№ 568
гр. Варна, 06.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000440 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 267 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищцата С. И. Н., представлявана
от адвокат П. К., срещу решение № 25/30.04.2025 година по търг. дело № 75/2023
година на ТОС в отхвърлителната му част и подадена от ответника „ЗК Лев Инс“ АД,
представляван от адвокат С. И., частна жалба срещу определение № 139/25.06.2025
година по търг. дело № 75/2023 година на ТОС, с което е оставено без уважение
искането на застрахователя за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските.
Въззивницата С. И. Н. обжалва решението в частта, в която исковата й
претенция, заявена като частична, е отхвърлена за разликата от присъдените 100000
лева до претендирания размер от 160000 лева /частичен иск от 200 000лв/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на сина й
В.С.Ц., починал при ПТП на 01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.04.2023 година до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Въпреки
правилния извод за осъществен състав на пряката отговорност на застрахователя,
решението в обжалваната част се оспорва като незаконосъобразно и небосновано.
Размерът на определените неимуществени вреди се смята за несправедлив, неправилно
определен и силно занижен. За този извод на съда е допринесло неправилното
кредитиране и ценене на събрани по делото доказателства, свързани с проявлението на
претърпените от ищцата болки и страдания. Макар че всяка загуба на дете е тежка и
причинява огромно страдание, в случая съдът е следвало да съобрази, че връзката
родител – дете е била изключително силна, починалият е бил опора на майка си,
подкрепял я е и й е помагал в трудните моменти в домакинството и при получаването
на медицинска помощ, бил е изключително внимателен към майка си . Поради това
неочакваната му смърт е засегнала тежко емоционалното здраве и стабилност на
ищцата и е повлияла негативно на социалното й функциониране. Две години след
случилото си ищцата не може да преработи травменото събитие и се намира в
1
постоянен стрес, който пък от своя страна е влошил наличните й заболявания. В.лице
по приетата СПЕ посочва, че към момента на изследването при нея се отчита
капсулирано травматично стресово разстройство, депресивни и тревожни
преживявания. Травмата не може да бъде преодоляна с помощта на психолог.
Прогнозата за справяне с настъпилото психическо увреждане е неясна. Постановеното
решение не съответства и на практиката на касационната инстанция по приложението
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, заложен в текста на нормата,
както и на растящия размер на застрахователни лимити. Произшествието е
реализирано през 2023 година, към който момент следва да се съобрази
икономическата конюнктура в страната, с която следва да е съобразено и
определеното обезщетение. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което исковата й претенция да бъде уважена в пълния й
предявен размер от 160 000лв /частичен иск от 200 000лв/, ведно със законната лихва
от 18.04.23г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане
на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА с ДДС.
В предвидения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор, в който бланкетно е оспорила жалбата като неоснователна по съображения,
изложени вече в защитата пред първата инстанция. Иска се въззивната жалба да бъде
отхвърлена, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
От своя страна застрахователят е подал жалба срещу постановеното по делото
определение № 139/25.06.2025 година и обективираното там произнасяне по реда на
чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Основното възражение е
свързано с размера на определеното адвокатско възнаграждение за защита
предоставена по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на ищцата. Не се споделят изводите за
фактическа и правна сложност на спора и вида на осъществената правна помощ и
защита. Позовава се на относима практика на СЕС постановена по дело C-438/22
година. С тези съображения иска намаляване на определеното възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата до размера на 3500 лева.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК насрещната страна се е възползвала от правото си
на писмен отговор, като е оспорила жалбата като неоснователна. Не смята за
осъществени основанията за намаляването на присъденото адвокатско
възнаграждение. Противопоставя се на твърдението за ниска правна и фактическа
сложност на спора; за активната позиция на застрахователя обоснована с отказа на
първата инстанция да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК; както и
за постигнато в рекламационното производство пред застрахователя споразумение по
размера на обезщетение. Оспорва позицията, според която определения размер не
съответства на практика на СЕС. Определеният размер на възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде съобразен с предвидените минимуми в Наредба №
1/2004 година. Иска се жалбата да се остави без уважение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Въззивната и частната жалба са подадени в срок от легитимирани страни, от
надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащи на
обжалване съдебени актове, при правен интерес от обжалването, поради което са
процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат
повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по преценка на
2
вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното
установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба подадена от ищцата С. И. Н.
представлявана от адвокат П. К. срещу решение № 25/30.04.2025 година по търг. дело
№ 75/2023 година на ТОС, отправена срещу отхвърлителното произнасяне на първата
инстанция, с което исковата претенция заявена като частична е отхвърлена за
разликата от присъдените 100000 лева до претендирания размер от 160000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на сина й
В.С.Ц., настъпила при ПТП на 01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.04.2023 година до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и подадена от
ответника „ЗК Лев Инс“ АД, представляван от адвокат С. И., частна жалба срещу
определение № 139/25.06.2025 година по търг. дело № 75/2023 година на ТОС, с което
е оставено без уважение искането на застрахователя за изменение на постановеното по
делото решение по произнасянето по отношение на присъдените разноски, на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 19.11.25г. от 13,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до
електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови
заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на
сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и
при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по
делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и
доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера,
определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на „ЗК Лев Инс“ АД, представлявано в
производството по делото от адвокат С. И., че в седмодневен срок от
връчването на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, на
осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи електронен адрес, чрез който да се
извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до
страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. При
неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната
за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн. чл. 89, т.2 ГПК, както и
ще възложи на задължената по чл. 38, ал.2 ГПК страна допълнително разноски
за изготвяне на служебните преписи по реда на чл. 102з, ал.3 ГПК.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4