Решение по КНАХД №442/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Дирекция “Оперативни дейности“ при Главна дирекция “Фискален контрол“, чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение № 39 от 23.04.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 76 по описа за 2025 година на Районен съд-Тетевен, с което трети наказателен състав е отменил Наказателно постановление № 810843 – [рег. номер] от 29.01.2025 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция “Оперативни дейности“ в Главна дирекция “Фискален контрол“, като незаконосъобразно. Обжалваното решение е допълнено с решение №86 от 08.08.2025г., като на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е предупреден нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В касационната жалбата /КЖ/ се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Касационният жалбоподател счита изводът на съда за извършено нарушение за правилен, но че неправилно е преценил случая за маловажен, тъй като ФКБ е издадена в 15:28 ч., т.е. 38 /тридесет и осем/ минути по-късно от продажбата, а ФКБ се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената ФКБ. Сочи,

че административното нарушение се смята за осъществено с факта на неиздаване на ФКБ и не зависи от размера на сумата, и неправилно съдът е приел, че в случаят се касае за маловажен случай, съобразявайки размера на покупката, а именно кафе на стойност 2 /два/ лева. В заключение моли да бъде отменено изцяло решението, допълнено с цитираното решение на РС Тетевен и постановено друго решение, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, чрез надлежно упълномощеният юрисконсулт поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли същата да бъде уважена и претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева за двете инстанции.

В съдебно заседание ответникът „ВЕ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД гр. София,чрез упълномощения процесуален представител, моли съда остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура - Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 17.12.2022 г. от служители на ТД на НАП Велико Търново бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [рег. номер] от срещу „Ве Трейдинг“ ЕООД, затова, че при проверка на 06.12.2024 г. в описаният търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр.Тетевен, експлоатиран от дружеството, е констатирано, че не за всяка извършена продажба, прието плащане в брой се издава фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство модeл „Датекс DP-150“ с индивидуален номер (ИН) на ФУ: [рег. номер]. Нарушението било констатирано при извършена контролна покупка от свидетеля М. на нощувка за двама с включена закуска на обща стойност 90,00 лева, като нощувката била заплатена в брой от свид.М. на свидетеля М. Ц.- рецепционист в обекта, който приел плащането, върнал ресто и издал касов бон с обща сума от 90,00 лева. С последваща поръчка, малко след това свидетеля М. си поръчал едно кафе, отново на свидетеля Ц., който направил кафето и го предоставил на М., но не издал касова бележка от работещия в обекта касов апарат за посочената сума, установена е положителна разлика на касовата наличност в размер на 2,00 лева от разпечатаната контролна лента, както и че веднага след това контролните органи се легитимирали и поискали да им бъдат върнати парите за стаята, което било сторено от Ц.. За така извършената продажба на едно кафе, по време на проверката е била издадена касова бележка от свидетеля Ц..

Актосъставителят приел, че горното деяние представлява административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По съставения акт дружеството не е подало писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.6 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС-за неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС на ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При съобразяване естеството на нарушението, факта че се касае за неиздаване на фиксален бон на обща стойност от 2, 00 лева, издаден след легитимацията на проверяващите по време на проверката, РС е приел, че наложената санкция се явява несъразмерно тежка спрямо самото нарушение. В тази връзка са изложени аргументи, че по делото липсват данни за други нарушения, извършени от данъчно задълженото лице, налагащи извода, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опастност, в сравнение с други подобни случай, при които е налице липса на издаден фискален касов бон, които да застрашават правата на потребителите или да създават условия за неточно отчитане на приходи. При извършената от РС преценка за размера на наложената санкция, е съобразил константната съдебна практика, в частност разпоредбата на чл.49, т.3 от Хартата за основните права на ЕС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно които тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, респективно наказанието. РС се е позовал и на Решение от 4 май 2023 година / по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд гр.Благоевград/, постановено по дело С-97/21 година на СЕС, съгласно което нормите на посочените по-горе два акта следва да се тълкуват в смисъл, че националната правна уредба следва да допуска провеждане на производства, които да гарантират, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Посочил е, че по силата на чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Посочил е също, че прилагането на санкционни мерки в областта на облагането с ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на чл.51, параграф 1 от Хартата за основните права на ЕС, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данък върху добавената стойност-решение от 26 февруари 2013 година Ekerberg Fransson. С-617/10 (EU: С: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 година Orsi Baldetti, С-217/15 и С-350/15 /EU: С: 2017: 264/, т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели-чл.6 ал.2 от АПК и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 година на Съда на ЕС по дело С-97/21. Счел е, че спрямо фактите по конкретния случай, размерът на сумата от 2,00 лева, за която не е бил издаден фискален касов бон, налагането на имуществена санкция в максимален размер на 4000 лева създава санкции на търговеца, които са несъразмерни на поставената цел-обезпечаване събирането на данъци. Санкцията се явява допълнителна тежест, която преценена с оглед тежестта на нарушението, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С97/21.

С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за маловажност на случаят и незаконосъобразност на наказателното постановление към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

В случая от данните по делото може да се направи категоричен извод, че осъщественото конкретно деяние обективно отговаря на признаците на административно нарушение, но същото е маловажен случай.

По смисъла на § 1, ал.1, т.4 от ДР на Закона за административните нарушения и наказания (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Видно от събраните по делото доказателства, при извършената проверка не са установени каквито и да било други нарушения на фискалната политика от страна на „Ве Трейдинг“ ЕООД гр. София, липсват и доказателства за предходни такива. Няма данни на дружеството да са налагани наказания по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по ЗДДС. Установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, т.е. извършеното деяние формално покрива признаците на административно нарушение, но по същество липсват вредни последици от него. С нарушението не са засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед изложената по-горе фактическа установеност, които са регулирани от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, т.к. от една страна няма реално възникнала щета за фиска, като за извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов бон по време на проверката, респ. нарушението е било своевременно отстранено от жалбоподателя, при извършване на проверката и преди съставяне на АУАН, и не е налице препятстване на правилната отчетност на дейността на дружеството и от друга - АНО не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска. С оглед на това, правилно РС е приел, че при фактическата установеност визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално признаците на административно нарушение се явява маловажно. Като смекчаващо отговорността обстоятелство обосновано РС е съобразил обстоятелствата по самата проверка, последващо извършената покупка и издаването на касов бон в рамките на проверката, ниската стойност на установената положителна разлика на касовата наличност в размер на 2,00 лева от разпечатаната контролна лента. Наред с липсата на констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, като нарушението, както се посочи по-горе е извършено за първи път. При това санкцията, дори в минималния си размер би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо действие, предвид и икономическата обстановка в страната.

Правилен е изводът на РС, че деянието за което е наказано дружеството-ответник, покрива белезите на маловажен случай. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН, а в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от същия закон законодателят си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен случай“ на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.

В чл.28, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административно наказващият орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.

Посоченото в касационната жалба обстоятелство за издаване на касовия бон тридесет минути по-късно не води до различен извод от този, че случаят е маловажен, предвид естеството на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено.

Позоваването в касационната жалба на формалността на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността, тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този институт по отношение на формалните нарушения.

Наред с това, съдът като съобрази естеството на нарушението, факта, че в действителност се касае за неиздаване на фискален касов бон на обща стойност от 2,00 лева намира, че наложената санкция се явява несъразмерно тежка спрямо самото нарушение, което е отстранено с издаването на касов бон за кафето още по време на самата проверка. За да се предполага, че по някакъв начин дружеството е целяло увреждане на фиска, при което от нарушението обективно не са последвали някакви неблагоприятни вредни последици. Затова наложеното наказание имуществена санкция в размер от 4000 лева се явява несъразмерно тежко и не съответства на характера и тежестта на нарушението.

В случаят санкцията се явява допълнителна тежест, която преценена с оглед същността на нарушението, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С97/21. При това настоящият състав споделя мотивите на РС по приложението на чл.49, т.3 от Хартата за основните права на ЕС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно които тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, респективно наказанието и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По тези съображения не се оправдаха фактически и от гледната точка на закона оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона.

С постановеното допълнително решение, при приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН, РС правилно е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, съобразно изискването на чл. 63, ал.4 от ЗАНН. Непременното изтърпяване на наказание не е адекватно на целите по чл. 12 от ЗАНН, които, според спецификите на случая по изложените съображения, могат да бъдат постигнати и чрез отправяне на предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят в касационната жалба.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

От страна на ответника по касация не са правени разноски в настоящото производство, като липсва и искане за присъждане на такива, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 23.04.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 76 по описа за 2025 година на Районен съд-Тетевен, допълнено с Решение №86 от 08.08.2025 година по АНД № 76/2025 година на Районен съд-Тетевен.

Решението е окончателно.