Решение по дело №335/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                                            Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                                        Гр.Ловеч, 9.05.2022 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора  година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                      

                                                                                    ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от съдия  Павлова в.гр.д.№335 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

               Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 С решение № 504/11.11.2019 год., постановено по гр.д. № 945/2019 г., Ловешкият районен съд е осъдил на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да заплати на Д.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 172,18 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 239 часа за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 1943,07 лв е отхвърлил като неоснователен и недоказан, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да заплати на Д.Ц.Д. сумата от 217,17 лв. - сторени разноски съразмерно с уважената част от иска, осъдил е Д.Ц.Д. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението сумата 39,67 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска и осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. ******да заплати на РС-Ловеч разноски в размер на 50 лв. ДТ и 60,33 лв възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№13570/06.12.2019 г. подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, представлявана от главен комисар Николай Славев Николов - директор, от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", ЮЛ, съгласно чл. 37, ал.5 от ЗМВР ****** чрез юрк. Е.Р. - пълномощник по делото с адрес за съобщения София, ул. „Никола Габровски" № 30 срещу Решение № 504/11.11.2019 г. по гр. д. №945/2019 г. постановено от Районен съд - гр. Ловеч. Твърди, че обжалва същото по основание и размер, в частта за присъждане на сумата от 1172,18 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 239 часа след превръщане на положен нощен труд в дневен с коефициент, за периода 20.05.2016 г. - 31.03.2019 г.

Прави възражение относно размера на сумата от 217,17 лв. за адв.възраграждение 50 лв ДТ и 60,33 лв възнаграждение за вещо лице.

Счита, че в посочените обжалвана част на решението е незаконосъобразно като неправилно поради нарушение на материалния закон.

В горния смисъл излага следните съображения:

 По иска за сумата от 1172,18 лв. - допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер за периода 20.05.2016 г. - 31.03.2019 г.излага, че за да постанови решението си в обжалваната част съдът е приел в мотивите си, че липсата на изрична норма за преизчисляване на положените от служителите в МВР нощен труд в дневен представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР. Сочи, че според съдебния състав поради липсата на специална уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено нощните часове да се превръщат с коефициент.

Счита, че не е налице такава празното, тъй като в чл. 187, ал.З от Закона за МВР. (обн. ДВ бр.53 от 2014 г. ) е прието : При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Твърди, че периодът, за който ГДПБЗН-МВР е осъдена да заплати допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 0,143 е от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г.

Сочи, че през този период е действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).

Твърди, че Наредба №8121з-407/2014 г. е отменена със заключителните разпоредби на Наредба №81213-592/2015 г. в сила от 01.04.2015 г, като с Решение №8586/2016 г. по адм. дело №5450/2016 г. Върховният административен съд отменя Наредба №8121з-592/2015 г. и това решение е обнародвано в ДВ бр.59/2016 г. и е в сила от 29.07.2016 г.

Сочи, че съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, предвид което за едни много кратък период от време от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. се прилагат разпоредбите на Наредба № 8121з-407/2014 г.

Изтъква, че в чл.З, ал.З на споменатите дотук наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

Прави извод, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на КТ 7 часа : 8 часа = коефициент 0,143.

Сочи, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която съдът прилага за да постанови решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Това правило определя коефициент за превръщане на отработените нощни часове в дневни, което ПРОИЗТИЧА ОТ РАЗЛИЧНАТА НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ДНЕВНОТО И НОЩНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ УСТАНТОВЕНИ В ЧЛ. 136 И ЧЛ.140 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА.

Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на КТ, тъй като в ЗМВР, в чл.187, ал.З законодателят е определил продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Затова считаме, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с коятое допуснато продължителност часове нощен труд - 8 часа. И тази разпоредба не е обявена за противоконституционна.

Прави извод, че няма основание да се приложи общата разпоредба на за структурата и организацията на работната заплата , а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и от ЗМВР и издадените наредби по същия закон, тъй като нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Смята, че няма празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа/8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 0,143.

С оглед изложените по-горе аргументи за недължимост на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния иск за лихви.

Обжалва   размера   на   присъдените разноски, тъй като по делото няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.Сочи, че в решението е отбелязано, че ищецът е направил разноски, представляващи сумата 300 лв., представлаващи съдебно - деловодни разноски за настоящата инстанция. Твърди, че съгласно TP № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. , ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК и поради това в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Твърди, че тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото.

Смята, че даже и да са представени по делото списък на разноските, то няма доказателства че те са заплатени от ищеца и ако е представено извлечение за банков превод, то в него трябва да бъде отбелязано, че адвокатския хонорар се отнася за делото, тъй като в противен случай, ако не бъде отбелязано договора за правна помощ с кой ищец е, то такъв вид документ може да се представи по всички идентични заведени дела срещу ГДПБЗН-МВР.

Твърди, че ако няма отразени данни за договора за правна помощ или в банково извлечение за превод за адв. хонорар по делото, то счита, че те не са сторени и не могат да бъдат присъдени.

Относно таксата по чл.78, ал.6 от ГПК възразява и счита, че ГДПБЗН неправилно е осъдена да заплати цялата държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 160,16 лв.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени решение № 504/11.11.2019 г. по гр. д. № 945/2019 г. по описа на Районен съд Ловеч в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго такова, с което да отхвърли иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд като неоснователен, необоснован и недоказан.

Моли да им се присъдят и направените по делото разноски и юрисконсулско възнаграждение.

В срок не е подаден отговор на въззивната жалба.

Тъй като във въззивната жалба е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, съдът е върнал делото на ЛРС за произнасяне по това искане.

С определение №256/2.03.20 г. ЛРС е оставил без уважение искането на  ГДПБЗН за изменение на решението в частта му за разноските като неоснователно, но не е постъпила частна жалба против това определение.

    В срок не е подаден отговор на въззивната жалба.

   В съдебно заседание за въззивникът не се явява представител.

   Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание, но чрез упълномощения адв.В. *** оспорва въззивната жалба и моли решението на ЛРС да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че претенциите са основателни и доказани и се позовава на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г. образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по идентично гражданско дело с настоящето. Представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че претенциите са основателни и доказани, като цитира приложение и на решение №55/7.04.2015 г. по гр.д.№5169/14 г. на ВКС. Моли да му се присъдят и разноските по делото по представен списък на разноските.

Настоящата инстанция като съобрази представените по гр.д.№945/19 г. по описа на ЛРС доказателства, становищата, възраженията и доводите на страните, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество в обжалваната част, а в отвърлителната част, след като няма подадена жалба, решението е влязло в законна сила.

            Няма спор по делото, а това се установява от представените актове за встъпване в длъжност от 1.08.1989 г,31.10.2014 г, протокол от 13.06.2017 г, 10.03.2017 г. Заповед №176/20.07.1989 г заповед №1271/23.10.2014 г, както и от подписаната от него длъжностна характеристика, че Д.Ц.Д. в процесния период от време от 20.05.2016 г..до 31.03.2019 г. е работил на длъжност «командир на екип» в Районна служба «Пожарна безопасност и защита на населението»-Ловеч при Областна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението»-Ловеч-Главна дирекция «Пожарна безопаснот и защита на населението»-София МВР. Той е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, което се установява и от заключението на вещото лице по делото. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали следните наредби: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.

                 По делото е установено, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв.

               От приетото като доказателство по делото заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство на отчетен едномесечен период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е общо 1673 часа, посочени в приложение 1 от приложената справка. В приложение 1 от справката към заключението са посочени помесечно /тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 1 912 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период възлиза на сумата е в размер общо на 1 172,18 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 418,25 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./

             С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР от ищеца Д.  против ГД”ПБЗН” за заплащане на сумата 1172,18 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата молба. Спорен между страните е въпроса относно допустимостта на преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд вследствие на това преизчисление, за което се търси допълнително възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на противоречивата съдебна практика на съдебните състави на окръжните съдилища по този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение. Освен това е отправено и преюдициално запитване от РС-Луковит на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС от страна на запитващата юрисдикция РС-Луковит, по което е образувано дело №С-262/20 г. Преюдициалните въпроси са следните: ефективната защита по чл.12 б.”а” от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня; принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари; ефективното постигане на целта на §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор.

Постановено е решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС, с което се приема, че чл.8 и чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2002 г. относно някои аспекти на организацията на работното вреве трябва да се тълкуват в смисъл, че не се налага  да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продълажителност на труда през деня, като при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на работно време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест наполагания от тях нощен труд. Прието е също, че чл.20 и 31 от Хартата за основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат опеделената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективена и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима на тази цел.

С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.

Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

            За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложими са били три такива Наредби, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. следователно и за процесния период от време 20.05.2016 г. до 31.03.19 г. е била приложима само първата Наредба. Действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4  от 14.01.2020 г., а Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г, но това не може да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. Съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно за периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.

 Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Действително, както вече се отбеляза и по-горе Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в чл.31 ал.2 предвижда, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 часа за отчетения период се умножава по 0,143, но подобна регламентация липсва в следващите две наредби, където е предвидено само, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4  и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.

Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение  с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че  служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на  работното време.  Освен това ищеца не е предявил претенция  и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.

Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от  27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до 06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за  процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00 часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015 г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От  заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за  всеки час нощен труд.

Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и  НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращане към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила.

ВКС също е имал повод да се произнесе по подобен казус с решение №197/7.10.2019 г. по гр.д.№786/19 г., където изрично се приема, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвентиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.Същото становище е възприето и в цитираното от адв.В. решение №55/7.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№5169/14 г., според което отношенията между страните във връка със заплащането и компенсирането на извънреден труд се уреждат от специалния закон-ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ в случая са неприложими.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

На второ място, с оглед постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС съдът намира, че следва да се извърши съпоставка между различните категории работници от публичния и частния сектор в страната, които също полагат нощен труд и дали тяхното третиране е еднакво, и ако не е, то това дали не се дължи на допустима от закона цел  и съответно, дали е съизмеримо с тази цел. При запознаване с различните законови и подзаконови нормативни актове, регулиращи различните категории работници в публичния и частния сектор /Закона за отбраната и въоръжените сили на Р.България, Закона за лечебните заведения, Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт/1.01.2007 г/, Наредба №15/27.04.10 г. за условията, размера и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещи и за специфични условия на работа на цивилните служители на МО, структурите на пряко подчинение на МО и българската армия, Наредба №18/19.12.12 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложените задължения на общата продължителност/ДВ бр.2/8.01.13 г, отрасловите колективни трудови договори в отраслите „Здравеопазване“, „Строителство“ и МО и др./ се установява, че съобразно специфичната трудова дейност, която отделните работници и служители извършват през нощта, има различна продължителност на този нощен труд, като при всички случаи те се ползват с допълнителна защита, подходяща според естеството на работата им. Такива защитни мерки са:безплатна топла храна и ободряваща напитка, намалено служебно работно време след полагане на нощен труд, забрана на отделни категории работници и служители /например майки с деца и хора с увреждания да полагат нощен труд, освен с изрично тяхно съгласие/, допълнителен платен отпуск, по-ранно пенсиониране и допълнително заплащане. В много случаи различните компенсации са уредени както в съответните подзаконови нормативни актове, така и в сключените колективни трудови договори. Това различно третиране на отделните категории работници и служители в тези сектори се дължи на спецификата на трудовата им дейност и е обусловена от допустима от закона цел и разумен критерий. В случая в чл.2 от ЗМВР е конкретизирана целта, а именно:касае се за труд, който е свързан със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарната безопасност и защита на населението. Следователно имайки впредвид тази специфична цел, трудът на полицаите и пожарникарите следва да е непрекъсваем и разликата в третирането е съразмерна с тази цел. Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени такива защитни мерки под формата на компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1), по-ранно пенсиониране при по-благоприятни условия и др.

Поради несъвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези на ЛРС, атакуваното решение като неправилно, следва да бъде отмененов частта, с която е осъдена на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да заплати на Д.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 172,18 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 239 часа за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да заплати на Д.Ц.Д. сумата от 217,17 лв. - сторени разноски съразмерно с уважената част от иска,тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва бъде  постановено друго, с което предявеният иск на Д.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да му заплати сумата от 1 172,18 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на сумата 160,33 лв, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба и в съдебно заседание, тъй като за сумата от 39,67 лв решението е влязло в законна сила и тя е част от дължимта за първата инстанция сума от 100 лв, както и сумата от 29,99 лв. разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на  чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, като както вече се тобеляза ЛРС е присъдил част от дължимото юриконсултско възнаграждение впредвид отхвърлената част на иска, което е влязло в законна сила.

На основание чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първата инстанция и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото въззиваемият е държавен служител в МВР и е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции и в този смисъл атакуваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. ******да заплати на РС-Ловеч разноски в размер на 50 лв. ДТ и 60,33 лв възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И  :

 

   ОТМЕНЯ като неправилно решение № 504/11.11.2019 год., постановено по гр.д. № 945/2019 г., от Ловешки районен съд в частта, с която е осъдена на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да заплати на Д.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 172,18 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 239 часа за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да заплати на Д.Ц.Д. сумата от 217,17 лв. - сторени разноски съразмерно с уважената част от иск, осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. ******да заплати на РС-Ловеч разноски в размер на 50 лв. ДТ и 60,33 лв възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на Д.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******да му заплати сумата от 1 172,18 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, Д.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ******сумата от 160,33 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сумата 29,99 лв. разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция или общо 190,32 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по цена на исковете.

 

 

                                                                             1.

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              2.