Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
04.03.2021
година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 02 февруари
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 429 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно
основание чл.153, ал.1 вр. чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД твърди
в исковата си молба, че В.С.Д.,
в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и
били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащали цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове,
ответниците били клиенти на ТЕ и за тях важали разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Същите били
разделно отговорни за задълженията си към "Топлофикация София" ЕАД.
Съгласно § 1 т. 2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
/Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г.,
изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г.,
изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от
01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23
от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 05.07.2013 г.,
в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013
г.) „Битов
клиент” бил клиент, който купувал електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” било физическо лице -
собственик или ползвател на имота, което използвало електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия (ОУ) за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се
одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли
в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ
- „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за
заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се
начислявала лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава
се начислявали в случай че клиентът изпаднел в забава т.е. след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в
забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана законна
лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016г. било установено, че клиентите били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г.
„Топлофикация София” ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016г. (влизането в сила на ОУ от 2016г.) дружеството ежемесечно
удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за
ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София”
ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/
проверка на сметка. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за
абонатен № 128547 използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, като не погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ
(чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намирало
топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършвала по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от
„Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем Сървисис” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004
г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007 г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, във
връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се
добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът
от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадали просрочените задължения, като се започнело от най - старото.
Моли съда да постанови решение,
с което да осъди В.С.Д., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1439,57 лева, от които
1273,56 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането, 56,91 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2017г. до 15.10.2018г., както и суми за дялово разпределение 93,49 лева-
главница за периода от 05.2016г. до 04.2018г. и мораторна лихва в размер на
15,61 лева за периода от 15.09.2017г. до 15.10.2018г., като претендира и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът заявява в случай, че в първото по делото
заседание не се явят моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа исковата молба и представените доказателства. Моли за възможност за
изразяване на становище в случай, че ответника представи нови доказателства.
Моли съда да им присъди направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Моли съда при наличие на предпоставки по чл. 238,
ал. 1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.
Заявява съгласие да им бъдат изпращани съобщения
на следния електронен адрес: ***@*****.**.
Ищецът представя и следната банкова сметка:
*** „КРАСНО СЕЛО“
IBAN: ***: SOMBBGSF
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника В.С.Д., с който заявява, че е предявен осъдителен иск по чл.153, ал.1 от ЗЕ във
връзка с чл.150, ал.1, т.2 от ЗЕ и чл.31, ал.1 и чл.ЗЗ от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника, като „клиент на
топлинна енергия“ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ - в качеството си на собственик
на топлоснабден имот - Апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к. Стрелбище,
бл.16, ет.9, с абонатен № 128547, да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 1439,57 лева, представляваща:
1273,56 лева - неизплатени задължения за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащане
на вземането; 56,91 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху сумата за главница, считано от 15.09.2017г. до
15.10.2018г.; 93,49 лева - дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до
м.04.2018г. - главница; 15,61 лева - обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху сумата за главница, считано от 15.09.2017г. до
15.10.2018г.; както и направените по делото разноски.
Счита
предявените искове за недопустими, поради липсата на пасивна процесуална
легитимация на ответника.
Ищецът
обосновавал отговорността на ответника с качеството му на „клиент на топлинна
енергия“ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ - като собственик на топлоснабден имот -
Апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9. Правото на
собственост на ответника върху имота се твърдяло от ищеца с приложеното към
исковата молба съдебно решение от 06.11.2013г., постановено по гр.д. № 14044/2012г.
на Софийски градски съд. Със същото, по отношение на „СИБАНК“ АД бил обявен за
недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД сключения между В.С.Д. от една
страна като дарител, и от друга страна като надарени Стефан Валентинов Д. и Ива
Валентинова Дриндолова, договор за дарение на недвижим имот от 01.12.2009г.,
обективиран в Нотариален акт за дарение № 96, том 3, дело № 474/2009г. на
нотариус Александър Чакъров, рег.№ 310 на НК, по силата на който дарителят
дарява на малолетните си деца Апартамент № 29 в гр.София, ж.к.Стрелбище, бл.16,
ет.9. Решението било влязло в сила на 11.01.2016г.
Съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение №
5/29.12.2014г. по тълк.д. № 5/201 Зг. на Върховен касационен съд, ОСГТК,
Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Увреждащата сделка оставала
действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е
недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на
кредитора-ищец. От това следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма
вещно правно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск,
кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
независимо, че то преминава в патримониума на трето лице.
В процесния
случай, нямало данни за успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД срещу същата сделка
и от ищеца по настоящото производство, поради което и с оглед на посочената
съдебна практика, следва да се приеме, че спрямо него, както и спрямо всички
останали трети лица, прехвърлителната сделка - договор за дарение на недвижим
имот от 01.12.2009г., обективиран в Нотариален акт за дарение № 96, том 3, дело
№ 474/2009г. на нотариус Александър Чакъров, рег.№ 310 на НК, е валидна.
Имуществото, предмет на сделката - Апартамент № 29 в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9,
преминало в патримониума на третите лица-приобретатели от датата на нотариалния
акт - 01.12.2009г. и респективно същите, а не прехвърлителят, следва да бъдат
надлежните ответници по иска/исковете, произтичащи от собствеността и
ползването на недвижимия имот след тази дата.
Моли съда да прекрати производството по
делото.
Счита предявените искове за неоснователни и
недоказани, поради изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД:
Съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В процесния случай, съгласно чл.31 от ОУ на ищеца, топлинната енергия се заплащала
на ежемесечни вноски по един от следните начини: 1. на 11 равни
ежемесечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски определени
по прогнозна консумация на сградата и една изравнителна вноска; 3. на реална
месечна консумация. Следователно, вземанията на ищеца за топлинна енергия били
вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД и същите се
погасявали с изтичане на кратката 3-годишна давност.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния
случай, с разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1 от ОУ на ищеца, клиентите му били
задължени да заплащат ежемесечните дължими суми за топлинна енергия „в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят“. Следователно, изискуемостта на
задълженията за заплащане на топлинна енергия настъпва на 15-то число на втория
месец, следващ месеца на потреблението.
Ищецът заявил по съдебен ред вземания си с
искова молба с вх.№ 2935 от 29.01.2020г. С оглед разпоредбите на чл.111, б.“в“
и чл.114, ал.1 от ЗЗД и действащите през периода ОУ, счита заявените вземания
за главница, чиято изискуемост настъпила преди 29.01.2017г. за погасени по
давност. Ето защо прави възражение за изтекла давност по отношение на тези
искови претенции.
Моли съда, в случай че намери исковете за
допустими, да се произнесе с решение, с което да отхвърли тази част от същите,
по отношение, на които бил изтекъл срока по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, като
неоснователни, поради погасяването им по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
По предявения иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ - за осъждане на
ответника да заплати дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия,
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена.
Разпоредбите на действащия за процесния
период Закон за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003г.) предвиждат, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Т.е.
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно (чл.106а ЗЕЕ отм. , §1, т.42 от ЗЕ към редакцията
съгласно ДВ бл.18/2005г.) или по силата на облигационно (§1, т.42 от ЗЕ,
действаща до края на процесния период) право на ползване.
Съгласно чл.153, ал.1
ЗЕ (обн. ДВ бр.107/09.12.2003г.), всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, а съгласно § 1, т.42 ДР ЗЕ, „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления и пр. Съгласно изричната разпоредба на ал.2
на същия член, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
В настоящия случай, ответникът В.С.Д. през процесния период не е бил собственик на процесния апартамент № 29, находящ се в
гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9. Този факт се установява от представения по делото официален документ – нотариален акт за
дарение № 96, том 3, дело № 474/2009г. на нотариус Александър Чакъров, рег.№
310 на Нотариалната камара, по силата на който на 01.12.2009г.
Стефан Валентинов Д. и Ива Валентинова Дриндолова са придобили правото на собственост върху процесния апартамент.
Видно от
представеното по делото решение от 06.11.2013г., постановено по гр.д. №
14044/2012г. на Софийски градски съд, по отношение на „СИБАНК“ АД е обявен за
недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД сключения между В.С.Д. от една
страна като дарител, и от друга страна като надарени Стефан Валентинов Д. и Ива
Валентинова Дриндолова, договор за дарение на недвижим имот от 01.12.2009г.,
обективиран в Нотариален акт за дарение № 96, том 3, дело № 474/2009г. на
нотариус Александър Чакъров, рег.№ 310 на Нотариалната камара, по силата на
който дарителят дарява на малолетните си деца Апартамент № 29 в гр.София,
ж.к.Стрелбище, бл.16, ет.9. Решението е влязло в сила на 11.01.2016г.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014г. по тълк.д. № 5/2013г.
на НКС, ОСГТК, което е задължително за съдилищата, Павловият иск
е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина за това, какви са
последиците от решението за уважаване на Павловия иск. Изрично е посочено, че
увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и
приобретател). Сделката е недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по
отношение на кредитора-ищец. От това следва, че искът с правно основание чл.
135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество
не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на
Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.
Интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на
възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото
приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на
тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че
сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта
безвъзмездно.
По делото не
са представени доказателства за успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД срещу същата
сделка и от ищеца по настоящото производство, поради което и с оглед на
посочената съдебна практика, следва да се приеме, че спрямо него, както и
спрямо всички останали трети лица, прехвърлителната сделка - договор за дарение
на недвижим имот от 01.12.2009г., обективиран в Нотариален акт за дарение № 96,
том 3, дело № 474/2009г. на нотариус Александър Чакъров, рег.№ 310 на Нотариалната
камара, е валидна. Имуществото, предмет на сделката - Апартамент № 29 в гр.София, ж.к. Стрелбище, бл.16, ет.9, е преминало
в патримониума на третите лица-приобретатели от датата на нотариалния акт -
01.12.2009г. и респективно същите, а не прехвърлителят, следва да бъдат
надлежните ответници по иска/исковете, произтичащи от собствеността и
ползването на недвижимия имот след тази дата.
Ето защо, ищецът
не успя при
условията на пълно и главно доказване да установи, че процесният имот
в гр.София е собствен на ответника, което обстоятелство е една от предпоставките за уважаване на иска, поради
което следва да бъдат отхвърлени обективно съединените искове за заплащане на
сумата от 1273,56
лева - неизплатени задължения за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащане
на вземането; 56,91 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху сумата за главница, считано от 15.09.2017г. до
15.10.2018г.; 93,49 лева - дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до
м.04.2018г. - главница; 15,61 лева - обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху сумата за главница, считано от 15.09.2017г. до
15.10.2018г.; както и направените по делото разноски.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Ястребец
№ 23 Б, представлявано от Александър Александров, искове за осъждането на В.С.Д., ЕГН **********,*** да му заплати
сумата от 1439,57 лева, от които 1273,56 лева -
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на иска до изплащане на вземането, 56,91 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 15.10.2018г., както и суми за
дялово разпределение 93,49 лева- главница за периода от 05.2016г. до 04.2018г.
и мораторна лихва в размер на 15,61 лева за периода от 15.09.2017г. до
15.10.2018г., както и направените разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: