Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 20.01.2021г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №319/ 2020 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по жалба на З.В.Д. против наказателно
постановление №20-0284-000141/ 03.02. 2020г. на началник РУ към ОДМВР-Стара
Загора, РУ-Казанлък, с което за нарушаване на чл.16,ал.1,т.1 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП/Закон за движението по пътищата/, на основание чл.53 от ЗАНН чл.180,ал.1,т.1
и чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание-глоба общо в размер
на 150лв.
Процесуалният представител на жалбоподателя в с.з. поддържа жалбата и
сочи аргументи в подкрепа на същата. Изразява становище за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител, но
чрез такъв депозира писмено становище по жалбата, в което изразява мнение за
неоснователност на последната.
Актосъставителят запознал жалбоподателя с АУАН, който написал
върху него, че има възражения, подписал го е и е получил препис от него.
На 03.02.2020г. било издадено НП, в което били повторени констатациите
на свидетеля Д. от съставения от същия АУАН. АНО впоследствие издал обжалваното
наказателно постановление и на жалбоподателя било наложено посоченото по-горе
административно наказание.
С оглед на гореизложеното и представените по делото доказателства съдът
счита, че жалбата е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество
същата се явява основателна по следните съображения:
Изложената фактическа
обстановка по случая, в АУАН и по-късно повторена в НП, съдът счита за изцяло
доказана, но намира, че извода, до който са достигнали актосъставителя и АНО, е
напълно погрешен. Това е така, защото жалбоподателят Д. се е движил по път с
предимство- „бул.„Н. П.“ и не той, а И.В.В.,*** е бил задължен да изчака
преминаването на въззивника и всъщност именно той е създал пречки за движението.
Нарушителят, управлявайки своя лек автомобил в посока юг-север, завивайки
наляво, т.е. в посока запад, е невъзможно да навлезе в лентата на насрещно
движещите се автомобили, т.е. в посока север-юг, тъй като последните са се
намирали на отсрещната страна на Старата река, на повече от петнадесет метра
разстояние.
От друга страна- очевидецът Х. Г. Х. уточни в с.з., че автомобила,
управляван от жалбоподателя, е направил завой в посока запад и св.В., на
кръстовището на Старата река го е „натискал“ с управляваното от него МПС. Съдът
кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите са безпротиворечиви,
последователни и логични и са дадени от единствения незаинтересован свидетел по
делото.
При съставянето
на акта и при издаването на горното наказателно постановление са били допуснати
процесуални нарушения, като АУАН и НП не отговарят на изискванията на императивните разпоредби на 42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5
от ЗАНН, съобразно които следва да има пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено то.
В изложената, в коментираните АУАН и наказателно постановление, фактическа обстановка, описаните факти и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са тълкувани превратно. От
констатираното в АУАН и НП не става ясно по какъв начин е извършено вмененото
на жалбоподателя деяние. Много неясно, неточно и объркващо в акта е описано, че
З.В.Д., на 17.10.2019 год., около 17,00ч. в гр.К. по бул.„Н. П.“ на кръстовището
с ул. „С.“ в посока юг-север, е управлявал
собствено МПС- лек автомобил „Пежо 806“ с рег.№ ****, като водача е направил
рискова маневра като е завил рязко наляво, навлизайки в лентата за насрещно
движение, престроявайки се пред лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.№ **** и е
създал опасност и пречки за движението. В какво точно се изразява вмененото на
въззивника деяние остава неясно, тъй като актосъставителя и АНО са описали
деянието твърде абстрактно и са посочили различна посока на движение на автомобила,
управляван от въззивника, различна от действителната такава, уточнена по-късно от свидетеля Х. в с.з., а
именно- юг-запад.
По описания начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Посочените пороци в акта и постановлението са довели до невъзможност
санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и оттам да упражни ефективно
правото си на защита, което представлява самостоятелно отменително основание.
Посочените нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната
фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват
абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №20-0284-000141/ 03.02. 2020г. на началник РУ към ОДМВР-Стара
Загора, РУ-Казанлък, с което на З.В.Д., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба общо в
размер на 150/сто петдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: