Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1003 21.07.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1494 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод жалба от „Заваръчно–монтажни
услуги –ЗМУ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Индустриална“ № 12, представлявано от управителя Свилен Венетков
Крумов, ЕГН **********, чрез адвокат Тома Томов от Плевенска адвокатска
колегия, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Лавале“ № 19, ет.3, против протокол
за разпределение по чл.495 от ГПК, изходящ № 01389 от 23.01.2012 г. по
изпълнително дело №20178050401554/2017 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова с
рег. №805 и район на действие – БОС.
В
жалбата се прави искане за отмяна на действията на ЧСИ, обективирани в посоченото
разпределение. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразни действия на
ЧСИ. Страната е направила оплаквания срещу действията на съдебния изпълнител по
два пункта в жалбата.
Постъпило
е възражение срещу подадената жалба от И.М.К., ЕГН ********** от гр. П., чрез
адвокат Тома Томов, която е купувач на процесния недвижим имот в гр. Несебър. Счита,
че жалбата не би променила условията при които следва да придобие недвижимия
имот.
Постъпило
е възражение от ОББ АД, с което страната твърди, че дружеството-жалбоподател
няма право на жалба.
Постъпили
са мотиви от ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 на КЧСИ, във връзка с подадената
жалба по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага съображения.
Жалбата
е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството
по делото е по реда на чл.463 от ГПК.
Изпълнителното
дело първоначално е било образувано на 04.12.2012 г. пред ЧСИ Ренета Милчева,
рег.№ 709, в последствие, по молба на взискателя ОББ АД, изпратено по
компетентност на ЧСИ Стоян Лазаров с рег.№ 927, след което отново по молба на
взискателя ОББ АД, е изпратено на ЧСИ Станимира Николова и е образувано
настоящото изпълнително производство.
Няма
спор, че производството е започнало по издадени изпълнителни листи на Районен
съд – София, по които солидарни длъжници са С.Ц.Й. и И.Ц.Й. и ипотекарния
длъжник – жалбоподател в настоящото производство „ЗМУ“ ЕООД. Присъединен
взискател по изпълнителното дело е И.М.К. въз основа на изпълнителен лист от
04.10.2019 г. издаден от Районен съд – Плевен.
Също
така е безспорно, че по делото са ипотекирани два имота в Службата по вписвания
в гр. Несебър, по които са представени два договора за извършени ипотеки. По
повод на недвижим имот с идентификатор 50500.502.447.1.13 , находящ се в гр.
Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл.1 , ет.2, ап.13, с площ от 64 кв.м.,
собственост на „Виго Груп“ ООД, с нотариален акт за покупко-продажба от
25.06.2009 г. имотът е продаден на „Заваръчно-монтажни услуги – ЗМУ“ ЕООД –
ипотекарен длъжник и жалбоподател в настоящото производство.
По
отношение на този имот съдебният изпълнител е извършил няколко неуспешни
публични продажби и при провеждане на осма по ред публична продан в периода от
18.11.2019 г . до 18.12.2019 г. за купувач на имота е обявен присъединения
взискател И.К. с предложена цена без ДДС 46009,19 лв. Съдебният изпълнител е
изпратил съобщение за предявяване на разпределение по реда на чл.495 от ГПК на
23.01.2020 г. до всички участници в изпълнителното производство, включително
Община Несебър и ТД на НАП – Бургас. С протокол за разпределение от същата дата
е изготвено разпределение на постъпилата сума по изпълнителното дело.
Разпределението
е акт на съдебният изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за
пълното или частично изплащане на всяка от тях. в разпределението следва да
бъдат включени вземанията, които са били предявени до деня на изготвянето му –
на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискателя и които съдебния изпълнител има право служебно да събере
от длъжника на осн. чл.79 ал.2 от ГПК. Удовлетворяването на вземанията се
определя при съобразяване на установения с чл.136 ал.1 от ЗЗД ред на
привилегиите, а степента на удовлетворяването им – при спазване на правилото за
съразмерност съгласно чл.136 ал.3 от ЗЗД.
Жалбоподателят
излага съображения по две оплаквания. Първото е свързано с обстоятелството, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл.136 т.2 от ЗЗД, касаеща таксите за
битови отпадъци. Цитирани са решения на апелативни съдилища от страната.
Второто оплакване е свързано с неправилно приложение на т.26 от ТТРЗЧСИ, като
съдебният изпълнител е посочил по-висок размер на дължимата сума.
Настоящата
съдебна инстанция намира първото оплакване за неоснователно. Действително
съществува противоречива практика по отношение на обстоятелството дали таксите
за битови отпадъци следва да бъдат приравнени на дължимите данъци към общината
и да се ползват с привилегията на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД или да бъдат
квалифицирани по т.6 на същия текст. Според настоящия състав таксата за битови
отпадъци следва да бъде приравнена на вземанията по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД, тъй
като се отнася до недвижимия имот, който е предмет на ал.1 т.6 от ЗЗД.
Доколкото държавните и общински данъци и такси са публични вземания, то
очевидно е, че критерият по който те следва да бъдат отнасяни към реда на
привилегиите по чл.136 ал.1 т.2 и т.6 от ЗЗД е този, дали тези данъци и такси
касаят имота върху който е проведено изпълнението или касаят имоти върху които
принудително изпълнение не се провежда – аргумент от чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД.
Макар и да няма спор, че чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД формално урежда само данъчните
задължения върху имота, следва да се има предвид, че по отношение на същия имот
се отнасят и дължимите такси за битови отпадъци, поради което няма логика от
разделянето на данъка от дължимите такси. Формалният подход по отношение на
чл.136 от ЗЗД не би обслужил целта на закона, а би бил пречка за създаване на
неоправдани затруднения за едновременното събиране на две публични общински
вземания, имащи един и същи източник – конкретен недвижим имот, предмет на
принудително изпълнение. В този смисъл това е общия фактор, който дава
основание за включване на таксата битови отпадъци в привилегията на т.2 на
чл.136 ал.1 от ЗЗД. Не на последно място от значение е и предвиденото в Закона
за местните данъци и такси и Наредбата за събиране на данъците и таксите, с
променено наименование – Наредба за събиране на държавните вземания /обнародвани
във вестник Известия бр.13/1952 г./, от които е видно, че данъци и такси са
били третирани само като държавни вземания. В последствие с приемането на ЗМДТ
и ДОПК, държавните и общинските, респективно публичните и частни вземания, са
разграничени и дефинирани, като характер на публични общински вземания е
предаден както на местните данъци, така и таксите битови отпадъци. В този
смисъл съдът намира първото оплакване за неоснователно.
Що
се отнася до второто оплакване, касаещо т.26 от ТТР към ЗЧСИ, настоящата
съдебна инстанция намира същото за основателно. Действително, при определяне на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител се е съобразил със забележки №1
и №4, като е намалил дължимата сума със сумата от 1710 лева, представляваща
авансово внесена такса за извършване опис на недвижимия имот в гр. Несебър. За
съда обаче остава неясно при посочена стойност на цялото вземане без ДДС в
размер на 415464,38 лева и при стойност на продадения недвижим имот в размер на
46009,19 лева, при съобразяване на изискванията на т.26 и т.20 и следващите от
ТТР към ЗЧСИ, по какъв начин съдебният изпълнител е достигнал до дължимост по
т.26 на сумата от 2482,98 лева с ДДС. От друга страна, в разпределението е
посочена стойността на направените разноски от взискателя ОББ, касаещи авансови
такси и разноски в изпълнителното производство на обща стойност 2720,56 лева,
по отношение на които единствено стойността на извършения опис от 1710 лева на
процесния имот, е извадена от дължимата сума на таксата по т.26, която съдебния
изпълнител е определил на 23806,30 лева.
При
това положение съдът намира, че съдебният изпълнител е следвало да обоснове
механизма на формиране на съответните стойности по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което не е направено обстойно в посоченото
разпределение, по отношение на което съдът не открива други нередности. Това
налага отмяна на разпределението и връщането му на ЧСИ за извършване на ново
такова.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
действията на ЧСИ Станимира Николова, с регистрационен № 805 на КЧСИ и район на
действие – БОС против протокол за разпределение по чл.495 от ГПК, изходящ №
01389 от 23.01.2012 г. по изпълнително дело №20178050401554/2017 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ
Станимира Николова, с регистрационен № 805 на КЧСИ и район на действие – БОС за
изготвяне на ново разпределение, съобразно указанията.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.