№ 40379
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110138636 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 233 ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх. 227323/27.06.2025г., с която З.
К. Г., ЕГН ********** е предявила срещу „България Еър“ АД, ЕИК *********,
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от 488,96 лева,
представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
за закъснение на полет FB8844 от Международно летище Анталия, Турция до летище
София, България на 02.06.2024 г., ведно със законна лихва за период от 17.02.2025 г. до
изплащане на вземанетое, за която сума по ч.гр.дело № 9491/2025г. по описа на СРС,
81 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.03.2025г.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника, който в срока е по чл. 131
ГПК е подал писмен отговор, в който заявява, че вземането за главница е изцяло
платено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
С молба с вх. № 308465/23.09.2025г. ищецът е заявил, че от страна на ответника
изцяло е заплатена исковата сума, поради което се отказва от иска. Моли за
присъждане на законна лихва върху главницата, както и разноски за заповедното и
исково производство.
Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното
право във всяко положение на делото. Видно от пълномощното на л. 7 от делото, адв.
В. Ч. – Манева, чрез която е направено изявлението за отказ, разполага с
представителна власт относно правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Ето защо, доколкото с
посочената по - горе молба от 23.09.2025г. от името на ищцата З. К. Г. е направено
изявление за отказ от предявения от нея иск, то съдът намира, че на основание
1
посочената по-горе разпоредба производството по делото следва да се прекрати.
Същевременно с оглед изхода на делото – прекратяването му поради плащане от
страна на ответника, изискуемостта на вземането и изпадането на ответника в забава
преди подаване на исковата молба, разноски се дължат на ищцата. В случая ищцата е
реализирала разноски в размер от 50,00 лева, от които 25,00 лева – държавна такса по
заповедното производство по ч.гр.дело № 9491/2025г. по описа на СРС, 81 състав и
25,00 лева – държавна такса по настоящото исково производство, които следва да
бъдат присъдени. Ответникът „България Еър“ АД, ЕИК ********* следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 31,66 лева, представляваща законна
лихва за периода от 17.02.2025г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда/ до 06.08.2025г. /датата, предхождаща датата на плащането, доколкото в деня на
плащането ответникът се е освободил от забавата си/ върху заплатената в хода на
процеса главница.
По отношение на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА претендирано в
полза на процесуалния представител на ищцата.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждение следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
в размер на 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от необвързващата съда
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира
и, че такова възнаграждение съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
По доводите на ответника съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по
дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно
приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В
пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че
направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е
недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения,
достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
2
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗАдв.
Ето защо съдът намира, че възнаграждение от 480 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения,
както и реално извършените действия от процесуалния представител - подаване на
искова молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Отделно
съдът намира за неотносими всички възражения свързани с Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Решение по дело C
438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че същата не е обвързваща националния
съд. Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в
размер на 480 лева за заповедното и 480 лева за исковото производство не подлежи на
корекция.
Съгласно определение № 306/06.06.2017 по ч.т.д.№2259/2016 на ВКС, ТК, II ТО
при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с §2а от ДР на Наредба 01/2004г. следва да включва ДДС. Според посочената
допълнителна разпоредба за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Правните услуги, предоставени по реда на чл.38, ал.1 от
ЗА, съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е
определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. В този смисъл е и определение
№521/25.10.2017 по ч.т.дело №1225/2017 на ВКС, ТК, 1 ТО. В този смисъл е
неоснователно възражението на молителя за присъждане на адвокатско
възнаграждение без ДДС.В случая размерът на адвокатското възнаграждение е
определен с ДДС.
3
При тези съображения и на основание чл. 233 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 38636/2025г. по описа на СРС, 81
състав.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на З. К. Г.,
ЕГН **********, сумата от 31,66 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от 488,96 лв. за периода от 17.02.2025г. /датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ до 06.08.2025г. /датата, предхождаща датата на
плащането/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „България Еър“ АД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на З. К. Г., ЕГН **********, сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски по исковото и заповедно производства за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „България Еър“
АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. Ч. - М., Варненска адвокатска
колегия, сумата 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита за заповедното производство по ч.гр.дело № 9491/2025г. по
описа на СРС, 81 състав, както и сумата 480 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото производство.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4