Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2 предложение второ, трето и четвърто и чл. 26, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 167, ал. 2 и чл. 170 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - И. М. К. - излага в исковата си молба, че договорът за ипотека по нотариален акт № ..., нот.дело № ../2000 год. на Р М., нотариус с район В.р. с., е нищожен, заради това, че обезпеченото с ипотечния акт вземане не е конкретизирано, страните не са постигнали съгласие относно точно кой и какъв договор за кредит се гарантира с ипотечния акт, не е спазена формата на ипотеката – текстуално да фиксира обезпеченото вземане, ипотечният договор няма основание, защото страните по заемното отношение се уговорили друга вещ – комбайн – да служи за обезпечение и към момента на учредяването й не е съществувало кредитно отношение, което да бъде гарантирано с ипотечно право. Ипотечният договор е привиден, защото описаният в нотариалния акт заемен договор е неизпълним: парите по описания в нотариалния акт заем е следвало да се използват за създаване на лозе и от добивите, които то ще даде, след осребряването им, да бъдат върнати на заемодателя. Невъзможността това да стане на уговорения в заемния договор падеж прави сделката привидна. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо ответната кооперация, че ипотечният договор е нищожен със законните от това последици. Ответната страна - кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – С.”, с. Р., Великотърновско - оспорва исковете с твърдение сочените в исковата молба пороци да не съществуват или да са ирелевантни за валидността на договора Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: От приложения нотариален акт № .. ., нот.дело № .../2000 год. на Р. М., нотариус с район В..., е видно, че на 22.12.2000 година ответната кооперация е отпуснала на М.В. К. кредит в размер на 33 000 лв. със срок на издължаване 20.12.2003 година при годишна лихва от дванадесет процента. При различни форми на неизпълнение на договора са предвидени допълнителни лихвени вземания. За обезпечение на вземанията на кооперацията – главница, лихви и разноски по договора за кредит, Нора М. К. и ищцата са учредили в полза на кооперацията-заемодател ипотека върху апартамент в гр. В.Т.. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. По несъмнен начин по делото е установен перфектен, откъм валидност, договор за ипотека, обезпечаващ парично вземане от договор за заем. Атакуваната сделка отговаря на изискванията на чл. 167 и 170 от ЗЗД, при сключването й са спазени процедурните правила по чл. 465 и сл. от ГПК/отм./ за извършването й. Изложеното сочи неоснователността на предявените искове и налага отхвърлянето им на това основание. Доводите на ищцовата страна са неоснователни. В разрез с текстуално фиксираните в нотариалния акт волеизявления е тезата, че обезпеченото вземане не е конкретизирано. Договорът изрично съдържа точни по размер параметри на кредитната сделка: размер на предоставената сума, срок за връщането й, лихви и акцесорни неустоечни вземания. Още по-малко може да бъде споделен доводът, че страните по нотариалния договор не са постигнали съгласие за кой точно кредит се учредява ипотеката – цитираният по-горе текст съдържа съществените параметри на договора за кредит: сума, падеж, лихва. Казаното важи и за третото основание на предявения иск: неспазване на формата на ипотеката, защото текстуално не фиксирала обезпеченото вземане. Липсата на основание, като порок, водещ до нищожност на един договор се състои в отклонение от типичната, за дадената сделка цел. Изявленията на страните са непротиворечиво в посоката, за която ипотечният договор е легално дефиниран – да гарантира кредитора по едно притезателно субективно право. Уговорките, предхождали или съпътстували сключването на атакувания договор не влияят на основанието на сключената сделка. В разрез с уговорките по акта е тезата, че не е съществувало кредитно отношение към момента на учредяване на ипотеката. С изявленията си по нотариалния акт страните са го създали. Привиден е онзи договор, чиито последици сключващите го страни не желаят. Обективира се съгласие за сделка, при което и двете страни известяват една друга, че не желаят да има действие и да поражда права и задължения – чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Зад явното съгласие стои друго, прикрито. С него съконтрагентите се споразумяват, че договора третират за несъществуващ. Така очертаното съдържание на симулативните договори показва как изпълнимостта на един договор не влияе на валидността му от гледище на основанието за нищожност „привидност” по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответната страна има право на разноски, по делото доказани като сума от 1 200 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля предявените отИ. М. К. от гр. С., жк „О. к.”, блок .. противкооперация „В. земеделска кредитна асоциация на частните стопани – С.”, с. Р., Великотърновско, и с к о в е, с които на основаниечл. 26, ал. 2 предложение второ, трето и четвърто и чл. 26, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 167, ал. 2 и чл. 170 от Закона за задълженията и договорите, претендира да бъде обявен за нищожен договорът за ипотека по нотариален акт № 274 том ІІ, регистър № 2899, нот.дело № 353/2000 год. на Р. М., нотариус с район В. районен съд, като неоснователни. ОсъждаИ. М. К. от гр. С., жк „О.к.”, блок .. да заплати накооперация „В.имоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – С.”, с. Р., В. сумата от ../лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |