РЕШЕНИЕ
№ 1037
гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100145 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. К., в която се излагат твърдения, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*** от ***г. като на ищеца е
предоставена сумата от 2500 лв., която се задължил да върне заедно с начислената договорна
лихва от 875 лв. в срок до 27.08.2025г. Изтъква се, че А. К. е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство с М. Б., с който дружеството в качеството на поръчител се
задължило срещу заплащане на възнаграждение от 2650 лв. да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя към „Ф. Б.” ЕООД. Навеждат се доводи за неяснота при
формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит и невключването
в него на разходите за възнаграждение на поръчител, представляващи допълнително
възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, с които се
надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави. С оглед
изложеното, ищецът счита договора за кредит за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК
като отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не
дължи на ответника вземането за лихва от 875 лв. Налице е и претенция за присъждане на
разноски
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Признава сключването на договорите за кредит
и за предоставяне на поръчителство като изтъква, че оспорените клаузи са действителни,
поради което съществува валидно основание за плащане на уговорените с тях суми. С оглед
изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
1
разноски. Заема становище, че ищецът не е изпълнил задълженията си да плаща
погасителните вноски по кредита, в резултат на което е обявен за предсрочно изискуем като
е дължима сумата за главница от 2500 лв. Поради изложеното отправя искане за осъждане на
А. К. да я плати, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който
признава дължимостта на претендираната сума за главница по кредита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и насрещен иск
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На ***г. между „Ф. Б.” ЕООД в качеството на кредитор и А. К. в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №***. Кредиторът
предоставил на кредитополучателя сумата от 2500 лв., която следвало да се върне заедно с
начислената възнаградителна лихва от 875 лв. на 18 месечни вноски за периода от от
04.04.2024г. до 27.08.2025г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 49,66 %, а
годишният процент на възнаградителната лихва – 23,33 %. Съгласно т. 5 от договора
кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение чрез одобрен от ищеца
поръчител – М. Б.. На ***г. ищецът сключил с поръчителя договор, съгласно който
последният се задължил срещу заплащане на възнаграждение от 2650 лв., да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Между страните не
се оспорва, че кредитополучателят не е погасявал вноски по кредита, че е настъпила
предсрочната му изискуемост и че вземането за главницата от 2500 лв. е дължимо.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. От анализа на договорното съдържание се достига до извод, че с
договора за поръчителство се въвеждат допълнителни разходи по кредита от 2650 лв. за
възнаграждение на поръчител, които не са включени в годишния процент на разходите и с
тях се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелството, че т. 5
от договора за кредит въвежда обезпечение чрез одобрено от „Ф. Б.” ЕООД дружество -
поръчител, че М. АГ е едноличен собственик на капитала на кредитора и поръчителя и че те
са свързани лица, се достига до извод, че с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е
включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в
отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради
което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11,
2
ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това
води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК и по аргумент от чл.
23 от ЗПП - до недължимост на вземането от 875 лв. за договорна лихва за периода от
04.04.2024г. до 27.08.2025г., поради което предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен. Налице е признание за предсрочна изискуемост и
дължимост на вземането за главница от 2500 лв. по договора за кредит, поради което
насрещният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД също е основателен и следва да бъде уважен. Поради
изпадане на длъжника в забава и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той дължи плащане и на
законната лихва, считано от 08.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.
Искането на ответника по насрещния иск за разсрочване изпълнението на решението по чл.
241, ал. 1 от ГПК е основателно. Налице са множество кредитни задължения на А. К. като
предвид размерът им той не би могъл да изпълни доброволно изцяло задължението по
процесния договор за кредит, без по този начин да бъде поставен в невъзможност да
осигури средства за издръжка както на себе си, така и на своето семейство.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по първоначалния
иск следва да бъде осъден да заплати на А. К. сумата от 50 лв., представляваща направени
разноски за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът по
насрещния иск дължи на „Ф. Б.” ЕООД сумата от 200 лв. - разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищеца по първоначалния иск е предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ц. Д. сумата от 400 лв. за
адвокатско възнаграждение. Същото е определено в минимален размер, което съответства на
реално извършената работа по делото от процесуалния представител и с обстоятелствата, че
то не се характеризира с правна и фактическа сложност, и е решено в едно съдебно
заседание.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, район ***, ж. к. „*** ”, бул. ***, че А. С. К. с ЕГН: ********** от гр.
***, ул. ***, не дължи поради недействителност на Договор за потребителски кредит №***
от ***г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, сумата от 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща договорна
лихва за периода от 04.04.2024г. до 27.08.2025г.
Осъжда А. С. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, да заплати на „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж. к. „*** ”, бул. ***, по сметка
3
с IBAN: ***, сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - главница по Договор за
потребителски кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 200 лв.
/двеста лева/, представляваща направени по делото разноски
На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, разсрочва изпълнението на решението по насрещния иск
на равни месечни вноски по 225 лв., платими от А. С. К. с ЕГН: ********** на „Ф. Б.”
ЕООД, ЕИК: *** на първо число на всеки месец, следващ месеца на влизане в сила на
решението, до окончателното изплащане на задълженията.
Осъжда „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж.
к. „*** ”, бул. ***, да заплати на А. С. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. ***, сумата от 50
лв. /петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж.
к. „*** ”, бул. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на
адвокат Ц. С. Д. от Великотърновска адвокатска колегия, №***, от гр. ***, ул. ***, сумата от
400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4