№ 189
гр. С.З., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20225530200676 по описа за 2022 година
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № *** на ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят Д. Т. Д. твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и моли да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОД на МВР град С.З., редовно призовани, не изпращат
представител, но в придружителното писмо, с което преписката е постъпила в съда,
изразяваща становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден, като
претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП
– Закон за движението по пътищата (“При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение…”) във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП (“Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41
до 50 km/h – с глоба 400 лв.“) за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП (“Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак“), във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50 km/h
за движение в населено място за всички видове превозни средства (с изключение на пътните
превозни средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е
съответно 45 km/h и 40 km/h), изразяващо се в това, че на 18.11.2019 год. в 09:26 часа в град
С.З., по път I-5, км.221+950 разклон за с.З. управлявал в посока към град С.З. лек автомобил
марка “К. ПТ к.“, с рег.№ ***, регистриран на негово име, със скорост 96 km/h (отчетен
1
километров толеранс от -3 km/h) при ограничение на скоростта от 50 km/h, въведено с пътен
знак В26, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 46 km/h) е било
установено и заснето с АТСС (автоматизирано техническо средство или система) TFR1-M №
657.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая, видно от приложената на л.8 от делото
справка, автомобилът, при управлението на който е било извършеното нарушението, е
собственост на жалбоподателя, като последния не се е възползвал от предвидената в чл.189,
ал.5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, считано от 25.02.2022
год. според справката на л.9 от делото, да предостави в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
ЕФ е бил издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със
заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 год. (л.15 от делото) съобразно разпоредбата на чл.189,
ал.4, изречение трето от ЗДвП (“Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра
на вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл.189, ал.4, изречение
второ от ЗДвП (“Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане”).
Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар.6, т.65 от ДР на
ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за
измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно
с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение, като
нейното сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
2
протокол за извършена проверка на БИМ (л.10 и 13 от делото).
Съгласно чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал.3 на
цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и протокол за
използване на процесното АТСС (л.7 и л.14 от делото). Вярно е, че в протокола за
използване процесното АТСС не са посочени номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, но изрично са посочени мястото на използването му, както и
началния и крайния час на работа с него, а тези данни, съпоставени с данните от снимковия
материал, потвърждават установяването на конкретното нарушение именно с АТСС,
посочено в ЕФ.
По съществото на извършеното нарушение: в случая, за мястото на извършване на
нарушението (км.221+950) важи ограничението на скоростта за движение от 50 км./ч.,
въведено на км.221+950 с пътен знак В26. Нарушението на визираното ограничение е било
установено по описания вече по-горе начин на 18.11.2019 год. в 09:26 часа, като от
снимковия материал (извлечение от клипа на нарушението) е видно, че скоростта, с която е
бил управляван процесния лек автомобил, е била 99 km/h – л.7 от делото, което при отчетен
толеранс от -3 km/h (допустимата техническа грешка съобразно представения протокол за
извършената проверка за изправност на техническото средство) прави 96 km/h, съответно –
превишаването на ограниченото е било с 46 km/h.
Що се отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 400 лева, същото съответства
по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
По тези съображения съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин
описаното в ЕФ нарушение и извършването му от жалбоподателя, като при установяване на
нарушението и/или издаването на ЕФ не са били допуснати съществени (ограничаващи
правото на защита) процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща
отмяната му, предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода от делото и тъй като процесуалното участие на въззиваемата страна в
производството се изразява единствено в писмено становище, изготвено от юрисконсулт –
л.19 от делото, на основание чл.63, ал.1 във връзка с ал.5 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) във връзка с чл.37 от ЗПП (Закон за правната
помощ) във връзка с чл.27е от НЗПП (Наредба за заплащането на правната помощ)
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
3
възнаграждение в минималния предвиден от закона размер – 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № *** на ОД на МВР град С.З..
ОСЪЖДА Д. Т. Д. от град Г., ул.***, с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
град С.З. юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
4