№ 1764
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “***” ЕООД срещу
Наказателно постановление (НП) № 779223-F764131/17.07.2024 г., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ и с което на жалбоподателя
за административно нарушение на разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК,
вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. и на основание чл. 278б, ал. 3 от
ДОПК е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 19527,00 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, че наказателното постановление
съдържа противоречиви мотиви и е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.
1, вр. чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Сочи се, че от съставените протоколи се
установявало, че превозваната стока само минава през България и продължава
за Украйна, като санкционираното дружество не разтоварило стоката и
стоката е заминала за Украйна с митническа декларация. Възразява се, че в
АУАН било посочено само, че на 17.04.2024 г. била извършена проверката, но
това не била датата на извършване на нарушението. В АУАН не била посочена
датата на нарушението – датата на влизане на стоката в България, до който
1
момент дружеството – жалбоподател е имало задължение да декларира
превоза , както и мястото му на извършване. Било налице несъразмерност на
наказанието и нарушение на принципа non bis in idem. На дружеството била
наложена имуществена санкция в размер, който бил почти половината от
стойността на цялата стока. В НП не била посочена как е определена
стойностната разлика между данъчната основа по смисъла на ЗДДС на
установените при проверката стоки и данъчната основа на декларираните
стоки. Липсата на констатация в АУАН и НП каква е декларираната данъчна
основа представлявало пречка да се осъществи преценка правилно ли е
приложен материалният закон в частта относно имуществената санкция и
справедлива ли се явява, като това било и съществено процесуално нарушение
на правилата по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело до ограничаване
на правото на защита на санкционираното лице. Твърди се наличието на
основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се, че
нарушението било формално – недекларирането на преминаваща стока през
България не водело до неотчитане на приходи за съответния данъчен период и
до невъзможност или значително затруднение за данъчните органи да ги
установят. В случая липсвал вредоносен резултат – фискът не бил ощетен,
нарушението било за пръв път, дружеството изпълнило задължението си като
отразило приходите от последваща продажба на стока, превозът не
приключвал с разтоварване в България, а само се преминавало през страната.
Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от
упълномощен адвокат. На етап съдебни прения е отправено искане към съда
за уважаване на жалбата с доводите, изложени в нея. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, е бил
представляван от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е
направено искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно,
доколкото от събраните по делото доказателства се извеждало
осъществяването на нарушението по безспорен начин. Направено е
възражение за прекомерност и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
2
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 16.04.2024 г. около 23,04 часа в пункт за фискален контрол ГКПП
Кулата била извършена проверка на МПС с рег. № ***, извършващ превоз на
стоки с купувач/получател на превозваната стока (ягоди) “***” ЕООД. За
проверката бил съставен протокол № 010103033513_1. Видно от копията на
митническите декларации, фактури, ЧМР и сертификата на движение (л. 62 –
л. 69 и л. 75 – л. 89), стоките били предназначени за изпращане от
жалбоподателя към трето за производството дружество в Украйна, което било
впоследствие оформено документално. От същите, Фактура №
ТТЕ45/15.04.2025 г. и от показанията на свидетелите Х. З. П. и М. Н. Х.,
участвали при извършена на 17.04.2024 г. проверка на превоза в гр. София, жк.
Кремиковци, Митническо бюро София – Изток, се установява, че превозваната
стока е била с начална точка на превоза от Гърция, като за превоза към
момента на навлизане на МПС-то на територията на страната не бил издаден
уникален номер. За констатирания пропуск, при участието на Х. З. П. като
свидетел, бил съставен АУАН № № F76131/17.04.2024 г. от свидетеля М. Н. Х.,
изпълняващ длъжността „инспектор по приходите“ в НАП, видно от Заповед
№ 2747/09.09.2020 г. и оправомощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.
Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството срещу
подпис на същия ден. В същото като нарушение било вписано липсата на
данни за предварително деклариране на превоза до влизане на транспортното
средство на територията на страната.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения
срещу АУАН от страна на жалбоподателя на имейл-адреса, обявен на интернет
страницата на НАП за връзка с Информационния център и кореспонденция.
Въз основа на така съставения АУАН, на 17.07.2024 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“. В същото било прието, че дружеството не е спазило реда за
предварително деклариране на данни за превоза на стока, тъй като при
преминаване на стоката на ГКПП Кулата не бил представен УНП съгласно
изискванията на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Било прието, че нарушението е
3
извършено в гр. София, където е следвало да бъдат предоставени данните и на
11.12.2023 г. –денят на влизане на транспортното средство на територията на
страната, явяваща се крайна дата на постъпване на информацията по
електронен път в сървъра на НАП, находящ се в гр. София. В НП не било
посочено от къде било прието, че е започнал превозът, за да приеме
наказващият орган, че става въпрос за превоз с начало в територията на друга
държава – членка на Европейския съюз.
НП било връчено на упълномощен представител на дружеството на
30.09.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени и доказателствени средства –
издадените по преписката актове, протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 010103033513_1/16.04.2024 г., пълномощно (л. 15),
фактура № ТТЕ45/15.04.2024 г., заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., заповед №
720/01.12.2021 г., заповед № 2747/09.09.2020 г., заповед № 441/16.06.2023 г.,
разпечатки на имейл-кореспонденция на л. 52 и от уебсайт на НАП на л. 71,
митническите декларации, фактури, ЧМР и сертификата на движение л. 62 –
л. 69 и л. 75 – л. 89), всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са
непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения
смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. Съдът кредитира показанията на
свидетелите относно времето и мястото на извършената от тях проверка и
процедурата по съставяне на акта, явяващо се в съзвучие с останалата
доказателствена маса. С оглед липсата на противоречия в събраната
доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.
305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане
на всеки от събраните доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
4
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи,
предвид представените заповеди. Актовете са издадени при спазване на
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които опорочават производството по налагане на административното
наказание.
В АУАН не е записана датата, когато се приема, че нарушението е
извършено, както и мястото на извършване на нарушението, което
противоречи на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Отделно от това,
видно от вписаната в НП дата на нарушението (а именно - 11.12.2023 г.) се
явява такава, предхождаща с месеци процесния превоз и преминаването му на
ГКПП Кулата, и оттам лишена от връзка с конкретните фактически
констатации. Посоченото се явява нарушение на изискването по чл. 57, ал. 1,
т. 5, предл. 2 от ЗАНН. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.
127и, ал. 1 от ДОПК: „При превоз на стока с висок фискален риск, който
започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и
завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.“.
Следователно датата на нарушението се явява датата на влизане на стоката в
България, до който момент дружеството – жалбоподател е имало задължение
да декларира превоза , а по делото се установява, че на 16.04.2024 г.
проверяваният превозен автомобил е преминал ГКПП, тъй като тогава е бил
обект на проверка.
Според чл. 8, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията
е реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България, с която е
направена привръзка от наказващия орган, при всеки отделен превоз на
СВФР, който започва от територията на друга държава – членка на
5
Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. В
случая в АУАН и в НП са описани стоките и техният получател, но не е
посочено от къде е започнал превозът на тези стоки, респ. дали това е държава
– членка на ЕС, а това е елемент от фактическия състав на цитираните по-горе
като нарушени норми. Предвид това описанието на нарушението в АУАН и в
НП се явява непълно, което се явява в разрез с императивните изисквания в чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП е прието, че не е
спазен редът за предварително деклариране на превоза на СВФР, но не е
посочено пред кого се дължи това деклариране – дали пред ЦУ на НАП или
ТД на НАП – София (според седалището на задълженото лице), или пред ТД
на НАП според мястото на влизане на транспортното средство на територията
на страна.
Горепосочените пропуски влияят пряко върху яснотата на повдигнатото
административнонаказателно обвинение и рефлектират върху правото на
защита на наказаното лице, поради което се явяват съществени процесуални
нарушения. Неяснотата относно датата и мястото на извършване на
нарушението, изпълнителното му деяние и обстоятелствата, при които е
извършено твърдяното нарушение водят до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице. Тези недостатъци на
административнонаказателната процедура са довели до ограничаване на
правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като
възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори
фактическите констатации на контролните органи. Посочените недостатъци
на развилата се административнонаказателна процедура представляват
съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално
административнонаказателното производство и съставляващо основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Доколкото в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата
по ангажиране на административнонаказателната отговорност и предвид
гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на
6
обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се
разглежда допълнително по същество.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. Същият е претендирал разноски за адвокатски хонорар в
размер на 2640,00 лева с ДДС, за заплащането на който се представят фактура
с отбелязване, че сумата е заплатена за „процесуално представителство и
защита по чл. 3.1.1 от договор от 07.10.2024 г. Жалба СРС“ и платежно
нареждане с вписано като основание за плащането въпросната фактура.
Договорът обаче не е представен. В този смисъл съдът счита, че при така
вписаното основание във фактурата, същата е могла да бъде издадена за всяко
друго процесуално представителство, извън настоящото производство
включително, и не се доказва, че същата касае платено адвокатско
възнаграждение като сторени разноски именно в настоящия процес. Предвид
това съдът счита, че жалбоподателят не е доказал да е сторил като разноски в
настоящото производство именно претендираните, поради което искането му
за разноски не следва да се уважава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 779223-F764131/17.07.2024 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ и с което на „***” ЕООД,
ЕИК *** за административно нарушение на разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от
ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. и на основание чл. 278б,
ал. 3 от ДОПК е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 19527,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7