№ 2853
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Светлана Д. Т.а
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20231100107955 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД, във вр. с чл. 497 от КЗ.
Ищецът Р. В. П. твърди, че претърпял значителни неимуществени вреди,
в резултат от смъртта на сина си Л.Р. П., която настъпила в резултат от пътно-
транспортно произшествие на 24.09.2019 г. на автомагистрала „Струма“.
Поддържат се твърдения, че пътният инцидент настъпил поради виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д., който поради управление на посоченото
МПС с несъобразена с пътните условия скорост (мокра пътна настилка),
загубил контрол над управлявания от него автомобил, който се блъснал в
престояващия в крайпътна отбивка лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег.
№ *********, с водач Л.Р. П.. По случая било образувано наказателно
производство по ДП № ЗМ 11332/2019 г. по описа на Сектор „РТП“ – „ОР“ -
СДВР, пр. пр. № 18351/2019 г. по описа на СГП. Противоправният характер
на поведението на водача на лекия автомобил „БМВ“, модел „Х5“, с рег. №
********* бил установен посредством влязла в сила Присъда № 260052 от
15.07.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 3489/2020 г. съгласно описа на СГС,
НО, 12 състав, с която подсъдимия Т. К. Д. бил признат за виновен в това, че
1
на 24.09.2019 г., около 18:50 ч., на автомагистрала „Струма“, при управление
на посоченото МПС нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лек
автомобил „Ауди“, модел „А4“ – Л.Р. П..
Ищецът твърди, че понесените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания били значителни по обем, тъй
като между него и сина му съществували отношения на силна привързаност,
взаимна обич, уважение и подкрепа. Тъй като ответното дружество ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД застраховало по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност за автомобилистите“ отговорността на
причинителя на вредите и в изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ
– ищецът отправил претенция за доброволно заплащане на застрахователно
обезщетение към застрахователното дружество на 16.12.2019 г., но до
предявяването на иска ответникът не се произнесъл и не е изплатил
застрахователно обезщетение, поради което се твърди да е изпаднал в забава.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане
на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лева, както
и сумата от 55 328, 60 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху претендираната главница за периода от 16.12.2019 г.
/датата на предявяване на писмената претенция по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя/ до 11.07.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в
съда/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба до деня на окончателното изплащане. Предвид очаквания
положителен изход от спора, ищецът претендира и за осъждане на ответника
да му заплати сторените съдебни разноски.
Ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва
предявените искове. В подадения отговор на искова молба, ответникът
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Въпреки, че не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
водача на лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № *********, ответникът
поддържа теза, че процесното ПТП е възникнало поради ефекта на
„аквапланинг“, настъпил в резултат на натрупване и неоттичане на вода в
2
процесния пътен участък, поради което лошото състояние на процесния
пътен участък е действителната причина и за настъпването на релевирания
вредоносен резултат. В тази връзка посочва, че непосредствено преди
процесното произшествие, на същия пътен участък е било реализирано друго
ПТП, в което участвала майката на пострадалия поради попадане в
аквапланинг и което именно станало причина за пристигане на пострадалия
на мястото на инцидента. Предвид изложеното ответникът поддържа тезата,
че не покрива риска от настъпването на процесното събитие, тъй като самият
водач не носи отговорност за него - събитието било „случайно събитие“ по
смисъла на чл. 15 НК, за водача на лекия автомобил „БМВ“ и щяло да
настъпи, дори и в хипотеза на движение с по- ниска скорост от максимално
разрешената за пътния участък. Поради изложеното, ответникът релевира
доводи, че действителната причина за инцидента е лошото състояние и
неподдържането на процесния пътен участък по вина на лицето, което има
задължение да го поддържа – Агенция „Пътна инфраструктура“.
Независимо от изложеното, ответникът релевира възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като в
качеството на водач на МПС, той бил спрял за престой на такова място от
пътния участък, което не е предназначено за престой на автомчобили и без
обективни причини налагащи спиране за престой, поради което създал
предпоставки за настъпване на удара. При това, ответникът сочи, че по време
на удара, пострадалият се е намирал в купето на МПС без правилно поставен
предпазен колан, поради което при настъпване на удара - тялото му се е
придвижило свободно във вътрешността на купето, а в резултат на това са
настъпили тежките травматични удари и вредоносния резултат.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за обема на претърпените
неимуществени вреди, като оспорва също и твърдението за съществуването
и за естеството на близки лични отношения между ищеца и пострадалото
лице. Претендираната сума била прекомерно завишена с оглед принципа на
справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД и социално-икономическите условия
на живот в страната, към момента на настъпване на пътния инцидент.
Ответникът оспорва и предявеният акцесорен иск за присъждане на
законна лихва като неоснователен, твърдейки, че не е изпаднал в забава, а
при условията на евентуалност – поддържа тезата, че началният момент на
3
забавата не бил настъпил към момента на предявяване на претенцията.
Предвид очаквания положителен изход от спора ответникът претендира и за
сторените съдебни и деловодни разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна
инфраструктура“ оспорва твърденията на ответното дружество, че
процесното ПТП е настъпило по негова вина, в резултат от лошото състояние
и неподдържане на пътя.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетите като доказателства заверени преписи от
съдебни актове на наказателния съд, а именно: Присъда № 260052 от
15.07.2022 г., постановена по НОХД № 3489/2020 г. по описа на 12-ти състав
НО при СГС, потвърдена с Решение № 6/11.01.2023 г. по описа на Софийски
апелативен съд и с Решение № 185/18.05.2023 г. по описа на ВКС, III НО
обвързват в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на
настоящия съд, относно следните подлежащи на установяване правно
релевантни факти, които следва да се считат за установени за целите на
настоящия спор: На 24.09.2019 г., около 18.50 часа, на автомагистрала
„Струма“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено поради
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д., който при движение в най-
лявата пътна лента по пътното платно на автомагистрала „Струма“ с посока -
от гр. София към гр. Перник, в района на 1830 м. след началото на
магистралата, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като при мокра пътна настилка, излизайки от ляв по посоката му на
движение завой, преминал през локва, което довело до моментна загуба на
управлението на автомобила и при последващо завъртане на волана
първоначално надясно, а след това наляво, вкарал автомобила в траектория
със завой на ляво, което довело до изгубване на контрола над управлението.
Така автомобилът се отклонил в дясно и последвало ПТП със спрелия в
дясно спрямо посоката му на движение в началото на крайпътна отбивка лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********* със скорост не по-
малко от 108 км/ч Пож този начин и при непредпазливост водача на лек
4
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д. причинил
смъртта на водача на спрелия автомобил Л.Р. П..
Съдържанието на прието като доказателство по делото Удостоверение за
родствени връзки с изх. № РИЛ19-УГ01-5299/22.10.2019 г., издадено от
Столична община, район Сердика /стр. 51/ установява факта, че ищецът Р. В.
П. е наследник по закон /баща/ на починалия на 24.09.2019 г. Л.Р. П..
При липсата на спор между страните следва да се счита установен
факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице
валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, което е предоставено от
ответното дружество за собственика и водача на лек автомобил „БМВ“,
модел „Х5“, с рег. № *********.
Като доказателство по делото са приобщени Констативен протокол №
К-562 от 24.09.2019 г., Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум
и скица, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото
на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие.
Съдържащите се в посочените документи описания на данни за механизма на
настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект
на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
От съдържанието на приетото като доказателство по делото Писмо от
Национален институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ № ОД-03-146-
1 от 22.02.2024 г. /л. 168/ се установява, че по експертна оценка на
синоптичната обстановка и данни от станции на НИМХ след обяд и вечерта
на 24.09.2019 г., в района на 1600 – 1900 м. от началото на АМ „Струма“ в
западната част на гр. София, вали слаб дъжд на интервали. Падналото
количество валеж е между 2 и 8 мм. (л/кв.м.).
От приетото като доказателство по делото Писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление - София, с рег. № 11-00-
712/03.06.2024 г. /л. 187/ се установява, че положената хоризонтална пътна
маркировка на АМ Струма в участъка от км 1+600 до км 1+900, валидна към
датата на ПТП - 24.09.2019 г. е прекъсната средна линия с две плътни
странични водещи линии. Максимално разрешената скорост в участъка е до
140 км./ч., сигнализирана с пътен знак Д5, поставен на 0+000. Приложена е и
Схема за организация на движението и пътните знаци в посочения пътен
5
участък на АМ Струма /л. 189/.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-
техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х. И., със
специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира
следните изводи относно правно значимите факти:
Пътно-транспортното произшествие е настъпило при следния
механизъм: На 24.09.2019 г. автомагистрала „Струма“ е била
предназначена за движение на пътни-превозни средства в двете посоки.
Пътното платно в посоката на движение към гр. Перник било с широчина
11 метра и се състояло от три ленти за движение, две от които активни, с
широчина от по 4 метра и една аварийна лента с широчина 3 метра.
Активните пътни ленти били разделени помежду си с единична
прекъсната линия M3 от ППЗДвП, а аварийната лента, която се намирала
най-вдясно на платното за движение, била разделена от дясната активна
пътна лента с единична непрекъсната разделителна линия M l от
ППЗДвП. Пътното платно било покрито с асфалт, едрозърнест, без дупки
и неравности. Асфалтът бил мокър, тъй като от нощта на 24.09.2019 г. до
21.00 ч. на същата дата, превалявал на интервали дъжд. На места имало
участъци с концентрация на по-големи количества вода. На около 1830 м.
след началото на магистралата, в описаната посока, се намирала
крайпътна отбивка, разположена в дясно от пътното платно,
предназначена за изграждането на бъдеща бензиностанция „ОМВ“.
Отбивката била оградена с метална мрежа. Водачът на автомобил „Ауди
А4“ с peг. № ********* бил спрял управляваното от него превозно
средство непосредствено до входа на отбивката, на около 50 см. от
оградната мрежа.
Към 18.50 часа на същата дата, от гр. София към гр. Перник се движил
лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № ********* с водач Т. Д.. На
около 1830 метра след началото на магистралата, същият се движил в
лявата пътна лента със скорост от около 159 км/ч., при максимално
разрешена скорост на движение за автомобили категория „В“ в
съответния пътен участък от 140 км/ч.
Непосредствено преди мястото от магистралния път, на което вече е бил
спрял лекия автомобил „Ауди А4“ с peг. № *********, управлявания от
водача Т. Д. лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ********* се отклонил
6
надясно, след което е навлязъл в зоната на уширението и отклонението,
намиращи се в дясно от аварийната пътна лента и реализирал удар между
челната лява част на БМВ-то и дясната задна част на лекия автомобил
„Ауди А4“ с peг. № *********, при което двата автомобила се отклонили
към рова, намиращ се между дясната граница на аварийната лента и
зоната на отклонението за бензиностанция. Двата автомобила
пропаднали в рова, като лекия автомобил „Ауди“ се обърнал с гумите
нагоре и така се установил в рова по таван, а автомобилът „БМВ“ се
установил върху дясната си странична повърхност.
Вследствие на настъпилия удар, участващите два автомобила са
получили цялостни деформации, а намиращият се в лекия автомобил
„Ауди А4“ водач Л. П. починал.
В съдържанието на заключението, вещото лице посочва, че при
настъпване на процесното произшествие, на мястото на настъпването му,
е била обособена пътна отбивка с дъговидна форма, оградена с телена
мрежа. С помощта на инстР.та Google Maps вещото лице описва ляв
завой на пътните платна на магистралата, считано по посоката на
движение на лекия автомобил „БМВ“. Становището на вещого лице
мотивира извод, че в събраните материали по делото не е налична
информация, относно наличие на наклон на пътното платно при мястото
на настъпване на инцидента и относно градусите на наклона, извън
посоченото в цитираните мотиви към издадената присъда по НОХД.
Според становището на вдещото лице- пътният участък на който е
настъпил инцидентът има преходна зона, в която се променя напречният
наклон на платното за движение и се образува плавна гърбица - именно в
тази преходна зона, в лявата пътна лента, при по-силен валеж може да се
събере до няколко милиметра вода и да възникне явлението
„аквапланинг“ в левите колела на автомобила, в резултат от което водачът
да загуби контрол над управлението на МПС.
В заключението от експертизата, вещото лице сочи, че в мотивите към
присъда № 260052/2022 по НОХД №3489/2020 на СГС, НО, 12 с-в е
възприето становище за такава специфика на процесния пътен участък
(приблизително 1850 метра след началото на АМ „Струма“ от гр. София
за гр. Перник) която създава предпоставки за събиране на вода като е
прието, че при настъпване на инцидента - на места е имало участъци с
7
концентрация на по-голямо количество вода. Вещото лице пояснява, че
аквапланингът (водна възглавница) е извънредно явление на пътя, което
се получава при наличието на слой вода между протектора на гумите и
пътното платно. Съобразно направените експертни уточнения, явлението
аквапланинг се влияе от съвкупното действие на няколко фактора -
скоростта на движение на превозното средство, дълбочината на водата,
гладкостта и структурата на пътната настилка, дълбочината на
протектора и налягането на гумите на автомобила. Според становището
на вещото лице не е задължително водата да бъде голямо количество, за
да се получи аквапланинг. Съобразно направените в съдебно заседание на
24.10.2024 г. от експерта уточнения - при наличие на дъжд и при лоши
метрологични условия, задължението на водача е да бъде внимателен,
скоростта да се намалява и ако възникне аквапланинг – воланът да се
държи стабилно с двете ръце, както и да не се предприемат никакви
резки мА.ри, докато се излезе от участъка на аквапланинга.
Според експертното становище, е налице принципна възможност - ако
превозното средство е попаднало в аквапланинг, това да доведе до загуба
на управление на автомобила и съответно до своеобразно излитане на
колата рязко встрани, но също така е налице възможност и при
неправилно боравене с техническите механизми за управление на
автомобила или при леко отклоняване вляво или вдясно да се създадат
необходимите предпоставки, повлияващи на възможността за
предизвикване на аквапланинг.
Според експертното становище, при ефект на аквапланинг – автомобилът
става технически неуправляем с волана, в един момент от време, докато
се движи, като в този момент има сътресение на автомобила и в
зависимост от това колко от колелата са попаднали в аквапланинга, както
и от реакцията на водача, това критично състояние може да бъде
преодоляно.
Като се отчита описаната в Протокола за оглед на местопроизшествие
пътна настилка се установява, че пътното платно е било покрито с
асфалт, едрозърнест, без дупки и неравности (т.е. настилката е била
добра), като от данните за количеството валежи към настъпване на ПТП
на участъка от пътя, според експерта може да се допусне, че на
настилката е имало известно количество вода. Поради липса на
8
информация за количественото измерение на посочените фактори,
оказващи влияние на аквапланинга, според експертния извод не може да
се даде категорично становище относно критичната скорост, при която
би могъл да се получи аквапланинг на мястото на настъпване на
процесното ПТП и съответно с каква скорост е следвало да управлява
водачът на автомобила „БМВ Х5“, за да не допусне настъпването му.
Според становището на експерта, водачът на лекия автомобил „БМВ“ е
бил длъжен да съобрази поведението си на пътя с атмосферните условия
в конкретната пътна обстановка.
На база събраните материали по делото се установява, че ударът е
осъществен между челната лява част на лек автомобил „БМВ Х5“ и
дясната задна част на лек автомобил „Ауди А4“.
На база описаното в Констативния протокол за ПТП, водачът на лекия
автомобил „Ауди А4“ - Л. П. е бил на мястото на ПТП във връзка с
настъпило преди това ПТП, при което автомобилът на майка му е
напуснал пътя и е било необходимо изваждането и извозването му със
специализиран автомобил. Времето е било хладно и дъждовно, Л. П. е
оказвал съдействие и е влизал в лек автомобил „Ауди“ да се постопли.
Въз основа на събраните материали по делото, вещото лице дава
становище, че най-вероятно, към момента на настъпване на процесното
ПТП, пострадалия Л. П. е седял в предната лява част на лекия автомобил
„Ауди А4“ ( на седалката на шофьора).
Според становището на вещото лице, в материалите по делото, не е
налична информация, на база на която да се определи, дали седящия в
лекия автомобил „Ауди А4“ - Л. П. е бил с правилно поставен предпазен
колан. Към момента на настъпване на процесното произшествие лекият
автомобил „Ауди А4“ не е бил в движение, най- вероятно с изключен
двигател (паркиран), като в този случай не е било възможно да се
задействат въздушните възглавници на автомобила.
При отчитане на изложените по- горе експертни изводи в тяхната
съвкупност и при преценка на обосноваността на експертните изводи – съдът
кредитира становището на експертизата, считайки, че тези избоди са
обосновани, правилни и слудва да бъдат възприети като аналитични
доказателствени изводи с правно значение за решаването на настоящия
правен спор.
9
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно -
медицинска експертиза (което е изготвено от вещо лице д-р Ц. Г.), мотивира
следните изводи, относно правно значимите факти:
Въз основа на приложената по делото медицинска документация се
установява, че върху трупа на Л.Р. П. са били установени и описани
следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изявена с
контузия и две разкъсно-контузни рани в дясна теменна област на
главата; счупване на черепни кости в областта на тилната кост на черепа в
ляво и дясно и черепната основа до средна черепна ямка; разкъсване на
мозъчния ствол на нивото на линията на счупване през турското седло и
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в областта на малкия мозък;
лицева травма и разкъсно-контузни ранички по цялата повърхност на
лицето, по-изразено вдясно; тежка шийна травма, изявена с прекъсване
на връзката между първи и втори шиен прешлен; тежка, закрита гръдна
травма, изявена с контузи и охлузвания на гръден кош: като в ляво със
счупване на ребрата от 1-во до 9-то до грабначен стълб и в дясно по с
нехарактерни охлузвания отпред, в горна третина с кос ход спрямо
дългата ос на тялото и подлежащо счупване на 1-во и 2-ро ребра по
средна ключична линия, включително и на дясна ключица; контузии на
белите дробове; травма на крайниците.
Според заключението на експертизата, характерни увреждания за
наличие на предпазен колан към момента на инцидената се причиняват
единствено при челен удар. В този контекст, експертното становище
мотивира извод, че в конкретния случай не се установят типичните за
въздействие на поставен предпазен колан следи върху тялото на
пострадалия, макар да са налице данни за реализиране на удар с много
голяма кинетична енергия в задната дясна част на лек автомобил Ауди
А4“, който към момента на удара е бил спрян. От удара автомобилът е
експулсиран напред и се е преобърнал по таван. При тези данни, според
становището на вещото лице векторното направление съсредоточаващо
най-голяма кинетична енергия и най-голяма травмираща сила на
въздействие е с посока отзад и от ляво – напред и надясно. Съгласно
експертния извод, в момент на удар отзад по индиректен механизъм, в
резултат от въздействие на големите инерционни сили върху водача е
причинена несъвместимата с живота травма на мозъка с прекъсване на
10
мозъчния ствол и едномоментно с това от рязкото надпределно,
камшикообразно движение на главата назад е настъпила и гръбначно-
мозъчна травма на ниво шия с прекъсване на връзката между първи и
втори шийни прешлени, а също така в този момент е била причинена и
контузията на белите дробове. Охлузванията по предната повърхност на
гръдния кош със счупване на дясна ключица и горни десни ребра,
травмата в областта на дясно рамо травмите на крайниците, както раните
в дясна теменна област на главата, според експерта са причинени във
втора фаза на ПТП – в резултат на последвалите инициалния удар
следващи удари на тялото на пострадалия при преобръщане на
автомобила.
Експертното заключение мотивира извода, че причинените на водача на
спрелия автомобил тежки, несъвместими с живота черепно-мозъчна
травма и шийна травма, в резултат от удара отзад без съмнение са щели
да настъпят независимо от това дали той е бил с поставен предпазен
колан към момента на удара или не. Според становището на вещото лице,
дори и правилно поставен предпазен колан в конкретния случай не би
могъл да предотврати настъпването на констатираната при пострадалия
гръдна травма със счупване на 9 ребра до гръбначния стълб и контузията
на белия дроб.
При отчитане на изложените по- горе експертни изводи в тяхната
съвкупност и при преценка на обосноваността на експертните изводи – съдът
кредитира становището на експертизата, считайки, че тези избоди са
обосновани, правилни и слудва да бъдат възприети като аналитични
доказателствени изводи с правно значение за решаването на настоящия
правен спор.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна
съдебно - медицинска и автотехническа експертиза (изготвено от вещите
лица д-р Ц. Г. и инж. Х. И.), мотивира следните изводи, относно правно
значимите факти:
Движението на главата на водача след получен удар отзад, подобен на
процесния е на практика е не повече от няколко /до десетина/ сантиметра.
Според становището на експертите, при положение, че ударът при ПТП е
отпред и тялото е фиксирано - в първите хилядни от секундата от
11
поставен предпазен колан е възможна амплитуда на движение с
отклонение напред и най-отдалечена спрямо средна аксиална ос на
тялото теменна част на главата до около 15-20 до 25 см.
Получените тежки травми, които са локализирани в областта на главата
на пострадалия дават основание на вещите лица да обосноват експертен
извод, че тези травми са били получени именно в разултат на удар на
тилната част на главата на пострадалия водач във вертикалната част на
седалката. Според становището на експертите, като се вземе предвид
голямата кинетична енергия на удара - могат да се реализират, както
контактните увреждания със счупване на тилната кост, така и тежката
несъвместима с живота травма, която е настъпила от въздействие по
индиректен механизъм на инерционни сили върху главния мозък и която
е довела до пълно прекъсване на мозъчния ствол, на ниво средна черепна
ямка.
Съобразно направените експертни уточнения в открито съдебно
заседание на 13.02.2025г., вещото лице дава становище, че смъртта е
настъпила непосредствено след причиняване на тежката травма на
мозъка, със засягане на мозъчния ствол. Според експертите, смъртта е
била неизбежна и е настъпила в рамките на части от секундата след
получаване на това увреждане. Според становището на вещото лице Ц.
Г., правилно поставеният предпазен колан не би могъл да доведе до
запазване на живота на пострадалия, защото обективно не би ограничил
причиняването на тази травма. Травмата е била получена с най-голяма
кинетичната енергия след удара отзад, при движение на главата назад и
на тялото назад.
Според експертното становище, предпазното действие на правилно на
предпазния колан на автомобила показва ефективност при движение в
рамките на до 60 км./ ч. при движение напред, когато след удар – коланът
има функцията да задържа тялото към седалката, възпрепятстващо
ефекта на силната кинетична енергия в началната секунда от
произшествието. Вещото лице изразява становище, че в конкретния
случай - коланът не би превантирал смъртта на пострадалия. Според
категоричното становище на вещото лице Г., прекъсването на мозъчния
ствол е действително смъртоносната травма за пострадалото лице и не е
налице възможност това прекъсване да се е получило в следствие на
12
удара на главата в тавана.
При отчитане на изложените по- горе експертни изводи в тяхната
съвкупност и при преценка на обосноваността на експертните изводи – съдът
кредитира становището на експертизата, считайки, че тези избоди са
обосновани, правилни и слудва да бъдат възприети като аналитични
доказателствени изводи с правно значение за решаването на настоящия
правен спор.
В дадените пред съда показания, свидетелят Т. К. Д. /водач на лекия
автомобил „БМВ“/ заявява, че е участвал в процесното ПТП, за което е
осъден. Независимо, че от настъпването на ПТП-то е изминал дълъг период
от време си спомня, че по време на инцидента валяло дъжд. Управлявания от
свидетеля лек автомобил „БМВ“ се движел в лявата пътна лента, когато той
усетил, че предните гуми преминали през локва, а тъй като задните гуми
били по-широки - не успели да изхвърлят водата и поради това, че на същото
място имало лек завой - автомобил поднесъл, а ударил друг спрял на мястото
лек автомобил, а непостредствено след това и двата автомобили се озовали в
близко разположената канавка. Преди това имало още един автомобил, който
попаднал там по същата траектория и локва и също „изхвърчал“ /цит./ от
пътя. Свидетелят заявява, че попадането в локвата било субективно
неочаквано за него. Свидетелят си спомнял, че сменял гумите на автомобила
две седмици преди инцидента, като предните гуми били 275 мм широки, а
задните били по-широки – с размер 325 мм. Преди на навлезе в пътния
участък с локва, управлявания от свидетеля автомобил се движел със скорост
от около 110 км./ч., а при това валяло дъжд и дъждът бил много интензивен,
а цялото пътно платно било мокро. Свидетелят заявява, че си спомня, че на
мястото, където се намирала тази локва имало завой, пътят бил с отворен
завой и с обратен вираж и нямало добра видимост. На това място, имало три
шахти, в лявото платно, които били плътно до мантинелата. Според
свидетеля, целият водосбор на обратния затворен завой навлизал в канавки,
които са в лявата лента, а същите не можели да поемат пълния обем на
оттичащата се по платното дъждовна вода. Заявява, че усетил локвата в
процеса на управление на автомобила, а по време на инцидента валял
интензивен дъжд и цялото пътно платно било мокро. Свидетелят заявява, че
в качеството на водач не е насочвал автомобила си към завой и никакви
мА.ри след като усетил зараждащия се ефект „аквапланинг“, но въпреки
13
това, автомобилът излязъл от траекторията си и се озовал в канавката.
Другият автомобил се намирал в отбивка, която била маркирана с дебела
черта върху асфалта и в която било забранено преминаването. Тази отбивка
от автоматистралата била затворена. Свидетелят сочи, че неговият
автомобил ударил другия с предна лява част в неговата задна дясна част.
След удара и двете коли се установили в канавката. Свидетелят отишъл до
колата и се опитал с помощта на друг човек, който са намирал на същото
място с кола „Пътна помощ“ да извадят пострадалия, но не си спомня дали
същият бил с поставен предпазен колан. Сочи, че на мястото, където е
настъпило ПТП не е имало поставени пътни знаци, които да сигнализират за
лошо време, както и че трябва да се намали скоростта, но този знак е бил
поставен 2-3 км. преди мястото на инцидента.
В дадените пред съда по делегация показания, свидетелят Д.И.А.Х.
заявява, че е бил очевидец на настъпването на инцидента на АМ „Струма“ на
24.09.2019г. Посочва, че по същото време, той се движел с автомобил „Шкода
Октавия“ в посока от гр. София за гр. Банско. Не си спомня с каква скорост
се движел, но смята, че е била с разрешената за пътния участък скорост от
около 140 км./ч. Движел се в лявата пътна лента на магистралата, но към
момента на ПТП-то бил в дясната пътна лента, защото шофьорът на лекия
автомобил „БМВ“ бил точно зад него. Имало две пътни ленти в дясно и две
ленти в ляво и една аварийна лента. Свидетелят сочи, че метеорологичните
условия били добри и нямало дъжд и доколкото си спомнял нямало локви на
пътното платно. Според свидетеля, шофьорът на автомобила зад него карал
като „луд човек“ /цит/, защото се движил с „бясна скорост“. Свидетелят сочи,
че той самият изпреварвал автомобил и след това веднага влязъл в дясната
пътна лента, за да осигури място на лекия автомобил „БМВ“, който се
движел с много висока скорост. Не можел да посочи с каква скорост се е
движел лекия автомобил „БМВ“, но същият бил с много по-висока скорост
сравнено с управлявания от него самия, поради което счита, че е било с около
160 км./ч.
В момента на изпреварването, лекият автомобил „БМВ“ се движел в
лявата пътна лента, а след това изгубил контрол и според свидетеля
„полетял“ направо към колата, която била паркирана близо до
бензиностанцията. От дясната страна на пътното платно имало аварийна
14
лента и след нея отбивка към бензиностанцията. Свидетелят сочи, че в тази
отбивка имало спрял малък черен или тъмносин автомобил и след като
водачът на лекия автомобил „БМВ“ загубил контрол и „излетял“ на дясно
ударил точно тази малка кола, която била паркирана там. Според свидетеля
било „много брутално“, лекият автомобил „летял“ в посока към
бензиностанцията и ударил колата с човека в нея. Ударът между двата
автомобила настъпил в уширението.
В дадените пред съда показания, свидетелката М. Д.а Д.а заявява, че е
близка приятелка на семейството на загиналия при ПТП и приживе често е
контактувала с него и семейството му, а след смъртта му продължава да
поддържа социален контакт с тях. След инцидента, свидетелката видяла за
първи път бащата на пострадалия Л. П. на погребението, а след това се
виждали по време на помени. Посочва, че когато видяла ищеца - той бил
изключително разстроен и плачел. Свидетелката сочи, че приживе Л. П. бил
в много близки отношения с баща си, те имали силна връзка като баща и син
независимо от това, че родителите били разделени и той живеел в дома на
майка си. Когато си гостували семейно преди да загине в пътния инцидент и
споменавали за баща му, пострадалият при инцидента винаги споменавал
баща си, заявявал, че му оказва помощ, защото лекувал последиците от
инсулт. След развода на родителите си, той живеел при майка си, но се
грижел непрекъснато за баща си, защото баща му имал последствия от
получения инсулт и синът му винаги се отзовавал, за да помага на баща си.
Приетата като доказателство писмена Молба – претенция с рег. №
99567/16.12.2019г., която е била адресирана от името на ищеца до ответното
дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ мотивира извода, че ищеца е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие, отправяйки извънсъдебна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение. Към молбата е посочен
номер на банкова сметка, по която да бъде изплатено претендираното от
ищеца застрахователно обезщетение. От съдържанието на писмото може да
се установи, че същото е достигнало до адресата на 16.12.2019 г. Макар да не
са представени доказателства за произнасяне от ответното дружество по
претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение – с
оглед изразените от страните процесуални становища, съдът приема за
безспорен факта, че към момента на преключване на съдебното дирене пред
първата съдебна инстанция не е било изплатено претендираното
15
застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По претенцията с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Предявената искова претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ ответникът дължи да
заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования водач неимуществени и имуществени вреди.
Искът е процесуално допустим, доколкото е предявен от надлежно
процесуално легитимиран ищец, при установеното спазване на изискванията
за предварително отправяне на извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ.
Основателността на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение е обусловена от установяването на две отделни групи факти,
които са в доказателствена тежест на ищеца:
Първата група от юридически факти има отношение към установяване
на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
което включва: противоправно деяние на водач на МПС, настъпване на
конкретно твърдения вредоносен резултат и наличие на пряка причинно -
следствена връзка помежду им, както и от установяване на валидно
застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на собственика/ водача на МПС.
На второ място е значимо установяването на друга група от факти,
имаща отношение към съществуването и правното действие на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, към датата на настъпване на инцидента.
По втората група от факти няма спор между страните.
Спорни са твърденията на ищеца по първата група от факти, а
съществото на спора, който съдът е сезиран да разреши, се поражда от
твърдението на ответника, че процесното ПТП е случайно събитие за водача
на лекия автомобил „БМВ“ по смисъла на чл. 15 НК, като в тази връзка се
поддържат тезата, че ПТП е възникнало поради ефекта на „аквапланинг“,
16
настъпил в резултат на натрупване и неоттичане на вода в процесния пътен
участък, поради лошото състояние и неподдържането на процесния пътен
участък по вина на лицето, което има задължение да го поддържа Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Въпросите, свързани с причината за настъпване на процесния пътен
инцидент и причинно- следствената връзка за настъпване на вредите в
контекста на направените възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат - ще бъдат разгледани и обсъдени подробно в мотивите на
настоящото решение и рамките на настоящия граждански процес.
След внимателен анализ на събраните доказателства, съдът приема
извода, че процесното ПТП и смъртта на пострадалия, настъпила на
24.09.2019 г. са причинени пряко от противоправното поведение на водача
на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д..
На първо място, за този извод съдът е обвързан в хипотезата на чл. 300
от ГПК от правните последици на влязлата в сила осъдителна Присъда №
260052 от 15.07.2022 г., постановена по НОХД № 3489/2020 г. по описа на 12-
ти състав НО при СГС, която е потвърдена с Решение № 6/11.01.2023 г. по
описа на Софийски апелативен съд и с Решение № 185/18.05.2023 г. по описа
на ВКС, III НО. Споменатите съдебни актове на наказателния съд обвързват
доказателствените изводи на настоящия състав на гражданския съд, на
основание чл. 300 от ГПК, по въпросите на извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача на лекия автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********* – Т. К. Д..
Предвид задължителната сила на присъдата на основание чл. 300 ГПК,
съдът намира, че не следва да разглежда възражението на ответното
застрахователно дружество, че процесното ПТП е настъпила като резултат от
случайно събитие. Това е така, доколкото с влязлата в сила присъда,
наказателният съд се е произнесъл като е приел, че вина за настъпването на
процесното ПТП носи именно водачът на лекия автомобил „БМВ“, модел
„Х5“ – Т. К. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника, че процесното ПТП било възникнало непредвидимо и случайно,
поради ефекта на „аквапланинг“, който настъпил в резултат на натрупване и
неоттичане на вода в процесния пътен участък. Настоящият съдебен състав
17
намира за неоснователно и възражението на ответника, че пътният инцидент
и произтичащите от него вреди, биха настъпили, дори ако водачът
на лекия автомобил „БМВ“ се е движил с по-ниска от максимално
разрешената за този участък скорост. В контекста на споменатите по- горе
две възражения следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 300
ГПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Без значение дали постановената от наказателния съд
присъда е оправдателна или осъдителна - всички останали констатации и
изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и
изведени въз основа на събраните в наказателното производство
доказателства, не обвързват гражданския съд (в този смисъл Решение №
180/05.01.2017 г., по т.д. № 3155/2015, на ВКС, II ТО). По тези съображения,
настоящият състав на съда принципно не споделя поддържаното от
ответното дружество възражение, че мотивите на присъдата имали
задължителен и обвързващ характер за гражданския съд относно механизма
на настъпване на ПТП и по-конкретно, че същото е настъпило поради
случайно събитие.
На самостоятелно/ отделно основание, съдът намира, че посоченото
възражение е и недоказано, понеже заключението на съдебна-автотехническа
експертиза не установява, а дори внася съмпение в тази теза. Водачът на
лекия автомобил „БМВ Х5“ във всеки случай е бил длъжен да съобрази
поведението си на пътя с атмосферните условия в конкретната пътна
обстановка. При наличие на дъжд и при лоши метрологични условия,
задължението на водача е да бъде внимателен, да намали скоростта, така че
да може да осъществява непрекъснат контрол върху движението на
автомобила, дори при специфични метеорологични условия.
Настоящият съдебен състав намира за недоказани доводите на
ответника, че събитието било настъпило поради лошото състояние и
неподдържането на процесния пътен участък от страна на Агенция „Пътна
инфраструктура“, което е довело до голямо количество вода на пътното
платно, правейки неуправляем лекия автомобил „БМВ“. В този
смисъл, събраните по делото показания на свидетелите Д.Х. и на водача на
лекия автомобил „БМВ“ - Т. К. Д. относно количеството вода на пътното
18
платно са противоречиви, а от заключението на приетата по делото АТЕ се
установява, че процесното ПТП се дължи преди всичко на субективните
действия на водача Т. К., който е управлявал споменатия автомобил с
превишена за този пътен участък скорост. Противоречието в показанията на
свидетелите Т. Д. противоречат на показанията, дадени от свидетеля Д.Х.,
В заключение на изложените по- горе изводи съдът приема, че
отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на сочения делинквент,
следва да бъде ангажирана и той дължи на ищеца обезщетение за понесените
от него неимуществени вреди от смъртта на сина си.
Надлежната активна материална легитимация на ищеца, да получи
застрахователно обезщетение също бе установена, като се отчита фактът,
ищецът попада в близкия роднински кръг по права линия, за който е признато
правото да претендира обезщетение за неимуществените вреди.
Следователно, въз основа на всички изложените по- горе
доказателствени изводи, съдът приема, че са налице всички посочени по-
горе и нормативно установени предпоставки, за възникване на задължение за
ответника (в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение.
Ответникът е релевирал и няколко възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като поддържа, че в качество
на водач на МПС, този водач е спрял за престой на място от пътния участък,
което не е било предназначено за това и без да са били налице обективни
причини, налагащи спиране за престой, поради което е създал предпоставки
за настъпването на удара.
Съдът намира посоченото възражение за съпричиняване за
неоснователно, тъй като след съвкупен анализ на доказателствата по делото
се установи, че към момента на настъпване на процесното ПТП, починалият
Р. П. се е намирал в спрелия в дясно спрямо посоката му на движение, в
началото на крайпътна отбивка /на около 1830м. след началото на
магистралата/, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *********,
където е престоявал, заедно с друг автомобил „Пътна помощ“, за да окаже
помощ на майка си, която е претърпяла ПТП на това място, малко по-рано на
19
същата дата. Лекият автомобил, в който се е намирал починалият Л. П. е бил
паркиран извън аварийната лента - в отбивка на пътя. Последством приетото
експертно заключение на авто-техническата експертиза вече бе установено,
че пострадалия се е намирал в лек автомобил, който престоявал на отбивка
извън автомагистралата, с цел оказване на помощ на друг катастрофирал
автомобил.
Неоснователно е и релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, поради
това, че същият се е намирал в МПС без правилно поставен предпазен колан,
поради което при настъпване на удара - тялото му се е придвижило свободно
в купето, в резултат от което настъпили тежките травми и вредоносния
резултат. Това е така, доколкото заключението на приетата съдебна
автотехническата експертиза установи, че към момента на настъпване на
ПТП, лекият автомобил „Ауди А4“, не е бил в движение при настъпването на
удара с лекия автомобил „БМВ Х5“, а това означава също, че пострадалият
не е имал нормативно задължение да постави предпазен колан. Посоченият
извод следва от разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, според която „водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани“.
По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение -
съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението
следва да се определи по справедливост, съгласно приложимата разпоредба
на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения (доказан) техен размер.
Подлежащите на установяване факти, касаещи естеството на личните
отношения между ищеца и пострадалия (приживе) бяха установени чрез
допуснатите свидетелски показания на свидетеля М. Д.а.
В контекста на въпроса за справедливия размер на платимото
застрахователно обезщетение, следва да бъдат съобразени комплекс от
фактори, сред които - от една страна установените субективни негативни
преживявания на увреденото лице, а от друга страна - обществено
икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за
социалните измерения на понятието за справедливост, като се отчита към
момента на причиняване на увреждането.
20
При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка
на понятието справедливост (което не е абстрактно, а е винаги с конкретно
измерение), съдът приема за отправен икономически критерий официалните
данни на НСИ за размера на средната работна заплата и лимитите на
застрахователното покритие по застраховка "Гражданска отговорност" които
определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението.
Именно практика та на ВКС на РБ споделя становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, следва
непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането / Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК,
II т. о., и др./.
Основателността на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение, вече бе обсъдена по- горе в мотивите на настоящото решение.
По отношение справедливия размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди - съдът съобрази естеството на прекъснатите лични
отношения между ищеца и неговия син. В случая са били необратимо и
внезапно прекъснати изключително силни семейни взаимоотношения – тези
между родител и дете, основани на близка емоционална привързаност, на
взаимна обич и уважение, на полагане на грижи в морално и материално
отношение от дете към родител, подкрепа и привързаност. Всички тези
връзки са били безвъзвратно изгубени за ищеца, при това в период от живота
му, в който поради възрастта си и прекарано предшестващо заболяване
същият се е нуждаел от грижите и подкрепата на своя син. Като кредитира
показанията на разпитаната свидетелка Д.а, съдът взема предвид факта, че
загубата на син е създало тежък емоционален и социален удар на ищеца,
както и установеният факт, че същият е полагал непрекъснато грижи за него,
поради което приема, че вредите са значителни по обем.
За определяне на адекватен размер на платимото застрахователно
обезщетение, съдът съобрази обществено икономическите условия в
страната пред 2019 г., които са били различни от тези, в момента на
постановяване на решението. Размерът на минималната работна заплата през
21
2019г. представлява ориентир за адекватно съответствие между
обществените разбирания за справедливост, при определяне на размера на
обезщетението, съобразно икономическия стандарт към периода на
настъпването на пътния инцидент.
С оглед всички изложени по- горе изводи, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, поради
смъртта на неговия син, възлиза на 100 000 лева. За разликата над посочената
сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева - предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за законна лихва върху сумата на дължимото
застрахователното обезщетение:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, ответникът - застраховател дължи
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението.
Задължението за заплащане на лихва се оспорва в конкретния случай от
ответника, доколкото последният поддържа, че не е изпаднал в забава за
изплащането на застрахователното обезщетение. Тези доводи са
неоснователни, като се отчита фактът, че застрахователят е имал
обективната възможност да изплати на ищеца дължимото застрахователно
обезщетение още в момента, в който е изпратил уведомителното писмо с вх.
№ 99567 от 16.12.2019 г. на ответното дружество /л. 53 от делото/.
Няма как да бъде пренебрегнат факта, че с претенцията си по чл. 380, ал.
1 от КЗ - ищецът е представил пред ответника дори банкова сметка, по която
да бъде изплатено застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.
Мотивиран от горния извод, съдът приема, че ответникът следва да бъде
осъден, да заплати на ищеца законната лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение, считано от уредения в чл. 496, ал. 1 от КЗ
срок.
За периода, считано от деня следващ изпадането в забава - 16.12.2019 г.
до деня преди предявяването на иска – 10.07.2023 г., искането за присъждане
на лихва за забава върху сумата на присъденото застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди е основателно. По изчисление на съда,
тази лихва възлиза на 36 995.05 лева.
22
В останалата част, за горницата над 36 995.05 лева до претендираната от
ищеца сума от 55 328, 60 лева, претенцията за присъждане на лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна. Върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лева следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на исковата молба - 11.07.2023г. до деня на окончателното
й изплащане.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
Предвид изхода на спора, всяка една от двете главни страни в процеса е
легитимирана да получи от съответната насрещна страна сумата на
направените разноски, съразмерно с уважената (за ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК), респективно - съразмерно с отхвърлената (за ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК) части от претенцията.
Всяка от страните е представила и списък с разноските по чл. 80 от ГПК,
като при това е направила възражение за прекомерност на разноските за
процесуално представителство на насрещната страна.
Съдът намира направените от страните възражения по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за основателни, тъй като процесът не се отличава с особено голяма
правна и фактическа сложност, поради което счита, че размерът на
претендираните от страните адвокатски възнаграждения следва да се
редуцира до разумни размери.
В заключение, съдът счита, че ищецът е легитимиран да получи от
ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 7100 лева. При това, ищецът следва да
бъде осъден основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 3550 лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК, третото лице – помагач: Агенция
„Пътна инфраструктура“ не дължи разноски на главните страни в процеса и
не е легитимирано да получи от тях съдебни разноски.
23
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7 и съдебен
адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20-22, ет. 6, офис № 18, чрез адв. Т.
Т. да заплати на Р. В. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *********,
и съдебен адрес: гр. София, бул. „*********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ -
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на низходящ Л.Р. П.
при ПТП, настъпило на 24.09.2019 г. на автомагистрала „Струма“, поради
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“,
модел „X 5“ с peг. № *********, на основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от
ЗЗД - сумата от 36 995.05 /тридесет и шест хиляди и деветстотин и деветдесет
и пет лева и пет стотинки/лева – представляващи лихва за забава върху сумата
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, изчислено за периода
от 16.12.2019 г. до 10.07.2023 г., заедно със законната лихва върху сумата на
присъденото застрахователно обезщетение, считано от предявяването на иска
на 11.07.2023г. до деня на окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - в частта за разликата над
присъдената сума от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000
лева, както и претенцията с правно основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД
за присъждане на лихва за забава върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 16.12.2019 г. до 10.07.2023г. в частта - за
горницата над присъдената сума от 36 995.05 лева и до пълния претендиран
размер за 55 328, 60 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* да
заплати на Р. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. с ал. 5 от
ГПК, сумата от 7100 /седем хиляди и сто/ лева – представляваща направени
пред Софийски градски съд съдебни разноски.
ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - сумата от 4030
/четири хиляди и тридесет/ лева – представляваща направени пред
24
Софийски градски съд съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 5479, 80 /пет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и
осемдесет ст./ лева – дължима държавна такса, изчислена съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна
инфраструктура“ със седалище – гр София, бул. „Македония“ № 3, в
качеството на трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
25