№ 81
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511276 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11276/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. КР. В. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20159857 от 19.07.2021 г постановено по гр.д.
№45763/18 г на СРС , 159 състав , в частта , с което е признато за установено по искове на
„Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД ЕИК ****** гр.София , че въззивникът дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 749,70
лева непогасена главница по договор за паричен заем №2430789 от 23.11.2015 г сключен с
„И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва върху главницата от 27.10.2017 г до окончателното
й заплащане ; сумата от 560,80 лева неустойка за неизпълнение по чл.4 от договора и сумата
от 70,80 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 19.11.2016 г –
24.10.2017 г ; които в. са прехвърлени на „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД с рамков
договор за прехвърляне на парични в. /цесия/ от 30.01.2017 г и приложение №1 от 01.09.2017
г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.11.2017 г
по ч.гр.д.№77152/17 г на СРС , 159 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като исковете са
недоказани . Извършени са плащания от В. , които не е ясно как за взети предвид от
заемодателя . Част от задълженията са погасени по давност .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице помагач „Агенция за с. на в.“ ЕАД ЕИК **** гр.София е подало писмен
1
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Исковете са доказани с представените писмени
доказателства и ССЕ . Ответникът не е доказал , че е заплатил задълженията си . Давността
за процесните в. е 5-годишна .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.07.2021 г
и е обжалвано в срок на 09.08.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Съгласно трайната практика на ВКС нормите уреждащи защита на
потребителите са императивни и съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни
клаузи в договор с потребител , като при необходимост е длъжен и служебно да допусне
съответните доказателства .
За да уважи исковете в обжалваната част СРС е приел , че е подписан договор за паричен
заем №2430789 от 23.11.2015 г между В. и „И.А.М.“ АД . Заемателят се е задължил да върне
получената сума на 12 месечни вноски в размер на 149,94 лева . Последната вноска е
дължима на 19.11.2016 г . Лихвата по заема е 35 % , а ГПР е 41,34 % . В договора е
предвидено задължение в тридневен срок да се представи обезпечение , като в противен
случай съгласно чл.4 ал.2 се дължи неустойка в размер на 1345,92 лева и към всяка
погасителна вноска се прибавя по 112,16 лева . При забава на погасителна вноска се дължи
лихва за забава .
Според СРС в исковата молба се признава , че ответникът е заплатил доброволно 1771,10
лева . С тази сума са погасени част от процесните в. , като СРС е изчислил , че се дължат
посочените по-горе суми за главница , неустойка и лихви за забава .
в.та на „И.А.М.“ АД са цедирани на ищеца с рамков договор за прехвърляне на парични в.
/цесия/ от 30.01.2017 г и приложение №1 от 01.09.2017 г
Решението на СРС е частично неправилно . Както се посочи съдът – първоинстанционен
или въззивен – е длъжен служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в
договор с потребител , като при необходимост е длъжен и служебно да допусне
съответните доказателства . В случая СРС е следвало да извърши проверка дали уговорките
за неустойка за непредставено обезпечение и за разходи за с. на в.та са действителни и
дали са породили задължения за ответника Съответно , при данни за наличие на нищожни
неравноправни клаузи в договор за потребител и за извършени от последния плащания СРС
е трябвало да допусне съдебно-счетоводна експертиза с относими задачи . Поначало не е
2
целесъобразно при съдебни дела касаещи договори за заем с кредитни компании или
договори за банкови кредити съдът – независимо от исканията на страните – съдът да
разглежда делото без допускане на съдебно-счетоводна /икономическа/ експертиза и
сам да изчислява съответните задължения . Необходими са специални знания на вещо лице ,
а съдът трябва да постави задачи при различни варианти на дължимост на сумите , различни
размери на лихвите , прилагане на кратка и дълга давност и пр. Само така делото ще е
изяснено от фактическа страна – което е и основната задача на първоинстанционния съд в
областта на доказването . Съответно , няма да е необходимо да се допускат доказателства
едва пред въззивния съд .
Според настоящия съд /и според практиката на много районни и окръжни съдилища в
страната/ уговорката в чл.4 ал.2 от договор за паричен заем №2430789 от 23.11.2015 г за
дължимост на неустойка в случай на непредоставяне в срок на обезпечение /поръчители или
банкова гаранция / на задълженията по договора представлява неравноправна клауза и
противоречи на закона . Уговорената неустойка е в противоречие с чл.147 т.5 ЗЗП -
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Предоставеният паричен заем е в размер на 1500 лева , а неустойката е в
общо в размер на 1345,92 лева т.е.в размер на 89,728 % от заемната . Срокът „за
предоставяне на поръчител“ е само три дни . Налице е уговорка във вреда на потребителя ,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и на потребителя /чл.143 ЗЗП/ . Въпросната
„неустойка“ прикрива действителната лихва и разходи по заема , като е налице
противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК във вр.чл.10а ал.2 ЗПК и чл.21 ал.1 ЗПК .
Уговорената „такса за с. на вземането „ е в противоречие с чл.33 ал.1 ЗПК , както и с чл.147
т.5 ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение /неустойка .
За ответника не са възникнали задължения за заплащане на неустойката и на таксата за с. на
задължението , съответно такива в. не са били прехвърлени на ищеца. Съгласно приетата
пред настоящия съд съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С. при съобразяване
на извършените плащания в размер на 1771,10 лева и без да се вземат предвид неустойката
и таксата за с. ответникът дължи сумата от 28,18 лева главница и 2,67 лева лихва за забава .
Неоснователно е възражението за погасителна давност , тъй задълженията по договор за
заем се погасяват с общата 5 годишна давност и същата не е изтекла .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично в обжалваната
установителна част и исковете да се отхвърлят за разликата над 28,18 лева главница и 2,67
лева лихва за забава . В диспозитива на решението трябва да се посочи , че ищецът е
процесуален субституент на „Агенция за с. на в.“ ЕАД ЕИК **** гр.София предвид
представените доказателства за прехвърляне на в.та от ищеца на третото лице помагач .
Съобразно уважената/отхвърлената част от исковете ответникът дължи по-малък размер на
разноски пред СРС . Пред СГС ответникът не дължи разноски на друга страна – разноски са
внесени само от третото лице помагач , а същото няма право на разноски съгласно чл.78
3
ал.10 ГПК . Ищецът и ответникът дължат държавна такса в полза на СГС съобразно
уважената и отхвърлената част от жалбата .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес по всеки от исковете под
5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване. По изложените
съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20159857 от 19.07.2021 г постановено по гр.д.№45763/18 г на СРС ,
159 състав , в частта , с което е признато за установено по искове на „Агенция за контрол на
п.в. “ ЕООД ЕИК ****** гр.София , че М. КР. В. ЕГН ********** от гр.София дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 28,18
лева до 749,70 лева непогасена главница по договор за паричен заем №2430789 от
23.11.2015 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва върху главницата от
27.10.2017 г до окончателното й заплащане ; сумата от 560,80 лева неустойка за
неизпълнение по чл.4 от договора и разликата над 2,67 лева до 70,80 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 19.11.2016 г – 24.10.2017 г ; които в. са прехвърлени
на „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД с рамков договор за прехвърляне на парични в.
/цесия/ от 30.01.2017 г и приложение №1 от 01.09.2017 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.11.2017 г по ч.гр.д.№77152/17 г на
СРС , 159 състав ; както и в частта , в която М. КР. В. ЕГН ********** от гр.София е
осъдена да заплати на „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД ЕИК ****** гр.София разликата
над 6,70 до 300 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД ЕИК ****** гр.София – като
процесуален субституент на приобретателя по време на делото на в.та „Агенция за с. на в.“
ЕАД ЕИК **** гр.София - да се признае за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във
чл.240 ал.1,2 ЗЗД , чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД че М. КР. В. ЕГН ********** от гр.София дължи
на основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.240 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 28,18 лева до
749,70 лева непогасена главница по договор за паричен заем №2430789 от 23.11.2015 г
сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната лихва върху главницата от 27.10.2017 г до
окончателното й заплащане ; сумата от 560,80 лева неустойка за неизпълнение по чл.4 от
договора и разликата над 2,67 лева до 70,80 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 19.11.2016 г – 24.10.2017 г ; които в. са прехвърлени на „Агенция за контрол на
п.в. “ ЕООД с рамков договор за прехвърляне на парични в. /цесия/ от 30.01.2017 г и
приложение №1 от 01.09.2017 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 06.11.2017 г по ч.гр.д.№77152/17 г на СРС , 159 състав.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е признато за установено
по искове на „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД ЕИК ****** гр.София – като процесуален
4
субституент на приобретателя по време на делото на в.та „Агенция за с. на в.“ ЕАД ЕИК
**** гр.София - че М. КР. В. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1
ГПК във чл.240 ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 28,18 лева непогасена главница по договор
за паричен заем №2430789 от 23.11.2015 г сключен с „И.А.М.“ АД , ведно със законната
лихва върху главницата от 27.10.2017 г до окончателното й заплащане ; и сумата от 2,67
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 19.11.2016 г – 24.10.2017 г ;
които в. са прехвърлени на „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД с рамков договор за
прехвърляне на парични в. /цесия/ от 30.01.2017 г и приложение №1 от 01.09.2017 г ; за
които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.11.2017 г по
ч.гр.д.№77152/17 г на СРС , 159 състав ; както и в частта , в която М. КР. В. ЕГН
********** от гр.София е осъдена да заплати на „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД ЕИК
****** гр.София сумата от 6,70 лева разноски пред СРС и в заповедното производство .
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД ЕИК ****** гр.София да заплати по сметка
на СГС 65,25 лева държавна такса .
ОСЪЖДА М. КР. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 2,75 лева
държавна такса .
Решението е постановено при участието на „Агенция за с. на в.“ ЕАД ЕИК **** гр.София
като трето лице помагач на ищеца „Агенция за контрол на п.в. “ ЕООД ЕИК ******
гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5