Решение по дело №12414/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2274
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Пламен Танев
Дело: 20223110112414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2274
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110112414 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 432 КЗ.
Образувано е по предявен иск от С. Н. И. срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, да бъде
постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищеца сумата от 10 400,00 лв., представляваща дължимо неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна щета за претърпени имуществени вреди, получени в
резултат на ПТП между л.а. „***“ с рег. номер *** и л.а. „***“ с рег. номер *** на
11.06.2022г., в гр. Варна, в района на „***“, преди летището.
Твърди се в исковата молба следното: Ищецът е собственик на л.а. „***“ с рег.
номер ***. На 11.06.2022г. в гр. Варна, в района на „***“, преди летището, настъпва ПТП
между л.а. „***“ с рег. номер *** и л.а. „***“ с рег. номер ***. Виновен за настъпване на
ПТП е водачът на л.а. „***“, който не спира на знак „Стоп“, отнема предимството и удря
движещия се по път с предимство ищец. Съставен бил двустранен протокол. За виновния
л.а. е налице задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество.
В резултат на ПТП са налице увреждания по автомобила на ищеца, изрично описани в
исковата молба. Автомобилът е представен за оглед, образувана е щета и е заплатена сумата
от 1628,41 лв. Според твърдения на ищеца общата необходима сума за възстановяване на
щетите е 8640 лв. Налице е разлика от 7010 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Не се спори за наличие на застраховка „гражданска отговорност“, сключена
между ответника и собственика на л.а. „***“ с рег. номер ***. Не се спори, че в срока на
действие на полицата е заведена щета от ищеца. Не се спори, че е заплатена сумата от
1628,41 лв. Определеното обезщетение е по реда на Наредба 24. Оспорва се иска по размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
В своя проектодоклад настоящият съдебен състав е приел за безспорно между
страните, че:
- между ответното дружество и собственика на л.а. „***“ с рег. номер *** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, която е била валидна към момента на ПТП;
1
- На 11.06.2022г. е настъпило процесното ПТП;
- Ищецът е завел щета;
- Ответното дружество е изплатило сумата от 1628,41 лв
За установяване на тези факти са представени по делото съответни писмени
доказателства – двустранен констативен протокол, уведомление за щета по застраховка „ГО“
на МПС, опис на щета.
Следователно спорен е единствено въпросът за това, каква е дължимата сума от
застрахователя в полза на пострадалото лице. В тази връзка съдът допусна извършването на
САТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Общата стойност на
необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли на л.а. „***“, с рег. номер
***, като вещото лице направи проучване за извършване на ремонта в автосервизи,
притежаващи сертификат за качество, както и такива, които не притежават подобен
сертификат, е в размер на 12 035,31 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т.
1 КЗ. Чл. 432, ал. 1 КЗ урежда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Последният пък
урежда, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. От приетата фактическа
обстановка се установи, че в действителност е налице отправена писмена застрахователна
претенция.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца бе да установи следните
правнорелевантни факти, а именно че към датата на настъпване на ПТП между ответника и
причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”; факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно
деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;
настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото; че вредите са пряка последица от
противоправното поведение на застрахования водач.
В тежест на ответника от своя страна бе да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
От приетата фактическа обстановка се установи безспорно, че по отношение на лекия
автомобил, марка „***“, с ДК № ***, към момента на настъпване на процесното ПТП, е
съществувала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Бе прието за безспорно по делото, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът на л.а. „***“, с ДК № *** – А. И.. Претърпените щети от ПТП са – увреждания на
панел заден десен, врата задна дясна, лайсна задна дясна врата, праг десен, ПВЦ кора над
радиатори, облицовка предна броня с отвори за халогени, буфер предна броня ляв, лайсна
предна броня лява, решетка в предна броня средна, ПВЦ подкалник преден ляв, фар ляв,
водач предна броня ляв, основа преден ляв калник, конзола преден ляв калник, основа
предна броня, стойка спирачна помпа, калник преден ляв, преден капак, фар за мъгла преден
ляв, подкалник метален преден ляв, ПВЦ основа в предна броня средна, ПВЦ основа в
предна броня лява, букса халоген преден ляв, АБС модул.
Безспорно е, че като обезщетение за щетите ищецът получил сумата от 1628,41 лв.
От събраните по делото доказателства се установи, че общата стойност на
необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли на л.а. „***“, с рег. номер
***, като вещото лице направи проучване за извършване на ремонта в автосервизи,
притежаващи сертификат за качество, както и такива, които не притежават подобен
сертификат, е в размер на 12 035,31 лв.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
2
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г.
по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009
г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество,
като увредената вещ.
Следователно дължимата от застрахователя сума е била в размер на 12 035,31 лв. От
нея следва да се извади вече заплатената сума в полза на ищеца в размер на 1628,41 лв. Към
момента на постановяване на съдебния акт ответникът дължи на ищеца сумата от 10 406,90
лв. Исковата претенция е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски в
производството в размер на 536,00 лв. – сбор от дължима държавна такса и депозит за
вещо лице. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца възнаграждение в размер на 1336,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София,
да заплати на С. Н. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сумата от 10 400,00 лв. (десет
хиляди и четиристотин лева), представляваща дължимо неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна щета за претърпени имуществени вреди на л.а. „***“ с рег.
номер *** - увреждания на панел заден десен, врата задна дясна, лайсна задна дясна врата,
праг десен, ПВЦ кора над радиатори, облицовка предна броня с отвори за халогени, буфер
предна броня ляв, лайсна предна броня лява, решетка в предна броня средна, ПВЦ
подкалник преден ляв, фар ляв, водач предна броня ляв, основа преден ляв калник, конзола
преден ляв калник, основа предна броня, стойка спирачна помпа, калник преден ляв, преден
капак, фар за мъгла преден ляв, подкалник метален преден ляв, ПВЦ основа в предна броня
средна, ПВЦ основа в предна броня лява, букса халоген преден ляв, АБС модул, получени в
резултат на ПТП между л.а. „***“ с рег. номер *** и л.а. „***“ с рег. номер *** на
11.06.2022г., в гр. Варна, в района на „***“, преди летището, по вина на водача на л.а. „***“
с рег. номер ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.09.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София,
да заплати на С. Н. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сумата от 536,00 лв. – сбор от
дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

3
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София,
да заплати на адв. Р. Р. от АК – Варна, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1336,00 лв.
дължимо адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4