№ 655
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203141 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Булгарфрукт интернационал“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Каблешково, ул.
„Черно море“ 2, представлявано от управителя П.М.М., ЕГН **********
против наказателно постановление № 574550-F574387/27.04.2021г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, с което НП
Административнонаказващият орган за нарушаване на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя
административно наказание „имуществена санкция“,, в размер на 500 лв.
С жалбата се моли съда да отмени наказателното постановление, като
се излага теза за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира, че същата е процесуално
допустима.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
1
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, като
неоснователна. Не ангажира доказателства. По същество счита, че
нарушението е установено по безспорен начин, като моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Прави
искане за разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка от служители на НАП, проверяващите
установили, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 28.06.2013 г. и
съгласно чл. 125, ал. 3 и ал. 6 от Закона за данък добавена стойност има
задължение да подава информация от отчетните регистри към справка-
декларацията - включително на магнитен или оптичен носител, за всеки
данъчен период, като фирмата - жалбоподател, не е подало такава за данъчен
период м. ЮЛИ 2020 г.
Информацията от отчетните регистри към справка-декларацията по
ЗДДС следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася - в случая до 14.08.2020 г.
Към датата на съставяне на АУАН, информация от отчетните регистри
към СД по ЗДДС, не била подадена.
Нарушението било констатирано в дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Бургас, след изтичане на последния възможен срок за подаване на
справка-декларацията по ЗДДС и приложенията към нея - 14.08.2020 г., чрез
извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от
тях СД по ЗДДС и приложенията към тях.
До лицето била изпратена покана с № 314-8 с дата 20.08.2020 г. за
явяване в ТД на НАП Бургас за подаване на СД по ЗДДС и информация от
отчетните регистри, вкл. на магнитен или оптичен носител и за съставяне на
АУАН за ненавременното подаване на същите.
В указания срок, не се явил представител на фирмата - жалбоподател,
поради което настоящият акт бил съставен при условията и по реда на чл.40,
ал.2 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите
2
обстоятелства за безспорно установени и е издал обжалваното постановление,
с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 в ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от
ЗДДС е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“, в
размер на 500 лева. От формална страна постановлението съдържа
реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Описаната в акта и наказателното постановление фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя и по същество
не се оспорва от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка -
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с
изключение на случаите по чл. 157. Нормата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
задължава декларацията да се подава до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася.
Не се спори, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС и като
такъв е бил длъжен да подава справка - декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС в
нормативноустановените срокове. Безспорно се установи, че жалбоподателят
не е подал до 14-то число на месеца, следващ отчетния справка - декларация
за данъчен период месец юли 2020г., което обосновава правилен правен извод
от страна на административнонаказващия орган.
Жалбоподателят, като данъчно задължено лице и адресат на
императивните разпоредби на ЗДДС е нарушил разпоредбата на чл. 125, ал. 5
от ЗДДС, поради което следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност. Законодателят е определил
разумен срок за изпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС от
страна на регистрираните лица и бездействието на жалбоподателя, не може да
бъде извинително. Наложената имуществена санкция е в размер на минимума
предвиден за това нарушение, като при определянето и наказващият орган се
е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелство, че е извършено за
първи път.
Не е налице хипотезата по чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение
не представлява маловажен случай. Същото не е резултатно по характера си, а
такова на просто извършване, като с пропускане на нормативноустановения
срок, деянието се счита довършено.
Предвид гореизложеното съдът намери обжалваното постановление за
3
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Наказанието е в минимален размер и не може да бъде коригирано от съда. С
така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен,
има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът
определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 574550-
F574387/27.04.2021г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Бургас против „Булгарфрукт интернационал“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Каблешково, ул. „Черно море“ 2,
представлявано от управителя П.М.М., ЕГН **********, с което НП
Административнонаказващият орган за нарушаване на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Булгарфрукт интернационал“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас,
сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
4
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5