№ 1686
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501626 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. № 286927 от
13.05.2021 г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. ****, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 261425 от 23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 3972/2020 г. по описа на РС-Варна,
ГО, ХХ-ти състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е отхвърлен иска на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ****,
Варна Таурс - Г срещу „Спедия" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. ****, представлявано от Б.К.П. за установяване на вземане по заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1722/ 2020 год. на РС Варна за сумата от 6730.39 лв. (шест
хиляди седемстотин и тридесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница за
незаплатена ел. енергия, за обект с аб. № 05338027 и с кл.№**********, находящ се на адрес гр.С.,
ул. **** БАР, по фактура с №ФП0286734583/13.11.2019 г. ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 97.22 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща
дължима и незаплатена мораторна лихва върху главницата за периода от 26.11.2019 год. до
16.01.2020 год., на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ****, Варна Таурс - Г е осъдено да
заплати на „Спедия" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
****, представлявано от Б.К.П. разноски за исковото и заповедното производство в размер на
1000.00 /хиляда/ лева общо, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за отмяна на постановеното първоинстнационно
решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се и
порокът необоснованост, като се излага, че приетите за установени фактически положения не
1
съответстват на събраните доказателства. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго с което искът да бъде уважен, като и за
присъждане сторените съдебно-д елово дни разноски.
Ответната страна, в писмен отговор е оспорила основателността на жалбата с подробни
съображения за правилността на обжалвания съдебен акт.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 3972 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по
предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК положителен установителен иск, с искане за
да се приеме за установено по отношение на „Спедия" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. **** че дължи горепосочените суми, представляващи
представляваща главница за незаплатена ел. енергия, за обект с аб. № 05338027 и с кл.
№**********, находящ се на адрес гр.С., ул. „**** БАР, по фактура с №ФП0286734583/13.11.2019
г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 97.22 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и
две стотинки), представляваща дължима и незаплатена мораторна лихва върху главницата за
периода от 26.11.2019 год. до 16.01.2020 год., на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ****,
Варна Таурс - Г е осъдено да заплати на „Спедия" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. ****, представлявано от Б.К.П. разноски за исковото и заповедното
производство в размер на 1000.00 /хиляда/ лева общо, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че страни по договор за пренос на ел.
енергия са АД „Енерго - Про Продажби от една страна и З.Г. от друга страна. Твърди се, че
доставчикът на ел. енергия изпълнява точно поетите задължения за обект с административен адрес
- гр.С., ул. „****, абонатен № 05338027 и клиентски № **********.На 25.02.2019 г. била
извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север" АД, за която е
съставен КП № 1105510 25.02.2019 г. Проверката е осъществена с измервателно, калибровано
средство, което отчело показания в невизуализиран регистър. Електромерът с №
1114171564257251 бил свален и изпратен на БИМ за проверка. За извършената проверка, БИМ
представили КП № 2598 от 04.11.2019 г. в което е посочено, че в невизуализиран регистър 1.8.4 е
отчетено количество преминала ел. енергия в размер на 3432.2 квч.
Възоснова на тези факти, ищецът претендира, че е доставил ел. енергия с цена 6730.39 лева,
за периода от 26.02.2018 г. до 25.02.2019 г. и е претендирал тази сума в заповедно производство,
като е представил фактура № **********.
Основанието на претенцията, посочено в исковата молба е общите разпоредби на ЗЗД - чл.
200 и чл. 183. Претендира и мораторна лихва в размер на 97.22 лева за периода от 25.11.2019 г. до
16.01.2020 г.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответната страна „Спедия ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. **** 2 , в срока по чл. 131 от ГПК оспорва установителните претенции, като
недопустими поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Оспорва претенцията и по
основателност, като твърди, че проверката може да бъде част от специален регламент, какъвто не е
налице за проверявания период, а претенцията основана на общите разпоредби следва да бъде
доказана по общия ред.
Първоинстанционният съд е отхвърлил установителната претенция, като в мотивите
2
на съдебното решение е приел, че след като захранването в обекта е преустановено от 09.02.2018 г.
до 26.02.2019 г. , то няма как в този период да е доставяна ел. енергия.
Настоящият въззивнен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност, съобразно материално правните норми регламентиращи
процесиите отношения и съобразно разпределението на доказателствената тежест, приема а
установено следното от фактическа и правна страна:
Със заявление за издаване на запоред по реда на чл. 410 от ГПК, „Енерго-про продажби"
АД е посочил като длъжник „Спедия" ЕОД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. ****
за парично задължение в размер на 6730.39 лева, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия за абонатен № 05338027 с административен адрес гр. С., ул. „**** и мораторна лихва в
размер на 97.22 лева, разноски в производството в размер на 136.55 лева и държавна такса в размер
на 50 лева. С разпореждане № 5754 от 11.02.2020 г.съдът е постановил да се издаде заповед.
Издадена е Заповед № 690 за горепосочените суми, която е съобщена на длъжника на 25.02.2020 г.
В срок е постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в което се отрича дълга. Кредиторът по
заповедта е уведомен за постъпилото възражение на 12.03.2020 г. и в едномесечния срок е
предявил процесният установителен иск.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, при наличие на всички процесуални
предпоставки. Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
На 29.02.2020 г. служители на „Електроразпределение север" АД са извършили проверка на
абонатен номер 05338027, кл. № 15001989, на адрес гр.С., ул. „****. Измерени са всички тарифи
на измервателното средство и данните са вписани в КП 1105510. Измервателното средство е
демонтирано и изплатено на БИМ. БИМ е извършил метрологична експертиза, резултатите от
която са отразени в КП № 2598/04.11.2019 Г.-АУ-Е-000029 - 14294/06.03.2019 г. Констатирано е,
че в невизуализирана тарифа Т4 е отчетена сумата от 034323.2 квтч и че измервателното следство
съотвества на метрологичните характеристики. От КП № 15113181 от 28.05.2015 г. е видно, че при
монтиране на електромера потребител е Н.П.П. в чието присъствие са поставени нулеви знаци за
нощна, дневна и върхова ел. енергия при монтиране.
Доставчикът на ел. енергия, чиито лиценз не е спорен е формирал становище за
начисляване на ел. енергия в размер на 34323 квтч, доставени за периода от 26.02.2018 г. до
25.02.2019 г. като е периодът е разделен на две, съответно за времето от 26.02.2018 г. до 30.06.2018
г. - 11754 квтч и за периода от 01.07.2018 г. до 25.02.2019 г. 22 569 квтч.
Възоснова на това становище е издадена фактура за сумата от 6 730.39 лева със срок за
плащане до 25.11.2019 г.
Пред пъроинстанционния съд, ищецът е представил и справка за потребление съставена на
13.03.2020 г. която съдържа данни за потреблението на абонатния номер за периода от 04.11.2017
г. до 03.09.2018 г., както и извлечения за фактури и плащания за периода от 09.01.2018 г. до
25.11.2019 г. Връчено е уведомително писмо до длъжника.
От протокол за въвод във владение, се установява, че ответникът е въведен в обекта, на
чиито абонатен номер са начислени сумите по процесната фактура на 27.04.2018 г., от който факт
следва, че за периода 26.02.2018 г. до 27.04.2018 г. не дължи плащане на цената на потребената ел.
енергия, както на основание чл. 55 от ПИКЕ, така и на основание общите разпоредби на ЗЗД, тъй
като не е бил потребител на ел. енергия в този период за този обект.
Видно от КП № 15178166 от 09.02.2018 г. по заявление на ответника е извършено
3
техническо замерване на същото измервателно средство и са установили, че показанията за нощна,
дневна върхова енергии са както следва - 4356, 8036, 4016 . Измерването е извършено по повод
заявление № 4755351 за спиране на доставката на ел.енергия.
От заключението по допуснатата СТЕ, което е кредитирано от първоинстанционния съд и
което настоящия вззивен съд, кредитира само, в частта в която са поставени технически въпроси,
се установява, че процесният електромер е произведен през 2015 г., с метрологична годност 4
години, от което следва, че към дата 29.02.2020 г. е годен да отчита показания за преминала през
него ел. енергия. Заключението посочва, че съобразно типа електромер, той трябва да се състои в
три тарифи, а след намеса в софтуера преминалата ел. енергия се е натрупвала в невизуализирана
четвърта тарифа. В кой момент или времеви диапазон от 4 години е доставена електрическата
енергия , не може да се установи с техническа експертиза.
Първоинстанционният съд, възоснова на писмени доказателства е констатирал, че от
09.02.2018 г. ел. захранването в процесния обект е спряно до 26.02.2019 г., когато новият
собственик „Дезалекре кмпъни груп" ЕООД е подал заявление за възстановяване на ел. захранване.
Заключавайки, че през целия период на претенцията, доставката на ток не е извършвана е
отхвърлил установителната претенция.
Съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1 ОСГТК непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на
фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране
на установените факти под приложимата материалноправна норма, но съобразно т. 3 е длъжен да
служебно да назначи СТЕ, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция
процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено.
В конкретния случай, чрез проверка на фактическите твърдения на ответника, съдът с
писмени доказателства е установил, че доставката на ел. енергия е спирана и възстановявана, във
времеви период, в който ищецът твърди, че е потребна. Възоснова на преки логически връзки
следва, че доставената и отметена ел. енергия е потребна в друг времеви период от момента на
монтиране на електромера до неговото спиране, а не този посочен в просната фактура.
Основанията за начисляване на цена е доставена ел. енергия, независимо дали доставчика ще се
позове на специална правна норма, а при липсата на такава на общите разпоредби на ЗЗД, но и в
двата случая в тежест на ищеца е да докаже, главно и пълно, не само че измервателното средство
съдържа данни за преминала през него ел. енергия, а и времето, в което е преминала. Задълженията
не съществуват извън времето, защото от него зависи размера на претенцията /определяне на
цената/, задължения субект и всички основателността на всички възражения свързани с
погасителната давност.
С въззивната жалба е преповторено съдържанието на исковата молба и в нея не се съдържат
конкретни оплаквания за неправилно приложение на процесуалните правила или материалния
закон. Настоящият съд приема правния довод на въззивника, че доставената ел. енергия следва да
бъде заплатена, но в негова тежест е да докаже, че е доставена в периода за който я претендира.
Обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261425 от 23.04.2021 г. постановено по гр.д. № 3972 по опис
на ВРС за 2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от
настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5