№ 50218
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110138246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Настоящото производство е образувано, след като Върховният касационен съд е
отменил на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 2220 от 08.02.2024 г по гр. д. №
39600/2021 г на СРС, 81 състав, като е върнал делото за ново разглеждане по предявените от
........“ ЕАД (с предходно наименование „....... ЕАД) срещу Г. И. Т. искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1618,06 лева, от която: сумата 1166,03
лева -неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +359*********
от 04.02.2017 г., по силата на който е предоставено устройство марка APPLE IPhone 7 128GB
Black, и сумата 452,03 лева - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с
предпочетен номер +359********* от 04.02.2017 г., по силата на който е предоставено
устройство марка Samsung Galaxy J7 2016 Gold, обективирана във фактура №
**********/05.09.2017 г. за отчетен период 05.08.2017 г. до 04.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.08.2019 г. по ч. гр. д. №
46052/2019 г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът ........“ ЕАД (с предходно наименование „....... ЕАД) твърди, че по повод на
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 04.02.2017 г. сключил с ответника договор за лизинг, по силата на който му
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE IPhone 7 128GB
Black с обща лизингова цена 1577, 7 лева, дължима на 23 лизингови вноски (всяка в размер
на 68,59 лева); че по повод на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 04.02.2017 г. сключил с ответника и втори договор за
лизинг, по силата на който му предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка Samsung Galaxy J7 2016 Gold, с обща лизингова цена 611,67 лева, дължима на 23
лизингови вноски (всяка в размер на 26, 59 лева). По всеки от процесните договори за
лизинг ищецът претендира от ответника неплатени 17 лизингови вноски, начислени във
фактура № **********/05.09.2017 г. за отчетен период 05.08.2017 г. – 04.09.2017 г., със срок
на плащане - 20.09.2017 г. Поддържа, че към момента на образуване на производството по
чл. 410 ГПК са дължими всички неплатени лизингови вноски, поради изтичане срока,
уговорен в чл. 2 от договорите, както и че ответникът не е върнал предоставените му
устройства. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявената искова
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. И. Т., чрез адв. Г. Н., оспорва предявения иск
1
като недопустим и неоснователен. Излага съображения за нередовност на исковата молба
поради липса на изложение на обстоятелства, на които се основава искът. Поддържа се, че
ищецът не сочи доказателства относно платените от ответника вноски по процесните
договори за лизинг; не било посочено кога и на какво основаниеса били прекратени
договорите за мобилни услуги. Поддържа, че договорите за лизинг съдържат неравноправни
клаузи. Възразява, че договорите за лизинг са нищожни, тъй като са написани на сложен и
неразбираем език и на шрифт, по-малък от 12, а и съдържат неравноправни клаузи. Оспорва
се между страните да са сключвани сочените от ищеца договори за лизинг. На следващо
място се излагат съображения, че претендираните суми са недължими, първо - поради
своевременното им заплащане, и второ – поради ненадлежно прекратяване на договора, в
която връзка се сочат разпоредбите на чл. 19 и чл. 75 от ОУ на „....... ЕАД, предвиждащи
възможност за едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги от
страна на мобилния оператор. Поддържа се, че клаузите на процесните договори не са
индивидуално договорени, което обуславя неравноправния им характер. Ответникът оспорва
автентичността на представените от ищеца документи. Поради изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът намира, че исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК,
като не се констатират неясноти относно основанието на иска, каквито твърдения излага
ответникът.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342,
ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с
ответника по силата на твърдените договори за лизинг с посоченото съдържание;
изпълнение на задълженията си по тях, т. е. че е предал устройствата – предмет на
договорите за лизинг; размера на дължимите вноски по договора за лизинг.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а
при установяването им в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си, в
случай че твърди това, за което не сочи доказателства.
По допускането на доказателствата.
Ищецът е представил документи, които са от значение за правилното решаване на
правния спор, предмет на настоящото дело, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
На основание чл. 183 ГПК ищецът следва да бъде задължен да предостави в оригинал
представените с исковата молба договори за мобилни услуги и за лизинг (л. 5 – л. 14 от гр. д.
№ 39600/2021 г на СРС, 81 състав).
По исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи извлечение от
извършените плащания, както и за допускане на съдебно-икономическа експертиза съдът ще
се произнесе, след като предостави възможност на ищеца да вземе становище дали такива
плащания са извършвани.
Делото следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2026 г. от
2
9,40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с
оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. на ВКС, ОСГТК, и доколкото са предявени
искове за реално изпълнение на задължения по договор, следи служебно за нищожност на
същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183, ал. 1 ГПК в срок до насроченото съдебно
заседание да представи по делото в оригинали на представените с исковата молба договори
за мобилни услуги и за лизинг (л. 5 – л. 14 от гр. д. № 39600/2021 г на СРС, 81 състав)
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото редовно открито съдебно заседание
да посочи дали ще се ползва от оспорените от ответника писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за назначаването на съдебно-
икономическа експертизата и за задължаване на ответника да представи извлечение от
извършените от ответника плащания до първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото редовно открито съдебно заседание
да посочи дали са постъпвали плащания по процесните договори за лизинг.
ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане към настоящото дело ч. гр. д. № 46052/2019 г. по
описа на СРС, 81 състав.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
3
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4