Р Е
Ш Е Н
И Е № 84
гр. София, 13.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично
заседание на 03.юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. №146 по описа за 2019 година на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Ищецът М.М.С. с ЕГН с адрес с.В., пл.“Победа“ №1, Община Ботевград,
Софийска област, е предявил иск по чл.432, ал.1 т.1 КЗ срещу „Д“ ЕАД с ЕИК гр. С. бул. „Витоша“
№89Б, за осъждането му да му заплати 50 000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта
на неговия внук М.Н.Б., настъпила след злополука на 28.06.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2014г. до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира и присъждане на
направените за производството деловодни разноски.
Смъртта на М.Н.Б. е причинена при трудова злополука при и по повод
на осъществяваната от него работа като каналджия във фирма СД ”Ц”, настъпила на
28.06.2014г. - нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна
строителна машина - Многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с рег.№ С06266 и
причинена тежка мозъчно-черепна травма. За строителна машина има сключена,
между работодателя СД „Ц”, гр. Б. и ответника „Д” ЕАД, застраховка „Гражданска
отговорност” за ППС, със срок на валидност от 23.08.2013 год. до 23.08.2014
год. С полица №06113001990759.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Д“ ЕАД е подал отговор, в който оспорва исковете. Навежда
доводи за липса на покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в случаите, в които превозните средства не се
използват като средство за транспорт, а като работни машини за изпълнение на
определен вид работа. При условията на евентуалност, прави възражение за завишен
размер на претендираната сума; за приспадане на платеното от страна на
работодателя; за изключителен принос от страна на пострадалия; за
неоснователност на претенцията за законна лихва, считано от датата на инцидента
и за частично погасяване на претенцията за законна лихва, поради изтекла
давност.
С допълнителната искова молба ищецът М.М.С. поддържа първоначалната и направените вече
доказателствени искания и взема становище по твърденията и възраженията на
ответника. Ищецът заявява, че не се касае за вреди от ПТП, а за вреди от вещ и
отговаря собственикът или лицето под чийто надзор се намира, което е обхванато
от застрахователното покритие на чл.477 КЗ.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на
ответника и в законово-установения срок ответникът е подал допълнителен
отговор, с който поддържа изцяло
първоначалния и всички направени вече доказателствени искания.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Между страните по делото не е спорно,
като се установява и от представената с исковата молба справка от база данни на
Информационен център на Гаранционен фонд, че за багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С
06266 е била сключена с „Д“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица №06113001990759, валидна от 24.08.2013г. до 23.08.2014г.
От представеното с и.м. удостоверение за родствени
връзки изх. № 520-003/06.06.2019 год. на кметство с. В. се установява, че ищецът
М.М.С. е дядо на М.Н.Б., починал на 14.07.2014 год., видно от представения с
исковата молба препис – извлечение от акт за смърт № 945/16.07.2014 год.,
издаден от Столична община, район „Младост“.
От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се
установява следния механизъм на злополуката, описана в и.м. :
На 28.06.2014 год., преди обяд, при дневна светлина, в
с. В., община Б., на улица „Ален мак“, работници от СД „Ц“ извършвали
довършителни работи по доизграждане на улична канализационна мрежа на селото.
Задачата била регулиране на бетонен пръстен от канализационна шахта. За целта
бетоновият пръстен бил закачен посредством стоманено въже към кофата на
земекопна машина – многокофов багер марка „JСВ – 4СХ“ с ДК № С 06266 от багерист В.Й.Т. и по този
начин пръстенът бил повдигнат и се наложило същият да бъде регулиран на ръка –
така, че отворите му да съвпаднат с канализационните тръби.
За регулиране на пръстена в шахтата слязъл
пострадалият М.Н.Б., който работел в СД „Ц“ на длъжност „каналджия“. Машинистът
на багера видял, че Б. слиза в шахтата, като знаел, че същият се намира в
работния обсег на машината. Поради разликата в нивата на моментното положение
на бетоновия пръстен, съответно на положението на Б. и кабината на багера,
директна видимост между Б. и багериста Т. не съществувала, поради което след
напасване на пръстена Б. извикал на багериста „Пускай !“. Последния пуснал
кофата на багера, за която бил закачен пръстена надолу, при което кофата
ударила в областта на дясната лицева половина на главата Боновски и той
прилегнал в канализационната шахта. След злополуката бил хоспитализиран в УМБАЛ
„С“ – С., където на 14.07.2019 год. починал.
Вещото
лице сочи, че техническият анализ на приетия
механизъм за възникване и развитие на произшествието сочи, че водеща, основна
причина за възникването му било допускането в областта на работния обсег на
багера да престоява пострадалия М.Н.Б., в момент, в който с багера се
изпълняват строително-монтажни работи.
По делото са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетелите В.Т., И.И. и Н.З., които установяват механизма на
произшествието такъв, какъвто го е установило и вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза. Свидетелят Т. сочи, че багерът, който е
управлявал, е земекопна машина, но може да се използва и като подемна такава.
За монтажа на бетоновия пръстен добавя, че той имал метални куки, а към багера –
стоманено въже, което закачали на кофата; въжето не било към окомплектовката на
багера, не е приспособление към него – закачали го на един от зъбите на кофата,
когато пускали пръстена. По принцип напасването на тези пръстени било ръчно – самият
бетонов пръстен трябвало да се фиксира точно върху пластмасова гофрирана тръба,
за което имало нужда от човешка намеса.
С определението по чл.374 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е налице причинна връзка между описаната с
исковата молба злополука от 28.06.2014
год., при
която на М.Н.Б. са причинени телесни
увреждания и настъпилата на 14.07.2014
год. вследствие
на уврежданията смърт на М.Б.- внук на ищеца М.С.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите К.Б., майка на М.Б. и И.Г., се установяват в пълнота твърдените с
и.м. неимуществени вреди, причинени от смъртта на внука му М.Н.Б. Ищецът М.С.
не е повярвал че това е неговото момче. Изпаднал в транс. М. и М. били
неразделни. Дядото го отгледал като малък. Заедно си работели по двора и си
споделяли. Тежко преживявал загубата. Отпаднал, гледат го на легло. От 2008г.
живеели заедно.
В хода на съдебното производство ищецът М.М.С. е починал и на негово място са конституирани
К.М.Б. и М.М.К., негови дъщери.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм.,
бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015г.
с оглед момента на сключване на застрахователния договор в случая/ е уредено правото на пряк иск
в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както
и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящия случай по делото не е спорно, като се установява и от събраните
гласни доказателства и заключението на неоспорената от страните съдебно-техническа
експертиза, че причина за смъртта на М.Б. е удар от работния орган на багера
/кофата/ в областта на главата му – дясната лицева половина, при спускане на
бетонен пръстен, закрепен с помощта на стоманено въже за кофата на багера.
Предвид така установен механизъм на осъществяване на злополуката
съдът намира, че в случая не е налице „пътнотранспортно
произшествие“ по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП – събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети.
На следващо място, от събраните по делото
доказателства не се установи, че процесният багер е бил използван като
транспортно средство при злополуката с Матей Боновски – обратно, свидетелите по
делото сочат, че е използвана само подемната му /двигателна/ сила. С оглед на
горното процесният инцидент не представлява покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност“, произтичащо от приетото с Решение на СЕО от
28.11.2017 год. по дело С-514/16 (Isabel Maria Pinheiro Vieira Rodrigues de
Andrade и Fausto da Silva Rodrigues de Andrade срещу José Manuel
Proença Salvador). Цитираното решение следва да бъде приложено като
задължително за настоящия правен спор, тъй като е с идентичен предмет,
постановено е по искане за тълкуване на чл.3, §1 от Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24.04.1972 год. относно сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на
моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка. Съдът на Европейските общности, счита, че посочената норма от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година трябва да се тълкува в
смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни
средства“ не обхваща случаи, в които превозно средство е участвало в
произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това
произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като
работна машина, двигателната сила, необходима за някаква цел.
Съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК решението на
Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално запитване, е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В този
смисъл следва да се приеме, че злополуката със сина на ищцата не представлява
покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като многокофовият
багер, марка „JСВ – 4СХ“ с ДК № С 06266, не е
бил използван в случая като транспортно средство, а само като подемна машина.
Във връзка с позоваването от страна на ищцовата страна
на решение
на СЕО от 04.09.2014 год. по дело С 162/13 следва да се посочи, че приетото в това решение не е в
противоречие с приетото в Решение
от 28.11.2017 год. на СЕО, постановено по дело С 514/2016 год., а обратно – първото
решение е използвано за постановяването на второто, като е цитирано в него. В
решението от 2017 год. СЕО сочи, че чл.3, §1 от Първа директива
трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на
превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на
движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното
средство в съответствие с обичайната му функция. От друга страна, съдът
подчертава, че моторните превозни средства по член 1, точка 1 от Първа
директива независимо от характеристиките им обикновено служат като средство за
транспорт. Същността обаче на направените изводи от СЕО се състои в това, че
когато става въпрос за превозни средства, които като процесния багер могат освен като
средство за транспорт, да бъдат използвани и като работни машини, е важно да се
прецени дали при настъпването на произшествие, в което е участвало такова
превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за
транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, §1 от Първа директива, или като работна машина, в който случай
използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие.
В случая
доказателствата по делото сочат, че при настъпването на произшествието, в което
е участвал процесният багер, същият е бил използван като генератор на
двигателната сила, необходима за повдигане на бетонен пръстен, който е следвало
да бъде положен в изкоп, като част от канализационна мрежа. Затова подобно
използване се свързва преди всичко с функцията на този багер на работна машина,
а не на средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, §1 от Първа директива.
Независимо от изложеното следва да се отбележи и
следното във връзка с въведения в допълнителната искова молба довод, че в
случая не се касае за ПТП, а за злополука, настъпила в резултат на свойствата
на вещта :
Съобразно приетото в решение №15/01.06.2012г. на ВКС по т.д.
№279/2011 г., I т.о., рискът при застраховката „Гражданска отговорност“
включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне
на вредите, причинени от виновно и противоправно
деяние в нейния стриктен смисъл - чл.45 от ЗЗД,
но и несанкционните задължения по чл.49 и
чл.50 от ЗЗД.
Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования,
но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица,
на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на
собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица – чл.46, ал.2,
чл.49 и
чл.50 от ЗЗД.
Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл.257, ал.1
и чл.267, ал.1 от КЗ
/отм./, включващи като обект на застраховане и застрахователно покритие
причинени вреди, свързани с притежанието и използването на МПС, за които
застрахованите отговорят съгласно българското законодателство /чл.257, ал.1
и чл.267, ал.1 КЗ
/отм./. Социално оправдано е застрахователният риск да включва и непозволено
увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице – чл.49 и
чл.50 от ЗЗД,
за да няма опасност от накърняване на възпитателната и превантивна функция на
застрахователната отговорност. С оглед разпоредбите на чл.257, ал.1
и чл.267, ал.1 от КЗ
/отм./ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е
гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само
на вина на водача на МПС /чл.45 и
чл.49 от ЗЗД/,
но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл.50 от ЗЗД/.
Доколкото в случая е прието по-горе, че не е налице покрит риск при управлението
и използването на процесното ППС, следва да се направи извод, че не може да се
ангажира и отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ за
обезщетяване на причинените вреди на ищцата по предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД, но следва да се разгледа и хипотезата на безвиновна
отговорност на деликвента на основание чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.50
от ЗЗД и съответно да се ангажира отговорността на застрахователя при наличието
на такава.
В настоящия случай са въведени твърдения,
касаещи приложението на цитираните по-горе разпоредби на чл.257, ал.1
и чл.267, ал.1 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са
следните:Противоправно деяние, Вреда, Причинна
връзка на вредата с противоправно деяние на прекия и причинител, а не с това на
възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; (вината се
предполага до доказването на противното), Възлагане на работа на прекия
причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя при или по повод
изпълнението на работата.
Това може да е основание за ангажиране на
отговорността на работодателя за действия на неговия работник, но тъй като
деянието не представлява ПТП, а трудова злополука, не е основание за ангажиране
на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка гражданска
отговорност. Тази отговорност ще се носи от застрахователя за ПТП, причинено от
водач за застраховано МПС на работодателя, какъвто не е настоящия случай.
Безвиновната обективна деликтна отговорност, уредена в
чл.50 ЗЗД, когато вредите са причинени от характеристиките или свойствата на
вещта, в случая на процесния багер. В правната доктрина безспорно се приема, че
гражданската отговорност за обезщетяване на благата, засегнатите от вещи без
пряко човешко поведение, което да може да се квалифицира като противоправно
причиняване ангажиращо отговорност по чл. 45 ЗЗД) произтича от формалното
качество собственост или надзор върху вещта. В случая вещта не е била оставена
без надзор, а е управлявана от оператор. Ето защо отговорността не се носи от
собственика, респективно от застрахователя по застраховка гражданска
отговорност.
Тъй като отговорността на
застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е тъждествена по обем с тази на
прекия причинител на непозволеното увреждане, то в настоящия случай не се
установи основанието за отговорността на ответника.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение от 14.06.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил
освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено
възнаграждение на в.л. по назначена СТЕ в размер на 300 лева и възнаграждение, остават
за сметка на държавния бюджет.
С
оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед
уважения размер на иска, а същият с настоящото решение следва да се отхвърли
изцяло.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 515 лева, от които – 160 лева внесен депозит за разпит на свидетели с
призоваване и 5 лева – за издадено съдебно удостоверение и 250 за СМЕ. Ответникът
е бил представляван по делото от юрисконсулт, поради което дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение е в претендирания с молбата на ответника от
01.07.2020 год. размер от 100 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и
8 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника сумата от 615 лева,
съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.М.Б. от с. В., Софийска
област, пл. „Победа“ № 1, с ЕГН, и М.М.К. с ЕГН гр.С. ул.“Промишлена“
№27 бл.27 вх.В ет.6 ап.26 в качеството им на наследници на ищеца М.М.С. с ЕГН срещу „Д“ ЕАД, ЕИК субективно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД –
за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за причинени на М.М.С. неимуществени
вреди – душевни болки и страдания, поради смъртта на внука му М.Н.Б. с ЕГН,
настъпила на 14.07.2014 год. вследствие на претърпяна на 28.06.2014 год. на ул.
„Ален мак” /срещу № 1А и № 2/ в с. В. злополука – нанесен удар в областта на
главата с работния орган на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С
06266, със застрахователна полица № 06113001990759 за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2014
год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК К.М.Б. от с. В.,
Софийска област, пл. „Победа“ № 1, с ЕГН, и М.М.К. с ЕГН гр.С.
ул.“Промишлена“ №27 бл.27 вх.В ет.6 ап.26 в качеството им на наследници на
ищеца М.М.С. с ЕГН, да заплатят на „Д“ ЕАД,
ЕИК сумата от 615,-лева /шестстотин
и петнадесет лева/, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :