Решение по дело №292/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., във вр. с чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Преди всичко и за прецизност съдът намира за необходимо да посочи следното:

На 01.07.2022 г. в Държавен вестник /ДВ/, бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗИДЗУСЕСИФ/. Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С § 1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ /обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.

В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на Регламента.

Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адвокат К. К., Еднолично адвокатско дружество „Костадин К.“, със седалище и адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, срещу Решение № 11/311/01340/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8591#12 от 18.07.2023 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.

Първоначално делото е било разпределено чрез системата за случайно разпределение на делата на друг съдия-докладчик. С определение от з.с.з. на 17.08.2023 година по адм. д. № 292/2023 г. на АдмС Ловеч предходният съдия-докладчик е констатирал нередовности по жалбата, като на оспорващото дружество е било указано да внесе дължимата държавна такса в размер на 1 700,00 лева по сметката на АдмС Ловеч и да представи документ за внесената такса по делото, както и да представи препис от жалбата според броя на останалите страни. Тези нередовности са отстранени от оспорващия, в указания срок с молба с вх. № 2421/30.08.2023 г. на АдмСЛ /л. 226-235/.

С разпореждане от 07.09.2023 г. съдът служебно е изискал за прилагане към настоящото дело - адм. д. № 140/2021 г. по описа на АдмС Ловеч.

С Определение № 904 от 07.09.2023 г. първоначално определеният съдия-докладчик се е отстранил от участие в производството по настоящото дело, поради разглеждането и произнасянето му с краен съдебен акт по жалба срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/311/01340/3/01/04/01, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” с изх. № 01-2600/8591 от 08.02.2021 година по адм. дело № 140/2021 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

Вследствие на това е извършено преразпределение и делото е разпределено на настоящия съдебен състав /л. 238/.

В жалбата се твърди, че не е следвало да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция, доколкото е изтекъл периодът на мониторинг, както и че финансовите години, през които са извършени проверките са само три – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като не обхващат целия период на изпълнение на бизнес плана. Сочи се още, че при изчисляване на осигурените работни места от органа не били съобразени сключени от оспорващото дружество граждански договори. Според жалбоподателя, постигането на определени финансови резултати не е част от съдържанието на самата инвестиция, а допълнителни ангажименти, поети от търговеца при кандидатстването за одобрение на проекта, съпътстващи условия, за които обаче не са отпуснати суми от Фонда. В сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ са посочени изрично дейностите, за които е предназначено финансирането, а именно - за извършването на разходи, свързани с осъществяване на проекта, като проектът има за предмет изграждането, реализирането и функционирането на сградата като семеен хотел. В заключение се моли съдът да отмени обжалваното решение за налагане на финансова корекция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представляват от адв. Костадинов, който поддържа жалбата и развива подробни съображения по съществото на спора. Претендира и присъждане на направените по делото разноски по представен списък на л. 872 от делото.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена молба с вх. № 3767/10.12.2024 г. /л. 870/ ответникът чрез упълномощен юрисконсулт излага становище за даване ход на делото, за липса на доказателствени искания, като моли съдът да отхвърли жалбата против процесното решение за налагане на финансова корекция. В същата молба се съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че изходът на спора обуслови присъждане на такова.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

М. Д. фонд „Земеделие“ и ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ е сключен договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /л. 51 и следв./. Първоначално одобреният размер на безвъзмездната финансова помощ е 226 635,82 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1 към договора – л. 58/. Помощта е в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект с ИД № 11/311/01340 от 31.05.2013 г., за който е представен бизнес план /л. 23-50/ със сума на инвестицията 489 356,00 лв. с предмет „Изграждане и обзавеждане на Семеен хотел за селски туризъм“.

За всяка година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от субсидираната дейност в размер на 154 400,00 лева за първата година от изпълнението на плана, 164 000,00 лв. – за втората година, 175 600,00 лв. – за третата година, по 196 800,00 лв. – от четвъртата до шестата година, 206 400,00 лв. – за седмата година и по 218 000,00 лв. за деветата и десетата година от изпълнението на бизнес плана /л. 39-40/. В бизнес плана също така е предвидено, че развитието на дейността на Семейния хотел за интегриран селски и еко туризъм в [населено място] създава предпоставки за осигуряването на нови допълнителни работни места, свързани със сферите на предлаганите туристически продукти /селски, еко и пещерен туризъм/, както за дейността, така и в посещаваните съгласно разработените туристически програми обекти, с което ще се повиши заетостта в района и в частност в общината. Предвиждат се 6 човека постоянно зает персонал, от които един управител, рецепционист, барман, две камериерки и охрана /общ работник/ - л. 25. В таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ /л. 44-45/ е заложено за всяка от десетте години от изпълнението на бизнес плана едноличният търговец /ЕТ/ да назначи 1 бр. управленски персонал, 1 бр. – административен и 4 бр. – производствен, като са заложени и предвидените месечни възнаграждения за членовете на персонала, както и общите разходи за заплати и осигуровки.

С Анекс I от 06.02.2015 г. към договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. /л. 73/ е променена банковата сметка на едноличния търговец.

Окончателната оторизирана и изплатена сума по проекта е в размер на 226 017,81 лева. Това обстоятелство се установява от приложените по делото: заявка за плащане /л. 74-80/, писмо за оторизация на плащането № 11/311/01340/3/01N01 от 04.12.2015 г. /л. 81-82/, уведомително писмо за одобрение № 399/311 с изх. № 01-6500/665 от 13.01.2016 г. /л. 85/, както и от писмо за оторизация на плащането № 9685/05.03.2015 г., уведомително писмо № 3970/05.03.2015 г., уведомително писмо за одобрение № 444/311 с изх. № 01-6500/4323 от 08.04.2015 г., заявка за плащане, писмо за оторизация на плащането № 11/311/01340/3/01N01/04.12.2015 г. /л. 89-102 от адм. д. 3249/2021 г. по описа на А. към приложеното адм. д. № 140/2021 г. по описа на АдмС Ловеч/.

Със Заповед № 373849 от 20.06.2019 г. /л. 91-92/ на началник отдел Регионален технически инспекторат /РТИ/ – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална дата 20.06.2019 г. и крайна дата на проверката 28.06.2019 г., на кандидат с УРН 607086 /ЕТ „Перла - 2. Любомирова“/ относно заявление с УИН 11/310513/39951. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка 28.06.2019 г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен. За резултатите от проверката е изготвен контролен лист /л. 93 и следв./. В същия е отразено, че при проверката са представени трудов договор № 2 от 14.03.2018 г., трудов договор № 3 от 11.07.2018 г., трудов договор № 4 от 11.07.2018 г., трудов договор № 5 от 22.03.2019 г., договори № 5 и № 6 от 2019 г. /л. 96/. Видно от приложения работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели на бизнес плана /л. 107/, за проверявания период 2016 г. са реализирани приходи в размер на 800,00 лева, за периода 2017 г. – в размер на 6 393,10 лева, за периода 2018 г. – в размер на 21 627,22 лева, за периода 01.01.2019 г. – 25.06.2019 г. – в размер на 10 479,05 лева.

Контролният лист е подписан без забележки от проверявания едноличен търговец на 27.06.2019 г. /л. 109/.

По повод горните констатации, с писмо изх. № 01-6500/8591 от 30.10.2019 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /л. 111-115/. В съответствие с предоставената възможност е подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-6500/8591 от 15.11.2019 г. /л. 117-122/, в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи против същите.

На 08.02.2021 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/311/01340/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8591 от 08.02.2021 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 123-134/, с който във връзка с описаните в него констатации, на ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 226 017,81 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. и разпоредби от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

Изготвен е и Доклад за нередност № 11/311/01340/3/01/17/01 от 09.02.2021 г. с вх. № 01-6500/8591 от 09.02.2021 г. /л. 135-137/, в който са описани процесните нередности.

Този АУПДВ е обжалван пред А., пред който е било образувано адм. д. № 3249/2021 г. по описа на А.. С Определение № 2717/15.04.2021 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Ловеч, където делото е образувано под № 140/2021 г. по описа на този съд. С Решение № 139/29.10.2021 г. по адм. д. № 140/2021 г. по описа на Административен съд - Ловеч е отхвърлено оспорването. След проведен инстанционен контрол, с Решение № 10614 от 22.11.2022 г. по адм.д. № 265/2022 г. на Върховния административен съд решението по адм.д. № 140/2021 г. на Административен съд - Ловеч е отменено, като е отменен и АУПДВ № 11/311/01340/3/01/04/01 от 08.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

В това решение касационната инстанция приема, че процесният договор за БФП е сключен на 13.10.2014 г., поради което за настоящия казус мониторинговият период е изтекъл на 13.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство с писмо с изх. изх. № 01 – 6500/8591 от 30.10.2019 г. Предвид, че този срок е изтекъл и като се има предвид законодателната промяна на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /редакция ДВ., бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, предвиждаща издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ относно дължимостта на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане при установено нарушение от бенефициер по мерки и подмерки от ПРСР, то е следвало да се издаде именно такъв акт, а не АУПДВ.

В решението на ВАС е посочено още, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция.

Предвид приетото в Решение № 10614 от 22.11.2022 г. по адм.д. № 265/2022 г. по описа на ВАС, с уведомително писмо с УН 11/311/01340/3/01/22/02 с изх. № 01-6500/8591#11 от 25.04.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 201-207/ жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и влязлото в сила съдебно решение на ВАС и съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договор №11/311/01340 по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г. В писмото е посочено, че въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане и последваща проверка по проекта е установено неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, които са детайлно описани в уведомителното писмо.

В писмото е посочено също, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 226 017,81 лева. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, адресатът има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях.

Уведомителното писмо е връчено на 02.05.2023 г., на адреса на седалището на ЕТ в [населено място], [улица], видно от известието за доставяне на л. 208 от делото. На адреса на регистрация по ЗДДС на ЕТ в [населено място], [жк], ет. 17, ап. 80, писмото е получено на 17.05.2023 г. /л. 209/. Впоследствие писмо с изх. № 01-6500/8591#11 от 25.04.2023 г. е изпратено повторно, като същото е получено на 06.06.2023 г. на адреса на регистрация по ЗДДС в [населено място], [жк], ет. 17, ап. 80 /л. 210/, както и на адреса на седалището на едноличния търговец в [населено място], [улица]на 05.06.2023 г. /л. 211/.

От страна на едноличния търговец не е представено възражение.

На 18.07.2023 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 11/311/01340/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8591#12/18.07.2023 г. /л. 14-20 и л. 212-218/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. на ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ е определена финансова корекция в размер на 226 017,81 лева.

Административният орган е обосновал акта си с мотиви, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 6 /шест/ работни места, както следва - 4 бр. производствен, 1 бр. управленски персонал и 1 бр. административен персонал. При проверката на място, както и при административната проверка на работните места по информацията, подадена от ЕТ в НАП и НОИ, е установено, че за 2016 г. изчислено средноаритметично за годината ЕТ е имал 1,83 човека персонал, за 2017 г. - 1,58 човека, за 2018 г. - 1,92 човека, което не отговаря на одобрения бизнес план.

Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години органът е приел, че представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т. 9.1, буква „г“ от същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

На следващо място, в решението се сочи, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него. От представените при проверката на място документи за 3 пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 5,83 % от заложените приходи за посочените 3 финансови години. Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, са следните: за финансовата 2016 година: залегнали в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност за първа прогнозна година - 154 400,00 лв.; общо приходи за 2016 г. - 800,00 лв., което съставлява 0,52% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 година: залегнали в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност за втора прогнозна година - 164 000,00 лв.; общо приходи за 2017 г. - 6 393,10 лв., което съставлява 3,90 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 година: залегнали в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност за трета прогнозна година - 175 600,00 лв.; общо приходи за 2018 г. - 21 627,22 лв., което съставлява 12,32 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

Според органа, задължението на ползвателя е както физическото извършване на инвестицията, т.е. да придобие активите обект на финансово подпомагане, така и задължението за използването на инвестицията за постигане на набелязаните резултати от гледна точка на заложени финансови показатели, обективирани в представения от самия ползвател бизнес план.

Във връзка с изложените мотиви, на ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ с решението са определени:

- финансова корекция в размер на 226 017,81 лв. във връзка с неизпълнението на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана за три финансови години съгласно т. 18 от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.;

- финансова корекция в размер на 226 017,81 лв. във връзка с неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана за три пълни финансови години съгласно т. 30 от приложение № 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.

С т. 3 от решението, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова корекция в размер на 226 017,81 лева, което вземане, като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.

Решението е връчено на 21.07.2021 г. на адреса, посочен като седалище и адрес на управление на едноличния търговец – [населено място], [улица] /л. 219/.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като вещото лице е депозирало заключение с вх. № 3571/25.11.2024 г. /л. 852-862/. От същото се установява, че процентът на изпълнение на бизнес плана за всяка една от проверяваните 2016, 2017 и 2018 години съобразно заложените в приходната част на бизнес плана финансови нива и реалните приходи от нощувки, съгласно счетоводните извлечения и първичните документи /фактури и касови бонове/ от ЕТ „Перла - 2. Любомирова“, общо по години са, както следва: за 2016 г.: приходи от счетоводни данни – 800,00 лв., приходи по бизнес план – 154 400,00 лв., процент на изпълнение спрямо бизнес плана – 0,52 %; за 2017 г.: приходи от счетоводни данни – 7 005,53 лв., приходи по бизнес план – 164 000,00 лв., процент на изпълнение спрямо бизнес плана – 4,27 %; за 2018 г.: приходи от счетоводни данни – 21 927,97 лв., приходи по бизнес план – 175 600,00 лв., процент на изпълнение спрямо бизнес плана – 12,49 %. Видно от заключението, средноаритметичният процент на изпълнение на приходите за периода от трите проверявани финансови години е 5,76 % (0,52 + 4,27 + 12,49 = 17,28 : 3).

Според вещото лице, съгласно Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ от бизнес плана е предвидено да бъдат наети на работа в обекта на търговеца в [населено място], като им бъде заплащано месечно възнаграждение, здравни, социални осигуровки за сметка на ЕТ „Перла - 2. Любомирова“, както следва: 2016 г. – 1 бр. управленски персонал, 1 бр. – административен персонал, 4 бр. – производствен персонал; 2017 г. – 1 бр. управленски персонал, 1 бр. – административен персонал, 4 бр. – производствен персонал; 2018 г. – 1 бр. управленски персонал, 1 бр. – административен персонал, 4 бр. – производствен персонал, като в таблица на стр. 4 от експертизата /л. 855 от делото/ вещото лице подробно е посочило предвидените по бизнес плана месечни възнаграждения на всеки от членовете на персонала, както и заплатите, социалните осигуровки за всяка от трите финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

Вещото лице е изготвило подробни справки за осигурените лица с наименование на осигурител ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ на стр. 5 и 6 от заключението /л. 856-857 от делото/. Видно от заключението, процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана за 2016 г. е 30,56 %, за 2017 г. е 26,39 %, за 2018 г. е 47,22 %. Експертът е установил, че за процесните 2016 г., 2017 г. и 2018 г. няма различие между данните в счетоводството на фирмата и данните на НАП по отношение на брой заети и осигурени лица.

Съгласно заключението, изплатената финансова помощ по договора за БФП е в общ размер на 226 017,81 лв.

В съдебно заседание вещото лице поддържа така депозираната експертиза.

Съдът кредитира приетото заключение като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, съответстващо на останалите доказателства по делото и неоспорено от страните.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законовия срок. Видно от известие за доставяне на лист 219 от делото, обжалваното решение е получено на 21.07.2023 г., а жалбата е постъпила при ответния административен орган на 03.08.2023 г. – видно от поставения вх. № 01-6500/8591#14 от 03.08.2023 г. /л. 5/, както и извадката от деловодната програма на л. 21, поради което оспорването е в срок.

Жалбата е подадена и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт и за който той създава задължения. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /загл. изм. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и представената по делото Заповед № 03-РД/3199 от 14.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /л. 252/. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Според чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. На следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от И. И. – заместник изпълнителен директор, която в периода от 17.07.2023 г. до 21.07.2023 г. въз основа на Заповед № 03-РД/3199 от 14.07.2023 г. /л. 252/ е била овластена да замества изпълнителния директор на ДФЗ при осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на Фонда.

От горното следва, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, при условията на заместване, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт. Ето защо, съдът намира, че не е налице нарушение и по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и от Доклад за нередност № 11/311/01340/01/17/01 от 09.02.2021 г. /л. 135-137/ и е налице допустим способ за иницииране на административното производство. Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Бенефициерът е уведомен за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да му бъде наложена финансова корекция, включително е описано констатираното нарушение и размера на предвидената корекция. Даден е 14-дневен срок да се представят коментари, бележки или допълнителни документи, с които да се мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Отделно, в решението органът детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени по отношение на всяко едно от констатираните нарушения, като е подвел всяко едно от нарушенията под нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, които имат основно значение за определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване БФП. Жалбоподателят е имал възможност да разбере какви са нарушенията, за които се издава актът, както и какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП за всяко от нарушенията.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. са регламентирани в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Същевременно, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая приложим е именно редът по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като административното производство е започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба. Горното изрично е възприето и в Решение № 10614/22.11.2022 г. на ВАС по адм.д. № 265/2022 г., с което е бил отменен АУПДВ, предхождащ процесното решение за налагане на финансова корекция.

В тази връзка съдът приема, че са спазени регламентираните от законодателя специални правила на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.

С оглед на това, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореното решение съответства и на материалния закон.

Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция предвид § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ /обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013.

Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 е следното: „Нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ.

Първият елемент на определението е налице, доколкото в случая ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ несъмнено се явява икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключил договор с ДФ „Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от ПРСР за периода 2007-2013 г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г.

По отношение на втория и третия елемент на определението, за да прецени законосъобразността на наложената финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.

В тежест на административния орган е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или бездействие, и че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В случая, УО е достигнал до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/ – неизпълнение на одобрени индикатори по отношение на неизпълнението на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана за три финансови години и по отношение на неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи.

Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно чл. 16 от Наредба № 30/11.08.2008 г., един от задължителните документи е изготвен бизнес план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец /приложение № 3/ за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls“. Съгласно ал. 2 на същия чл. 16 от Наредбата, бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост“ се съдържа в § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като според същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Съобразно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата, и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно, оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл, бизнес планът и заявените в него стойности са относими и задължителни за постигане на целите на мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за съответния период.

Чрез залагането на индикатори /предварително от съответния УО в установените по процедурата правила и от бенефициера в неговото проектно предложение/бизнес план/ се гарантира наличието на механизъм за проверка на съответствието между очакваните и постигнатите резултати от реализирането на конкретната дейност по изпълнението по сключения договор. Именно в контекста на тази проверка се установява дали стойностите, предварително одобрени под формата на индикатори, даващи обективен израз на резултатите от експлоатацията на извършената инвестиция, са достигнати от бенефициера.

Безспорно договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на семейния хотел не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в § 1, т. 6 от ДР – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението в т. 26 – запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им е основание за извършване на финансова корекция. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в:

Решение № 10067/09.11.2022 г. по адм. дело № 12330/2021 г.; Решение № 9560/27.10.2022 г. по адм. дело № 6784/2022 г.; Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г.; Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. дело № 13736/2019 г.; Решение № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г.; Решение № 5040/04.04.2019 г. по адм. дело № 4307/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и мн. др.

От анализа на цитираната нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за налагането ѝ.

На първо място е налице нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон и че безспорно показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.

Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от същото, средноаритметично за трите финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите е: 2016 г. – 0,52 %; 2017 г. – 4,27 %; 2018 г. – 12,49 %, като средноаритметично за трите финансови години е 5,76 %. Предвид това, реализираните приходи се явяват под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план.

Както вече се посочи, бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект и съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор. Това е така, тъй като дефиницията на „одобрен проект“, съгласно т. 9.1, б. „г“ от Договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г., включва и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план. Следователно, неизпълнението на бизнес плана означава и неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ.

В този смисъл са и Решение № 10265/14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022 г., IV о. и Решение № 8661/01.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9469/2018 г., IV о., в които е прието, че бизнес планът е неразделна част от сключения договор за БФП, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а задължителни.

С получената финансова подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, като е изградил семеен хотел, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не могат да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Това обуславя и извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение. Реализираните значително по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Дългата продължителност на неизпълнението в рамките на три пълни финансови години сочи постоянство при непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.

Следва да се посочи, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигане на планираните с чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. цели на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в оспореното решение и подкрепени от експертизата, показват неизпълнение на приходите, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В чл. 30 от Регламента се съдържат принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза, следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка.

Бездействията на ползвателя са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

В този смисъл са и Решение № 6259 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2023 г., IV о., Решение № 12361 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2024 г., IV о., Решение № 7081 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2024 г., IV о., Решение № 12931 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г., IV о., Решение № 4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021 г., Решение № 1455/16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2022 г. и мн. др.

Предвид наведените в жалбата възражения, че на база 1/3 от периода на бизнес плана не може да се прави генерален извод, че същият не е изпълнен, съдът намира за необходимо да посочи, че бизнес планът, въз основа на който е бил одобрен проектът и е отпусната БФП, е разработен за 10 финансови години, като през всяка една от тях бенефициерът е поел ангажимент да реализира определени приходи в посочени от самия него размери, а не само през част от тези години. Съответно, липсва възможност бизнес планът да бъде изпълняван само през определен период от заложените в него финансови години. Отделно, съгласно т. 30 от Приложението към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /издадени от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., изм., бр. 77 от 01.09.2020 г./, релевантният период за определяне на финансова корекция от вида на процесната /през който бенефициерът не е постигнал нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана/ е повече от две пълни финансови години. В настоящия случай, неизпълнението на този показател е продължило 3 пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като от данните от контролния лист от проверката на място /л. 107/ се установява, че дори през първите 6 месеца на четвъртата финансова година – от 01.01.2019 г. до 25.06.2019 г. бенефициерът е реализирал много малка част от заложените по бизнес плана приходи, а именно 10 479,05 лв., при заложени за 2019 г. 196 800,00 лв. за тази година. Следователно, дори и след третата година търговецът е продължил да не изпълнява заложеното по бизнес плана. Действително, доколкото към датата на извършване на проверката на място не е била изтекла цялата 2019 г., този резултат не е взет предвид при оценката на изпълнението на финансовите показатели, но тези стойности са индиция, че от страна на бенефициера не са били предприети мерки за достигане на заложените приходи по бизнес плана.

В този смисъл, съдът намира за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на мотивите на Решение № 10614/22.11.2022 г. по адм. д. № 265/2022 г., VIII о. в частта, съгласно която доколкото проверката за спазване параметрите на бизнес плана обхваща не целия период на инвестицията, а само част от нея, то непълното ѝ изпълнение не води до извод, че дружеството няма да изпълни целите по чл. 2 от Наредбата, като това следва да се прецени към датата на изтичане на договора.

В обратен смисъл е константна и безпротиворечива практика на ВАС, съдържаща се в: Решение № 6259 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2023 г., IV о., Решение № 12361 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2024 г., IV о., Решение № 7081 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2024 г., IV о., Решение № 12931 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г., IV о., Решение № 4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021 г., Решение № 1455/16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2022 г., Решение № 10067/09.11.2022 г. на ВАС по адм. дело № 12330/2021 г., Решение № 1581/08.02.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8437/2020 г., Решение № 6690/04.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 13736/2019 г., Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11774/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г., Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/2018 г., Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4307/2018 г., Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4912/2018 г. и мн. др.

От друга страна, цитираното решение не е тълкувателно такова, с оглед на което не представлява задължителна практика, а и въпреки че безспорно мотивите на решението съдържат редица юридически или доказателствени факти, то те не се ползват със задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може да се опровергава с всякакви доказателствени средства, като със сила на пресъдено нещо разполага единствено диспозитивът на решението.

Правилно е определен от административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ. Съгласно т. 30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи /както безспорно е доказано в случая – средногодишният процент на изпълнението е 5,76 %/ и това е продължило три пълни финансови години /т.е. в упоменатия проверяван период 2016 г. - 2018 г./, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100%, като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция за това допуснато нарушение.

По отношение на нарушението на поетия ангажимент в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът намира, че то също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл практиката на Върховния административен съд също е константна: така Решение № 6259 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2023 г., IV о., Решение № 12361 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2024 г., IV о., Решение № 7081 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2024 г., IV о., Решение № 12931 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г., IV о., Решение № 13331/27.10.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8014/2018 г. и др.

В настоящия случай, в изготвения от бенефициера бизнес план е записано, че за всяка от десетте години от изпълнението на бизнес плана търговецът ще назначи 1 бр. управленски персонал, 1 бр. – административен и 4 бр. – производствен, като са заложени и предвидените месечни възнаграждения за членовете на персонала, както и общите разходи за заплати и осигуровки, който брой ще се запази до десетата година от бизнес плана /л. 44-45/. Вещото лице в депозираното заключение е установило, че за три последователни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ са наемани лица, както следва: за 2016 г. – 2 бр. /1 бр. управленски и 1 бр. административен персонал/ за 11 месеца, за 2017 г. – 1 бр. управленски персонал за 12 месеца и 1 бр. производствен персонал за 7 месеца, за 2018 г. – 1 брой управленски персонал за 12 месеца, 1 бр. административен персонал за 10 месеца и 2 бр. производствен персонал за 6 месеца /л. 856-857/. При изчислението е установено, че средногодишно работодателят е поддържал: 1,83 работни места за 2016 г., 1,58 работни места за 2017 г. и 2,83 работни места за 2018 г., което за всяка от трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява съответно – 30,56 % изпълнение за 2016 г., 26,39 % изпълнение за 2017 г. и 47,22 % изпълнение за 2018 г.

Въз основа на данните от експертизата, при просто аритметично изчисление /30,56 + 26,39 + 47,22 = 104,17 : 3 = 34,72/ се установява, че процентът на изпълнение на средногодишната заетост на персонал за тези три години е 34,72 %.

При проверка на място в счетоводството на търговеца и при извършена проверка в регистрите на НАП и НОИ /л. 160-161/ контролните органи са приели, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост по-голямо от 50%, доколкото за 2016 г. изчислено средноаритметично за годината ЕТ е имал 1,83 човека персонал, за 2017 г. - 1,58 човека, за 2018 г. - 1,92 човека, което не отговаря на одобрения бизнес план.

В депозираното по делото заключение по назначената СИЕ вещото лице е установило по-високи стойности на изпълнението за проверявания период /2,83 работни места за 2018 г., вместо установените от органа 1,92/, но дори и да се приеме този процентен показател, то същият не влияе на обстоятелството, че неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост е по-голямо от 50 %.

В този смисъл, безспорно по делото се установява, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост. Нарушаването на изискванията за „дълготрайност на операциите“, както са регламентирани в приложимата към казуса разпоредба на чл. 72, § 1, б. „б“, предл. второ от Регламент № 1698/2005, относно приложимостта му е отговорът на първи въпрос, даден в Решение на Съда /десети състав/ от 08.05.2019 г. по дело C-580/17. Липсата на разкрити работни места, сама по себе си, при определени условия /така както това е разяснено в цитираното Решение по дело C-580/17, т.52-58/ попада в приложното поле на чл. 72, § 1, б.“а“ от Регламент № 1689/2005 г., т.е. налице е хипотеза по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Следва да се посочи, че критериите за устойчива заетост – брой и вид работни места, които инвестицията ще създаде, са част от заложените в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност, а това са целите на мярка 311 от ПРСП 2007-2013 г. – чл. 2, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Като не е изпълнил посочените по-горе критерии, бенефициерът е нарушил задълженията си по т. 8.1 от Договора за подпомагане № 11/311/01340 от 13.10.2014 г., вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Представеният пред административния орган бизнес план е относим за преценката, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Съгласно договора, Фондът има право да откаже изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Както вече се спомена, дефиницията на „одобрен проект“ включва и представения от ползвателя на помощта и одобрен от Фонда бизнес план, а съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. По този начин страните са определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява неизпълнение на задължение на ползвателя.

Неизпълнението на предвижданията в бизнес плана /както по отношение на финансовите показатели, така и по отношение на устойчивата заетост/ безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони.

В същия смисъл са: Решение № 6259 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2023 г., IV о., Решение № 12361 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2024 г., IV о., Решение № 7081 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2024 г., IV о., Решение № 12931 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 9560/27.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 6784/2022 г., Решение № 4752/22.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1583/2019 г. и др.

Видно е от доказателствата по делото, че заложеният показател в бизнес плана за трите години да се създадат и поддържат заложените в бизнес плана работни места, не е изпълнен, като безспорно неизпълнението е по-голямо от 50 %. Последното засяга и критерий за допустимост. Съгласно т. 1.2. от сключения договор за отпускане на финансова помощ, Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове. Именно в чл. 16 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., глава втора, раздел ІV – Изисквания към проектите, е предвидено, че кандидатите представят бизнес план за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, сред които е и тази по т. 2 – насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Изискването за устойчива заетост за период от 5, респективно 10 години е критерий за допустимост на проекта и неспазването му е основание за налагане на финансова корекция по т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.

Доколкото процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 34,72 % /според изчисленията на вещото лице/, то размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ правилно е определен от органа съобразно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от Правилата. В посочената точка, в хипотезата на неизпълнение по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, размерът на подлежащата за възстановяване помощ се определя в размер на 100% от подпомагането, в случая – 226 017,81 лв.

По идентичен случай се е произнесъл и Върховният административен съд в: Решение № 6259 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2023 г., IV о., Решение № 12361 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2024 г., IV о., Решение № 7081 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2024 г., IV о., Решение № 12931 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г., IV о., Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 7086 от 13.07.2022 г. по адм. д. № 2546/2022 г. и др.

Съдът намира за неоснователно релевираното от жалбоподателя възражение, че от страна на органа не са съобразени представените по приложеното адм. д. № 140/2021 г. по описа на АдмС Ловеч граждански договори /л. 34-40 от това дело/, като съображенията за това са следните:

На първо място, тези граждански договори не са били представени в хода на проверката на място през м. юни 2019 г., като видно от контролния лист, подписан лично от физическото лице – ЕТ, при проверката са представени единствено трудови договори от 2018 г. и 2019 г., както и два договора от 2019 г.

Отделно, както се посочи и по-горе, в таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ /л. 44-45/ е заложено за всяка от десетте години от изпълнението на бизнес плана търговецът да назначи 1 бр. управленски персонал, 1 бр. – административен и 4 бр. – производствен, като са заложени и предвидените месечни възнаграждения за членовете на персонала, както и общите разходи за заплати и осигуровки. Също така, при изготвяне на приетото по делото заключение по СИЕ вещото лице е констатирало, че за процесните 2016 г., 2017 г. и 2018 г. няма различие между данните в счетоводството на фирмата и данните на НАП по отношение на брой заети и осигурени лица. Следователно, ползвателят на помощта не е изпълнил заложеното от самия него задължение в бизнес плана да осигури 6 човека постоянно зает персонал, от които един управител, рецепционист, барман, две камериерки и охрана /общ работник/ - л. 25. Т.е., задължението на бенефициера не се заключава само в сключването на трудови, респективно - граждански договори, а да се осигури постоянна заетост, в това число и надлежно осигуряване.

Съдът намира за необходимо да посочи, че от гражданските договори на л. 34-40 от приложеното адм. дело № 140/2021 г. по описа на АдмС Ловеч, чиито предмет е „услуги, свързани с поддръжка на обзавеждане и оборудване в обект Семеен хотел „Перла“ и „услуги, свързани с хигиенизиране на обект Семеен хотел „Перла“ не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи дали същите се покриват по смисъл и съдържание с предвидените по бизнес плана длъжности - управител, рецепционист, барман, две камериерки и охрана, доколкото не става ясно в какво точно се изразяват заложените в процесните граждански договори услуги.

Отделно от горното, в бизнес плана бенефициерът е предвидил „осигуряването на нови допълнителни работни места“, като с термина „работно място“ борави Кодексът на труда /КТ/ - арг. чл. 118, ал. 2, чл. 126, т. 1, чл. 127, ал. 1, т. 2 от КТ, като в § 1, т. 4 от ДР на КТ се съдържа и неговата легална дефиниция.

Представените от едноличния търговец граждански договори са сключени на основание чл. 258-262 от ЗЗД /за изработка/ и чл. 280-292 от ЗЗД /за поръчка/, чиито правен характер безспорно не се покрива със смисъла на разкриването и поддържането на работни места по смисъла, заложен в бизнес плана. В подкрепа на този извод е и бележката под таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ /л. 44-45/, съгласно която в графа „Социални осигуровки“ от тази таблица се посочват социалните осигуровки, които са за сметка на работодателя. Работодателят е страна по трудово правоотношение, а не по граждански договор за изработка или поръчка по ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Въпреки горното, дори и да бъдат зачетени така представените граждански договори за доказване изпълнението на задължението за осигуряване на устойчива заетост, то не се променя фактът на неизпълнение на задължението за финансовите показатели. Доколкото за всяко от двете нарушения органът е определил финансова корекция в размер на 100 % от предоставената БФП /при отчитане на принципа за некумулиране на финансови корекции/, при отпадане на основанието за налагане на финансова корекция досежно осигуряването на устойчива заетост, то размерът на финансовата корекция остава непроменен, а именно – 100 %.

В т. 3 от оспореното решение административният орган е съобразил и правилно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за предоставяне на БФП, санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията, дадена в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ, т.е. най-големият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общия ѝ размер. В настоящия случай, при доказаност на две нарушения и определена за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100 % от изплатената окончателно такава на бенефициера през м. декември 2015 г., възлизаща в общ размер на 226 017,81 лева.

С оглед гореизложеното, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно 226 017,81 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони. След влизане в сила на Правилата, прилагането им е задължително за органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка на тези обстоятелства.

В посочените Правила, се определя конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., съгласно която, в случаите по ал. 1, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В случая бенефициерът е бил наясно с дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в Наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения.

В горния смисъл е и константната съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д. № 326/2021 г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г.; Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм.д. №14154/19 г., оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г. и мн. др.

Съдът намира за неоснователни и наведените в жалбата оплаквания, че към момента на стартиране на процедурата по ЗУСЕФСУ с писмо № 01-6500/8591/11 от 25.04.2023 г. всички претенции, произтичащи от ДБФП с оглед изтеклия срок на задълженията по него, са били погасени.

В случая не е изтекла давността, предвидена в Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Следва да се посочи, че „Период на мониторинг“ е период, определен за съответния кандидат, съгласно чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и посочен в договора за безвъзмездна финансова помощ – 5 години от сключване на договора, а това означава, че проверките и констатациите за неизпълнение на договора са в рамките на този период. Съгласно разпоредбата на чл. 3, §1, първа алинея от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността е извършена. Въпреки това, секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втора алинея изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като икономическият оператор извършва няколко сходни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В контекста на чл. 3, § 1, втора алинея предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на мониторинговия период, то нередността се прекратява с изтичането на този период.

В конкретния случай, най-ранният начален момент, от който може да се претендира частично или пълно възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите, заложени в бизнес плана на ползвателя – финансовата 2016 г., или най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, е 01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на приходите за финансовата 2016 г. Следователно [възраст] срок от извършване на нередността от 2016 година би изтекъл на 01.01.2021 г. Следва обаче да се има предвид и че чл. 3, § 1 от Регламента предвижда, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция.

В случая през месец юни 2019 г. е извършена проверка от експерти на Държавен фонд „Земеделие“, РТИ - Плевен, при които е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с Договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. – ползвателят не е осигурил заложените в плана работни места и не е реализирал заложените в бизнес плана стойности на приходи за три пълни финансови години: 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Нередностите са установени при проверка през 2019 година, за резултатите от която ползвателят е уведомен на 27.06.2019 г., видно от положения подпис на контролния лист от проверката /л. 109 от делото/, т.е. давността е прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок равен на двукратния [възраст] давностен срок дори от извършване на нередността за финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова корекция е издадено през 2023 г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през три последователни години 2016, 2017 и 2018 г., съответно за начален срок на давността следва да се приеме 01.01.2019 г.

В този смисъл също е налице константна практика на ВАС, а именно: Решение № 6259 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2023 г., IV о., Решение № 12361 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2024 г., IV о., Решение № 7081 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2024 г., IV о., Решение № 12931 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2024 г., IV о., Решение № 4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о. и мн. др.

В заключение, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение съответства и на целта на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства /арг. от чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция/.

По изложените мотиви съдът намира, че Решение № 11/311/01340/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8591#12 от 18.07.2023 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същото е законосъобразно и жалбата на ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника, съдържаща се в молба с вх. № 3767/10.12.2024 г., за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да се осъди жалбоподателят да заплати в полза на ДФЗ сумата от 100,00 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По делото от страна на ответния административен орган е внесен и депозит в размер на 650,00 лв. за назначената съдебно-икономическа експертиза, видно от платежния документ на л. 828 от делото, но доколкото тези разноски не са заявени от ответника и неговия процесуален представител за възстановяване нито в цитираната молба с вх. № 3767/10.12.2024 г., с която е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, нито в другите подадени молби в хода на съдебното производство, нито в о.с.з., то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран.

Поради изложеното на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва са се осъди жалбоподателят да заплати на юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура принадлежи издателят на оспорения акт, своевременно поисканите разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адвокат К. К., Еднолично адвокатско дружество „Костадин Костадинов“, със седалище и адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, срещу Решение № 11/311/01340/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8591#12 от 18.07.2023 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА ЕТ „Перла - 2. Любомирова“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], [улица], сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.