Р Е Ш Е Н И
Е
№260058/9.4.2021 г. 09.04.2021 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 02.03.2021 година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:
П.У.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 621/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Д.Т.Д. ***, чрез пълном. адв.П.М.
***, против решение № 103/08.10.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 430/2020г.
по описа на ЕРС, същото се обжалва като неправилно и необосновано в частта
относно размера на присъдената издръжка за малолетната Н. с ЕГН **********, над минималния размер - 152.50лв..
Въззивникът твърди, че необосновано ЕРС е приел, че ежемесечната издръжка на
детето е 300лв. и приносът на майката следва да е 100лв., а на бащата - 200лв..
Излага, че детето няма завишени потребности. Възразява, че има разходи,
свързани с издръжката на болната му майка, изплаща дългосрочен заем, както и че
размерът на определената издръжка не отговаря на възможностите му да я плаща. Моли
ЯОС да отмени решението на ЕРС в частта относно размера на присъдената издръжка
като я намали до минималния размер, съгласно чл.142, ал.2 от СК - 152.50лв. - една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Представя ЕР на ТЕЛК №
1957/02.06.2015г. за освидетелстване на майка му Н. Д..
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил
писмен отговор от другата страна, чрез адв.Ж.К. ***, в който се излага
становище за неоснователност на жалбата. Моли ЯОС да остави без уважение
въззивната жалба и присъди на въззиваемата страна направените разноски за въззивната
инстанция.
В с.з. въззивникът не се явява. Въззиваемата не се
явява, за нея се явява адв.К., която моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от заверено копие на удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №0190/07.04.2011г. на Община Ямбол детето
Н. М.И.
е родено на *** година и негови родители са И.М.И. - майка, и Д.Т.Д. - баща.
От служебна бележка № 1060-934/02.07.2020 година,
издадена от 138-мо СУЗИЕ „Проф.Васил Златарски" - София, се установява, че
детето Н. М.И.
през учебната 2019/2020 година е била редовна ученичка във втори клас и през
учебната 2020/2021 година следва да бъде записана в 3-ти клас.
По силата на съдебна спогодба, одобрена с определение
№ 2349/04.12.2013г. по гр. дело 2399/201З г. на PC - Ямбол, влязло в сила от
04.12.2013 г., обективирано в протокол от съдебно заседание от 04.12.2013 г. по
горепосоченото дело на ЯРС, родителите на детето са се спогодили относно
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. М.И.,
неговото местоживеене, режимът на личи контакти на детето с бащата и издръжката
му. С постигнатата спогодба упражняването на родителските права е било
предоставено на майката и местоживеенето на детето е определено при нея. Във
връзка с издръжката на детето страните са се спогодили бащата Д.Т.Д. да заплаща
на малолетното си дете Н. М.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител И.М.И., месечна издръжка в
размер на 100.00 лв., считано от 01.07.2013г. ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
От приетия социален доклад изх. №
ПР/С-СЛ/235-001/09.09.2020 г. на ДСП - С., се установява, че е била проведена среща - разговор
на 08.09.2020г. с майката и детето, установено е, че майката и детето живеят в
жилище под наем, за което майката заплаща наем в размер на 480 лв., както и че
майката има още едно дете - М. М. П., родена на ***г.,
с бащата на което са разделени от две години. От социалния доклад се
установява, че детето учи в 138 СУЗИЕ „Проф.Васил Златарски" - София,
посещава извънкласни занимания - уроци по модерни танци, народни танци и гимнастика,
които се заплащат. Установено е
че детето е здраво, както и че психическото и физическото му развитие
съответства на възрастта му. Според изложеното в доклада основни грижи за
детето полага майката и тя задоволява потребностите на детето като е
подпомагана при отглеждането му от своята майка. Майката е споделила, че
финансово ú помага и нейният брат. Посочено е и че детето през учебната
2020/2021 година ще бъде ученичка в трети клас, както и че е добра ученичка,
няма проблеми с дисциплината и посещава различни извънкласни занимания.
И двамата родители на детето работят и получават
трудови доходи. От представените по делото удостоверения - удостоверение от
„Алкохол и Табакофф" ЕООД, относими за трудовите доходи на майката за
периода от м.11.2019г. до м.07.2020г., вкл. и от „АиА Трейд"ООД, относимо
за периода от м.август и 15 дни от м. септември 2020 г., се установява, че
майката е получила за периода от м.11.2019г. до м.07.2020г., или общо за 11
месеца брутно трудово възнаграждение в размер на общо 6567.11 лв., или средно
месечното й брутно възнаграждение за посочения период е 597.01 лв.
От служебна бележка изх.№ 1274/11.08.2020 година
издадена от „Язаки България" ЕООД се установява, че бащата Д.Т.Д. е
получил за периода от м.февруари 2020 г. до м.юли 2020 г., включително, брутно
месечно възнаграждение в размер на 7235.90 лв. или средното брутно месечно
възнаграждение на бащата за този период е 1205.98 лв. За същият този период -
от м.февруари 2020 г. до м.юли 2020 година средното брутно възнаграждение на
майката е било 629.96 лв.
От ЕР на ТЕЛК № 1957/02.06.2015г. за освидетелстване
на Н. Д. - майка на Д.Д.,
е видно, че същата има водеща диагноза болести на очната ябълка - 97 % ВСУ без
чужда помощ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС
намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.150 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи, че нуждите на малолетното дете
Н. значително са нарастнали, предвид периода от 7
години, който е изминал от първоначалното определяне на размера на нейната
издръжка.
Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Според чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
ЯОС смята, че за удовлетворяване на потребностите на
детето Н. М.И.
на 10 години, предвид възрастта, потребностите на тази възраст, свързани с
храна, облекло, учебни пособия, както и такива от битов характер, от спортни,
образователни, социални и културни занимания, с оглед възможностите на неговите
родители, е необходима и достатъчна издръжка в размер на 300 лв. месечно, за да
му бъдат осигурени условия на живот, каквито би имало, ако живее заедно с
двамата си родители. Съгласно Постановление № 5 от 1981г. на Пленума на ВС с
издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито детето би имало,
ако родителите живеят заедно. Възможностите на родителите, които дължат
безусловно издръжка на малолетното си дете, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация.
По делото е установено, че майката има две малолетни
деца, с децата живеят под наем от 480 лв. месечно, работи, има доход от
597.01лв. средномесечно. Бащата също работи и има доход от 1205.98 лв.
средномесечно. Той няма задължение за издръжка към други малолетни деца. ЯОС
преценя, че двамата родители имат възможност да осигурят на детето Николета обща
месечна издръжка в размер 300лв., от които бащата ще поема 200лв., а останалите
100лв. следва да осигурява майката. При преценката си съдът отчете факта, че
детето живее при майка си, която полага и преките грижи по отглеждането и
възпитанието му, както и обстоятелството, че майката има и друго малолетно
дете, на което дължи издръжка.
ЯОС намира, че предявения иск за увеличаване на
дължимата на детето издръжката от 100.00 лв. на 200.00 лв. се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло, считано от датата на завеждането на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от
датата на забава до окончателното й изплащане.
Неоснователно е възражението на въззивника, с оглед
установения му средномесечен доход и липса на задължение за издръжка към други
деца, че размерът на определената издръжка не отговаря на възможностите му да я
плаща. Възражението на въззивника, че има разходи, свързани с издръжката на
болната му майка, при разглеждане на издръжката на неговата малолетна дъщеря е
неоснователно, тъй като съгласно чл.141 от СК той е задължен да дава издръжка
първо на детето си, а задължението му към неговата майка е от втори ред.
Съгласно чл.141 СК, задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен
да я дава в следния ред: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4.
внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и на възходящи от по-горна
степен. Задължението на родителя да издържа децата си е на първо място,
съгласно чл.141, т.1 вр. с чл.140 от СК. Ето защо, неотносимо по отношение
преценката на съда за възможностите на бащата да дава издръжка на детето си, е
обстоятелството, че същият е изплаща взет заем.
Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение
в обжалваната част за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271,
ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има
право на разноски, но същата не е представила доказателство за направени
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 103/08.10.2020г. на ЕРС,
постановено по гр.д.№ 430/2020г. по описа на ЕРС в обжалваната част относно
размера на присъдената издръжка, която Д.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплаща на
малолетното си дете Н. Д. Д., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен
представител И.М.И., ЕГН **********,
над размера от 152.50лв., до присъдения размер от 200лв..
В останалата необжалвана част решението е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.