Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 989 Година 03.07.2019 Град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На два-
и шести юни Година 2019
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 2414 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Непълнолетната
ищца Ж.Д.В., действаща със съгласието на своята майка Т.К.Й., твърди в исковата
си
молба, че ответникът бил неин баща. Гражданският брак на родителите
й бил прекратен с решението по гр.д. № 46 по описа за 2009 г. на Т. районен
съд, с което било предоставено на майка й упражняването на родителските права
върху нея, а баща й бил осъден да й заплаща 40 лева месечна издръжка от - г.,
до настъпване на събитие, водещо до нейната промяна или отпадане. От
определянето й изминал значителен период от време, през който трайно се
изменили нуждите й. С интензивният й растеж значително се увеличили
необходимите разходи за храна, облекло и други консумативи. През учебната
2018/2019 г. била ученик в - клас на -, което изисквало
допълнителни средства за закупуване на учебни помагала и канцеларски материали
за нормално осъществяване на учебния процес. От - получавала -, което изисквало
периодично проследяване на здравословното й състояние чрез посочените в
исковата молба платени медицински изследвания. През изминалият - период от
определяне на първоначалната й издръжка настъпило изменение и в размера на МРЗ
и минималния размер на издръжка на ненавършили пълнолетие деца бил 140 лева. От
определянето на издръжката й съществено се изменила и икономическата обстановка
в страната. Увеличили се цените на посочените в исковата молба стоки и услуги,
което довело до увеличение на минимално необходимия размер на издръжка на
домакинствата по данни на НСИ. Тези обстоятелства обуславяли трайно нарастване
на нуждите й и обуславяли увеличение на издръжката й на основание чл. 150, във вр. с чл. 143 СК. Ответникът не плащал дори определената издръжка
по гр.д. № 46/2009 г. на ТРС. Изцяло се дезинтересирал.
Не търсел никакви контакти с нея. Не полагал никакви грижи за отглеждането и
възпитанието й. Бил обаче в добро здравословно състояние и в активна работоспособна
възраст. Поради това можел да работи и осигурява средства, с които да поеме
полагащата му се част от издръжката й, поне в средния за възрастта й размер от
250 лева. Искането е да се увеличи размера на присъдената издръжка на
непълнолетната ищца по гр.д. № 46 по описа за 2009 г. на Т. районен съд, като
се осъди ответникът да й заплаща, със съгласието на майка й, ежемесечна
издръжка в размер от 250 лева, считано от предявяване на иска до настъпване на
законни основания, за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й. Претендира разноски.
Ответникът Д.Ч.В. оспорва предявения иск с възражения и
доводи за неговата неоснователност над сумата от 70 лева месечна издръжка,
изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Д.
С.З., редовно призована, представя социален доклад, с който взема писмено
становище по закрила правата и интересите на непълнолетното дете в настоящото
производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение
за спорното право, намери за установено следното:
Непълнолетната ищца е родена на *** г. и към датата на
приключване на съдебното дирене е на възраст - и - месеца (л. 6). Нейни родители
са ответникът и Т.К.Й.. Сключеният между тях граждански брак е бил прекратен с
развод по взаимно съгласие с влязлото в сила на - г. решение по приложеното гр.д.
№ 46 по описа за 2009 г. на Т. районен съд. С утвърденото със същото
споразумение, родителските права върху - тогава ищца са били предоставени за
упражняване на нейната майка, а ответникът е бил осъден да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 40 лева считано от влизане в сила на решението (л.
5).
От присъждането на тази издръжка до приключване на съдебното
дирене по делото е изминал значителен период от време от повече от - години,
през което е не само ноторно известно, че икономическата
обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението
на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на посочената
издръжка е била 240 лева (ПМС № 1/10.01.2019 г.), а към датата на приключване
на съдебното дирене по делото е 560 лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.), но и тази
издръжка е под установения в чл. 142, ал. 2 СК минимум, който понастоящем е 140
лева месечно. За посоченият период и нуждата от по-висока по размер месечна издръжка
на непълнолетната ищца несъмнено е нараснала трайно и съществено. Не само с нарастването
на възрастта й. Но и с оглед установените по делото обстоятелства, че понастоящем
е ученик в - клас на -, за което несъмнено са необходими парични средства за
учебници, пособия и помагала, освен което -, за - и - на които също са
необходими парични средства, видно от представените - (л.
11-17). А
всички тези обстоятелства, въпреки неоснователните доводи за противното на
ответника, са достатъчно основание съдът да приеме, че предявеният иск за
увеличение размера на присъдената издръжка на непълнолетната ищца, е доказан
напълно в своето основание. Защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда
изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на
издържания, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител
(т. VIII
от ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на непълнолетната ищца съдът
определи с оглед на обикновените условия на живот за нея, като взе предвид възрастта й
и обстоятелствата, че е ученик и периодично се нуждае от посочената - и -. А възможностите на родителите й да
й
осигуряват издръжка,
съдът определи
според техните доходи, имотно състояние, квалификация и
работоспособност (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни в тази насока са обаче обстоятелствата,
дали и какви удръжки се правят от доходите им, и дали и какви други разходи за
данъци, такси, ел.енергия, вода, кредити, интернет, наеми и прочие те имат. Не
само защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се
вземат предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива,
които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси,
кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни
задължения към трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях
кредити, заеми, наеми и прочие, не могат да се противопоставят на задължението
им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, защото последното е
безусловно (чл. 143, ал. 2 СК). Ирелевантни за изхода на
делото са и доводите на ответника в съдебно заседание, че се издържал от
доходите на жена си, защото в задължителната си практика ВКС приема, че не се
освобождават от задължението за издръжка на децата си трудоспособни родители,
които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от
техните родители, роднини или съпрузи (т. 12 от ППВС № 5/1970 г.).
В
тази насока съдът взе предвид, че както майката на непълнолетната ищца има и
друга непълнолетна - на -, на която също е задължена безусловно да осигурява
издръжка, видно от социалния доклад (л. 37),
така и ответникът има и други две -, от реда на непълнолетната ищца, на които
също е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От представените
от непълнолетната ищца декларация за СИС и удостоверения за доходите на нейната
майка, преценени съвкупно със социалния доклад, се установява още, че майката
на ищцата е работила по трудово правоотношение в -, от което е получила за 2018
г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 7622.33 лева или средно
месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 635.19 лева, а през
периода от януари до март 2019 г. е работила по такова правоотношение и в -, от
което е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер от 3864.14 лева или
средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 1288.05 лева,
като в представената декларация е декларирала, че не получава други доходи от
свободни професии, наеми и хонорари, и притежава апартамент в С.З., а от
социалния доклад е видно още, че на 19.06.2019 г. е напуснала работата си като -
(л.
8-10 и 38). Ответникът,
въпреки задължаването му от съда с разпореждането от 06.06.2019
г. за насрочване и докладване на делото, не представи декларация за СИС и
удостоверение за доходите си, като в отговора и съдебно заседание поддържа, че
бил безработен и нямал доходи, а работел на частно, като се занимавал с -, но
не се издържал от това, а от доходите на жена му. По делото обаче няма и доказателства
ответникът да е неработоспособен или с намалена работоспособност. При това
положение възможностите му следва да се преценяват с оглед средномесечният
осигурителен доход за страната на трудоспособния български гражданин, който за април
2019 г. е 991.12 лева по данни на НСИ, публикувани в интернет. Поради това съдът
намери, че въпреки неоснователните му доводи за противното, той разполага с
възможности да осигурява издръжка на непълнолетната ищца в границите на
дължимата се от него такава, обусловени от нуждите й, тъй като е работоспособен
(т.
11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни
доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на непълнолетната
ищца, с оглед възрастта й, правилното й развитие, отглеждане и възпитание, и
обстоятелствата, че е ученик и има нужда от горепосочената периодична - и -, е необходима
и достатъчна общо сумата от 465 лева месечно, от която ответникът, с оглед обстоятелството,
че има и други две - деца, но е работоспособен, следва и може да поеме
изплащането на ежемесечна издръжка за това си непълнолетно дете в искания с
исковата молба размер от 250 лева месечно, а останалата част от сумата, до
необходимите за същото дете общо 465 лева месечно, следва да се поемат от неговата
майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7
от ППВС № 5/1970 г.). При това положение, предявеният иск за увеличение размера
на присъдената на непълнолетната ищца издръжка, следва да бъде уважен изцяло,
като основателен така, както е предявен, като увеличението й се постанови от
датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в
същата, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК). Доколкото с
настоящото решение съдът присъжда издръжка, следва съгласно императивната норма
на чл. 242, ал. 1 ГПК да постанови и предварителното му изпълнение (в този
смисъл Опр. № 9-2011-IV г.о.).
Тъй като непълнолетната ищца не
дължи държавна такса за производството
(чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата
се за същото такава в размер на 302.40 лева, върху увеличения размер на издръжката
(чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр.
с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да
бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на
делото, в тежест
на ответника следва да се възложат
и сторените от непълнолетната
ищца, действаща със съгласието на своята майка, разноски
по делото, за заплатено
адвокатско възнаграждение
от 300 лева
(чл. 78, ал. 1 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил,
че ще обяви решението си по делото на 10.07.2019 г., от която дата тече и срока
за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви Старозагорският
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 46 по описа за 2009 г. на Т.
районен съд, като:
ОСЪЖДА
Д.Ч.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на непълнолетното си дете Ж.Д.В.,
с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Т.К.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 08.05.2019 г.
до настъпване на законни основания, за нейното изменяване
или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на настоящото решение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Ч.В. с п.с., да заплати на непълнолетното си дете Ж.Д.В., с ЕГН **********,
действащо със съгласието на своята майка Т.К.Й. с п.с., сумата от 300 лева за разноски
по делото.
ОСЪЖДА
Д.Ч.В. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от 302.40 лева за дължима се за
производството държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в дву-чен срок от 10.07.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: