№ 5431
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505569 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 4762/18.03.2024 г. по гр.д. № 23074/2023 г. по описа на СРС, 177 състав. С
посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ц. А. С., Б.
К. С., В. К. С., Е. К. С. и С. К. С., за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца
разделно при квоти – 6/10 части за Ц. С., по 1/10 част за В. С., Е. С., С. С. и Б. С.,
сумите, както следва: 911,86 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
аб. № 245325, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.05.2023 г., до погасяването, 210,16 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г., 13,62 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023 г.,
до погасяването, 3,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
1
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са наследници на
К.Д. С., поради което отговарят за задълженията, възникнали по повод потребената
топлинна енергия в процесния имот. Претендира разноските по производството.
Ответниците по жалбата – Ц. А. С., Б. К. С., В. К. С., Е. К. С. и С. К. С.,
оспорват жалбата, като считат, че обжалваното решение е правилно и молят същото да
бъде потвърдено. Претендират разноските по производството.
Третото лице помагач – „Бруната“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност сумите, както
следва: 911,86 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 245325,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
02.05.2023 г., до погасяването; 210,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 19.04.2023 г.; 13,62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба - 02.05.2023 г., до погасяването, представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.; 3,72 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени, като първостепенният съд е
стигнал до фактически и правни изводи за недължимост на претендираните суми,
предвид липсата на облигационно отношение между страните.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Противно на изложеното от районния съд в обжалваното решение, въззивният
съд намира за доказано обстоятелството, че ответниците се явяват потребители на
топлинни услуги в процесния имот за периода, предмет на делото.
Съгласно договор от 20.11.1997 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на ЗОС, имотът е придобит от К.Д. С.. Към момента на покупката на имота К.Д.
С. е бил в брак с ответника Ц. А. С., видно от удостоверение за наследници на К. С. и
от декларираните данни пред Столична община във връзка с имота. Следователно,
процесният апартамент е придобит от К.Д. С. и Ц. А. С. в режим на съпружеска
2
имуществена общност. Съгласно удостоверение за наследници на К.Д. С., последният
е починал на 16.10.2003 г. и е наследен от Ц. А. С. - съпруга, Б. К. С. - син, В. К. С. -
син, Е. К. С. – син, и С. К. С. – дъщеря. Ето защо, съдът приема за доказано, че имотът
е придобит от наследниците на К.Д. С. по наследствено правоприемство на основание
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН при следните квоти – за Ц. А. С. – 6/10 идеални части (5/10
идеални части са лична собственост на Ц. С., а 1/10 идеална част е придобита от
същата по наследство), съответно – по 1/10 идеална част за останалите наследници - Б.
К. С., В. К. С., Е. К. С. и С. К. С., доколкото по делото не се установява някой от
наследниците на К.Д. С. да се е отказал от наследството му по предвидения затова
начин.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че ответниците като съсобственици на топлоснабдения имот,
предмет на делото, се явява потребители на топлинни услуги и дължат заплащането на
цената на предоставената топлинна услуга в апартамента, предмет на делото, при
условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата в размер
на 973,87 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената
енергия за отделните периоди и по компоненти, като начислените суми са съгласно
действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката.
Следователно и предвид диспозитивното начало претенцията за заплащане на
цена за топлинна енергия се явява доказана за пълния предявен размер – 911,86 лв.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
3
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В периода на течене на погасителната давност обаче е
приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от
09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. (ДВ, бр. 22/2020 г.) е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г.
до 13 април 2020 г. С Решение на НС (ДВ, бр. 33/2020 г.) срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху
цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата,
срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения
следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове
не са текли. С оглед посоченото и предвид датата на подаване на исковата молба –
02.05.2023 г., с която се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност са
задълженията за главница, изискуеми до 01.05.2023 г., т.е. за задълженията за периода
от м.05.2019 г. до м.12.2019 г. Ответниците дължат цената за предоставената топлинна
енергия за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., която възлиза на 665,83 лв.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период
общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика
както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис,
определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
4
услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание.
Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до
м.04.2021 г. е 13,62 лв.
Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен
дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на
топлинни енергия за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., което възлиза на сумата в
общ размер на 665,83 лв.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за
периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г. ответниците дължат на ищеца лихва за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия, която лихва
е в общ размер на 121,90 лв.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковете за главница за топлинна енергия са отхвърлени до сумата в размер на
665,83 лв., искът за главница за дялово разпределение е отхвърлен за сумата в размер
на 13,62 лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
отхвърлен до сумата в размер на 121,90 лв., като вместо него следва бъде постановено
решението, с което исковете бъдат уважени в посочените части.
В останалата обжалвана част решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по
жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на жалбоподателя сумата в
размер на 1037,42 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 650,58 лв., представлява разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 4762/18.03.2024 г. по гр.д. № 23074/2023 г. по описа на
СРС, 177 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу Ц. А. С., ЕГН **********, Б. К. С., ЕГН **********, В. К. С.,
ЕГН **********, Е. К. С., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********, за осъждането
на ответниците да заплатят на ищеца разделно при квоти – 6/10 части за Ц. С., по 1/10
част за В. С., Е. С., С. С. и Б. С., сумите, както следва: сумата в размер на 665,83 лв.,
представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 245325, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023 г., до
погасяването, 121,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г., 13,62 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023 г.,
до погасяването, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц. А. С., ЕГН **********, Б. К. С., ЕГН **********, В. К. С., ЕГН
**********, Е. К. С., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********, да заплатят в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, разделно при квоти – 6/10 части за Ц. С., по 1/10 част за
В. С., Е. С., С. С. и Б. С., сумите, както следва: сумата в размер на 665,83 лв.,
представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 245325, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023 г., до
погасяването, 121,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г., 13,62 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2023 г.,
до погасяването.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4762/18.03.2024 г. по гр.д. № 23074/2023 г. по
описа на СРС, 177 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ц. А. С., ЕГН **********, Б. К. С., ЕГН
**********, В. К. С., ЕГН **********, Е. К. С., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН
**********, за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца разделно при квоти –
6/10 части за Ц. С., по 1/10 част за В. С., Е. С., С. С. и Б. С., сумите, както следва: над
сумата в размер на 665,83 лв. до 911,86 лв., представляваща цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г. за имот, намиращ се в гр.
6
София, ж.к. ****, аб. № 245325, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.05.2023 г., до погасяването, над сумата в размер на 121,90 лв. до
210,16 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
3,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.
ОСЪЖДА Ц. А. С., ЕГН **********, Б. К. С., ЕГН **********, В. К. С., ЕГН
**********, Е. К. С., ЕГН ********** и С. К. С., ЕГН **********, да заплатят в полза
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разделно при квоти – 6/10 части за Ц. С., по 1/10 част за В. С., Е. С., С. С. и Б. С.,
сумите, както следва: 1037,42 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 650,58 лв., представлява разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Бруната“
ООД, на страната на въззивника - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7