото искане за
оспорване на транзакции с банкова карта от 31.05.2018 г. /л. 7-8 от делото/ се
установява, че ищцата е поискала възстановяване на три суми, излагайки твърдения, че посочените три транзакции не били генерирани и
извършени по нейно нареждане.
Съдът възприема
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза като
обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се установява, че
на 11.10.2005 г. между страните е сключен договор за издаване на кредитна картаа
№***. Картата е преиздадена съгласно искане от ищцата, подадено в банката на
04.09.2018 г. Видно от извлечението от сметка №***обслужваща кредитна карта на
ищцата № 540748*****6179 на 28.05.2018 г. от същата са извършени следните
транзации за покупки:1. Дата на транзакцията 28.5.2018, дана на осчеводяване 30.5.2018,
сума 18,71 щатски долара с левова
равностойност 31,54 лева покупка от ***, 2. Дата на транзакцията
28.5.2018, дана на осчеводяване 30.5.2018, сума 18,71 щатски долара с левова равностойност 31,54 лева покупка
от *** и 3. Дата на
транзакцията 28.5.2018, дата на осчетоводяване 31.5.2018,
сума на транзакцията 815 евро,
левова равностойност 1595,77 лева, покупка ***.FR От проверката на
счетоводните документи в ЦКБ АД и движението на сметката, обслужваща кредитната
карта се установява, че извършената покупка за сумата от 815 евро с левова
равностойност 1595,77 лв. на 28.05.2018 г. е осчетоводена в банката по
съответните счетоводни сметки, отразяваща „покупки в ВСМ” на дата 31.05.2018 г.
Съдът възприема
заключението на приетата по делото съдебно-компютърна експертиза като
обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се установява, че от
извършените проверки се стига до извода, че трансакцията, предмет на съдебния
спор, е извършена според стандартите за извършване на операции, изискващи
въвеждането на Е-sесure код. От извлечената
информация в ***се вижда от какъв IР адрес е направеното електронното плащане. При проверка IР-то показва
/86.237.78.44/, че местонахождението на картодържателя извършил плащането е
извън територията на Р България и по-точно Франция. Защита от типа „Последните
четири цифри на Вашето ЕГН?“, която се използва, е с ниско ниво на сигурност,
защото при злоумишлено проникване до „X“ картодържател /чрез „разбиване“ на
ел.поща, прониквайки чрез вирус в профил от социални мрежи, личен компютър и
др./ зложелателят се сдобива с лични данни и знаейки въпроса лесно може да се
възползва от информацията.От казаното не може да се даде категоричен отговор
дали картодържателят г-жа Д. е извършител на операцията или има злоупотреба с
данни.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.79 ЗПУПС с цена на
иска 815,00 евро:
Съгласно разпоредбата
на на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява
платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди
изпълнението на неразрешената платежна операция. За основателността на иска в
тежест на ищцата бе да докаже, че между страните е съществувало облигационно
отношение по договор за кредитна карта, че в срока на действие на договора е
извършена платежна операция, която не е била заявена от платеца, както и
нейната стойност. В тежест на ответника бе да установи, че е възстановил
стойността на неразрешената платежна операция или че платежната операция е
извършена чрез използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен
инструмент, когато платецът поради небрежност не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента. Разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ЗПУПС, изрично възлага в тежест на доставчика да установи
автентичност на платежната операция. Не е спорно между страните и се установи
от събраните по делото доказателства, че между страните по делото е налице
сключен договор за кредитна карта, извършване в срока на 28.05.2018 г. /в срока
на договора/ на платежна операция, вследствие на което от банковата сметка на
ищцата при ответника е бил извършен превод на обща стойност от 815 евро, в
полза на трето лице *** D ***.FR.
От представено по делото Искане за оспорване
на транзакции с банкова карта № 99474/13.06.2018г., е установено, че Т.Д. е
оспорила 3 броя тразакции, извършени на 28.05.2018г. за сумите от 18,71 USD,
18,71 USD и 815,00 EUR.
Не е спорно между
страните, че на ищцата са възстановени първите две суми, а за сумата от 815,00
евро ответната банка изпраща до ищцата две последователни писма, с които
отказва да ѝ възстанови стойността на третата /процесна/ транзакция.
Спорен между страните
е въпросът, дължи ли ответникът възстановяване на стойността на неразрешената
трета транзакция с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. При анализа на
разпоредбите на ЗПУПС и на Общи условия на "***" АД към рамков
договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на
платежни операции, се налага изводът, че по правило банката-издател отговаря
пред платеца в размер на стойността на неразрешената банкова операция /чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС/. Законът е уредил намаляване или изключване отговорността на
банката само в случаите, в които картодържателят е допуснал небрежност при
използване на платежния документ, като при допусната лека небрежност
отговорността е намалена - чл. 80, ал. 1 ЗПУПС и изцяло изключена при условията
на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС - при допусната груба небрежност или умисъл. Освен това
доколкото ЗПУПС регламентира задължението на ответника като доставчик на
платежната услуга да извършва единствено разрешени операции /ако операцията е
неразрешена се дължи възстановяване на стойността на платежната операция/, то
неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба основани на
представения договор за издаване на кредитна карта и общите условия. Отговорността
на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на
предвидените в нея предпоставки.
В ЗПУПС са предвидени
задължения на ползвателя на платежни услуги да използва платежния инструмент в
съответствие с условията за неговото издаване и използване. От събраните по
делото доказателства не се установява извършването на процесната транзакция при
измама извършена от ищцата /не е налице влязла в сила присъда за това, както и
предпоставки за произнасяне на съда по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. По аргумент
от чл. 78, ал. 1 ЗПУПС и с оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ответника е да установи, че ищцата е проявила
умисъл или груба небрежност при неизпълнение на задълженията си по договора,
както и, че е налице причинна връзка между претърпените загуби и поведението на
ищцата, изразило се в неизпълнение поради умисъл или груба небрежност на
задълженията ѝ да съхрани персонализираните защитни характеристики.
Изискването за причинна връзка се извежда от разпоредбата на чл. 80, ал. 3
ЗПУПС. За умисъл в конкретния случай, не са събрани доказателства. Съдът следва
да отговори на въпроса дали ищцата е действала при условията на груба
небрежност. За груба небрежност се изисква да не са положени и най-малките усилия,
и най-малката грижа за съхраняване на кода на устройството, както и за използването му така,
че да бъдат опазени персонализираните защитни характеристики на инструмента и
те да не станат достояние на трети лица.
От заключението на
изслушаната и приета по делото съдебнотехническа експертиза, което заключение
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено, както и
разясненията на вещото лице дадени в о. с. з., се установява, че трите
транзакции са били осъществени към един посочените търговци, като първите две
са без код, а процесната трета транзакция е направена с код. Защита от типа
„Последните четири цифри на Вашето ЕГН?“, която се използва, е с ниско ниво на
сигурност, защото при злоумишлено проникване до „X“ картодържател /чрез „разбиване“
на ел.поща, прониквайки чрез вирус в профил от социални мрежи, личен компютър и
др./ зложелателят се сдобива с лични данни и знаейки въпроса лесно може да се
възползва от информацията.От казаното не може да се даде категоричен отговор
дали картодържателят г-жа Д. е извършител на операцията или има злоупотреба с
данни.
При тези факти и при
невъзможност вещото лице да извърши пълна техническа проверка относно начина,
който се е идентифицирал наредителя, по който е изготвено и потвърдено всяко
платежно нареждане, както и относно изправността на системата, към момента на
извършване на платежните операции и като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 4
ЗПУПС, съгласно която регистрирането от доставчика на платежни услуги
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната
операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама,
или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си
по чл. 75, съдът приема, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на
фактите относно автентичността на операциите и изправността на системата, чрез
които са извършени, за които факти носи тежестта, поради което и извършената 28.05.2018
г. процесна платежна операция от името на ищцата е извършена без нейно
съгласие, поради което е неразрешена. Задължение на банката е да осигури
платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни операции. В тази
смисъл наличието на авторизационни съобщения за извършени платежни операции не
е достатъчно, за да се приеме, че именно ищцата е техен автор /така и решение №
1642/18.07.2013 г. на Софийски апелативен съд по в. т. д. № 4254/2012 г. /.
Поради това съдът приема, че в настоящото производство презумпцията не беше
оборена. Ответната банка единствено излага твърдения, че ищцата е разрешила
платежните операции, че процесният платежен инструмент е бил изгубен, откраднат
или незаконно присвоен, тъй като ищцата не е успяла да запази персонализираните
защитни характеристики на инструмента, или че загубата, свързана с неразрешени
платежни операции, е причинена от ищцата с неизпълнението на едно или повече от
задълженията по чл. 75 от Закона за платежните услуги и платежните системи
умишлено или поради груба небрежност. Доказването на посочените обстоятелства е
в тежест на ответника и по силата на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс. Доказателства не са представени. Ответникът дори не конкретизира
твърденията си, а само приема, че ищцата е разрешила платежните операции, след
като те са извършени. Нещо повече, от заключението на вещото лице се установи,
че извършването на транзакциите без разрешението на ищцата е напълно възможно.
От приетата съдебно-компютърна експертиза се установи, че са неверни
твърденията на ответната банка, че отговора на секретния въпрос е известен само
на картодържателя или на близки до него лица и е зададен в хода на процесната
транзакция. Не се установи верността на твърденията на банката и че, този Е-secure код е известен само на
картодържателя и на картовия оператор ***. От приетата експретиза се установи,
че тайния въпрос е еднакъв за всички картодържатели и е определен именно от
ответната банка, а не от картовия оператор ***и дори не уведомена ищцата за
него, още по-малко, тя да го е избрала или определила. Като таен въпрос е
задена последните 4 цифри от ЕГН. Като съгласно приетата експертиза
защита от типа „Последните
четири цифри на Вашето ЕГН?“, която се използва, е с ниско ниво на сигурност,
защото при злоумишлено проникване до „X“ картодържател /чрез „разбиване“ на
ел.поща, прониквайки чрез вирус в профил от социални мрежи, личен компютър и
др./ зложелателят се сдобива с лични данни и знаейки въпроса лесно може да се
възползва от информацията. В хода на производството не се установиха факти,
които да освобождават ответника от отговорност, а именно за неизпълнение поради
умисъл или груба небрежност от страна на ищцата на задълженията ѝ да
предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни
характеристики на платежния инструмент за интернет банкиране. Сам ответникът
нито сочи такива факти в отговора на исковата молба, макар и да се позовава на
това основание за изключване на отговорността му, като самото регистриране на
операциите от неговата платежна система не презюмира нито автентичност на
операцията, нито неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните
услуги в хипотезата на умисъл или груба небрежност. Задължение на банката е
било да осигури платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни
операции, а се установи, че нивото на сигурност на служебно зададения от
банката таен въпрос е твърде ниско. Не води до извод за неизпълнение на
задължението на картодържателя по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и обстоятелството, че при
третата транзакция е бил въведен секретен код. В този смисъл следва да се
съобрази становището на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза,
че в случая кодът е с ниско ниво на сигурност
В случая ответникът
не е доказал както операцията да е наредена от ищцата, така и последната да е
допуснала груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност
съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Обстоятелството, че извършилото операциите лице е
разполагало предварително с необходимите за успешното извършване на транзакции
в интернет данни не води по несъмнен начин до извод за неизпълнение от
картодържателя на задължението му по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. И при полагане на
дължимата грижа от картодържателя, информация за тези данни може да е придобита
по друг начин, вкл. чрез престъпление. При това положение, относно отговорността
на доставчика за неразрешените платежни операции следва да намери приложение
общото правило на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС - сумите по тях следва да се възстановят
изцяло от банката по сметките на ищеца-платец /така и решение № 2411/18.04.2018
г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 9718/2017 г.
По така изложените
съображения съдът приема, че процесната транзакция не е разрешена от ищцата и
доколкото не се установиха предпоставките за ограничаване отговорността на
банката, предвидени в чл. 80, ал. 1 и 3 ЗПУПС, то изцяло приложима е
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС.
При това положение,
относно отговорността на доставчика за неразрешената платежна операция следва
да намери приложение общото правило на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС - сумата по нея
следва да се възстанови изцяло от банката по сметката на платеца – 815,00 евро
с левова равностойност от 1595,77 лева.
По искът с правно основание чл.86 ЗЗД
След като достигна до
извода за основателност на предходната искова претенция, съдът приема за основателен и акцесорният
иск по чл.86
ЗЗД, според който при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.79 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС) възстановяването на стойността на неразрешената
операция се извършва незабавно, но не по-късно от края на следващия работен
ден, след като доставчикът на платежни услуги е забелязал или е бил уведомен от
платеца за операцията. Срокът за изпълнение на това задължение от страна на
доставчика на платежни услуги е изтекъл на 14.06.2018г., тъй ищцата е уведомила
банката на 13.06.2018г., като в случая денят на изпълнението е определен и ответника
е изпаднал в забава от 15.06.2018г. След самостоятелни изчисления на основание
чл.162 ГПК, съдът установи, че дължимата лихва за забава върху сумата от 815
евро с левова равностойност от 1595,77 лв. , за периода от 15.06.2018 г. до
08.04.2019 г., е в размер на 65,31 евро
с левова равностойност 127,74 лева, за която сума искът следва да бъде уважен,
а за разликата до предявения размер от 67.47 с левова равностойност 132,10 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 472,64 лв. съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни
разноски за депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част на претенцията в размер на 2,42 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.79 ЗПУПС, ***АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***,
представлявана от Г.Д.К., С.М.С., Г.К.К. да плати на Т.И.Д., ЕГН**********, *** сумата от 815,00 евро /с левова равностойност от
1595,77 лв./, в едно със законната лихва
върху сумата от 10.04.2019г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща
стойност на неразрешена платежна операция за извършена на 28.05.2018 г. транзакция от открита при ответника
кредитна карта на ищцата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД,
***АД,
***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***, ***, представлявана от Г.Д.К., С.М.С., Г.К.К. да плати на Т.И.Д.,
ЕГН**********, *** сумата от 65,31 евро /с левова
равностойност от 127,74 лв./,
представляваща лихва за забава върху сумата от 815,00 евро /с левова
равностойност от 1595,77 лв./ за периода от 15.06.2018г. до 08.04.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***,
представлявана от Г.Д.К., С.М.С., Г.К.К. да плати на Т.И.Д., ЕГН**********, *** сумата от 472,64
лв. направени
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Т.И.Д., ЕГН**********,
*** да плати на ***АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***,
представлявана от Г.Д.К., С.М.С., Г.К.К. сумата от 2,42
лв. направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника Б. АД, ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: